Командира се отрече от собственото си отроче – разобличи олигарха

Командира се отхвърли от личното си отроче – разобличи олигарха в политическото си наследство
„ Виждаме и неполитически медии, които сменят политическата си позиция по отношение на персоналните си ползи. Така наречените „ десни “ – „ Дневник “ и „ Капитал “, оклеветиха ръководството на ОДС още преди края на мандата. Обикновено такива медии са с управляващите, с цел да получи техният притежател мечтани законови промени, публични поръчки или провалено наказателно гонене “...

По изборите в действителност се случвали чудеса. Последната седмица на тазгодишната парламентарна акция ще се запомни не с някакви впечатляващи послания. Нито с изключително пронизителен черен пиар (не че го няма, само че и него го е блъснал недоимъкът, тъй като сме виждали и надалеч по-впечатляващи образци на „ жанра “).
-->
А с едно напряко историческо политическо наследство, част от което е и по-горният откъс.

На кого мислите принадлежи той? На опозиционни политици, жители и малцинството (вече) обичайни медии, които от години сигнализират, че притежателят на „ Капитал “ и „ Дневник “- Иво Прокопиев, употребява контрола си в публицистиката, с цел да я трансформира в бухалка и инструмент за очернящи или лобистки акции? Или на западните медии, които в поредност публикации от последните месеци го разобличиха като „ олигарх по руски модел “ и „ медиен монополист “, употребяващ изданията си, с цел да преследва персонални цели?

Дълбоко грешите! Въпросният откъс е от най-новата книга на Иван Костов, показана от самия него в понеделник като „ политическото му наследство “. Същият Костов, който сътвори Прокопиев. Подари му първия милион (че и отгоре), давайки му за жълти стотинки златни активи като монополиста в добива на бяла глина на Балканите – „ Каолин “ и винарското дружество „ Дамяница “, чиито хранилища бяха препълнени с продукция, струваща повече от цената, на което беше раздържавено.

Превърна го в собствен наместник в политинженеринга и му бабува при основаването на паяжината от медии, НПО-та и политически проксита, посредством която държи в плен общественото пространство в България и точи публичните запаси.

Искате да знаете по какъв начин Прокопиев стана олигарх и медиен монополист? И по какъв начин употребява медиите? Костов знае най-добре, а в този момент най-накрая го и сподели. Публично. Написано в книга.

Каква е движещата мощ зад решението на Командира освен да се отхвърли от личното си отроче, само че и да го разобличи обществено, към този момент остава загадка. Тепърва ще излиза наяве дали се крие в откровението му от понеделник, че е написал като политическо наследство книгата си „ Политиката от вътрешната страна “, тъй като „ единствено Господ знае какъв брой време му остава “. Или може би, тъй като е решил, че маската на Прокопиев към този момент е дотолкоз свалена, че е извънредно време да се дистанцира от него.

Важно е друго – както родителите най-добре познават децата си и Костов е източник от последна инстанция във връзка с разградския олигарх. И въпреки да се е бил спестовен на откровенията, ето какво още е обрисувал: „ В пленената ни страна се появиха уродливи медии, които са по едно и също време политически, жълти и кафяви или някаква композиция от посочените по-горе… Медиите са властта, която първа бе завладяна по време на прехода. Естествената им функционалност да съхраняват и оферират достоверна информация се трансформира в блян за надзор, закани и остракиране на неуместни политици, министри, законодатели и магистрати. Всички мръсни оскърбителен акции бяха извършени от пленената четвърта власт. Във властта те си послужиха със същото оръжие против своите съперници – лишаваха ги от правото да приказват и по този начин още по-дълбоко подкопаваха устоите на демокрацията “.

По-добър портрет от диктата, който монополистът в бранша Прокопиев упражнява над медиите здраве му кажи. Както и за метода, по който ги употребява. От лобистки акции за пробутване на всевъзможни облагодетелстващи банковите му сметки промени като „ зелената добавка “, помпаща с близо една трета сметките на всички ни за ток. През опорките, спускани по мейли, телефона и на секрети сбирки. И цензурата, налагаща чий глас ще се чува и чий не във взетото за пленник на олигархичните ползи обществено пространство. И се стигне до очернящите акции по всеки, дръзнал да се опълчи на далаверите на олигарха, с които източва и хазната и джобовете на данъкоплатците в страната.

По отношение на Прокопиев Командира безусловно играе ролята на „ надълбоко гърло “, защото знае нещата от кухнята. Въпросът е дали ще остане единствено с писането. И не е ли неотложно от „ политическото му наследство “ да се заинтересуват и способените органи. Чието внимание несъмнено заслужава минимум откровението, че Прокопиев е употребявал медиите си, с цел да реализира освен законови промени, а също публични поръчки и не на последно място – „ провалено наказателно гонене “.