Защо тъгува “дребният” търговец на горива
Kолона от цистерни, всяка на стойност сред 20 хиляди евро (на старо) и 100 хиляди евро (нова) се разноски по Околовръстното на София в символ на митинг против приемането на закона за горивата.
Това написа в. „ Труд “.
„ Закон за горивата, но ние да не сме Саудитска Арабия, че да имаме закон за горивата, обявиха протестиращите. – Кому са нужни тия безкрайни регистрации и пререгистрации, натоварват ни с непостижими средства, законът не би трябвало да важи за всички!”
Причините за бурното отвращение на „ дребните и средните” са няколко текста в признатия на първо четене законопроект, предвиждащи регистрационен режим, условие за висок уставен капитал и даване на обезпечения в размер на 20 000 лева за търговци на дребно и 3 милиона лв. за притежатели на хранилища.
Макар сумите на обезпеченията да звучат стряскащо, на процедура усложнението, което би изпитал всеки притежател на бензиностанция, с цел да отговори на условието, е да загуби малко време в обслужващата го банка, с цел да получи банкова гаранция за нужната сума на цената от към 500-600 лева годишно. Това е по-малко, в сравнение с костват идентичните дъждобрани и плакатите под шаблон на протестиращите пред Министерски съвет.
Колкото до уставния капитал, всеки знае, че това не са някакви блокирани пари – той се внася и незабавно се изнася. Нито едно от тези условия няма връзка с цената на горивата и няма по какъв начин да докара до тяхното повишаване. Затова е явно, че заканите с 10-процентен скок на цените са за баламосване на публиката, а същинската причина за гневния отпор против закона е самата регистрация.
По някаква причина обявяващите се за „ дребни и средни” не желаят страната да знае какви тъкмо обекти, цистерни, хранилища и съоръжения имат, къде се намират те, от кое място идва и къде отива горивото, с което търгуват. Това е, меко казано, необичайно, тъй като в случай че си „ бял” търговец, би трябвало просто да препотвърдиш, че обектът ти дава отговор на изискванията за работа с рискови горими субстанции, обвързван е онлайн с приходните организации и продава легално закупени горива с потвърден генезис. Ако пък имаш законен склад, то той би трябвало да има съответните устройства за отчитане на входа и изхода и във всеки един миг митничарите знаят какво и какъв брой влиза и излиза от него.
Защо тогава е тази гняв към още неприетия закон? Частичен отговор на това дава общественият лист с длъжници на Национална агенция за приходите, съдържащ лица и компании с неплатени налози от над 5000 лева, които от години не могат да бъдат събрани, тъй като компаниите са неоткриваеми или препродадени на малоимотни и безимотни жители.
Направихме опит – извадихме от листата единствено компаниите, съдържащи в името си думите „ Ойл”, „ Газ”, „ Петрол” и „ Нафта”, без гаранции, че всички те се занимават с търговия с горива, само че с презумпцията, че с изключение на тях в листата има най-малко още толкоз компании от сектора, които не съдържат тези думи в името си. Така че можем да приемем, че извадката, която се получи, е представителна за степента на риска, който основава този бранш за хазната.
Какво установихме: 166 компании, отговарящи на изискването, дължат на хазната сумата от…271 милиона 215 хиляди лв.! Между тях няма известни имена, като се изключи две по-популярни дребни вериги на междинни търговци.
Открихме редица странни съвпадения: компания, записана на даден адрес, през избрана година влиза в листата на Национална агенция за приходите с неплатени налози за над 500 хиляди лв., а на идната година, на безусловно същия адрес, друга компания с друго име, към този момент е дебитор на Национална агенция за приходите също с над 500 хиляди лв.. Такива случаи установихме във Варна, Пловдив, Пазарджик, Сандански, Русе, София, на практика в цялата страна.
Друг забавен подробност от листата на въпросните компании е размерът на техните отговорности. Точно половината от извадката дължат налози сред 500 хиляди и 20 милиона лв., а други 37% – сред 100 хиляди и 500 хиляди лева
Тъй като нормално влизането в „ черния списък” на Национална агенция за приходите е обвързвано с неплащане на Данък добавена стойност, можем да създадем приблизителната сметка, че единствено тези компании са завъртяли оборот от над 1 милиард 356 милиона лв.! Превърнато в горива, даже да приемем доста високата междинна цена на придобиване от 2 лева./литър, това прави количества от близо 680 милиона литра. Справка с доклада на Агенция Митници демонстрира, че това количество съставлява тъкмо 20% от всички легални годишни продажби на горива в страната!
На фона на тези обстоятелства, в случай че към момента някой се чуди за какво „ дребния” бизнес е обвързван с милиардната дупка от горива в бюджета, да огледа публично наличните източници. Необяснимо е, за какво финансовото министерство, същото, което в собствен разбор установи неналичието на тъкмо 1 милиард лв. доходи в хазната, не е измежду най-яростните бранители на опитите да се запуши тази пробойна. Все отново и Национална агенция за приходите, и Агенция Митници, с чиято пробита система се занимава към този момент и ОЛАФ, са под шапката на въпросното министерство.
Това написа в. „ Труд “.
„ Закон за горивата, но ние да не сме Саудитска Арабия, че да имаме закон за горивата, обявиха протестиращите. – Кому са нужни тия безкрайни регистрации и пререгистрации, натоварват ни с непостижими средства, законът не би трябвало да важи за всички!”
Причините за бурното отвращение на „ дребните и средните” са няколко текста в признатия на първо четене законопроект, предвиждащи регистрационен режим, условие за висок уставен капитал и даване на обезпечения в размер на 20 000 лева за търговци на дребно и 3 милиона лв. за притежатели на хранилища.
Макар сумите на обезпеченията да звучат стряскащо, на процедура усложнението, което би изпитал всеки притежател на бензиностанция, с цел да отговори на условието, е да загуби малко време в обслужващата го банка, с цел да получи банкова гаранция за нужната сума на цената от към 500-600 лева годишно. Това е по-малко, в сравнение с костват идентичните дъждобрани и плакатите под шаблон на протестиращите пред Министерски съвет.
Колкото до уставния капитал, всеки знае, че това не са някакви блокирани пари – той се внася и незабавно се изнася. Нито едно от тези условия няма връзка с цената на горивата и няма по какъв начин да докара до тяхното повишаване. Затова е явно, че заканите с 10-процентен скок на цените са за баламосване на публиката, а същинската причина за гневния отпор против закона е самата регистрация.
По някаква причина обявяващите се за „ дребни и средни” не желаят страната да знае какви тъкмо обекти, цистерни, хранилища и съоръжения имат, къде се намират те, от кое място идва и къде отива горивото, с което търгуват. Това е, меко казано, необичайно, тъй като в случай че си „ бял” търговец, би трябвало просто да препотвърдиш, че обектът ти дава отговор на изискванията за работа с рискови горими субстанции, обвързван е онлайн с приходните организации и продава легално закупени горива с потвърден генезис. Ако пък имаш законен склад, то той би трябвало да има съответните устройства за отчитане на входа и изхода и във всеки един миг митничарите знаят какво и какъв брой влиза и излиза от него.
Защо тогава е тази гняв към още неприетия закон? Частичен отговор на това дава общественият лист с длъжници на Национална агенция за приходите, съдържащ лица и компании с неплатени налози от над 5000 лева, които от години не могат да бъдат събрани, тъй като компаниите са неоткриваеми или препродадени на малоимотни и безимотни жители.
Направихме опит – извадихме от листата единствено компаниите, съдържащи в името си думите „ Ойл”, „ Газ”, „ Петрол” и „ Нафта”, без гаранции, че всички те се занимават с търговия с горива, само че с презумпцията, че с изключение на тях в листата има най-малко още толкоз компании от сектора, които не съдържат тези думи в името си. Така че можем да приемем, че извадката, която се получи, е представителна за степента на риска, който основава този бранш за хазната.
Какво установихме: 166 компании, отговарящи на изискването, дължат на хазната сумата от…271 милиона 215 хиляди лв.! Между тях няма известни имена, като се изключи две по-популярни дребни вериги на междинни търговци.
Открихме редица странни съвпадения: компания, записана на даден адрес, през избрана година влиза в листата на Национална агенция за приходите с неплатени налози за над 500 хиляди лв., а на идната година, на безусловно същия адрес, друга компания с друго име, към този момент е дебитор на Национална агенция за приходите също с над 500 хиляди лв.. Такива случаи установихме във Варна, Пловдив, Пазарджик, Сандански, Русе, София, на практика в цялата страна.
Друг забавен подробност от листата на въпросните компании е размерът на техните отговорности. Точно половината от извадката дължат налози сред 500 хиляди и 20 милиона лв., а други 37% – сред 100 хиляди и 500 хиляди лева
Тъй като нормално влизането в „ черния списък” на Национална агенция за приходите е обвързвано с неплащане на Данък добавена стойност, можем да създадем приблизителната сметка, че единствено тези компании са завъртяли оборот от над 1 милиард 356 милиона лв.! Превърнато в горива, даже да приемем доста високата междинна цена на придобиване от 2 лева./литър, това прави количества от близо 680 милиона литра. Справка с доклада на Агенция Митници демонстрира, че това количество съставлява тъкмо 20% от всички легални годишни продажби на горива в страната!
На фона на тези обстоятелства, в случай че към момента някой се чуди за какво „ дребния” бизнес е обвързван с милиардната дупка от горива в бюджета, да огледа публично наличните източници. Необяснимо е, за какво финансовото министерство, същото, което в собствен разбор установи неналичието на тъкмо 1 милиард лв. доходи в хазната, не е измежду най-яростните бранители на опитите да се запуши тази пробойна. Все отново и Национална агенция за приходите, и Агенция Митници, с чиято пробита система се занимава към този момент и ОЛАФ, са под шапката на въпросното министерство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ