Гватемала – земята на маите
" Колкото по-далеч стига човек, толкоз повече осъзнава какъв брой малко знае " Лао ДзъКогато ми споделят, че пътувам доста, се съгласявам, макар че не го върша толкоз постоянно, колкото ми се желае. Добре е човек да преследва и осъществя фантазиите си, само че за жалост актуалното общество е по този начин устроено, че прекомерно постоянно сами си слагаме ограничавания. Оправдания да не направиш нещо постоянно има, само че по-важното е да намерим причина да го осъществим. И по този начин, дано тръгнем още веднъж на път!
За Латинска Америка най-често се лети през Мадрид. Понякога Париж, Лондон и Амстердам също са подобаващ трамплин, само че испанските самолетни компании имат най-богат летателен проект към тази част на света по напълно разбираеми аргументи. Всички полети ще ви отведат до интернационалното летище в столицата – Гватемала сити. По мое мнение, най-хубавото нещо, което можете да извършите, откакто кацнете, е да се придвижите допустимо най-бързо до остарялата столица на страната – Антигуа, намираща се на 40 км от летището. Защо най-бързо и за какво там? Славата на Гватемала не е изключително добра във връзка с престъпността, само че самоуверено мога да настоявам, че това не се отнася за цялата страна, а единствено за нейната столица. Освен че това е едно от дребното места, на които може да имате неприятни срещи с джебчии, там ще се сблъскате с противен трафик, а от всичко най-непривлекателното е, че няма какво да видите. Не по този начин стоят нещата обаче с Антигуа.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Диего е професионален псевдоним на нашия екскурзовод. Както загатнах, той е доста млад и самообразован. Сам е научил британски, с цел да може да упражнява занаята на своя татко. Сега към този момент се е записал и учи в университет. Всяка заран става рано, с цел да може преди уговорките си с туристи да върви на уроци по британски. И по този начин, упражявайки своя британски, младежът ни споделя част от историята на мястото по един много забавен метод.
На 6 декември 1523 година испанският завоевател Педро де Алварадо, дясна ръка на Ернандо Кортес, потегля с 3000 бойци от територията на днешно Мексико, с цел да завладее Гватемала. Бил прочут със своята свирепост, която показал за пръв път по отношение на ацтеките в Теночтитлан.
И по този начин, завоевателите тръгнали на юг към Гватемала, с цел да търсят злато и сребро. Техният поход бил улеснен от това, че по това време по тези земи живеели 4 народности на индианците маи, които враждували между тях – киче (Quiché), какчикел (Kakchiquel), цутухил (Tzutujil) и мам (Mam). Алварадо покорил първо племето киче и се съюзил с тях, с цел да завладее и останалите. Така с лукавство и свирепост цялата територия на четирите племена паднала в негово притежание. Злато и сребро не намерили, тъй като маите не ценят тези метали, само че разкрили огромни количества от свещения камък джейд. Това е един от най-твърдите камъни и има особена религиозна стойност за локалното население и жреците.
Първата столица на Гватемала била учредена на 25 юли 1524 година на територията на град Ишимче – столица на маите от племето какчикел. След многократни въстания на индианците и разтрогването на съюза с киче, испанците решили да основат личен град и по този начин на 22.11.1527 година бил учреден Сантяго де лос Кабайерос. Алварадо получил от краля на Испания купата губернатор на Гватемала. Установен в новия град, завоевателят изпращал отряди за подчинение на териториите на сегашен Белиз, Хондурас и Салвадор. 14 години по-късно, през 1542 година, изригване на вулкана Ел Агуа погубило популацията на града и го разрушило. Наложило се да построят нов град на по-сигурно място.
На 10 март 1543 година новопостроеният град бил наименуван още веднъж Сантяго де лос Кабайерос и станал третата столица на Гватемала. По-късно бил прекръстен на Сантяго де Гуатемала, а по-късно на Антигуа. В тези години се явявал столица на цяла Централна Америка.
През 1773 година унищожителното земетресение Санта Марта разрушило града и това наложило за трети път столицата да бъде преместена. Поради това през 1776 година на 24 км от остарялото място, бил учреден Гватемала сити. Било подредено Антигуа да бъде изоставена, само че не всички поданици изпълнили заповедта. Половината останали по домовете си. По този метод Антигуа просъществувала до наши дни. Нещо повече, градът е разгласен за монумент на международното културно завещание на ЮНЕСКО със непокътната испанска колониална архитектура, антични руини и... най-ценното – превъзходна атмосфера.
Градът е ситуиран
на 1533 м надморска височина върху две от трите тектонични плочи на страната Гватемала. Затова тук много постоянно се усещат съществени земетресения. Освен всичко елементарно се виждат и трите вулкана, които го заобикалят като стражи – Ел Агуа (водата), Фуего (огън) и Акатенанго. Най-близо е водният вулкан, само че не той ме тормози. Огненият от време на време изпуска пушек и се води настоящ. Във всеки миг може да изригне и да ни подгони.
Разказите за историята на Гватемала и Антигуа не престават през целия ден, през който се разхождаме по красивите и извънредно цветни улички, разминаваме се с не по-малко колоритните локални поданици и понякога се оглеждаме да не ни отнесе някой от рейсовете, изрисувани кичозно, само че изцяло уместно и съответстващо на цялостната атмосфера на градчето.
Докато целеустремено обикаляме
улиците, употребявам Диего като източник на информация за това по какъв начин живеят елементарните хора. От 17 милиона население на Гватемала 60% са директни потомци на индианците маи, а останалите имат смесена кръв. В столицата Гватемала сити живеят към 3 млн. души, а в Антигуа едвам 35 000.
За да добием визия за стандарта на живот, би трябвало да се осведомяваме за приходите. Диего стартира с това, че Антигуа, столица на департамента Сакатепекес, е един доста добър център за проучване на испански език от чужденци. Срещу 150 щатски $ седмично можеш да спиш, да ядеш и да учиш езика. Доста задоволително. А какъв брой получава един локален служащ?
Заплатата на един елементарен продавач в магазин е 2000 кецала, или наши пари към 370 лева Лекарите попадат в по-висока категория – 5000 до 10 000 кецала на месец. Някои с частни практики имат доста по-високи приходи. Държавните чиновници са още по-добре платени – 10-15 хиляди кецала на месец, а министър председателят на страната получава 50 000. Има логичност в заплащането съгласно заеманите постове и образованието, което е заслужено.
И като приказвам за локалната парична единица – кецал, дано кажа от кое място произлиза това име. Кецал е в действителност птица. Прилича доста на папагал с красиви зелени, червени и сини пера. За маите е била свещена птица, а перата ù са употребявани като парична единица преди хиляди години. През 1925 година е учредена централната банка на Гватемала и съществуващата парична единица – гватемалско песо, разумно е била сменена от кецал – паричната единица на античните маи.
Движейки се по улиците на Антигуа, стигаме до една от забележителностите на града – Къщата-музей " Санто Доминго ". В реалност още от входа се вижда, че това е 5-звезден хотел. Оказва се и най-луксозният в града, само че по какъв начин се е появил и каква му е историята? Влизаме през портата във вътрешния двор и още от първите думи на Диего разбираме, че " Санто Доминго " е бил женски манастир.
Руините на манастира " Санто Доминго "
Монасите от Доминиканския медал
пристигнали тук съвсем незабавно след основаването на града. През 1538 година построили манастир и го нарекли на името на своя патрон – Санто Доминго. През годините монашеската обител се напълнила със забележително количество скъпоценности. Вече загатнах за земетресението Санта Марта от 1773 година, разрушило съвсем целия град. Е, манастирът също не съумял да му устои. Потънал в руини, той бил зарязан. Години по-късно руините били изплатени от един от най-богатите гватемалци – господин Кастанеда. Негова е заслугата руините да се трансфорат в археологическа забележителност, да бъдат реставрирани и на мястото на манастира да се появи музей и първокласен хотел със 127 стаи, ресторант и шоколадова фабрика. Готвачът тук е най-хубавият в цяла Централна Америка. На входа са показани някои от най-важните му награди от състезания, както и готварската книга, написана от него. Ако сте ценители на качествената храна с тънък и изтъчен усет, обичате да вечеряте на свещи под звуците на испанска музика, изпълнена онлайн, и да бъдете обслужени като крале – този ресторант е за вас.
Една от най-важните и забавни здания на централния площад е актуалното кметство, или Дворецът на капитаните. Това име е от времето, когато ръководството на цяла Централна Америка е било концентрирано точно в тази сграда. На втория етаж, най-вдясно, се намира канцеларията на кмета, само че него го няма сега и както Диего споделя, скоро няма да се появи. Учудването ни бе парирано с добавката, че бил в пандиза, тъй като отраднал 20 млн. кецала.
Дворецът на капитаните
Катедралата " Свети Джоузеф "
на централния площад е публично открита на 5 ноември 1680 година след 11-годишно създаване. Построена е на мястото на остаряла катедрала от 1541 година, която била мощно потърпевша от земетресенията.
Градът е цялостен със забележителности, само че едно от тях е може би най-сниманото място в Гватемала – арката на манастира " Санта Каталина ". Ще кажа няколко думи и за това място, което постоянно се асоциира с града и може да се назова знак на Антигуа.
" Санта Каталина " е най-сниманото място в Гватемала
През 1613 година е бил издигнат
женски манастир,
наименуван " Санта Каталина ". С годините той се увеличен. Наложило се да го разширят и от другата страна на улицата. Тъй като послушничките не са имали право да контактуват с външния свят, се наложило през 1693 година да построят арка над улицата, която да свързва двете елементи на манастира. Всеки ден монахините ходели на учебно заведение през прохода в арката, без да нарушават възбраните за илизане. Часовникът на кулата е прибавен по времето на Централноамериканската федерация – през 1830 година В наши дни манастирът " Санта Каталина " е преобразуван в хотел.
***
Няма по какъв начин да споделим всичко, което харесваме в Гватемала, само че има места, които е наложително да получат своето място във всеки роман за земята на маите.
Езерото Атитлан се намира на към 80 км от Антигуа, пътят не е дълъг, само че с рейс се пътува постепенно. Първото място, от което зърваме езерото, е една панорамна площадка, която назовават Мирадор Сан Хорхе. Малко по-късно стигаме до град Панахачел на брега на езерото. Спокойствие, хубост, положително въодушевление Това са чувствата, които ви посрещат тук.
Най-добрият метод да опознаете региона е да наемете лодка или корабче, с което да обиколите крайбрежните селца на локалните индианци. Езерото е заобиколено от три вулкана – Сан Педро, Атитлан и Толиман. Намираме си лодка и тръгваме с нея право към лагуната сред вулканите. Езерото има повърхност 130 кв.км и доближава дълбочина до 350 метра.
Маите Цутухил
са мигрирали тук от Мексико към 900 година пр.н.е. Атитлан значи " място на доста води " или " хълмът, заобиколен с вода ". Те са владеели региона на езерото Атитлан и прилежащите селища Сан Лукас Толиман и Патулул. Техният параден и набожен център е бил Чутинамит (Устата на селото/Входът на селото), намиращ се северно от входа при залива Сантяго. Днес го назоваваме Сантяго де Атитлан. Своята комерсиална и военна мощност племето разпростирало в разнообразни интервали от време от град Кетцалтенанго до брега на Тихия океан. Цутухилите не са сключвали съюзи с другите племена на маите и са били завладени през 1524 година от едно обединяване на испанци, индианци от Мексико и маите какчикел, за което към този момент загатнах.
По улиците на Сантяго де Атитлан
Градчето е обитаемо
от към 60 000 души – най-вече маи цутухил. По уличките е цялостно със сергии и дребни магазинчета, в които се продават артикули на техните занаятчии, както и облекла с ярки цветове. Възрастните поданици не приказват добре испански. Езикът е цутухил и се постанова Диего да ни превежда, когато стопираме за проява на обичайната локална женска " шапка ", която в действителност е една лента с дължина 20 бара, което е почти 20 метра. Числото 20 идва от броя на дните в месеца от календара на маите. Толкова е характерна, че е влезнала измежду знаците на страната и е увековечена от 1950 година насам върху монетата от 25 сентавос (четвърт кецал). Даже има монумент на тази монета в селото. Жената, изобразена върху монетата, се споделя Чонита. Оттам и самата монета назовават чока.
Традиционна шапка на маите цутухил
Всяка година един от частните домове приютява божеството – настойник на града – Машимон. От времето, когато испанците завладели маите цутухил, този кумир на града се крие всяка година в друга частна къща. Това продължава до ден сегашен и изборът на семейството, чиято чест е да се грижи за божеството през годината, става от старейшината. Машимон на езика цутухил значи възел. Куклата, която изобразява божеството, е облечена с 12 панталона и 12 ризи. Периодично я хранят, дават ù да пуши, да пие дори уринира. Вътре се правят церемонии единствено от шамани.
***
Като територия Гватемала е съвсем колкото България, само че като население, многообразие от етноси и нюанс ни изпреварва доста. Карибското крайбрежие на страната се населява от тъмнокожите наследници на робите, които в миналото англичаните са докарали в Централна Америка от Африка, с цел да работят на плантациите от захарна тръстика. Наричат се гарифуна и ще ги срещнете в град Ливингстън. Името на града идва от американския политик Едуард Ливингстън, който е написал " Кодекса на Ливингстън ", послужил за основа на законите на демократичното държавно управление на Обединените провинции на Централна Америка през ранните години на XIX век.
Този град дълго време е бил най-голямото гватемалско пристанище на карибския бряг, до момента в който не е бил преместен от Пуерто Бариос. Връзката на Ливингстън с останалата част от страната става единствено по вода – няма пътища. Тук с изключение на преобладаващите гарифуна живеят също по този начин и малко маи, афро-карибски етнос и ладино, които са комбинация от метиси и испанци (думата произлиза от латино). Мнозинството от гарифунска общественост дефинира и езиците, които се приказват тук – гарифунски, испански, малко британски и кечи на индианците маи.
Местните доста обичат
да седят пред дома си, магазина или кафенето и да разискват непознатите, които очевидно рядко минават отсам. Нищо неприятно. Всеки опит за общителна връзка с тях е заплатен с усмивка. Помежду си се държат като едно огромно семейство. Често ще ги видите да свирят гарифунска музика и да танцуват собствен тип танци с явен африкански генезис.
***
Като приказваме за колорита на Гватемала, най-важната част са историята, битът и животът на преобладаващото население – маите.
Цивилизацията на маите, една от великите култури на Новия свят, обитавала села и градове, пръснати из низините на Гватемала, Белиз, Хондурас и Южно Мексико. Ранни селища като Куейо в Белиз били открити в региона и датират от 1000 година пр.н.е. Големи ранни градове като Мирадор и Накбе в Гватемала почнали да се развиват към 400 година пр.н.е. Това развиване довело до основаването и потреблението на комплицирана календарна система, цялостна книжовност (която към момента се разшифрова) и скулптурно каменоделие, описващо владетелите и техните фамилии.
Около 800 – 850 година класическият свят на маите се сблъскал с неразбираеми и загадъчни проблеми, довели до срив и крах в тяхното общество. Многобройни селища в южните низини били обезлюдени. Градове като Тикал, Каракол, Калакмул, Дос Пилас и други били изненадващо изоставени. Само някои от тях като Шунантунич и Ламанай в този южен район съумели да преживеят колапса и да продължат в друга културна тенденция. Основният фокус върху света на маите се изместил на север към градове като Чичен Итца, Маяпан и други Когато испанците пристигнали при започване на XIV век, единствено дребни градчета по Карибското крайбрежие, като Тулум към момента били населявани.
Социалният крах на маите не се дължи на преселение на огромни групи индианци на север, нито на зараза. Не се дължи и на трусове или урагани. Колапсът, към момента доста обсъждан от археолозите, най-вероятно е бил резултат на социалнo, политическo и икономическo разлагане на античното им общество.
Милиони индианци маи към момента живеят из Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас. Народът им не е липсващ по време на упадъка на градовете. Маите и през днешния ден не престават да са значима част от популацията на Централна Америка. През 1525 година испанците разкрили град Ламанай – към момента обитаем. Той съществува и до през днешния ден в северната част на Белиз и евентуално е оживял поради лагуната, до която се намира.
Продължаваме пътешествието си към най-големия прочут град на античните маи – Тикал. Навлизаме в горски регион и по средата на пътя ни стопира преграда, а надписът на кафява табела подсказва, че сме пред прага на Тикал, монумент на международното културно завещание. След като си купим билети, имаме опция да се настаним в един от трите хотела на територията на националния парк.
Националният парк " Тикал " е част от ядрото на огромен биосферен резерват на териториите на маите. Открит е през 1848 година и е разгласен за народен парк през 1955 година През 1979 година е включен в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Искам да поясня, че в националния парк има строги правила за запазване на културното завещание и природата. В парка се намират безчет забележителни руини на най-големия град на маите, а към него се простира джунгла с най-голямото в Гватемала биоразнообразие. Тук се срещат голям брой растителни и скотски типове, някои от които застрашени от изгубване, в това число и ягуари. Странно е, само че не необяснимо, за какво в хотела електричество има единствено заран за два часа и вечер за 3-4 часа. Електропроводите в парка са неразрешени. Няма и асфалтирани пътища. Намесата на индивида би трябвало да бъде минимална.
Пристигайки следобяд, имаме опция да следим хубав залез напряко при руините на Тикал. На идващия ден можем да посрещнем изгрева и по-късно да разгледаме и останалата част от града.
Тръгваме от хотела, като наложително носим фенерчета – най-малко по едно на няколко души. Ако закъснеем, ще би трябвало да се ориентираме в тъмното, а на непознато място с богато биоразнообразие това не е доста желателно. С бърза крачка минаваме около осведомителния център за туристи и продължаваме напред по утъпканите пътеки през гората. Не се върви малко, само че би трябвало да сме бързи, тъй като в 18:00 слънцето ще залезе. Целта е да си намерим уместно място, откъдето да следим красивия залез. Подминаваме няколко дребни пирамиди, само че това, което виждаме, излизайки на централния площад на Тикал, напряко стопира дъха! Две огромни пирамиди и два комплекса с доста постройки
Централният акропол,
Северният акропол, храм I на Големия ягуар и храм II, прочут като Храма на маските... Всичко това ни зашеметява на централния площад на античния град. Както знаем, всеки залез е друг. Маите по този начин са построили храмовете си, че гледката като че ли демонстрира божествената мощ на слънцето, а изкусната ръка на природата рисува картини, които провокират у нас чувство за великолепие и безкрайност. Същите гледки са следили нашите прародители преди хиляди години. Усещането е необикновено!
В хотела се прибираме благодарение на фенерчетата и се приготвяме за ранно ставане на идната заран. Повечето естествени хора не биха разбрали за какво би трябвало да станем в 4:00 сутринта и в 4:30 да крачим в тъмнината по пътеките на Тикал Само авантюристите го схващат отлично!
Каква е концепцията? От хотела до основния площад на античния град дистанцията е 1,5 км. Взема се за 30 минути. Местният екскурзовод ни води още 1 км по-нататък под светлината на фенерчетата – задачата е върхът на най-високата пирамида в Тикал, преди слънцето да е изгряло. Ще посрещаме изгрева.
Тикал е зародил към 400 години преди новата епоха и е просъществувал съвсем 1400 години. Развитието му е почнало през късния предкласически, минало през целия типичен и приключило с изоставянето му през посткласическия интервал на маите. Не са доста градовете, просъществували толкоз дълго. В разцвета на развиването си Тикал е бил господстващ в икономическо, политическо и военно състояние град – най-големият в цяла Централна Америка. През 830 година популацията му е достигнало невероятните 120 000 души. Оригиналното име на Тикал е Яш Мутал, което значи " свещено място " или " птиче място ". Съвременното име, Тикал, значи " град на гласовете " или " град на ехото ". А за какво? За да стане ясно, гидът ни плясва с ръце и ни кара да се заслушаме Откъм Храма на маските се чува ехтене, което прилича крясъка на свещената птица кецал – " Ку ". Опитваме го няколко пъти и да, в действителност има такова ехтене.
Този град е зарязан през 980 година,
само че не е бил пропуснат. Хората от покрайнината идвали тук да се молят на боговете и тъкмо те му дали името Тикал. Площта на града е 16 кв.км и това го прави най-големия от епохата на маите. Заедно с жилищата на елементарните жители територията му е достигала невероятните за древността 65 кв.км.
Минаваме тези 2,5 км и в 5:30 се настаняваме на върха на храм IV, с цел да чакаме изгрева. За страдание нямаме абонамент за красивите гледки и изгрева не може да се мери по хубост със залеза, само че бяхме длъжни да опитаме. Понякога гледките са зашеметяващи, само че непредсказуеми.
Посрещане на изгрева на върха на храм IV, Тикал
От върха на Храм IV
се виждат храмове I, II и малко по-високият III. Питаме нашия лидер коя е най-високата пирамида в Тикал и той ни споделя с усмивка, че сме застанали на нейния връх в този миг.
Почти всички храмове в Тикал, оживели до наши дни, са издигнати сред 600 и 810 година Били са цветни и доста красиви. Доста реликви от тях са били изнесени от задграничните учени в разнообразни музеи по света под претекст, че ще бъдат съхранени най-добре.
По противоположния път към хотела минавам около свещеното дърво на маите – Сейба. Досега не му бяхме обърнали внимание, защото или бързахме или беше прекомерно мрачно. За маите това дърво символизира оста на живота – корените му се свързват с подземния свят, стъблото със земната реалност, а короната с небето. Достига до внушителните 70 м на височина, а стволът до 2 м диаметър.
Общото усещане е, че Тикал е извънредно завладяващо място, пропито с достоверна история и непокътната природа. Един ден несъмнено не е задоволителен, с цел да бъдат прегледани тези 16 квадратни километра с антични монументи. Много може да се написа, само че най-важното е да се усетят духът, атмосферата и силата тук, на място, измежду пирамидите на великата цивилизация на маите.
***
Както всяка приказка и нашата си има край. Влюбихме се в Гватемала и нейния народ. Много сърдечни, топли и услужливи хора. Добри, макар бедността си Щастливи в своя свят. Придаващи живот на всяко от забележителните кътчета, до които се докоснахме през това пътешестване.
Надяваме се това странствуване да е възбудило у вас интерес към хубостта на тази страна и загадъчното наследството на една от най-великите цивилизации на древността.
За Латинска Америка най-често се лети през Мадрид. Понякога Париж, Лондон и Амстердам също са подобаващ трамплин, само че испанските самолетни компании имат най-богат летателен проект към тази част на света по напълно разбираеми аргументи. Всички полети ще ви отведат до интернационалното летище в столицата – Гватемала сити. По мое мнение, най-хубавото нещо, което можете да извършите, откакто кацнете, е да се придвижите допустимо най-бързо до остарялата столица на страната – Антигуа, намираща се на 40 км от летището. Защо най-бързо и за какво там? Славата на Гватемала не е изключително добра във връзка с престъпността, само че самоуверено мога да настоявам, че това не се отнася за цялата страна, а единствено за нейната столица. Освен че това е едно от дребното места, на които може да имате неприятни срещи с джебчии, там ще се сблъскате с противен трафик, а от всичко най-непривлекателното е, че няма какво да видите. Не по този начин стоят нещата обаче с Антигуа.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Диего е професионален псевдоним на нашия екскурзовод. Както загатнах, той е доста млад и самообразован. Сам е научил британски, с цел да може да упражнява занаята на своя татко. Сега към този момент се е записал и учи в университет. Всяка заран става рано, с цел да може преди уговорките си с туристи да върви на уроци по британски. И по този начин, упражявайки своя британски, младежът ни споделя част от историята на мястото по един много забавен метод.
На 6 декември 1523 година испанският завоевател Педро де Алварадо, дясна ръка на Ернандо Кортес, потегля с 3000 бойци от територията на днешно Мексико, с цел да завладее Гватемала. Бил прочут със своята свирепост, която показал за пръв път по отношение на ацтеките в Теночтитлан.
И по този начин, завоевателите тръгнали на юг към Гватемала, с цел да търсят злато и сребро. Техният поход бил улеснен от това, че по това време по тези земи живеели 4 народности на индианците маи, които враждували между тях – киче (Quiché), какчикел (Kakchiquel), цутухил (Tzutujil) и мам (Mam). Алварадо покорил първо племето киче и се съюзил с тях, с цел да завладее и останалите. Така с лукавство и свирепост цялата територия на четирите племена паднала в негово притежание. Злато и сребро не намерили, тъй като маите не ценят тези метали, само че разкрили огромни количества от свещения камък джейд. Това е един от най-твърдите камъни и има особена религиозна стойност за локалното население и жреците.
Първата столица на Гватемала била учредена на 25 юли 1524 година на територията на град Ишимче – столица на маите от племето какчикел. След многократни въстания на индианците и разтрогването на съюза с киче, испанците решили да основат личен град и по този начин на 22.11.1527 година бил учреден Сантяго де лос Кабайерос. Алварадо получил от краля на Испания купата губернатор на Гватемала. Установен в новия град, завоевателят изпращал отряди за подчинение на териториите на сегашен Белиз, Хондурас и Салвадор. 14 години по-късно, през 1542 година, изригване на вулкана Ел Агуа погубило популацията на града и го разрушило. Наложило се да построят нов град на по-сигурно място.
На 10 март 1543 година новопостроеният град бил наименуван още веднъж Сантяго де лос Кабайерос и станал третата столица на Гватемала. По-късно бил прекръстен на Сантяго де Гуатемала, а по-късно на Антигуа. В тези години се явявал столица на цяла Централна Америка.
През 1773 година унищожителното земетресение Санта Марта разрушило града и това наложило за трети път столицата да бъде преместена. Поради това през 1776 година на 24 км от остарялото място, бил учреден Гватемала сити. Било подредено Антигуа да бъде изоставена, само че не всички поданици изпълнили заповедта. Половината останали по домовете си. По този метод Антигуа просъществувала до наши дни. Нещо повече, градът е разгласен за монумент на международното културно завещание на ЮНЕСКО със непокътната испанска колониална архитектура, антични руини и... най-ценното – превъзходна атмосфера.
Градът е ситуиран
на 1533 м надморска височина върху две от трите тектонични плочи на страната Гватемала. Затова тук много постоянно се усещат съществени земетресения. Освен всичко елементарно се виждат и трите вулкана, които го заобикалят като стражи – Ел Агуа (водата), Фуего (огън) и Акатенанго. Най-близо е водният вулкан, само че не той ме тормози. Огненият от време на време изпуска пушек и се води настоящ. Във всеки миг може да изригне и да ни подгони.
Разказите за историята на Гватемала и Антигуа не престават през целия ден, през който се разхождаме по красивите и извънредно цветни улички, разминаваме се с не по-малко колоритните локални поданици и понякога се оглеждаме да не ни отнесе някой от рейсовете, изрисувани кичозно, само че изцяло уместно и съответстващо на цялостната атмосфера на градчето.
Докато целеустремено обикаляме
улиците, употребявам Диего като източник на информация за това по какъв начин живеят елементарните хора. От 17 милиона население на Гватемала 60% са директни потомци на индианците маи, а останалите имат смесена кръв. В столицата Гватемала сити живеят към 3 млн. души, а в Антигуа едвам 35 000.
За да добием визия за стандарта на живот, би трябвало да се осведомяваме за приходите. Диего стартира с това, че Антигуа, столица на департамента Сакатепекес, е един доста добър център за проучване на испански език от чужденци. Срещу 150 щатски $ седмично можеш да спиш, да ядеш и да учиш езика. Доста задоволително. А какъв брой получава един локален служащ?
Заплатата на един елементарен продавач в магазин е 2000 кецала, или наши пари към 370 лева Лекарите попадат в по-висока категория – 5000 до 10 000 кецала на месец. Някои с частни практики имат доста по-високи приходи. Държавните чиновници са още по-добре платени – 10-15 хиляди кецала на месец, а министър председателят на страната получава 50 000. Има логичност в заплащането съгласно заеманите постове и образованието, което е заслужено.
И като приказвам за локалната парична единица – кецал, дано кажа от кое място произлиза това име. Кецал е в действителност птица. Прилича доста на папагал с красиви зелени, червени и сини пера. За маите е била свещена птица, а перата ù са употребявани като парична единица преди хиляди години. През 1925 година е учредена централната банка на Гватемала и съществуващата парична единица – гватемалско песо, разумно е била сменена от кецал – паричната единица на античните маи.
Движейки се по улиците на Антигуа, стигаме до една от забележителностите на града – Къщата-музей " Санто Доминго ". В реалност още от входа се вижда, че това е 5-звезден хотел. Оказва се и най-луксозният в града, само че по какъв начин се е появил и каква му е историята? Влизаме през портата във вътрешния двор и още от първите думи на Диего разбираме, че " Санто Доминго " е бил женски манастир.
Руините на манастира " Санто Доминго "
Монасите от Доминиканския медал
пристигнали тук съвсем незабавно след основаването на града. През 1538 година построили манастир и го нарекли на името на своя патрон – Санто Доминго. През годините монашеската обител се напълнила със забележително количество скъпоценности. Вече загатнах за земетресението Санта Марта от 1773 година, разрушило съвсем целия град. Е, манастирът също не съумял да му устои. Потънал в руини, той бил зарязан. Години по-късно руините били изплатени от един от най-богатите гватемалци – господин Кастанеда. Негова е заслугата руините да се трансфорат в археологическа забележителност, да бъдат реставрирани и на мястото на манастира да се появи музей и първокласен хотел със 127 стаи, ресторант и шоколадова фабрика. Готвачът тук е най-хубавият в цяла Централна Америка. На входа са показани някои от най-важните му награди от състезания, както и готварската книга, написана от него. Ако сте ценители на качествената храна с тънък и изтъчен усет, обичате да вечеряте на свещи под звуците на испанска музика, изпълнена онлайн, и да бъдете обслужени като крале – този ресторант е за вас.
Една от най-важните и забавни здания на централния площад е актуалното кметство, или Дворецът на капитаните. Това име е от времето, когато ръководството на цяла Централна Америка е било концентрирано точно в тази сграда. На втория етаж, най-вдясно, се намира канцеларията на кмета, само че него го няма сега и както Диего споделя, скоро няма да се появи. Учудването ни бе парирано с добавката, че бил в пандиза, тъй като отраднал 20 млн. кецала.
Дворецът на капитаните
Катедралата " Свети Джоузеф "
на централния площад е публично открита на 5 ноември 1680 година след 11-годишно създаване. Построена е на мястото на остаряла катедрала от 1541 година, която била мощно потърпевша от земетресенията.
Градът е цялостен със забележителности, само че едно от тях е може би най-сниманото място в Гватемала – арката на манастира " Санта Каталина ". Ще кажа няколко думи и за това място, което постоянно се асоциира с града и може да се назова знак на Антигуа.
" Санта Каталина " е най-сниманото място в Гватемала
През 1613 година е бил издигнат
женски манастир,
наименуван " Санта Каталина ". С годините той се увеличен. Наложило се да го разширят и от другата страна на улицата. Тъй като послушничките не са имали право да контактуват с външния свят, се наложило през 1693 година да построят арка над улицата, която да свързва двете елементи на манастира. Всеки ден монахините ходели на учебно заведение през прохода в арката, без да нарушават възбраните за илизане. Часовникът на кулата е прибавен по времето на Централноамериканската федерация – през 1830 година В наши дни манастирът " Санта Каталина " е преобразуван в хотел.
***
Няма по какъв начин да споделим всичко, което харесваме в Гватемала, само че има места, които е наложително да получат своето място във всеки роман за земята на маите.
Езерото Атитлан се намира на към 80 км от Антигуа, пътят не е дълъг, само че с рейс се пътува постепенно. Първото място, от което зърваме езерото, е една панорамна площадка, която назовават Мирадор Сан Хорхе. Малко по-късно стигаме до град Панахачел на брега на езерото. Спокойствие, хубост, положително въодушевление Това са чувствата, които ви посрещат тук.
Най-добрият метод да опознаете региона е да наемете лодка или корабче, с което да обиколите крайбрежните селца на локалните индианци. Езерото е заобиколено от три вулкана – Сан Педро, Атитлан и Толиман. Намираме си лодка и тръгваме с нея право към лагуната сред вулканите. Езерото има повърхност 130 кв.км и доближава дълбочина до 350 метра.
Маите Цутухил
са мигрирали тук от Мексико към 900 година пр.н.е. Атитлан значи " място на доста води " или " хълмът, заобиколен с вода ". Те са владеели региона на езерото Атитлан и прилежащите селища Сан Лукас Толиман и Патулул. Техният параден и набожен център е бил Чутинамит (Устата на селото/Входът на селото), намиращ се северно от входа при залива Сантяго. Днес го назоваваме Сантяго де Атитлан. Своята комерсиална и военна мощност племето разпростирало в разнообразни интервали от време от град Кетцалтенанго до брега на Тихия океан. Цутухилите не са сключвали съюзи с другите племена на маите и са били завладени през 1524 година от едно обединяване на испанци, индианци от Мексико и маите какчикел, за което към този момент загатнах.
По улиците на Сантяго де Атитлан
Градчето е обитаемо
от към 60 000 души – най-вече маи цутухил. По уличките е цялостно със сергии и дребни магазинчета, в които се продават артикули на техните занаятчии, както и облекла с ярки цветове. Възрастните поданици не приказват добре испански. Езикът е цутухил и се постанова Диего да ни превежда, когато стопираме за проява на обичайната локална женска " шапка ", която в действителност е една лента с дължина 20 бара, което е почти 20 метра. Числото 20 идва от броя на дните в месеца от календара на маите. Толкова е характерна, че е влезнала измежду знаците на страната и е увековечена от 1950 година насам върху монетата от 25 сентавос (четвърт кецал). Даже има монумент на тази монета в селото. Жената, изобразена върху монетата, се споделя Чонита. Оттам и самата монета назовават чока.
Традиционна шапка на маите цутухил
Всяка година един от частните домове приютява божеството – настойник на града – Машимон. От времето, когато испанците завладели маите цутухил, този кумир на града се крие всяка година в друга частна къща. Това продължава до ден сегашен и изборът на семейството, чиято чест е да се грижи за божеството през годината, става от старейшината. Машимон на езика цутухил значи възел. Куклата, която изобразява божеството, е облечена с 12 панталона и 12 ризи. Периодично я хранят, дават ù да пуши, да пие дори уринира. Вътре се правят церемонии единствено от шамани.
***
Като територия Гватемала е съвсем колкото България, само че като население, многообразие от етноси и нюанс ни изпреварва доста. Карибското крайбрежие на страната се населява от тъмнокожите наследници на робите, които в миналото англичаните са докарали в Централна Америка от Африка, с цел да работят на плантациите от захарна тръстика. Наричат се гарифуна и ще ги срещнете в град Ливингстън. Името на града идва от американския политик Едуард Ливингстън, който е написал " Кодекса на Ливингстън ", послужил за основа на законите на демократичното държавно управление на Обединените провинции на Централна Америка през ранните години на XIX век.
Този град дълго време е бил най-голямото гватемалско пристанище на карибския бряг, до момента в който не е бил преместен от Пуерто Бариос. Връзката на Ливингстън с останалата част от страната става единствено по вода – няма пътища. Тук с изключение на преобладаващите гарифуна живеят също по този начин и малко маи, афро-карибски етнос и ладино, които са комбинация от метиси и испанци (думата произлиза от латино). Мнозинството от гарифунска общественост дефинира и езиците, които се приказват тук – гарифунски, испански, малко британски и кечи на индианците маи.
Местните доста обичат
да седят пред дома си, магазина или кафенето и да разискват непознатите, които очевидно рядко минават отсам. Нищо неприятно. Всеки опит за общителна връзка с тях е заплатен с усмивка. Помежду си се държат като едно огромно семейство. Често ще ги видите да свирят гарифунска музика и да танцуват собствен тип танци с явен африкански генезис.
***
Като приказваме за колорита на Гватемала, най-важната част са историята, битът и животът на преобладаващото население – маите.
Цивилизацията на маите, една от великите култури на Новия свят, обитавала села и градове, пръснати из низините на Гватемала, Белиз, Хондурас и Южно Мексико. Ранни селища като Куейо в Белиз били открити в региона и датират от 1000 година пр.н.е. Големи ранни градове като Мирадор и Накбе в Гватемала почнали да се развиват към 400 година пр.н.е. Това развиване довело до основаването и потреблението на комплицирана календарна система, цялостна книжовност (която към момента се разшифрова) и скулптурно каменоделие, описващо владетелите и техните фамилии.
Около 800 – 850 година класическият свят на маите се сблъскал с неразбираеми и загадъчни проблеми, довели до срив и крах в тяхното общество. Многобройни селища в южните низини били обезлюдени. Градове като Тикал, Каракол, Калакмул, Дос Пилас и други били изненадващо изоставени. Само някои от тях като Шунантунич и Ламанай в този южен район съумели да преживеят колапса и да продължат в друга културна тенденция. Основният фокус върху света на маите се изместил на север към градове като Чичен Итца, Маяпан и други Когато испанците пристигнали при започване на XIV век, единствено дребни градчета по Карибското крайбрежие, като Тулум към момента били населявани.
Социалният крах на маите не се дължи на преселение на огромни групи индианци на север, нито на зараза. Не се дължи и на трусове или урагани. Колапсът, към момента доста обсъждан от археолозите, най-вероятно е бил резултат на социалнo, политическo и икономическo разлагане на античното им общество.
Милиони индианци маи към момента живеят из Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас. Народът им не е липсващ по време на упадъка на градовете. Маите и през днешния ден не престават да са значима част от популацията на Централна Америка. През 1525 година испанците разкрили град Ламанай – към момента обитаем. Той съществува и до през днешния ден в северната част на Белиз и евентуално е оживял поради лагуната, до която се намира.
Продължаваме пътешествието си към най-големия прочут град на античните маи – Тикал. Навлизаме в горски регион и по средата на пътя ни стопира преграда, а надписът на кафява табела подсказва, че сме пред прага на Тикал, монумент на международното културно завещание. След като си купим билети, имаме опция да се настаним в един от трите хотела на територията на националния парк.
Националният парк " Тикал " е част от ядрото на огромен биосферен резерват на териториите на маите. Открит е през 1848 година и е разгласен за народен парк през 1955 година През 1979 година е включен в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Искам да поясня, че в националния парк има строги правила за запазване на културното завещание и природата. В парка се намират безчет забележителни руини на най-големия град на маите, а към него се простира джунгла с най-голямото в Гватемала биоразнообразие. Тук се срещат голям брой растителни и скотски типове, някои от които застрашени от изгубване, в това число и ягуари. Странно е, само че не необяснимо, за какво в хотела електричество има единствено заран за два часа и вечер за 3-4 часа. Електропроводите в парка са неразрешени. Няма и асфалтирани пътища. Намесата на индивида би трябвало да бъде минимална.
Пристигайки следобяд, имаме опция да следим хубав залез напряко при руините на Тикал. На идващия ден можем да посрещнем изгрева и по-късно да разгледаме и останалата част от града.
Тръгваме от хотела, като наложително носим фенерчета – най-малко по едно на няколко души. Ако закъснеем, ще би трябвало да се ориентираме в тъмното, а на непознато място с богато биоразнообразие това не е доста желателно. С бърза крачка минаваме около осведомителния център за туристи и продължаваме напред по утъпканите пътеки през гората. Не се върви малко, само че би трябвало да сме бързи, тъй като в 18:00 слънцето ще залезе. Целта е да си намерим уместно място, откъдето да следим красивия залез. Подминаваме няколко дребни пирамиди, само че това, което виждаме, излизайки на централния площад на Тикал, напряко стопира дъха! Две огромни пирамиди и два комплекса с доста постройки
Централният акропол,
Северният акропол, храм I на Големия ягуар и храм II, прочут като Храма на маските... Всичко това ни зашеметява на централния площад на античния град. Както знаем, всеки залез е друг. Маите по този начин са построили храмовете си, че гледката като че ли демонстрира божествената мощ на слънцето, а изкусната ръка на природата рисува картини, които провокират у нас чувство за великолепие и безкрайност. Същите гледки са следили нашите прародители преди хиляди години. Усещането е необикновено!
В хотела се прибираме благодарение на фенерчетата и се приготвяме за ранно ставане на идната заран. Повечето естествени хора не биха разбрали за какво би трябвало да станем в 4:00 сутринта и в 4:30 да крачим в тъмнината по пътеките на Тикал Само авантюристите го схващат отлично!
Каква е концепцията? От хотела до основния площад на античния град дистанцията е 1,5 км. Взема се за 30 минути. Местният екскурзовод ни води още 1 км по-нататък под светлината на фенерчетата – задачата е върхът на най-високата пирамида в Тикал, преди слънцето да е изгряло. Ще посрещаме изгрева.
Тикал е зародил към 400 години преди новата епоха и е просъществувал съвсем 1400 години. Развитието му е почнало през късния предкласически, минало през целия типичен и приключило с изоставянето му през посткласическия интервал на маите. Не са доста градовете, просъществували толкоз дълго. В разцвета на развиването си Тикал е бил господстващ в икономическо, политическо и военно състояние град – най-големият в цяла Централна Америка. През 830 година популацията му е достигнало невероятните 120 000 души. Оригиналното име на Тикал е Яш Мутал, което значи " свещено място " или " птиче място ". Съвременното име, Тикал, значи " град на гласовете " или " град на ехото ". А за какво? За да стане ясно, гидът ни плясва с ръце и ни кара да се заслушаме Откъм Храма на маските се чува ехтене, което прилича крясъка на свещената птица кецал – " Ку ". Опитваме го няколко пъти и да, в действителност има такова ехтене.
Този град е зарязан през 980 година,
само че не е бил пропуснат. Хората от покрайнината идвали тук да се молят на боговете и тъкмо те му дали името Тикал. Площта на града е 16 кв.км и това го прави най-големия от епохата на маите. Заедно с жилищата на елементарните жители територията му е достигала невероятните за древността 65 кв.км.
Минаваме тези 2,5 км и в 5:30 се настаняваме на върха на храм IV, с цел да чакаме изгрева. За страдание нямаме абонамент за красивите гледки и изгрева не може да се мери по хубост със залеза, само че бяхме длъжни да опитаме. Понякога гледките са зашеметяващи, само че непредсказуеми.
Посрещане на изгрева на върха на храм IV, Тикал
От върха на Храм IV
се виждат храмове I, II и малко по-високият III. Питаме нашия лидер коя е най-високата пирамида в Тикал и той ни споделя с усмивка, че сме застанали на нейния връх в този миг.
Почти всички храмове в Тикал, оживели до наши дни, са издигнати сред 600 и 810 година Били са цветни и доста красиви. Доста реликви от тях са били изнесени от задграничните учени в разнообразни музеи по света под претекст, че ще бъдат съхранени най-добре.
По противоположния път към хотела минавам около свещеното дърво на маите – Сейба. Досега не му бяхме обърнали внимание, защото или бързахме или беше прекомерно мрачно. За маите това дърво символизира оста на живота – корените му се свързват с подземния свят, стъблото със земната реалност, а короната с небето. Достига до внушителните 70 м на височина, а стволът до 2 м диаметър.
Общото усещане е, че Тикал е извънредно завладяващо място, пропито с достоверна история и непокътната природа. Един ден несъмнено не е задоволителен, с цел да бъдат прегледани тези 16 квадратни километра с антични монументи. Много може да се написа, само че най-важното е да се усетят духът, атмосферата и силата тук, на място, измежду пирамидите на великата цивилизация на маите.
***
Както всяка приказка и нашата си има край. Влюбихме се в Гватемала и нейния народ. Много сърдечни, топли и услужливи хора. Добри, макар бедността си Щастливи в своя свят. Придаващи живот на всяко от забележителните кътчета, до които се докоснахме през това пътешестване.
Надяваме се това странствуване да е възбудило у вас интерес към хубостта на тази страна и загадъчното наследството на една от най-великите цивилизации на древността.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ