5 неща, в които Баухаус успя
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Баухаус е артикул на Първата международна война, на авангардите от началото на ХХ век и на развиването на немската индустрия. Както и на поредните старания да се реформира образованието по приложни изкуства в Германия, което да обвърже изкуства, занаяти, индустриален дизайн и архитектура и да докара до качествени, комфортни и потребни артикули. Баухаус, несъмнено, е и абсолютният знак на архитектурния модернизъм.
Училището минава през няколко стадия в своето развиване, които са белязани както от неговите трима шефове – визионерът Валтер Гропиус (1919 – 1928), комунистът Ханес Майер (1928 – 1930) и аполитичният експерт Мис ван дер Рое (1930 – 1933), по този начин и от мощното въздействие и персонална харизма на обособените преподаватели и студенти, измежду които индивидуалисти като Йоханес Итен, Паул Клее, Василий Кандински, експериментатори като Оскар Шлемер и Ласло Махоли-Наги, самородни гении и пионери в своята област като Йозеф и Ани Алберс, Мариане Бранд, Марсел Бройер и доста други. Посоката обаче през всички години е ясна – революционно нов, всеобщ и ефикасен дизайн, който да прави живота на хората съвременен и комфортен.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как Баухаус стана световно събитие
Идването на власт на Хитлер в Германия и окончателното затваряне на учебното заведение принуждават огромна част от демократично настроените и неуместни за нацистите преподаватели и студенти на Баухаус да изоставен страната. Тази глобализация на модернизма е в действителност това, което и до през днешния ден познаваме като " международен жанр ". Така фантазията на предвоенните татковци на Баухаус за основаване на световен архитектурен план се сбъдва, с всички опасности от флирта с политическата власт в изискванията на студената война. Именно тази глобализация обаче изиграва неприятна смешка на героичния предвоенен модернизъм. Тоталната масовизация и глобализация на един предвоенен авангард не може да остане ненаказана. Интернационалният жанр става знак на бездушието на следвоенния модернизъм, унифицирал градовете, унищожил локалните специфики, лишил ни от хаоса на живота, а " стъклените кутии на Мис " са атакувани и подложени на критика като растерни, обезличаващи, студени и сурови още от 60-те години на предишния век.
Днес обаче, 100 години след основаването на най-влиятелната школа по архитектура и дизайн на ХХ век, е изключително значимо да помним освен това, в което Баухаус, споделят, се е провалил, само че също по този начин и това, в което изрично съумя. Затова ето най-малко 5 от нещата, в които Баухаус изрично съумя и които вършат концепциите на школата част от света, в който живеем и до през днешния ден.
Добрият индустриален дизайн
Първо, концепциите на Баухаус образуват лицето на следвоенния индустриален дизайн. Училището по дизайн в Улм (HfG Ulm) е учредено през 1953 година от някогашни преподаватели и студенти от Баухаус (пръв шеф става Макс Бил). То просъществува до 1968 и играе основна роля в следвоенното развиване и одобряване на дизайн правилата на Баухаус освен в Западна Германия, само че и в целия свят.
Дитер Рамс. Кадър от документалния филм Rams, който излезе в края на 2018 година
Тясно обвързван с Училището по дизайн в Улм е и Дитер Рамс, най-голямата жива легенда на актуалния индустриален дизайн, който гостува и преподава там дълги години. Рамс приключва архитектура и дизайн във Висбаден през 1953 и единствено 2 години по-късно, когато е едвам на 23 години, е назначен като проектант и дизайнер за марката " Браун ". Той работи в " Браун " до пенсионирането си през 1997 година За тези десетки години Дитер Рамс основава десетки паметни обекти на промишления дизайн, които не престават да въодушевяват и до през днешния ден с интелигентен, обикновен, функционален дизайн и безкомпромистна хармония – радиоприемници, калкулатори, сокоизстисквачки, в това число и няколко емблематични системи за обзавеждане за датската марка " Витсое ". " Ние би трябвало да се научим да живеем по-добре с по-малко неща, които устоят по-дълго време ", постоянно е казвал Рамс. " Само когато дизайнът като нужда се разбере от целокупното население, единствено тогава можем да се надяваме на устойчива смяна на качеството на живот посредством дизайн. " Истински правоприемник на духа на Баухаус.
Удобният понятен дизайн
Така стигаме и до така наречен usability, или комфортния дизайн, в който през днешния ден целият актуален уеб, апликейшън и интерфейс дизайн се кълне, и с право. Идеите на Баухаус за комфортен, елементарен дизайн, както и графичните опити в школата намират своите мощни почитатели след Втората международна война, които съумяват да ги трансфорат от опити в стандарт.
Швейцарскaта дизайнeрска школа, която поражда през 40-те и 50-те години на предишния век, постанова елементарност, четивност и изясненост, работи със сансерифни шрифтове, с модулни мрежи и с асиметрични лейаути. Много подчертана е комбинацията от типография и снимка като средство за образна връзка. Йозеф Мюлер Брокман е най-разпознаваемото лице на Швейцарската школа и той, както и множеството графични дизайнери от своето потомство, е мощно повлиян от концепциите на съветския конструктивизъм, от супрематизма, от холандския Де Стийл и изключително от Баухаус.
Масимо Винели пък приключва архитектура в Политехниката в Милано, а по-късно и в Университета във Венеция, само че става прочут точно като графичен дизайнер с Unimark International, чийто клон в Ню Йорк основава през 1966 година и която скоро става една от най-големите дизайн компании в света, основала някои от най-разпознаваемите корпоративни идентичности на ХХ век. Освен всичко друго Винели изнася прегледен урок по user experience (потребителско изживяване) на целия свят още през 60-те, когато подрежда една от най-големите и най-объркани градски транспортни системи в света – системата на нюйоркското метро, в понятен ползваем дизайн артикул. Официалната карта на системата на нюйоркското метро, която екипът на Винели създава през 1972 година, е посрещната със смесени усеща. Нюйоркчани очаквали географски правилна карта вместо някаква модернистична скица. Винели обаче държал потреблението на метрото да е допустимо най-лесно. Поради тази причина той пропуща доста наземни елементи в картата в интерес на елементарно четима цветово кодирана система, която демонстрира отмерено разпределените станции на метрото и която дава отговор на главния въпрос на хората – къде са и къде желаят да отидат.
Картата на системата на нюйоркското метро през днешния ден е ентусиазъм за множеството модерни UX дизайнери, а тя самата не би била допустима без Баухаус.
Масовата рационализация на бита
Мечтите на предвоенните татковци на Баухаус да трансформират напълно метода на живот на хората, в това число и посредством всеобща рационализация на бита с комфортни, евтини, всеобщо създавани мебели и предмети, се сбъдва мощно след Втората международна война с помощта на предприемчивият талант на един швед и развиването на шведската следвоенна обществена страна. В Швеция, където след средата на ХХ век постигането на обществената страна наподобява напълно постижимо, в границите на така наречен Million Programme (Miljonprogrammet) се строят всеобщо не тъкмо обществени, само че високо контролирани публични жилища. А тези милион жилища би трябвало да бъдат бързо и на ниска цена обзаведени.
И тук на сцената излиза предприемчивият Ингвар Кампрад, който върти търговия с мебели още от 40-те и 50-те, само че доближава до концепцията ИКЕА чак през 60-те и 70-те – елементарни, комфортни, съвременни мебели, лесни за сглобяване, лесни за превозване, в плоски опаковки. Които през днешния ден можем да открием в съвсем всеки дом във всеки завършек на света.
Колективи вместо индивидуалисти
От самото му основаване Баухаус цели да обвърже изкуства, занаяти, индустриален дизайн и архитектура, да реформира из дъно образованието по изкуства и архитектура, както и използването им на процедура – в това число и посредством групова работа, взаимно въздействие сред изкуствата и интердисциплинарни екипи. В Баухаус се работи и мисли групово, чества се групово и се спори групово. Неслучайно след емиграцията си Гропиус работи в Съединени американски щати не в кое да е архитектурно бюро, и в никой случай не в " Архитектурно бюро Валтер Гропиус ",
а в TAC – The Architects’ Collaborative. И то е колектив от 8 равнопоставени създатели – в това число негови студенти от Йейл и Харвард.
Архитектура за хората
И най-после, Баухаус съумя точно там, където, споделят, най-вече се провали. При това освен Баухаус, само че и въобще модернизмът на ХХ век – в гигантската химера, че е допустимо да бъде издигнат един по-добър свят.
Един пращящ черно-бял запис на BBC от 1973 година е запазил спомените на някогашния Баухаус студент Джордж Адамс, който съумява доста малко и ясно да заключи концепциите на школата:
" Искахме да проникнем на всеобщия пазар, тъй като, мислехме си, един път щом продуктите ни имат рационална цена, налична и за индивида на улицата, и един път щом те стартират да се продават в универсалните магазини, то тогава, несъмнено, ние ще успеем да променим средата към нас. А по този начин, мислехме си, ще успеем да превърнем и хората към нас в по-добри човешки същества. "
Определяща характерност на архитектурата на ХХ век и изключително на втората му половина е, че тя е в огромната си част социална. Основни " клиенти " на архитектите стават държавни управления и публични институции, които след края на XIX век заменят църквата и аристокрацията, а съществени ползватели на архитектурата са все по-големи елементи от обществото. Съответно архитектите стартират да живеят с отговорността за своята обществена задача, те служат на обществото, те би трябвало да намерят метод да създадат живота на хората по-добър.
Разбира се, наивно е да се мисли, че единствено дизайнът и архитектурата могат в действителност да трансформират света към по-добро. Наивно е някой да си фантазира, че знае най-добре по какъв начин да направи всички хора по-щастливи. Смело е, смело, прелестно от време на време, само че наивно като всяка химера. И като всяка химера, естествено, се проваля.
И въпреки всичко през днешния ден, 100 години след основаването на Баухаус, би трябвало да си зададем въпроса по какъв начин желаеме да помним тази най-влиятелна архитектурно-дизайнерска школа на ХХ век. Дали единствено като незабравим дизайн опит или и като обръщение – че архитектурата и дизайнът могат да бъдат комфортни, лесни, разбираеми, с добър подробност, да модернизират всеобщо, да са егалитарни, а не елитарни, да са плод на групово интердисциплинарно изпитание и въпреки всичко, може би, да се пробват да създадат света малко по-добър, а хората – малко по-щастливи.
Текстът е част от лекцията " How Bauhaus is Your House? Интернационализация и глобализация на модернизма през втората половина на ХХ век ", която арх. Анета Василева изнесе на 27 март 2019 година в границите на лекционния цикъл " 100 години Баухаус ", проведен от Гьоте институт – България.
Увеличаване
Смаляване
Баухаус е артикул на Първата международна война, на авангардите от началото на ХХ век и на развиването на немската индустрия. Както и на поредните старания да се реформира образованието по приложни изкуства в Германия, което да обвърже изкуства, занаяти, индустриален дизайн и архитектура и да докара до качествени, комфортни и потребни артикули. Баухаус, несъмнено, е и абсолютният знак на архитектурния модернизъм.
Училището минава през няколко стадия в своето развиване, които са белязани както от неговите трима шефове – визионерът Валтер Гропиус (1919 – 1928), комунистът Ханес Майер (1928 – 1930) и аполитичният експерт Мис ван дер Рое (1930 – 1933), по този начин и от мощното въздействие и персонална харизма на обособените преподаватели и студенти, измежду които индивидуалисти като Йоханес Итен, Паул Клее, Василий Кандински, експериментатори като Оскар Шлемер и Ласло Махоли-Наги, самородни гении и пионери в своята област като Йозеф и Ани Алберс, Мариане Бранд, Марсел Бройер и доста други. Посоката обаче през всички години е ясна – революционно нов, всеобщ и ефикасен дизайн, който да прави живота на хората съвременен и комфортен.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как Баухаус стана световно събитие
Идването на власт на Хитлер в Германия и окончателното затваряне на учебното заведение принуждават огромна част от демократично настроените и неуместни за нацистите преподаватели и студенти на Баухаус да изоставен страната. Тази глобализация на модернизма е в действителност това, което и до през днешния ден познаваме като " международен жанр ". Така фантазията на предвоенните татковци на Баухаус за основаване на световен архитектурен план се сбъдва, с всички опасности от флирта с политическата власт в изискванията на студената война. Именно тази глобализация обаче изиграва неприятна смешка на героичния предвоенен модернизъм. Тоталната масовизация и глобализация на един предвоенен авангард не може да остане ненаказана. Интернационалният жанр става знак на бездушието на следвоенния модернизъм, унифицирал градовете, унищожил локалните специфики, лишил ни от хаоса на живота, а " стъклените кутии на Мис " са атакувани и подложени на критика като растерни, обезличаващи, студени и сурови още от 60-те години на предишния век.
Днес обаче, 100 години след основаването на най-влиятелната школа по архитектура и дизайн на ХХ век, е изключително значимо да помним освен това, в което Баухаус, споделят, се е провалил, само че също по този начин и това, в което изрично съумя. Затова ето най-малко 5 от нещата, в които Баухаус изрично съумя и които вършат концепциите на школата част от света, в който живеем и до през днешния ден.
Добрият индустриален дизайн
Първо, концепциите на Баухаус образуват лицето на следвоенния индустриален дизайн. Училището по дизайн в Улм (HfG Ulm) е учредено през 1953 година от някогашни преподаватели и студенти от Баухаус (пръв шеф става Макс Бил). То просъществува до 1968 и играе основна роля в следвоенното развиване и одобряване на дизайн правилата на Баухаус освен в Западна Германия, само че и в целия свят.
Дитер Рамс. Кадър от документалния филм Rams, който излезе в края на 2018 година
Тясно обвързван с Училището по дизайн в Улм е и Дитер Рамс, най-голямата жива легенда на актуалния индустриален дизайн, който гостува и преподава там дълги години. Рамс приключва архитектура и дизайн във Висбаден през 1953 и единствено 2 години по-късно, когато е едвам на 23 години, е назначен като проектант и дизайнер за марката " Браун ". Той работи в " Браун " до пенсионирането си през 1997 година За тези десетки години Дитер Рамс основава десетки паметни обекти на промишления дизайн, които не престават да въодушевяват и до през днешния ден с интелигентен, обикновен, функционален дизайн и безкомпромистна хармония – радиоприемници, калкулатори, сокоизстисквачки, в това число и няколко емблематични системи за обзавеждане за датската марка " Витсое ". " Ние би трябвало да се научим да живеем по-добре с по-малко неща, които устоят по-дълго време ", постоянно е казвал Рамс. " Само когато дизайнът като нужда се разбере от целокупното население, единствено тогава можем да се надяваме на устойчива смяна на качеството на живот посредством дизайн. " Истински правоприемник на духа на Баухаус.
Удобният понятен дизайн
Така стигаме и до така наречен usability, или комфортния дизайн, в който през днешния ден целият актуален уеб, апликейшън и интерфейс дизайн се кълне, и с право. Идеите на Баухаус за комфортен, елементарен дизайн, както и графичните опити в школата намират своите мощни почитатели след Втората международна война, които съумяват да ги трансфорат от опити в стандарт.
Швейцарскaта дизайнeрска школа, която поражда през 40-те и 50-те години на предишния век, постанова елементарност, четивност и изясненост, работи със сансерифни шрифтове, с модулни мрежи и с асиметрични лейаути. Много подчертана е комбинацията от типография и снимка като средство за образна връзка. Йозеф Мюлер Брокман е най-разпознаваемото лице на Швейцарската школа и той, както и множеството графични дизайнери от своето потомство, е мощно повлиян от концепциите на съветския конструктивизъм, от супрематизма, от холандския Де Стийл и изключително от Баухаус.
Масимо Винели пък приключва архитектура в Политехниката в Милано, а по-късно и в Университета във Венеция, само че става прочут точно като графичен дизайнер с Unimark International, чийто клон в Ню Йорк основава през 1966 година и която скоро става една от най-големите дизайн компании в света, основала някои от най-разпознаваемите корпоративни идентичности на ХХ век. Освен всичко друго Винели изнася прегледен урок по user experience (потребителско изживяване) на целия свят още през 60-те, когато подрежда една от най-големите и най-объркани градски транспортни системи в света – системата на нюйоркското метро, в понятен ползваем дизайн артикул. Официалната карта на системата на нюйоркското метро, която екипът на Винели създава през 1972 година, е посрещната със смесени усеща. Нюйоркчани очаквали географски правилна карта вместо някаква модернистична скица. Винели обаче държал потреблението на метрото да е допустимо най-лесно. Поради тази причина той пропуща доста наземни елементи в картата в интерес на елементарно четима цветово кодирана система, която демонстрира отмерено разпределените станции на метрото и която дава отговор на главния въпрос на хората – къде са и къде желаят да отидат.
Картата на системата на нюйоркското метро през днешния ден е ентусиазъм за множеството модерни UX дизайнери, а тя самата не би била допустима без Баухаус.
Масовата рационализация на бита
Мечтите на предвоенните татковци на Баухаус да трансформират напълно метода на живот на хората, в това число и посредством всеобща рационализация на бита с комфортни, евтини, всеобщо създавани мебели и предмети, се сбъдва мощно след Втората международна война с помощта на предприемчивият талант на един швед и развиването на шведската следвоенна обществена страна. В Швеция, където след средата на ХХ век постигането на обществената страна наподобява напълно постижимо, в границите на така наречен Million Programme (Miljonprogrammet) се строят всеобщо не тъкмо обществени, само че високо контролирани публични жилища. А тези милион жилища би трябвало да бъдат бързо и на ниска цена обзаведени.
И тук на сцената излиза предприемчивият Ингвар Кампрад, който върти търговия с мебели още от 40-те и 50-те, само че доближава до концепцията ИКЕА чак през 60-те и 70-те – елементарни, комфортни, съвременни мебели, лесни за сглобяване, лесни за превозване, в плоски опаковки. Които през днешния ден можем да открием в съвсем всеки дом във всеки завършек на света.
Колективи вместо индивидуалисти
От самото му основаване Баухаус цели да обвърже изкуства, занаяти, индустриален дизайн и архитектура, да реформира из дъно образованието по изкуства и архитектура, както и използването им на процедура – в това число и посредством групова работа, взаимно въздействие сред изкуствата и интердисциплинарни екипи. В Баухаус се работи и мисли групово, чества се групово и се спори групово. Неслучайно след емиграцията си Гропиус работи в Съединени американски щати не в кое да е архитектурно бюро, и в никой случай не в " Архитектурно бюро Валтер Гропиус ",
а в TAC – The Architects’ Collaborative. И то е колектив от 8 равнопоставени създатели – в това число негови студенти от Йейл и Харвард.
Архитектура за хората
И най-после, Баухаус съумя точно там, където, споделят, най-вече се провали. При това освен Баухаус, само че и въобще модернизмът на ХХ век – в гигантската химера, че е допустимо да бъде издигнат един по-добър свят.
Един пращящ черно-бял запис на BBC от 1973 година е запазил спомените на някогашния Баухаус студент Джордж Адамс, който съумява доста малко и ясно да заключи концепциите на школата:
" Искахме да проникнем на всеобщия пазар, тъй като, мислехме си, един път щом продуктите ни имат рационална цена, налична и за индивида на улицата, и един път щом те стартират да се продават в универсалните магазини, то тогава, несъмнено, ние ще успеем да променим средата към нас. А по този начин, мислехме си, ще успеем да превърнем и хората към нас в по-добри човешки същества. "
Определяща характерност на архитектурата на ХХ век и изключително на втората му половина е, че тя е в огромната си част социална. Основни " клиенти " на архитектите стават държавни управления и публични институции, които след края на XIX век заменят църквата и аристокрацията, а съществени ползватели на архитектурата са все по-големи елементи от обществото. Съответно архитектите стартират да живеят с отговорността за своята обществена задача, те служат на обществото, те би трябвало да намерят метод да създадат живота на хората по-добър.
Разбира се, наивно е да се мисли, че единствено дизайнът и архитектурата могат в действителност да трансформират света към по-добро. Наивно е някой да си фантазира, че знае най-добре по какъв начин да направи всички хора по-щастливи. Смело е, смело, прелестно от време на време, само че наивно като всяка химера. И като всяка химера, естествено, се проваля.
И въпреки всичко през днешния ден, 100 години след основаването на Баухаус, би трябвало да си зададем въпроса по какъв начин желаеме да помним тази най-влиятелна архитектурно-дизайнерска школа на ХХ век. Дали единствено като незабравим дизайн опит или и като обръщение – че архитектурата и дизайнът могат да бъдат комфортни, лесни, разбираеми, с добър подробност, да модернизират всеобщо, да са егалитарни, а не елитарни, да са плод на групово интердисциплинарно изпитание и въпреки всичко, може би, да се пробват да създадат света малко по-добър, а хората – малко по-щастливи.
Текстът е част от лекцията " How Bauhaus is Your House? Интернационализация и глобализация на модернизма през втората половина на ХХ век ", която арх. Анета Василева изнесе на 27 март 2019 година в границите на лекционния цикъл " 100 години Баухаус ", проведен от Гьоте институт – България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ