Цветовете, автомобилите и езикът на мечтите
Бяло, черно, сиво и сребърно са цветовете, които през днешния ден доминират по пътищата. Беше краят на 90-те. Не си припомням точната година, само че си припомням, че беше късна есен. Може би бях на 12 години. Прибирах се по-рано от учебно заведение и слънцето към момента печелеше борбата с мрака, въпреки сенките да бяха все по-дълги и изразителни. Магичен час.
Това беше пътят, по който минавах всеки ден. По два пъти. Крачех умерено досега, в който не съзрях един друг автомобил, паркиран сред всички останали. Не разпознавах марката (тогава главно знаех " Орел ", както се шегувахме, Škoda, Renault, BMW, Mercedes и още няколко от по-популярните коли на тези години), нито модела, само че към този момент мечтаех някой ден да карам такава кола. Дизайнът беше по-различен, само че това, което си припомням ясно и до през днешния ден, е цветът ù. Беше черен, само че не като черното на Golf-а пред входа ни. Не, това черно като че ли поглъщаше светлината, до момента в който ярките огнени шарки на капака я усилваха. Не си припомням тъкмо по кое време научих, че това е Pontiac – може би когато я обсъждахме със съученици и другари, само че си припомням възприятието, зараждането на фантазията. И главната причина за това беше цветът ù.
Повече от покупка, повече от багра
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Пол Гоген е споделил: " Цвят! Какъв бездънен и тайнствен език – езикът на фантазиите. " Разбира се, огромният френски художник не е имал поради тъкмо колите, когато е изрекъл тези думи, само че имам вяра, че това важи за всяко проявяване на цветовете. И то освен поради загатна, който описах.
Цветовете са освен на всички места към нас, само че и вътре в нас – в съзнанието ни. Толкова са значими за настроенията и страстите ни, само че и за опцията да изразим идентичността си. Именно по тази причина през днешния ден, даже когато приказваме за софтуерни джаджи и си избираме смарт телефон да вземем за пример, цветът има толкоз значима роля. Затова производителите търсят да разнообразят избора ни, с цел да привлекат вниманието ни посредством нещо по-близко до нашето чувство. След това ние го използваме, с цел да притеглим вниманието на другите към нас.
Същото вършим и с колите си. Независимо дали търсим щурата кола, която да ни зареди с страсти, или практично SUV, в което да се усещаме удобно и да има място за цялото семейство – цветът постоянно е измежду главните тематики.
Според изследване на PPG, един от огромните снабдители на бои в света, за потребителите цветът на автомобила има също толкоз огромна значимост, колкото и ниската цена, технологиите и цената за поддръжка. Още по-интересно е, че потребителите желаят да имат още по-голямо многообразие от цветове – 41% от интервюираните са дали този отговор, а 31% от запитаните са подготвени да платят повече за модел, който отразява по-добре личността им посредством избран цвят. Ето какъв брой значим е необятният набор от цветове и комбинации – нещо, на което промишлеността е подготвена да отговори освен с по-голямо многообразие, само че и със специфични стратегии за персонализиране на колите. Най-добре развитите са тези на премиум производителите, само че даже по-достъпните и обичайни модели към този момент оферират опция за двуцветен екстериор и даже графични детайли. Този метод е достигнал до извънредно равнище при модели като Opel Adam и MINI Countryman, ориентирани към забавните градски хора, които търсят своята характерност. За мен сигурно покривът на звезди беше забавен детайл и привличах доста погледи, когато тествах Adam, само че не е моята еднаквост. Това е силата на избора.
Днес приказваме за сходни детайли като нещо ново, създание на нашето време. Истината е, че това е по едно и също време по този начин, само че и не напълно. Връщайки се обратно в историята на автомобила, напълно ясно се вижда отражението на времето и обществото върху образа му. Подобно на модата, това е неспираща вълна. Още през 50-те и 60-те години на предишния век колите се оферират в композиция от два цвята – от фамилните модели до спортните машини. Днес това е новият шлагер.
" Реакцията на хората е невероятна. Ако им предоставиш опция да комбинират два цвята, колата незабавно сменя идентичността си. Червена с бял покрив е по-спортна, кремава с черен покрив е по-здрава, по-солидна. Пастелна на цвят с бял покрив е по-женствена ", споделя Александър Малвал, началник на дизайна в Citroën.
Няма за какво да се заблуждаваме – тази " екстра " повишава крайната целесъобразна цена на колите, тъй като процесът по боядисване се усложнява и удължава, само че значим е резултатът – тази трансформира, както споделя и Малвал, може да промени настройката на потребителя по отношение на автомобила.
Когато избираме цвят, постоянно практичността отстъпва няколко крачки обратно, с цел да може възприятието за жанр и персона да излезе напред.
Малко история
Как обаче автомобилните производители избират цветовете и дефинират кой ще е знаковият за даден модел?
Истината е, че не се разчита на шанс, За да бъде да вземем за пример Seat Arona в този колорит на аленото, анализите на пазара и трендовете стартират години по-рано. Специализиран екип проучва пазара и трендовете и предлага цветовете, с които ще бъде оповестена колата. " Освен това има и доста вътрешен глас, когато сортираме нюанса. Трябва да усетиш пулса на улицата и да си в синхрон с него ", разяснява Жорди Фонт от екипа на Seat, виновен за цветовете на колите.
В зората на колите фокусът е бил различен, само че цветовете и боята не са били напълно самоцелни решения или догадки. През 1900 година колите най-общо са били моторизирани карети и по тази причина в началото се употребяват точно бои като за тях – учредени на масла. Самият развой бил дълъг, безценен, а по-късно изсъхването отнемало седмици. Цветовете били ярки, красиви, с цел да отразяват високия статус на притежателите им (точно като при каляските), само че не можели да устоят тестванията на времето, изяснява Гундула Тут, авто историк, в материал на Consumer Reports. Другият сериозен проблем бил, че нямало по какъв начин да се боядиса единствено проблематичното място и автомобилът трябвало да бъде минат напълно, в случай че притежателят му желал " ободряване ". Отново скъпа и дълга процедура, която, като се замислим, също потвърждавала статуса на притежателите.
В този миг колите били прекомерно скъпи и разкош, предназначен за малко на брой. Поне до появяването на Хенри Форд, индивидът, трансформирал промишлеността и направил колата налична за доста повече хора. Толкова, че даже служащите във фабриката му можели да си я разрешат. Скъпите и сложни за произвеждане и нанасяне цветове трябвало да правят отстъпка място на нещо по-практично, което да отговори на трендовете в обществото. Именно това е било задоволително мощен подтик, с цел да се надигне вълната, която усещаме и до през днешния ден.
Форд създал емайлова багра, учредена на петролни масла. Тъмните цветове издържали повече на атмосферните условия и времето, нанасянето било по-лесно и се вписвало в процеса на направа на автомобила. " Това било основен миг в направата на Model T и други налични модели, защото синхронизирало боядисването с други процеси от сглобяването на автомобила ", изяснява Гундула Тут. Това може и да не наподобява като огромна смяна от днешна позиция, само че в действителност е сериозна от историческа и има основна роля в построяването на автомобила като всеобщо средство за напредване.
След края на Първата международна война бил въведен нов способ за боядисване посредством китайско тунгово масло. То можело да се напръсква и, комбинирано с тунелите за изсъхване на поточната линия, съхнело с към 60% по-бързо. Друг резултат от процеса било завръщането на ярките цветове, като през 20-те години се появявали коли, боядисани в няколко цвята по едно и също време. Хм, познато? В основата на това са фирмите General Motors и DuPont, компания за химикали, които създали добавката пироксилин, която, смесена с пигментите, освен правела боята по-издръжлива и цветна, само че и можела да изсъхне в границите на минути. Боята направила своя дебют през 1923 година с цвета True Blue Oakland Sixes. Duco, както се наричала боята, дала избор и на хората, които купували по-достъпни модели коли.
Според Тут в този миг фирмите почнали да се допитват до хората, с цел да създават нови цветове. В края на 20-те години промишлеността бележи спад и това незабавно се отразява на яркостта и наситеността на цветовете на колите. Интересен контрастност е, че по това време се появява боята металик, направена от люспи на риби. Тя била извънредно скъпа – за направата на един литър били нужни 40 000 херинги.
След годините на Втората международна война фирмите още веднъж се обърнали към потребителите, с цел да научат какво желаят те от колите. Това е моментът, в който цветовете безусловно избухнали. Не просто ярки и наситени цветове, само че шарени краски отличавали разнообразни модели и даже обособени коли. Известните персони стартират да въздействат върху продуктите, в това число и в тази промишленост.
В края на 60-те години аленото и оранжевото стават все по-търсени и желани цветове за автомобил. Вече нямало ограничавания и производителите нямали самообладание да задоволят всяка волност на потребителя.
Остър завой
През 90-те до 2000 година обстановката е по-различна. Потребителските настройки се трансформират и макар опитите ми не съумях да намеря точния миг и причина за какво се случва това. Цветовете на колите стават по-скучни и еднообразни.
" Бялото е един от най-предпочитаните цветове от 1998 година насам. Сивото владее пазара сред 2001 и 2006 година, а чак през последните години черното нарушава това статукво ", изяснява Нанси Локхарт, маркетинг управител на DuPont, представена от Consumer Reports.
Все отново по-консервативната настройка на потребителите има едно забавно пояснение. " Преди Apple бялото се свързваше с неща като хладилници или плочките в банята. Apple направи бялото скъп и издирван цвят ", разяснява Санди МакГил от BMW в изявление за Motoramic преди няколко години. Промяната, която Apple донесе в софтуерния сегмент със своите устройства и най-много iPhone, се отразява даже и на автомобилната промишленост. Логично е, когато имаме поради какъв брой значими за нас станаха тези устройства и по какъв начин трансформират навиците ни.
Днес
Бяло, черно, сиво и сребърно са цветовете, които през днешния ден доминират по пътищата, пишат от BASF, един от най-големите химически концерни в света и производител на бои за коли. Тези ахроматични цветове са върху 80% от колите, създадени в международен мащаб. Всяка четвърта кола в Северна Америка и всяка трета в Европа е бяла, а вторият най-популярен цвят е сивото. Това обаче не са тези цветове, с които промишлеността е почнала преди повече от 100 години. Днес потребителите могат да избират от 110 вариации на сивото. Синьото предлага даже повече – 140, и съгласно отчета на BASF набира все по-голяма известност.
В същото време автомобилните производители се стараят да обезпечат привлекателни имена на всички тези нюанси – Soul Crystal Red е характерният цвят на Mazda, Ferrari го прави с Rosso Corsa, Mitsubishi предлага цвят Winning Turquoise Pearl ( " Победител тюркоаз перлен " ), Ford има Tangerine Scream ( " Мандаринен вик " ), а Mercedes GT R се предлага в Green Hell ( " Зелен пъкъл " ).
В изявление за Consumer Report Барб Уолен, дизайн управител във Ford, разяснява тази наклонност. " Много се забавляваме, когато даваме забавни имена на цветовете ", изяснява тя и добавя, че първо се избира цветът за автомобила, а след това се търсят асоциации с него.
Утре
Отново ще се базира на отчета на BASF за цветовете, които ще ни вълнуват през тази и през идващите години. Време е за нова вълна, този път учредена на три значими трендове – развиването на науката и галактическите пътувания, самоуправляващите се коли и засилващата се урбанизация. Така съгласно BASF един от най-популярните цветове ще бъде Atomium Sky ( " Небе над Атомиум ", Атомиум е паметник в Брюксел), мрачен нюанс на синия цвят. Той се свързва с технологиите, мобилните устройства и електрическите коли.
Урбанизацията и развиването на услуги за шерване на коли също ще има своето отражение и ще направи цвета Kleur, ослепителен колорит на аленото, известен в градовете и измежду самоуправляващите се коли поради високия контрастност по отношение на останалата среда. Автомобилите на бъдещето ще се отразят и върху самата багра, освен върху цвета. Производителите ще би трябвало да употребяват друга примес от химикали, с цел да бъдат колите по-лесно забележими за радарите и да не задържат толкоз топлота, което би трябвало да повиши енергийната успеваемост.
Ние и колите ни
Гоген е прав. Без никакво подозрение. Цветовете ни приказват с тайнствен език, само че всеки от нас може да го разчете и да го изтълкува – по този начин, че да отговори на същността му. Този наш, личен превод се отразява във всяка покупка, във всяка фантазия. Всичко е обвързвано. Затова и цветът на автомобила ни не е просто черно, синьо или алено. Той е нашето черно, нашето синьо и нашето алено. Може да звучи незадълбочено, само че това в действителност е значимо, тъй като ние се показваме посредством всяко свое деяние и стъпка. Да, цветовете са на всички места към нас и са ни по едно и също време непознати, само че и близки.
Това беше пътят, по който минавах всеки ден. По два пъти. Крачех умерено досега, в който не съзрях един друг автомобил, паркиран сред всички останали. Не разпознавах марката (тогава главно знаех " Орел ", както се шегувахме, Škoda, Renault, BMW, Mercedes и още няколко от по-популярните коли на тези години), нито модела, само че към този момент мечтаех някой ден да карам такава кола. Дизайнът беше по-различен, само че това, което си припомням ясно и до през днешния ден, е цветът ù. Беше черен, само че не като черното на Golf-а пред входа ни. Не, това черно като че ли поглъщаше светлината, до момента в който ярките огнени шарки на капака я усилваха. Не си припомням тъкмо по кое време научих, че това е Pontiac – може би когато я обсъждахме със съученици и другари, само че си припомням възприятието, зараждането на фантазията. И главната причина за това беше цветът ù.
Повече от покупка, повече от багра
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Пол Гоген е споделил: " Цвят! Какъв бездънен и тайнствен език – езикът на фантазиите. " Разбира се, огромният френски художник не е имал поради тъкмо колите, когато е изрекъл тези думи, само че имам вяра, че това важи за всяко проявяване на цветовете. И то освен поради загатна, който описах.
Цветовете са освен на всички места към нас, само че и вътре в нас – в съзнанието ни. Толкова са значими за настроенията и страстите ни, само че и за опцията да изразим идентичността си. Именно по тази причина през днешния ден, даже когато приказваме за софтуерни джаджи и си избираме смарт телефон да вземем за пример, цветът има толкоз значима роля. Затова производителите търсят да разнообразят избора ни, с цел да привлекат вниманието ни посредством нещо по-близко до нашето чувство. След това ние го използваме, с цел да притеглим вниманието на другите към нас.
Същото вършим и с колите си. Независимо дали търсим щурата кола, която да ни зареди с страсти, или практично SUV, в което да се усещаме удобно и да има място за цялото семейство – цветът постоянно е измежду главните тематики.
Според изследване на PPG, един от огромните снабдители на бои в света, за потребителите цветът на автомобила има също толкоз огромна значимост, колкото и ниската цена, технологиите и цената за поддръжка. Още по-интересно е, че потребителите желаят да имат още по-голямо многообразие от цветове – 41% от интервюираните са дали този отговор, а 31% от запитаните са подготвени да платят повече за модел, който отразява по-добре личността им посредством избран цвят. Ето какъв брой значим е необятният набор от цветове и комбинации – нещо, на което промишлеността е подготвена да отговори освен с по-голямо многообразие, само че и със специфични стратегии за персонализиране на колите. Най-добре развитите са тези на премиум производителите, само че даже по-достъпните и обичайни модели към този момент оферират опция за двуцветен екстериор и даже графични детайли. Този метод е достигнал до извънредно равнище при модели като Opel Adam и MINI Countryman, ориентирани към забавните градски хора, които търсят своята характерност. За мен сигурно покривът на звезди беше забавен детайл и привличах доста погледи, когато тествах Adam, само че не е моята еднаквост. Това е силата на избора.
Днес приказваме за сходни детайли като нещо ново, създание на нашето време. Истината е, че това е по едно и също време по този начин, само че и не напълно. Връщайки се обратно в историята на автомобила, напълно ясно се вижда отражението на времето и обществото върху образа му. Подобно на модата, това е неспираща вълна. Още през 50-те и 60-те години на предишния век колите се оферират в композиция от два цвята – от фамилните модели до спортните машини. Днес това е новият шлагер.
" Реакцията на хората е невероятна. Ако им предоставиш опция да комбинират два цвята, колата незабавно сменя идентичността си. Червена с бял покрив е по-спортна, кремава с черен покрив е по-здрава, по-солидна. Пастелна на цвят с бял покрив е по-женствена ", споделя Александър Малвал, началник на дизайна в Citroën.
Няма за какво да се заблуждаваме – тази " екстра " повишава крайната целесъобразна цена на колите, тъй като процесът по боядисване се усложнява и удължава, само че значим е резултатът – тази трансформира, както споделя и Малвал, може да промени настройката на потребителя по отношение на автомобила.
Когато избираме цвят, постоянно практичността отстъпва няколко крачки обратно, с цел да може възприятието за жанр и персона да излезе напред.
Малко история
Как обаче автомобилните производители избират цветовете и дефинират кой ще е знаковият за даден модел?
Истината е, че не се разчита на шанс, За да бъде да вземем за пример Seat Arona в този колорит на аленото, анализите на пазара и трендовете стартират години по-рано. Специализиран екип проучва пазара и трендовете и предлага цветовете, с които ще бъде оповестена колата. " Освен това има и доста вътрешен глас, когато сортираме нюанса. Трябва да усетиш пулса на улицата и да си в синхрон с него ", разяснява Жорди Фонт от екипа на Seat, виновен за цветовете на колите.
В зората на колите фокусът е бил различен, само че цветовете и боята не са били напълно самоцелни решения или догадки. През 1900 година колите най-общо са били моторизирани карети и по тази причина в началото се употребяват точно бои като за тях – учредени на масла. Самият развой бил дълъг, безценен, а по-късно изсъхването отнемало седмици. Цветовете били ярки, красиви, с цел да отразяват високия статус на притежателите им (точно като при каляските), само че не можели да устоят тестванията на времето, изяснява Гундула Тут, авто историк, в материал на Consumer Reports. Другият сериозен проблем бил, че нямало по какъв начин да се боядиса единствено проблематичното място и автомобилът трябвало да бъде минат напълно, в случай че притежателят му желал " ободряване ". Отново скъпа и дълга процедура, която, като се замислим, също потвърждавала статуса на притежателите.
В този миг колите били прекомерно скъпи и разкош, предназначен за малко на брой. Поне до появяването на Хенри Форд, индивидът, трансформирал промишлеността и направил колата налична за доста повече хора. Толкова, че даже служащите във фабриката му можели да си я разрешат. Скъпите и сложни за произвеждане и нанасяне цветове трябвало да правят отстъпка място на нещо по-практично, което да отговори на трендовете в обществото. Именно това е било задоволително мощен подтик, с цел да се надигне вълната, която усещаме и до през днешния ден.
Форд създал емайлова багра, учредена на петролни масла. Тъмните цветове издържали повече на атмосферните условия и времето, нанасянето било по-лесно и се вписвало в процеса на направа на автомобила. " Това било основен миг в направата на Model T и други налични модели, защото синхронизирало боядисването с други процеси от сглобяването на автомобила ", изяснява Гундула Тут. Това може и да не наподобява като огромна смяна от днешна позиция, само че в действителност е сериозна от историческа и има основна роля в построяването на автомобила като всеобщо средство за напредване.
След края на Първата международна война бил въведен нов способ за боядисване посредством китайско тунгово масло. То можело да се напръсква и, комбинирано с тунелите за изсъхване на поточната линия, съхнело с към 60% по-бързо. Друг резултат от процеса било завръщането на ярките цветове, като през 20-те години се появявали коли, боядисани в няколко цвята по едно и също време. Хм, познато? В основата на това са фирмите General Motors и DuPont, компания за химикали, които създали добавката пироксилин, която, смесена с пигментите, освен правела боята по-издръжлива и цветна, само че и можела да изсъхне в границите на минути. Боята направила своя дебют през 1923 година с цвета True Blue Oakland Sixes. Duco, както се наричала боята, дала избор и на хората, които купували по-достъпни модели коли.
Според Тут в този миг фирмите почнали да се допитват до хората, с цел да създават нови цветове. В края на 20-те години промишлеността бележи спад и това незабавно се отразява на яркостта и наситеността на цветовете на колите. Интересен контрастност е, че по това време се появява боята металик, направена от люспи на риби. Тя била извънредно скъпа – за направата на един литър били нужни 40 000 херинги.
След годините на Втората международна война фирмите още веднъж се обърнали към потребителите, с цел да научат какво желаят те от колите. Това е моментът, в който цветовете безусловно избухнали. Не просто ярки и наситени цветове, само че шарени краски отличавали разнообразни модели и даже обособени коли. Известните персони стартират да въздействат върху продуктите, в това число и в тази промишленост.
В края на 60-те години аленото и оранжевото стават все по-търсени и желани цветове за автомобил. Вече нямало ограничавания и производителите нямали самообладание да задоволят всяка волност на потребителя.
Остър завой
През 90-те до 2000 година обстановката е по-различна. Потребителските настройки се трансформират и макар опитите ми не съумях да намеря точния миг и причина за какво се случва това. Цветовете на колите стават по-скучни и еднообразни.
" Бялото е един от най-предпочитаните цветове от 1998 година насам. Сивото владее пазара сред 2001 и 2006 година, а чак през последните години черното нарушава това статукво ", изяснява Нанси Локхарт, маркетинг управител на DuPont, представена от Consumer Reports.
Все отново по-консервативната настройка на потребителите има едно забавно пояснение. " Преди Apple бялото се свързваше с неща като хладилници или плочките в банята. Apple направи бялото скъп и издирван цвят ", разяснява Санди МакГил от BMW в изявление за Motoramic преди няколко години. Промяната, която Apple донесе в софтуерния сегмент със своите устройства и най-много iPhone, се отразява даже и на автомобилната промишленост. Логично е, когато имаме поради какъв брой значими за нас станаха тези устройства и по какъв начин трансформират навиците ни.
Днес
Бяло, черно, сиво и сребърно са цветовете, които през днешния ден доминират по пътищата, пишат от BASF, един от най-големите химически концерни в света и производител на бои за коли. Тези ахроматични цветове са върху 80% от колите, създадени в международен мащаб. Всяка четвърта кола в Северна Америка и всяка трета в Европа е бяла, а вторият най-популярен цвят е сивото. Това обаче не са тези цветове, с които промишлеността е почнала преди повече от 100 години. Днес потребителите могат да избират от 110 вариации на сивото. Синьото предлага даже повече – 140, и съгласно отчета на BASF набира все по-голяма известност.
В същото време автомобилните производители се стараят да обезпечат привлекателни имена на всички тези нюанси – Soul Crystal Red е характерният цвят на Mazda, Ferrari го прави с Rosso Corsa, Mitsubishi предлага цвят Winning Turquoise Pearl ( " Победител тюркоаз перлен " ), Ford има Tangerine Scream ( " Мандаринен вик " ), а Mercedes GT R се предлага в Green Hell ( " Зелен пъкъл " ).
В изявление за Consumer Report Барб Уолен, дизайн управител във Ford, разяснява тази наклонност. " Много се забавляваме, когато даваме забавни имена на цветовете ", изяснява тя и добавя, че първо се избира цветът за автомобила, а след това се търсят асоциации с него.
Утре
Отново ще се базира на отчета на BASF за цветовете, които ще ни вълнуват през тази и през идващите години. Време е за нова вълна, този път учредена на три значими трендове – развиването на науката и галактическите пътувания, самоуправляващите се коли и засилващата се урбанизация. Така съгласно BASF един от най-популярните цветове ще бъде Atomium Sky ( " Небе над Атомиум ", Атомиум е паметник в Брюксел), мрачен нюанс на синия цвят. Той се свързва с технологиите, мобилните устройства и електрическите коли.
Урбанизацията и развиването на услуги за шерване на коли също ще има своето отражение и ще направи цвета Kleur, ослепителен колорит на аленото, известен в градовете и измежду самоуправляващите се коли поради високия контрастност по отношение на останалата среда. Автомобилите на бъдещето ще се отразят и върху самата багра, освен върху цвета. Производителите ще би трябвало да употребяват друга примес от химикали, с цел да бъдат колите по-лесно забележими за радарите и да не задържат толкоз топлота, което би трябвало да повиши енергийната успеваемост.
Ние и колите ни
Гоген е прав. Без никакво подозрение. Цветовете ни приказват с тайнствен език, само че всеки от нас може да го разчете и да го изтълкува – по този начин, че да отговори на същността му. Този наш, личен превод се отразява във всяка покупка, във всяка фантазия. Всичко е обвързвано. Затова и цветът на автомобила ни не е просто черно, синьо или алено. Той е нашето черно, нашето синьо и нашето алено. Може да звучи незадълбочено, само че това в действителност е значимо, тъй като ние се показваме посредством всяко свое деяние и стъпка. Да, цветовете са на всички места към нас и са ни по едно и също време непознати, само че и близки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ