„Ню Хърайзънс“ вече е толкова далеч, че може да измери истинската тъмнина в космоса
Колко мрачно е нощното небе в действителност?
Ако излезете на открито в безлунна нощ и погледнете нагоре, евентуално то въобще не наподобява толкоз мрачно. Уличните лампи или осветлението на близката веранда изпълват въздуха с фоново зарево, изключително в случай че са синьо-бели светодиоди. Светлинното замърсяване във вашия квартал евентуално е толкоз мощно, че можете да видите единствено няколко ярки звезди.
Дори в малко по-селските региони небето ни е толкоз блестящо, че Млечният път не се вижда. В Северна Америка и Европа единствено към една четвърт от децата са виждали Млечния път.
За да избягате от цялото светлинно замърсяване, би трябвало да пътувате до много отдалечено кътче на света.
Едно от най-отдалечените е Андинската пустиня в Чили. Ако имате опция да посетите някоя от огромните обсерватории там, можете да зърнете най-тъмното небе в света.
В безлунна нощ, когато Млечният път е над главата ви, можете да зърнете голямо море от звезди и сенчести съзвездия около многоцветното зарево на галактическия център. Там небето е толкоз мрачно, че Млечният път хвърля слаба сянка, която се откроява, когато очите ви са изцяло приспособени към тъмнината.
Но даже и това не е същински мрачно небе. Нашата атмосфера излъчва едва зарево даже в най-тъмната нощ. То се дължи на ултравиолетовата слънчева светлина и галактическите лъчи, които йонизират горните пластове на земната атмосфера.
Това въздушно зарево не се вижда, когато гледаме непосредствено над главата си, само че то е там и лимитира гледката на земните телескопи. Дори най-хубавите ни обсерватории би трябвало да се оправят със светлинното замърсяване.
Затова изстрелваме телескопи в космоса. Отвъд нашата атмосфера телескопите " Хъбъл " и " Джеймс Уеб " сигурно имат чист аспект към небето.
Колкото и прелестни да са техните фотоси, те не улавят същински тъмното небе. Слънчевото зарево към момента е проблем. Нашата Слънчева система е цялостна с разпръснат прахуляк и всяка парченце разпръсква светлината назад към нашия свят. На Земята можем да забележим това разпръснато от праха зарево като зодиакална светлина. Тя е слаба за нашите очи, само че се вижда даже в космоса. Нощта в междупланетното пространство е тъмна, само че към момента не е задоволително тъмна.
За да получим същинска панорама към тъмното небе, ще би трябвало да пътуваме оттатък праха, до най-отдалечения завършек на нашата Слънчева система. Далеч оттатък орбитата на Плутон. „ Вояджър I “ и II, както и „ Пионери 10 “ и 11, са минали това разстояние. Отдавна сме изгубили връзка с последните и въпреки че към момента споделяме с „ Вояджър I “ и II, те не могат да ни предадат никакви потребни изображения.
Но има един отдалечен галактически транспортен съд, който може.
През 2015 година " Ню Хързайзънс " прелетя около Плутон, а по-късно и около обекта от пояса на Кайпер - Арокот. Сега той е два пъти по-далеч от Слънцето и камерите му към момента могат да събират данни.
Неотдавна екипът на " Ню Хързайзънс " се опита да улови нежната мрачевина на Вселената. Те насочиха галактическия уред към сектор от небето, който е надалеч от Млечния път, от Слънцето и от ярките звезди. След това мериха какъв брой светлина е уловила камерата.
Когато съпоставят въпросното количество с това, уловено от изгледа на „ Хъбъл “ към тъмното небе, те откриват, че то е по-тъмно – тъкмо толкоз, колкото са очаквали - само че към момента има някакво едва зарево, което астрономите не могат да обяснят.
Ако изчислите фоновата светлина, която бихте очаквали от далечните галактики чак до Големия гърмеж, " Ню Хърайзънс " мери към два пъти повече. Затова екипът възнамерява да следи 15 други тъмни места през идващия месец с вярата да види чистия мрак на космоса или да удостовери това мистериозно фоново зарево.
И може би и в най-тъмното небе ще зърнем светлина.
Източник: Universe Today
