-Колко сериозна ще е икономическата криза заради COVID-19 до края

-Колко сериозна ще е икономическата рецесия поради COVID-19 до края на годината, господин Иванов? -Година след началото на невижданата здравна рецесия, подбудена от COVID-19, към момента никой здравен експерт не може да се ангажира с нейния край. Видяхме ступора, в който изпадна международната стопанска система вследствие на ограничаващите ограничения, неразрешените пътувания и рестриктивните мерки върху превоза през 2020 година, които отчасти не престават и през 2021 година Това засегна цели браншове, а най-значимо туризма, превоза и производството. Някои анализатори и отчети цитират над 4.3% загуби за международната стопанска система през 2020 година, като разнообразни страни и континенти са наранени в друг мащаб съгласно спецификата на стопанската система си и водещите си браншове, които образуват Брутният вътрешен продукт на обособените страни. Със сигурност никой не може да пресметна с акуратност резултата на икономическата рецесия през 2021 година, тъй като здравната продължава да се развива с 3-та вълна. Добрата вест за България е, че макар спада от 5.1 % за 2020 година, Световната банка предвижда скок през 2021 от към 3,7 до 4,1 съгласно МВФ. Множество незнайни има в тези прогнози за развиването, като най-силна тежест има забавянето на разпространяването на имунизацията (в най-голяма степен от производителите) и желанието на жителите за имунизация. При по-положително развиване от предстоящото е допустимо развиването на стопанската система в Европа и България да се форсира до над 5%. Важни тук са ограниченията, подхванати по ограничението на стопанската активност във връзката с пандемията, като в България те бяха и към момента са най-краткотрайни и върху минимум субекти на фона на това, което виждаме в Европа. -Ще можем ли да продължим с помощта за бизнеса и след 31 май? Какво е положението на хазната? -Мерките, които България приложи, не са крайни и подлежат на моделиране, до момента в който страната е в непрекъснат отворен диалог с работодателските и синдикалните организации и търси разновидности с опция на потребление и на държавния бюджет, и евросредства, с цел да подкрепя заетостта и оборотните средства за засегнатия бизнес и жителите, изпаднали в затруднено състояние. Бяха подхванати голям брой обществени ограничения - 60/40, 75/0, 80/20, също и ограничения за непосредствено подкрепяне на наранени бизнеси и родители, които останаха у дома да гледат децата си вследствие на здравните ограничения. Арсеналът на ръководството не е привършен, само че не може да продължава до безспир, точно по тази причина залагаме на оправянето със здравната рецесия и възобновяване на естествените стопански връзки. Над 4 милиарда лева са достигнали до жителите и бизнеса като ограничения за подкрепяне и опазване на работната ръка досега от началото на рецесията. -Кои са упреците, които най-често чувате от симпатизантите на ГЕРБ? Винят ли ви за съюза със Съюз на демократичните сили, да вземем за пример? -СДС е член на нашето политическо семейство в ЕНП и е най-близо до визията на ГЕРБ. Партията потърси разговор с нас за взаимно явяване избори като единствен отговор на лявата агитация, която набира скорост за жалост в Европа и у нас. Станахме очевидци по какъв начин други политически обединения, които се афишират за десни, на предишни избори залитнаха и се сплотиха с Българска социалистическа партия (месните избори в София 2019), с цел да търсят политическа представителност, загърбвайки дясната концепция. Затова желаеме да дадем явен сигнал, че в идващ парламент ГЕРБ и Съюз на демократичните сили могат само на съставляват полезностите и концепциите на достоверния десен гласоподавател, искащ непоклатимост, напредък и претовареност. В края на 4-годишния мандат, третият кабинет на Бойко Борисов има с какво да се похвали във финансовата сфера. България направи най-решителната си крачка в евроатлантическото си приобщаване след приемането ни в Европейски Съюз, а точно това, че страната ни бе призната за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз, като част от напъните на страната да влезе в еврозоната. В отчета на Организацията за икономическо развиване и сигурност (ОИРС) от януари тази година се споделя: “Преди пандемията поредицата от структурни промени, сполучливата интеграция на български индустриални компании в световни индустриални вериги и постоянни макроикономически политики доведоха до петгодишен напредък, надхвърлящ 3%, бързо повишаване на действителната работна заплата и спад на безработицата до исторически минимуми. Икономическият обзор в този момент планува 3,3% напредък на Брутният вътрешен продукт през 2021 година и 3,7% през 2022 година след спад от 4,1% през 2020 година ”. Признание за сполучливите политики в продължаващата битка с безработицата (рекордно ниски равнища преди 2020г.) са дългите години на уравновесени държавни бюджети, високият стопански растеж, темпът на нарастване на заплатите. Важна политика, към която ГЕРБ се придържаше и на която продължава да залага макар опитите на опозицията да прокара по-високи налози за българските жители и бизнес, е съхраняването на данъчната политика към жители и бизнес и запазването на най-ниските налози в Европа, което подсигурява стесняване на сивия бранш и привличане на вложения в България.