Овчарят, който оглави българския парламент
Колко са случаите в международната история, когато един пастир с прекомерно нищожно обучение, живял едвам 39 години на този свят, може да се трансформира в талантлив публицист и да приключи живота си като ръководител на Парламента. Едва ли някой ще си спомни за различен, с изключение на за огромния и безподобен Захарий Стоянов. Да си напомним ноговия живот в Деня на Съединението!
Преди 130 години – на 2 септември 1889 година в „ Отел дьо Суез “ в Париж той мистериозно умира. Официалната версия за гибелта му е, че е умрял от преплитане на червата – перитонит. Но мнозина считат, че е бил токсичен поради делата си.
Ето неговата невероятна история, разказана от писателя Станчо Пенчев в „ Голяма книга на великите персони в българската история “.
Роден като Джендо Стоянов Джедев в село Медвен, Сливенско през 1850 година той претърпява най-невъзможната и велика еволюция, на която е способна една персона на земята. Но не е ли това и ориста на самата България и на нейния народ, пропуснат от света и подложен от Бога в най-голямо тестване на духа и характера. Затова и Захари е непосредствен до сърцето на всеки българин като най-съкровената му същина. Чрез него виждаме и слабостите си, и величието на националния ни Дух.
Захари е наследник и внук на овчари и учи в църковното учебно заведение на своето село от 1856 до 1862, когато 12 годишен потегля след овцете. Първо в Добруджа и Варненско, а след 1866 в Бургаско. През 1870г., решен непременно да учи, будният юноша бяга в Русе. Там немотията го кара да се глави шивашки чирак. Той е на почтените 20 години, а би трябвало да учи занаята с още сополиви хлапета. Русе, по това време един от европейските градове на Османската империя, има учебни заведения и читалища, които притеглят жадния за познания, само че непохватен Джендо. Той посещава читалище „ Зора ”, където непредпазливо би трябвало да се нанесе откакто майсторът му го изгонва, тъй като хабял свещите за четене на книги.
Кръгът от интелигентни и родолюбиви млади българи трансформира дивото овчарче и го притегля към революционното придвижване. Истинският мотив да усети националните тежнения е саможертвата на един популярен българин - Ангел Кънчев. Захари участва на опита за залавянето му на русенското пристанище, както и на неговото самоубийство с вика: ”Да живее България! ” Ето какво написа самият летописец за прекарванията си: ”Убийството на А. Кънчев създаде за мене потресающи усещания: дълго време аз не можах да не помни неговите огнени очи, думите му: ”Да живей България! ” – разрушения му череп и пр. Няколко нощи наред той ми се вестяваше насън във всичко свое мъченическо величие…той ми скапе спокойствието, поколеба моите понятия за тоя и оня свят… ”
В Русе Захари среща и друга знаменателна фигура в нашето Възраждане – Матей Преображенски, именуван поради непрекъснатите си скиталчества Миткалото. Обладан от духа на всенародното пробуждение за независимост и човешки права, Захари взема решение да отдаде всички сили и живота си на революционното придвижване.
През 1971г. постъпва на работа като чиновник/маневрист/ в Баронхиршовата железница, само че всяко негово деяние оттук насетне е обвързвано с революционната му активност. Учителства, обикаля разнообразни села и градове, до момента в който през 1875г. попада във вихъра на събитията с подготовката на Старозагорското въстание, било неуспех, само че коствало живота на някои от най-храбрите и чисти духом родолюбци. След него Захари се крие в харманлийската железопътна станция до пролетта на 1876г. В това време в Гюргево се събрали младите апостоли и взели решение за ново въстание.
На З.
Стоянов изискуем описанието на популярното заседание на Оборище. Негова е и бележитата фраза: ”Да, във въстанията няма здравомислие. Способността да се разграничава положителното от злото и потребното от неполезното, рационалното от неразумното може да си има мястото единствено при пълнейшето успокоение на духовете. В противоположен случай – при възбужданието на възприятията и силата – здравият разум слабее и се подчинява на господствующето възприятие. ”Когато апостолите получават „ кървавото писмо ” на Каблешков от Копривщица, всички се просълзяват, а Захари възкликва: ”Трагическа беше минутата!
След потушаването на протеста, бягството през Балкана, измяната и гибелта на Бенковски, нашият воин изпада в доста тежка обстановка. Той се избавя по знамение от гибел като скача в планинската река, а когато излиза от водата и се покатерва на един огромен бук, схваща, че в действителност не се е отдалечил кой знае какъв брой от мястото на пусията, тъй като чува гласовете на турците. Отчаян, Захари броди доста дни из Балкана, гладен и преследван от потерите, които прекатурват планината, с цел да търсят комити. Той даже мисли да постави завършек на живота си, само че жизнеността му надвива. Научава от пастир, че турците са разнасяли отрязаната глава на Бенковски из селата, а другите му двама приятели са хванати живи.
След няколко дни Захари е арестуван покрай Троян от българи-ренегати и предаден на турците. Започват неговите митарства по пандизите, където е разпитван, обичай и измъчван, само че с помощта на вродената си съобразителност съумява да прикрие своята идентичност. Преминава през Троянския, Ловешкия, Севлиевски, Търновски, Еленски, Сливенски, Новозагорски зандани и доближава до Пловдив. След това е в Медвен, където дочаква началото на Руско-турската освободителна война. Тогава съумява да стигне до към този момент свободната остаряла българска столица Търново.
След 1878г. Захари Стоянов се включва интензивно в построяването на новата българска страна. Става член на окръжния съд в Търново през 1880г., а при започване на февруари 1885г. Захари Стоянов оглавява Тайния революционен македонски комитет. Негова цел била освобождението на още поробената Македония и съединението на Източна Румелия с Княжеството.
Вече след Съединението, Захари Стоянов се преместил в София и се присъединил интензивно в активността на Народно-либералната партия, учредена от Стефан Стамболов. Той станал депутат през 1886г., подпредседател на Народното събрание, а от 1888г. - и ръководител на Парламента.
Успява и да се задоми, само че умира на 39 години в Париж, до момента в който в София го чака бременната му брачна половинка. Детето е момиче, а след години, когато се омъжва за австриец и ражда, всички споделят, че приликата на внука със Захари е поразителна. Така приключва живота на този необикновен човек с доста превратна, само че и великодушна откъм духовни блага орис.
Преди 130 години – на 2 септември 1889 година в „ Отел дьо Суез “ в Париж той мистериозно умира. Официалната версия за гибелта му е, че е умрял от преплитане на червата – перитонит. Но мнозина считат, че е бил токсичен поради делата си.
Ето неговата невероятна история, разказана от писателя Станчо Пенчев в „ Голяма книга на великите персони в българската история “.
Роден като Джендо Стоянов Джедев в село Медвен, Сливенско през 1850 година той претърпява най-невъзможната и велика еволюция, на която е способна една персона на земята. Но не е ли това и ориста на самата България и на нейния народ, пропуснат от света и подложен от Бога в най-голямо тестване на духа и характера. Затова и Захари е непосредствен до сърцето на всеки българин като най-съкровената му същина. Чрез него виждаме и слабостите си, и величието на националния ни Дух.
Захари е наследник и внук на овчари и учи в църковното учебно заведение на своето село от 1856 до 1862, когато 12 годишен потегля след овцете. Първо в Добруджа и Варненско, а след 1866 в Бургаско. През 1870г., решен непременно да учи, будният юноша бяга в Русе. Там немотията го кара да се глави шивашки чирак. Той е на почтените 20 години, а би трябвало да учи занаята с още сополиви хлапета. Русе, по това време един от европейските градове на Османската империя, има учебни заведения и читалища, които притеглят жадния за познания, само че непохватен Джендо. Той посещава читалище „ Зора ”, където непредпазливо би трябвало да се нанесе откакто майсторът му го изгонва, тъй като хабял свещите за четене на книги.
Кръгът от интелигентни и родолюбиви млади българи трансформира дивото овчарче и го притегля към революционното придвижване. Истинският мотив да усети националните тежнения е саможертвата на един популярен българин - Ангел Кънчев. Захари участва на опита за залавянето му на русенското пристанище, както и на неговото самоубийство с вика: ”Да живее България! ” Ето какво написа самият летописец за прекарванията си: ”Убийството на А. Кънчев създаде за мене потресающи усещания: дълго време аз не можах да не помни неговите огнени очи, думите му: ”Да живей България! ” – разрушения му череп и пр. Няколко нощи наред той ми се вестяваше насън във всичко свое мъченическо величие…той ми скапе спокойствието, поколеба моите понятия за тоя и оня свят… ”
В Русе Захари среща и друга знаменателна фигура в нашето Възраждане – Матей Преображенски, именуван поради непрекъснатите си скиталчества Миткалото. Обладан от духа на всенародното пробуждение за независимост и човешки права, Захари взема решение да отдаде всички сили и живота си на революционното придвижване.
През 1971г. постъпва на работа като чиновник/маневрист/ в Баронхиршовата железница, само че всяко негово деяние оттук насетне е обвързвано с революционната му активност. Учителства, обикаля разнообразни села и градове, до момента в който през 1875г. попада във вихъра на събитията с подготовката на Старозагорското въстание, било неуспех, само че коствало живота на някои от най-храбрите и чисти духом родолюбци. След него Захари се крие в харманлийската железопътна станция до пролетта на 1876г. В това време в Гюргево се събрали младите апостоли и взели решение за ново въстание.
На З.
Стоянов изискуем описанието на популярното заседание на Оборище. Негова е и бележитата фраза: ”Да, във въстанията няма здравомислие. Способността да се разграничава положителното от злото и потребното от неполезното, рационалното от неразумното може да си има мястото единствено при пълнейшето успокоение на духовете. В противоположен случай – при възбужданието на възприятията и силата – здравият разум слабее и се подчинява на господствующето възприятие. ”Когато апостолите получават „ кървавото писмо ” на Каблешков от Копривщица, всички се просълзяват, а Захари възкликва: ”Трагическа беше минутата!
След потушаването на протеста, бягството през Балкана, измяната и гибелта на Бенковски, нашият воин изпада в доста тежка обстановка. Той се избавя по знамение от гибел като скача в планинската река, а когато излиза от водата и се покатерва на един огромен бук, схваща, че в действителност не се е отдалечил кой знае какъв брой от мястото на пусията, тъй като чува гласовете на турците. Отчаян, Захари броди доста дни из Балкана, гладен и преследван от потерите, които прекатурват планината, с цел да търсят комити. Той даже мисли да постави завършек на живота си, само че жизнеността му надвива. Научава от пастир, че турците са разнасяли отрязаната глава на Бенковски из селата, а другите му двама приятели са хванати живи.
След няколко дни Захари е арестуван покрай Троян от българи-ренегати и предаден на турците. Започват неговите митарства по пандизите, където е разпитван, обичай и измъчван, само че с помощта на вродената си съобразителност съумява да прикрие своята идентичност. Преминава през Троянския, Ловешкия, Севлиевски, Търновски, Еленски, Сливенски, Новозагорски зандани и доближава до Пловдив. След това е в Медвен, където дочаква началото на Руско-турската освободителна война. Тогава съумява да стигне до към този момент свободната остаряла българска столица Търново.
След 1878г. Захари Стоянов се включва интензивно в построяването на новата българска страна. Става член на окръжния съд в Търново през 1880г., а при започване на февруари 1885г. Захари Стоянов оглавява Тайния революционен македонски комитет. Негова цел била освобождението на още поробената Македония и съединението на Източна Румелия с Княжеството.
Вече след Съединението, Захари Стоянов се преместил в София и се присъединил интензивно в активността на Народно-либералната партия, учредена от Стефан Стамболов. Той станал депутат през 1886г., подпредседател на Народното събрание, а от 1888г. - и ръководител на Парламента.
Успява и да се задоми, само че умира на 39 години в Париж, до момента в който в София го чака бременната му брачна половинка. Детето е момиче, а след години, когато се омъжва за австриец и ражда, всички споделят, че приликата на внука със Захари е поразителна. Така приключва живота на този необикновен човек с доста превратна, само че и великодушна откъм духовни блага орис.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ