Да преодолеем страха от шофиране
Колко от вас имат шофьорска брошура? А какъв брой от вас са дейни водачи? Наблюденията ми сочат, че една огромна част от хората, сдобили се с шофьорска брошура, след привършване на шофьорския курс по този начин и не се престрашават да стартират да карат. Други го вършат по насила - след 2, 5, 10 години. Но едно е несъмнено – за немалка част от водачите, изключително тези от женски пол, карането на кола провокира повече стрес и паники, в сравнение с наслаждение и облекчение.
Причините за сходна обстановка са доста: от неналичието на личен автомобил, през постоянно недоволната от шофирането ни половинка, страхът от пътнотранспортно произшествие, прекомерната емоционалност, която замъглява трезвата ни преценка за обстановката на пътя и не на последно място – желанието. Веднъж разпознали казуса обаче, ние сме единствено на още няколко крачки от неговото превъзмогване.
“Има ли предпочитание, има и метод. Няма ли предпочитание, постоянно ще намерим оправдания. Затова, бъдете почтени: желаете ли да сте деен и самостоятелен водач? ”
А може би повече ви устройва повече обстановката, в която някой различен ви вози? Или пък просто предпочитате да ходите пеш? В „ некарането “ в действителност няма нищо срамно. Ако и при вас обстановката е сходна, то признайте си го и се отървете от свръхочаквания към себе си в тази област. Отложете го за момента, в който желанието ви е назряло до степен, в която ще сте подготвени да преживеете един куп прочувствени неудобства и стресови фактори в името на придобиването на съответен шофьорски опит. А в случай че този ден към този момент е пристигнал, то сигурно няколко съвета от човек, минал през сходна обстановка, няма да са ви непотребни.
Изберете ненатоварен ден и часови пояс и действайте. Преди всичко е належащо да свикнете с колата, която карате. Едва по-късно може да обърнете задоволително внимание и на пътната конюнктура и останалите водачи. За един новак водач би било задача невъзможна да се оправи задоволително добре в най-големия трафик, а това би подействало много обезкуражаващо. Дайте си късмет да натрупате малко опит и самочувствие и едвам по-късно преминете на идващото равнище – шофиране в час-пик.
Създайте си оптимална среда. Разберете, дали ви е по-приятно да карате самичък или с компаньон, с музика или без, в града или отвън него. И тук важи правилото да започнете от допустимо най-оптималния и елементарен за вас метод, а по-късно да усложните задачата, като добавяте един по един разнообразни стресови фактори.
Винаги ще има неприятни изненади, само че това не значи, че би трябвало да се отказвате. Така, както дребното дете не стопира да прави опити да върви, макар че първоначално пада по десетки пъти дневно, по този начин и вие не би трябвало да спирате да шофирате, макар всички случаи, в които ще грешите и ще претръпвате от изненадващи обстановки на пътя. Шофирането си е мурафет и като всеки сериозен поминък, изисква доста работа и самообладание.
Визуализирайте. Техниките за визуализация могат доста да са ни от огромна помощ при асимилиране на шофьорските техники, изключително имайки поради, че ръководството на автомобила в един миг се трансформира в конвенционален инстикт. Колкото по-често си представяте по какъв начин шофирате, толкоз по-дълбоко в подсъзнанието и в мозъка ви ще бъдат закодирани нужните умения и качества. Неслучайно, сходни техники за визуализация употребяват огромните спортисти в подготовката си за значими надпревари и олимпиади.
Релаксирайте. Имайки поради, че шофирането ще ви донесе известна доза стрес, то е безусловно наложително да намерите подобаващите практики за бързото му преодоляване. Никой не желае да има за собствен водач кълбо от нерви, още по-малко - това кълбо от нерви да сте самите вие. Дали ще дишате надълбоко, ще пеете с цялостно гърло или ще изругаете, все едно. Важно е бързо да изкарате всяка зародила се отрицателна страст и да продължите в кондиция напред.
Превърнете шофирането в своя пристрастеност. Поне направете опит. Забелязвам, че в обкръжението ми, най-хубави са тези водачи, които карат със пристрастеност. Страстта ви дава онази дребна доза убеденост и хъс, които са належащо качество на пътя. Разбира се – не позволявайте на пристрастеността да измести разсъдъка и трезвата преценка на обстановката, тъй като всички знаем, че това е единствения метод за минимизиране на случаите по пътя.
Не на последно място, не забравяйте, че всички сме минали през това. Никой не се е родил водач. Да, на някои хора това умеене се отдава по-добре, само че това не трябва да ви отчайва. Всеки може да се научи, изключително в случай че е налице най-важната за това причина: желанието.
Причините за сходна обстановка са доста: от неналичието на личен автомобил, през постоянно недоволната от шофирането ни половинка, страхът от пътнотранспортно произшествие, прекомерната емоционалност, която замъглява трезвата ни преценка за обстановката на пътя и не на последно място – желанието. Веднъж разпознали казуса обаче, ние сме единствено на още няколко крачки от неговото превъзмогване.
“Има ли предпочитание, има и метод. Няма ли предпочитание, постоянно ще намерим оправдания. Затова, бъдете почтени: желаете ли да сте деен и самостоятелен водач? ”
А може би повече ви устройва повече обстановката, в която някой различен ви вози? Или пък просто предпочитате да ходите пеш? В „ некарането “ в действителност няма нищо срамно. Ако и при вас обстановката е сходна, то признайте си го и се отървете от свръхочаквания към себе си в тази област. Отложете го за момента, в който желанието ви е назряло до степен, в която ще сте подготвени да преживеете един куп прочувствени неудобства и стресови фактори в името на придобиването на съответен шофьорски опит. А в случай че този ден към този момент е пристигнал, то сигурно няколко съвета от човек, минал през сходна обстановка, няма да са ви непотребни.
Изберете ненатоварен ден и часови пояс и действайте. Преди всичко е належащо да свикнете с колата, която карате. Едва по-късно може да обърнете задоволително внимание и на пътната конюнктура и останалите водачи. За един новак водач би било задача невъзможна да се оправи задоволително добре в най-големия трафик, а това би подействало много обезкуражаващо. Дайте си късмет да натрупате малко опит и самочувствие и едвам по-късно преминете на идващото равнище – шофиране в час-пик. Създайте си оптимална среда. Разберете, дали ви е по-приятно да карате самичък или с компаньон, с музика или без, в града или отвън него. И тук важи правилото да започнете от допустимо най-оптималния и елементарен за вас метод, а по-късно да усложните задачата, като добавяте един по един разнообразни стресови фактори. Винаги ще има неприятни изненади, само че това не значи, че би трябвало да се отказвате. Така, както дребното дете не стопира да прави опити да върви, макар че първоначално пада по десетки пъти дневно, по този начин и вие не би трябвало да спирате да шофирате, макар всички случаи, в които ще грешите и ще претръпвате от изненадващи обстановки на пътя. Шофирането си е мурафет и като всеки сериозен поминък, изисква доста работа и самообладание. Визуализирайте. Техниките за визуализация могат доста да са ни от огромна помощ при асимилиране на шофьорските техники, изключително имайки поради, че ръководството на автомобила в един миг се трансформира в конвенционален инстикт. Колкото по-често си представяте по какъв начин шофирате, толкоз по-дълбоко в подсъзнанието и в мозъка ви ще бъдат закодирани нужните умения и качества. Неслучайно, сходни техники за визуализация употребяват огромните спортисти в подготовката си за значими надпревари и олимпиади. Релаксирайте. Имайки поради, че шофирането ще ви донесе известна доза стрес, то е безусловно наложително да намерите подобаващите практики за бързото му преодоляване. Никой не желае да има за собствен водач кълбо от нерви, още по-малко - това кълбо от нерви да сте самите вие. Дали ще дишате надълбоко, ще пеете с цялостно гърло или ще изругаете, все едно. Важно е бързо да изкарате всяка зародила се отрицателна страст и да продължите в кондиция напред. Превърнете шофирането в своя пристрастеност. Поне направете опит. Забелязвам, че в обкръжението ми, най-хубави са тези водачи, които карат със пристрастеност. Страстта ви дава онази дребна доза убеденост и хъс, които са належащо качество на пътя. Разбира се – не позволявайте на пристрастеността да измести разсъдъка и трезвата преценка на обстановката, тъй като всички знаем, че това е единствения метод за минимизиране на случаите по пътя. Не на последно място, не забравяйте, че всички сме минали през това. Никой не се е родил водач. Да, на някои хора това умеене се отдава по-добре, само че това не трябва да ви отчайва. Всеки може да се научи, изключително в случай че е налице най-важната за това причина: желанието.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ