Всеки човек трябва да има собствено мнение за всяко нещо - ФРИДРИХ НИЦШЕ
Колко истина понася, на какъв брой истина се осмелява духът? За мен това постоянно ще бъде същинската мерна единица. Заблудата (вярата в идеала) не е слепота, заблудата е малодушие… Всяко постижение, всяка стъпка напред към познанието произлиза от смелостта, от твръдостта и от чистотата по отношение на себе си.
Избухливият – Трябва да внимаваме при всеки, който избухва против нас, както при човек, който в миналото се е стремял да ни унищожи: тъй като фактът, че към момента сме живи, се дължи в действителност на неявяване на власт да ни убие; в случай че погледите бяха в положение да убиват, с нас от дълго време щеше да е свършено.
Да накараш някого да млъкне със опасност от физическо принуждение, посредством вдъхване на боязън, е симптом на примитивна просвета. А и хладният взор на знатните люде към прислужниците им е също излишък от кастовите бариери сред хората, един пай сурова древност; дамите, пазителки на старината, са съхранили по-предано и този метод за оцеляване.
Чувството за морал не би трябвало да липсва у натури, които нямат самолюбие. Честолюбците се оправят и без него с съвсем идентичен триумф. Затова синове на скромни, непознаващи честолюбието фамилии, щом изгубят един път възприятието за морал, нормално стават в интензивен ритъм съвършени лумпени.
Както костите, мускулите, вътрешностите и кръвоносните съдове са обгърнати от кожа, която прави външния облик на индивида търпим, по същия метод и поривите, и пристрастеностите на душата са забулени от суетност: тя е кожата на душата, финес на срама. Повечето хора не се срамят да си мислят мръсни неща, само че се срамят надълбоко, като си показват, че ги считат способни на такива мръсни мисли.
Мисля, че всеки човек би трябвало да има лично мнение за всяко нещо, за което е допустимо да съществуват отзиви, защото самият той е нещо самостоятелно и неповторимо и заема към всички останали неща ново, небивало до момента отношение. Ала леността, заложена в основата на душата на дейния човек, го възпира да черпи вода от личния си бунар.
Със свободата на мненията ситуацията е същото както със здравето; и двете са самостоятелни, и от двете не може да се извлече общовалиден принцип. Онова, от което един субект се нуждае за здравето си, за другия е причина за заболяване; също и някои пътища към свободата на духа могат да придобият, за човеци, достигнали високо равнище в развиването си, значение на пътища към робството.
Инфо: „ Човешко, прекомерно човешко “
