Колко деца имате? Ако са две, по-малък е шансът да

Колко деца имате? Ако са две, по-малък е шансът да поискате още едно. Ако обаче имате единствено едно и то е още относително малко, е прекомерно евентуално постоянно да разсъждавате по тематиката за второ. От финансова позиция и около удвоените задължения, които ще последват с появяването на второто отроче, обстановката наподобява сложна. Знаете, че от време на време е мъчно да намерим време за самите нас когато имаме единствено едно дете, какво остава за второ. И въпреки всичко - преимуществата като че ли са доста повече от минусите. А и белким има нещо по-хубаво от това да оставите още един човек след себе си? Радостта постоянно е голяма. Вълненията и миговете, които не могат да се сравнят с никое друго събитие, постоянно ще си заслужават. Стига да се стигне въобще до там.

Защо не е толкоз мъчно, колкото наподобява:

Да стартираме от бременността - бъдете сигурни, че втория път ще го преживеете надалеч по-леко от позиция на непотребните терзания и незнанието какво се случва с тялото ви. Натрупали сте задоволително опит с първата си бременност. Едва ли може да научите нещо ново или да се паникьосате, заради някоя изцяло неоснователна причина. Повечето майки декларират, че са имали в пъти по-лека втора бременност, което в огромна степен се дължи на по-голямото им успокоение и религия, че всичко ще бъде наред.

Раждането - евентуално сте наясно и с обстоятелството, че второто дете се ражда доста по-лесно от първото, изключително в случай че са минали не повече от две-три години след появяването на първото (при естествено раждане). А и още веднъж ще го кажем - знаете по какъв начин се случват нещата, готови сте и това ви прави доста по-силни и можещи да се справите с всичко, даже с зародили затруднения. Последващите първи грижи за бебето, които толкоз тормозят новоизпечените родители са доста по-лесни.

Финансите - несъмнено ще ви трябват много повече средства, с цел да отглеждате още едно дете и въпреки всичко - до момента в който е още мъничко, може да се каже, че сте извънредно улеснени. Дори децата да са от друг пол, постоянно ще се откри някоя дрешка от първия завързак, която ще бъде идеална и за втория. Обувките също са значителен бонус, стига да не сте наблягали " розовото е за момиченца, синьото е за момченца ". Що се отнася до играчките и другите аксесоари - стига да не сте създали грешката да сте подарили по-голямата част от тях (особено по-бебешките), те са налице и са изцяло използваеми.

Татковците и помощта - безспорно един виновен и грижлив баща (който е желал второ дете), към този момент ще отделя много повече време за дребосъците. Наясно е, че на вас ви е двойно по-трудно и грижите ви са в пъти повече, по тази причина той ще бъде подготвен да играе с едното дете, до момента в който къпете другото или противоположното. Казват, че мъжете стават по-грижовни след появяването на втория правоприемник, защото първият е „ поверен ” главно на майката, която към момента се учи да бъде такава.

Братя и сестри - като казахме, че таткото би трябвало да се занимава с другия завързак, ето го и голямото преимущество на деца с дребна възрастова разлика - в даден миг ще стартират да си играят доста добре едно с друго, въпреки и да е на 100% несъмнено, че ще има конфликти за играчки и всевъзможни други детски неразбирателства. И въпреки всичко - да си имаш другарче по твои размери и ум, е несравнимо предимство, което ще помогне освен на детето, а и на вас. Вместо вие да учите мъника на всякакви неща, това ще прави каката или баткото, а това е идеалният вид да имате повече време да си свършите останалата работа. При относително огромна възрастова разлика пък ще имате незаместим асистент в развъждането на втория сладур, без обаче да забравяте, че не трябва ненужно да товарите първото дете с грижите по второто. Ако го извършите, рискувате да превърнете по-малкия брат или сестра в скука или тежест за каката/ баткото, които ще имат задоволително отговорности и отговорности и без друго.

Грижовност и благотворителност - тези качества сигурно ще развият и двамата малчугани, точно тъй като са двама. Възможно е, когато пораснат, по стичане на някакви условия да се отдалечат един от различен и да не са си толкоз близки, само че все пак е несъмнено, че до момента в който са още дребни и почтени, те ще се грижат едно за друго, ще споделят играчките и храната си и ще бъдат същински щастливи, че се имат. Доказано е и, че децата, които имат брат или сестра, изявяват доста по-малко своето его в дадени обстановки, спрямо останалите, които нямат.



Работа в екип - кой, в случай че не личният ти брат или сестра, ще бъде първият, който ще те научи да „ работиш в екип ”? От взаимното нареждане на детската стая до помощта в учебно заведение и университета- това е път, който ще извървят дружно и той ще ги научи да бъдат колектив, което си е доста скъпо умеене в наши дни.

По-добри обществени умения - проучвания по тематиката сочат, че съществуването на брат или сестра, е доста значимо за развиването на по-голяма словоохотливост, креативност и податливост да схванеш другия, да влезеш в кожата му.

Истинско приятелство- кой може да ти бъде по-добър другар от личния ти брат или сестра, кръв от твоята кръв, някой, с който растеш, този, който знае всичко за теб? Никой. И това е изключително значимо, когато децата пораснат. Общите пакости и лудории, нормално се трансформират в общи, задушевни диалози и шерване, което е доста значимо, изключително в пубертета. Да се довериш на човек от твоя дом, който има или е имал съвсем същите проблеми като твоите и който те познава като дясната си ръка, е незаменимо предимство. Защото приятелите не постоянно се отзовават в потребност и за жал могат да бъдат и предатели. Братята и сестрите са голям подарък, който би трябвало да бъде оценен.

Семейството е вечно. И от там стартира всичко. Ако нямаме него, доста по-трудно ще имаме и всичко останало. Родителите един ден ще си отидат, няма по какъв начин да е другояче. Да ти оставят един подобен като теб, обаче е същинска разтуха и скъпо благосъстояние. Братската и сестринската любов е за цялостен живот. Тя е гаранция, че няма да бъдеш самичък тогава, когато минимум искаш, тъй като в случай че не окажеш помощ на личната си плът и кръв преди всичко, на кой различен?

Има братя и сестри, които не се схващат. Има и такива, които не могат да дишат един без различен. Какви ще бъдат вашите деца, зависи единствено от вас. Дали ще ги научите да бъдат всеотдайни и умиращи един за различен, е ваша отговорност. Дали ще превърнете безконечното състезание в другарство до гроб или с времето то ще прерасне в открита злоба, е отговорност, която носят само и единствено родителите. И тази отговорност е в действителност голяма. Вероятно това е най-голямото предизвикателство, с което ще се сблъскате, избирайки да имате още едно дете. Защото знаем, че когато желаеме с цялата си душа нещо, ще създадем всичко, с цел да го случим. И тогава парите и неналичието на свободно време, няма да бъдат чак подобен проблем. Проблем може да бъде единствено неналичието на задоволително внимание, ориентирано главно към взаимоотношенията сред двете деца. Не желаеме да сътворяваме врагове, нали? Искаме просто да зарадваме първородното си дете и още повече нас самите, с цел да един ден с горделивост заявим, че имаме две прелестни и разбиращи се деца, които са целият ни свят. Защото те няма да бъдат крадци на свободно време, а опция да запълним това време по най-прекрасния метод.