Излезе книгата на Иван Бакалов "Тодор Живков. Власт – свидетели, участници"
Колко деятелен партизанин е бил Тодор Живков? Каква е ролята му по време на Априлския пленум и преврата, свалил от власт Вълко Червенков? Какви са механизмите на ръководството му и по какъв начин съумява да се задържи на върха 33 години? Кои са хората в най-близкото му обграждане? Кой смъкна Живков от власт през съдбовната 1989 година?
Това са част от въпросите, на които дава отговор журналистът Иван Бакалов в книгата си " Тодор Живков. Власт - очевидци, участници ".
Тази есен се навършиха 110 години от рождението на емблематичната фигура на социалистическа България. Между 1954 и 1989 година Живков заема най-високите управителни постове в страната и е изтъкнат функционер на Българска комунистическа партия.
" Тодор Живков. Власт - очевидци, участници " обгръща живота на Първия от детството до гибелта му, като акцентът е подложен върху политическото му израстване - домогването до властта и задържането на върха, и проваляне - детайлности към разигралата се политическа драма директно преди и след 10 ноември. Базиран главно върху беседи със съвременници и близки на Живков хора, очевидци и участници в историческите процеси и събития, томът дава скъп взор към тези основни страници от предишното ", се споделя в анотацията на издателство " Кръг ".
Бакалов подхожда оптимално обективно към историческите събития - както в излагането на обстоятелствата, по този начин и в интервютата, които прави, показват от издателството. Той документира срещите с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, с лежалите в пандиза за прелом генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, с така наречен Врачански нападател и други
Томът съдържа огромен брой редки фотоси на Тодор Живков, които Бакалов търси в персонални и публични архиви.
Иван Бакалов е работил и разгласил през годините в " Сега ", " 24 часа ", " Новинар ", " Биограф " и други, с помощта на което е имал опция да се среща с участници в събитията по това време. От 2007 година e редактор и коментатор в своето онлайн издание e-vestnik.bg. Автор е на книгите " В сянката на Борисов " (2011/2012), " Превратаджии от първо лице " (2008), " До Чикаго и напред On Route 66 " (2014) и други
Из " Тодор Живков. Власт - очевидци, участници " от Иван Бакалов
Цветан Килограмски - врачанският нападател против Тодор Живков
Тодор Живков. Власт – очевидци, участнициС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Врачанският атентат против Тодор Живков - по този начин назовават през 80-те години случая с Цветан Килограмски от Кнежа.
През 1980 година няма вестници, които да оповестят какво се случва на площада във Враца на 1 юни. Цялата страна е вдигната на крайник от службите, само че тоталитарните медии не осведомят, че против Тодор Живков е осъществено нахлуване. Случаят е затрупан с безмълвие, вследствие на което плъзват невероятни клюки.
На 1 юни Тодор Живков идва във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна защита, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този миг някакъв наедрял млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, протяга ръка, съумява да го хване за ръката. Живков залитва, уплашва се. Охраната скача върху двамата, настава блъсканица, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от защитата от Управление безопасност и охрана (Пето управление н (т. нар. Управление за сигурност и защита - Пето ръководство на Държавна сигурност, чийто правоприемник е Националната служби за охрана). Нападателят бързо е отведен и пъхнат в една кола.
Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били наоколо на площада. Дори тези, които са далеко, виждат паниката и отвеждането на нападателя. Вестниците мълчат, само че мълвата потегля. Тодор Живков е атакуван! Най-после някой се е осмелил... Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил револвер... - пълзят най-фантастични клюки.
Двайсетгодишният тогава Цветан Килограмски е задържан за нахлуване на Тодор Живков и лежи в пандиза 9 години и половина. Освобождават го чак през 1990 година
Срещнах се за пръв път с Цветан 17 години след случая и 8 години след освобождението му от пандиза. Набеденият за нападател искаше... да се види с Живков, който тогава още беше жив и живееше във вилата си в Бояна.
До момента никой вестник не беше описал историята от неговите уста. Някакви пенсионирани чиновници на Управление безопасност и охрана (Пето управление н разказваха пред " Труд " и в други вестници своите фантасмагории за случая и си придаваха значимост. Много нискокачествени вестници по-късно години наред преписваха техните истории, допълваха ги със свои измислици, копираха фотографията на Цецко Килограмски, която му бях направил през 1997 година, и правеха нови и нови изявления за него.
Цецко, както му викат съгражданите му в Кнежа, изначало не искаше да споделя за случката. " Всичко е минало ", сподели. След съвсем 10 години в пандиза не му беше прелестно да си спомня. Отначало изрично отхвърли, само че с един негов комшия от Кнежа и мой сътрудник го поканихме на ракия. Цецко пристигна, наляхме по чашка и от дума на дума описа цялата история. Не изпитваше гняв и не псуваше, когато си припомняше годините зад решетките.
Преди злощастния 1 юни 1980 година Цецко и родителите му няколко пъти писали тъжби до Централен комитет на Българска комунистическа партия, до Народното събрание и до самия Живков, тъй като по някаква причина лишили на болния му татко инвалидната пенсия. Цецко не искаше да прецизира детайлности за жалбите и случая. Но получавали официални отговори, минавали месеци без отговор. Искали да стигнат до Живков, само че не могли.
Двайсетгодишният Цецко, 100-килограмов мускулест мъж, работел в дружество за геоложки изследвания. Драмата в фамилията го е афектирала месеци наред. На 1 юни попада на площада във Враца инцидентно. Седи измежду зяпачите на тротоара и внезапно вижда, че мерцедесът на Живков стопира напълно наоколо, той излиза от него, в профил един-двама души защита. Каква тъкмо безумна мисъл е предиздвикала Цветан да скочи през въженцето на тротоара и да хукне към Живков, не е ясно.
Пред мен изясни нещо в смисъл, че желал да обърне внимание за жалбата на татко си. Не призна да е желал да му направи нещо, каквито версии описват пазвантите от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. " Не съм желал да го умъртвявам, нито да го блъскам ", твърдеше той. На въпроса какво е желал да прави, отговори: " Исках да приказвам с него ". Както и да е, методът е чудноват и несъответстващ.
" Тичах, има към 15 метра, стигнах до Живков тъкмо като слезе, един му държеше вратата. Хванах го за ръката, от инерцията леко го повлякох и той залитна ", разказа Цветан случая.
Много мощно е бил впечатлен от до момента си с Живков: " Направи ми усещане какъв брой е тънка ръката му, ръкавът беше съвсем празен, единствено кокал ".
В тоталитарната страна в съзнанието на множеството хора диктаторът по предписание има облик на по-голям и по-едър. Винаги, когато някой го види от близко, се изненадва какъв брой е малък. В случая Цветан даже го е хванал за ръката. И в този съдбоносен миг това е била изненадата за него, а не това, което ще се случи в идващите секунди.
С още нещо го впечатлява Живков - дотолкоз, че той не смее да го опише след това даже на разпитите. " Лицето му се сбръчка, той ме изгледа и сподели: " Какво съм ти направил? ". Това го няма и в материалите по делото, не съм го казвал на никого " - акцентира разгорещено пред мен Цветан 17 години по-късно.
Очевидно Живков е очаквал някой да го нападне, с цел да зададе подобен въпрос. И е бил сигурен, че едрият 20-годишен мъж желае да го удари или убие.
" Докато съумея нещо да му кажа, ми скочиха от горната страна и ми извиха ръцете. После всякакви очевидци дали показания по какъв начин съм съборил Живков на земята. Един партиен началник от Враца споделил: " Видях другаря Живков да лежи до някаква локва ". Тогава там нямаше локви, не беше валяло. Не видях Живков да е бил на земята ", споделя Цецко Килограмски...
Някои настояват, че Живков е бил повален на земята в паниката или че защитата го е съборила долу, с цел да го защищити от възможна пукотевица.
Така или другояче, след случката, забелязана от доста хора, клюки по какъв начин някакъв човек желал да убие президента във Враца, плъзват из страната.
Но е реалност, че в хванатия не е имало никакво оръжие. " Ако имах едно джобно ножче, щяха да ме осъдят до живот ", споделя Цветан, към този момент след 10-годишния си опит из социалистическите затвори.
Тогава на площада, до момента в който Цветан успее да си отвори устата, защитата скача от горната страна му. Иди след това обяснявай, че не си желал да убиваш Тодор Живков. Още повече че дейностите му не подлежат на рационално пояснение.
© Иван Бакалов
Цветан Килограмски
" Тогава бях доста крепък. Работех в геоложкото и съм се качвал по сондажната кула единствено на ръце. Когато ме хванаха и ми извиха ръцете, за секунда си помислих дали да не ги разпилявам тия? " Но решил да не се съпротивлява. Натоварили го в една кола и го закарали на разпит в ръководството на Министерство на вътрешните работи във Враца. Там била огромна суматоха. " Трябва да затворим границата ", чували се гласове на шефове от службите. Разпитвали го със запалена лампа против лицето му.
Постъпката на Цветан е детинска, безумна. Самите хора на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и Държавна сигурност месеци наред не могат да си отговорят какво тъкмо е станало и съчиняват версии, с цел да си придават значимост. Хора от службите почват да приказват, че индивидът, който нападнал Живков, нещо не бил наред. На самия Живков някой пробутал версия, че нападателят бил рецидивист.
Живков повече не стъпва във Враца до 1989 година Градът става за него прокълнато място и макар честите си визити из страната президентът и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия настойчиво заобикаля Враца 9 години поред.
След ареста месеци наред Цветан има необикновени прекарвания в следствието.
" После военачалник Кашев, шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, (аз тогава научих какво е УБО), събра 40-50 индивида от неговата работа на " Развигор " и ме разпитва пред тях по какъв начин съм минал, от кое място. Питаше ги един по един - " Ти не го ли видя? Ти за какво не стреля? ". " Ами то, момчето, беше без оръжие, до момента в който схвана какво става... " - оправдаваше се някакъв чиновник.
Някъде в близост нависоко имало и снайперист. Кашев пита и него - " Ти за какво не стреля? ". Той изясни, че му било мъчно, не можал незабавно да реагира.
" Ти единствено знаеш да трошиш коли ", викал Кашев с яден звук на един от тях, " Ти единствено знаеш по дами да вървиш ", викал на различен. Накарал им се хубавичко пред Цветан. Казал: " Ей това момче ви направи за смях. Момче, дай да ти стисна ръката, ти ми промени визиите за тая работа ". " И ми стисна ръката пред подчинените си ", разказваше " атентаторът ", многолюден от спомените.
" Ако съм желал да го умъртвявам Живков, щях да му хвърля една шашка гърмеж. Ние в геоложкото работим с гърмеж, има доста " - споделил Цветан на разпитите, като се опитвал да ги убеди, че не е желал да убива Живков. Това единствено породило повече подозрения.
" Те след това ходили да ревизират по какъв начин се съхранява гърмежът в работата ми. Общо 700-800 души са разпитали поради мен. На " Развигор " 1 лежах повече от година. Разпитваха ме. Килията беше без прозорци, тапицирана с дунапрен, не се чува нищо, свети лампа, не знаеш ден ли е, нощ ли е. Пускаха някакъв запис по какъв начин капе вода. После пауза, не знаеш какъв брой минути е записът, какъв брой е паузата. После отново запис - кап, кап... После някакъв звук като на зъболекарска бормашина, отново пауза... Светят някакви светлини, като на полицейска кола. Пораснала ми беше дълга брада, некъпан, замърсен.
Присъдата беше по два члена от закона - за хулиганска демонстрация и за уронване престижа на партиен и държавен началник. Дадоха ми оптималния период от 5 години за хулиганска демонстрация.
Беше секретно дело на Държавна сигурност във Върховния съд. Лежах в Старозагорския затвор. Там един зам.-директор ми викаше: " Ще лежиш ти, няма да те пуснем, като ти изтече наказването ". Мислех, че се майтапеха, но в действителност ми лепнаха една вътрешна присъда - опит за ликвидиране на един ром. Измислена. Делото се гледа без мен, в пандиза пристигна единствено решението на съда. Не знам по какъв начин става по този начин - да се гледа дело без обвинения.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Това са част от въпросите, на които дава отговор журналистът Иван Бакалов в книгата си " Тодор Живков. Власт - очевидци, участници ".
Тази есен се навършиха 110 години от рождението на емблематичната фигура на социалистическа България. Между 1954 и 1989 година Живков заема най-високите управителни постове в страната и е изтъкнат функционер на Българска комунистическа партия.
" Тодор Живков. Власт - очевидци, участници " обгръща живота на Първия от детството до гибелта му, като акцентът е подложен върху политическото му израстване - домогването до властта и задържането на върха, и проваляне - детайлности към разигралата се политическа драма директно преди и след 10 ноември. Базиран главно върху беседи със съвременници и близки на Живков хора, очевидци и участници в историческите процеси и събития, томът дава скъп взор към тези основни страници от предишното ", се споделя в анотацията на издателство " Кръг ".
Бакалов подхожда оптимално обективно към историческите събития - както в излагането на обстоятелствата, по този начин и в интервютата, които прави, показват от издателството. Той документира срещите с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, с лежалите в пандиза за прелом генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, с така наречен Врачански нападател и други
Томът съдържа огромен брой редки фотоси на Тодор Живков, които Бакалов търси в персонални и публични архиви.
Иван Бакалов е работил и разгласил през годините в " Сега ", " 24 часа ", " Новинар ", " Биограф " и други, с помощта на което е имал опция да се среща с участници в събитията по това време. От 2007 година e редактор и коментатор в своето онлайн издание e-vestnik.bg. Автор е на книгите " В сянката на Борисов " (2011/2012), " Превратаджии от първо лице " (2008), " До Чикаго и напред On Route 66 " (2014) и други
Из " Тодор Живков. Власт - очевидци, участници " от Иван Бакалов
Цветан Килограмски - врачанският нападател против Тодор Живков
Врачанският атентат против Тодор Живков - по този начин назовават през 80-те години случая с Цветан Килограмски от Кнежа.
През 1980 година няма вестници, които да оповестят какво се случва на площада във Враца на 1 юни. Цялата страна е вдигната на крайник от службите, само че тоталитарните медии не осведомят, че против Тодор Живков е осъществено нахлуване. Случаят е затрупан с безмълвие, вследствие на което плъзват невероятни клюки.
На 1 юни Тодор Живков идва във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна защита, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този миг някакъв наедрял млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, протяга ръка, съумява да го хване за ръката. Живков залитва, уплашва се. Охраната скача върху двамата, настава блъсканица, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от защитата от Управление безопасност и охрана (Пето управление н (т. нар. Управление за сигурност и защита - Пето ръководство на Държавна сигурност, чийто правоприемник е Националната служби за охрана). Нападателят бързо е отведен и пъхнат в една кола.
Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били наоколо на площада. Дори тези, които са далеко, виждат паниката и отвеждането на нападателя. Вестниците мълчат, само че мълвата потегля. Тодор Живков е атакуван! Най-после някой се е осмелил... Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил револвер... - пълзят най-фантастични клюки.
Двайсетгодишният тогава Цветан Килограмски е задържан за нахлуване на Тодор Живков и лежи в пандиза 9 години и половина. Освобождават го чак през 1990 година
Срещнах се за пръв път с Цветан 17 години след случая и 8 години след освобождението му от пандиза. Набеденият за нападател искаше... да се види с Живков, който тогава още беше жив и живееше във вилата си в Бояна.
До момента никой вестник не беше описал историята от неговите уста. Някакви пенсионирани чиновници на Управление безопасност и охрана (Пето управление н разказваха пред " Труд " и в други вестници своите фантасмагории за случая и си придаваха значимост. Много нискокачествени вестници по-късно години наред преписваха техните истории, допълваха ги със свои измислици, копираха фотографията на Цецко Килограмски, която му бях направил през 1997 година, и правеха нови и нови изявления за него.
Цецко, както му викат съгражданите му в Кнежа, изначало не искаше да споделя за случката. " Всичко е минало ", сподели. След съвсем 10 години в пандиза не му беше прелестно да си спомня. Отначало изрично отхвърли, само че с един негов комшия от Кнежа и мой сътрудник го поканихме на ракия. Цецко пристигна, наляхме по чашка и от дума на дума описа цялата история. Не изпитваше гняв и не псуваше, когато си припомняше годините зад решетките.
Преди злощастния 1 юни 1980 година Цецко и родителите му няколко пъти писали тъжби до Централен комитет на Българска комунистическа партия, до Народното събрание и до самия Живков, тъй като по някаква причина лишили на болния му татко инвалидната пенсия. Цецко не искаше да прецизира детайлности за жалбите и случая. Но получавали официални отговори, минавали месеци без отговор. Искали да стигнат до Живков, само че не могли.
Двайсетгодишният Цецко, 100-килограмов мускулест мъж, работел в дружество за геоложки изследвания. Драмата в фамилията го е афектирала месеци наред. На 1 юни попада на площада във Враца инцидентно. Седи измежду зяпачите на тротоара и внезапно вижда, че мерцедесът на Живков стопира напълно наоколо, той излиза от него, в профил един-двама души защита. Каква тъкмо безумна мисъл е предиздвикала Цветан да скочи през въженцето на тротоара и да хукне към Живков, не е ясно.
Пред мен изясни нещо в смисъл, че желал да обърне внимание за жалбата на татко си. Не призна да е желал да му направи нещо, каквито версии описват пазвантите от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. " Не съм желал да го умъртвявам, нито да го блъскам ", твърдеше той. На въпроса какво е желал да прави, отговори: " Исках да приказвам с него ". Както и да е, методът е чудноват и несъответстващ.
" Тичах, има към 15 метра, стигнах до Живков тъкмо като слезе, един му държеше вратата. Хванах го за ръката, от инерцията леко го повлякох и той залитна ", разказа Цветан случая.
Много мощно е бил впечатлен от до момента си с Живков: " Направи ми усещане какъв брой е тънка ръката му, ръкавът беше съвсем празен, единствено кокал ".
В тоталитарната страна в съзнанието на множеството хора диктаторът по предписание има облик на по-голям и по-едър. Винаги, когато някой го види от близко, се изненадва какъв брой е малък. В случая Цветан даже го е хванал за ръката. И в този съдбоносен миг това е била изненадата за него, а не това, което ще се случи в идващите секунди.
С още нещо го впечатлява Живков - дотолкоз, че той не смее да го опише след това даже на разпитите. " Лицето му се сбръчка, той ме изгледа и сподели: " Какво съм ти направил? ". Това го няма и в материалите по делото, не съм го казвал на никого " - акцентира разгорещено пред мен Цветан 17 години по-късно.
Очевидно Живков е очаквал някой да го нападне, с цел да зададе подобен въпрос. И е бил сигурен, че едрият 20-годишен мъж желае да го удари или убие.
" Докато съумея нещо да му кажа, ми скочиха от горната страна и ми извиха ръцете. После всякакви очевидци дали показания по какъв начин съм съборил Живков на земята. Един партиен началник от Враца споделил: " Видях другаря Живков да лежи до някаква локва ". Тогава там нямаше локви, не беше валяло. Не видях Живков да е бил на земята ", споделя Цецко Килограмски...
Някои настояват, че Живков е бил повален на земята в паниката или че защитата го е съборила долу, с цел да го защищити от възможна пукотевица.
Така или другояче, след случката, забелязана от доста хора, клюки по какъв начин някакъв човек желал да убие президента във Враца, плъзват из страната.
Но е реалност, че в хванатия не е имало никакво оръжие. " Ако имах едно джобно ножче, щяха да ме осъдят до живот ", споделя Цветан, към този момент след 10-годишния си опит из социалистическите затвори.
Тогава на площада, до момента в който Цветан успее да си отвори устата, защитата скача от горната страна му. Иди след това обяснявай, че не си желал да убиваш Тодор Живков. Още повече че дейностите му не подлежат на рационално пояснение.
© Иван Бакалов
Цветан Килограмски
" Тогава бях доста крепък. Работех в геоложкото и съм се качвал по сондажната кула единствено на ръце. Когато ме хванаха и ми извиха ръцете, за секунда си помислих дали да не ги разпилявам тия? " Но решил да не се съпротивлява. Натоварили го в една кола и го закарали на разпит в ръководството на Министерство на вътрешните работи във Враца. Там била огромна суматоха. " Трябва да затворим границата ", чували се гласове на шефове от службите. Разпитвали го със запалена лампа против лицето му.
Постъпката на Цветан е детинска, безумна. Самите хора на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и Държавна сигурност месеци наред не могат да си отговорят какво тъкмо е станало и съчиняват версии, с цел да си придават значимост. Хора от службите почват да приказват, че индивидът, който нападнал Живков, нещо не бил наред. На самия Живков някой пробутал версия, че нападателят бил рецидивист.
Живков повече не стъпва във Враца до 1989 година Градът става за него прокълнато място и макар честите си визити из страната президентът и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия настойчиво заобикаля Враца 9 години поред.
След ареста месеци наред Цветан има необикновени прекарвания в следствието.
" После военачалник Кашев, шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, (аз тогава научих какво е УБО), събра 40-50 индивида от неговата работа на " Развигор " и ме разпитва пред тях по какъв начин съм минал, от кое място. Питаше ги един по един - " Ти не го ли видя? Ти за какво не стреля? ". " Ами то, момчето, беше без оръжие, до момента в който схвана какво става... " - оправдаваше се някакъв чиновник.
Някъде в близост нависоко имало и снайперист. Кашев пита и него - " Ти за какво не стреля? ". Той изясни, че му било мъчно, не можал незабавно да реагира.
" Ти единствено знаеш да трошиш коли ", викал Кашев с яден звук на един от тях, " Ти единствено знаеш по дами да вървиш ", викал на различен. Накарал им се хубавичко пред Цветан. Казал: " Ей това момче ви направи за смях. Момче, дай да ти стисна ръката, ти ми промени визиите за тая работа ". " И ми стисна ръката пред подчинените си ", разказваше " атентаторът ", многолюден от спомените.
" Ако съм желал да го умъртвявам Живков, щях да му хвърля една шашка гърмеж. Ние в геоложкото работим с гърмеж, има доста " - споделил Цветан на разпитите, като се опитвал да ги убеди, че не е желал да убива Живков. Това единствено породило повече подозрения.
" Те след това ходили да ревизират по какъв начин се съхранява гърмежът в работата ми. Общо 700-800 души са разпитали поради мен. На " Развигор " 1 лежах повече от година. Разпитваха ме. Килията беше без прозорци, тапицирана с дунапрен, не се чува нищо, свети лампа, не знаеш ден ли е, нощ ли е. Пускаха някакъв запис по какъв начин капе вода. После пауза, не знаеш какъв брой минути е записът, какъв брой е паузата. После отново запис - кап, кап... После някакъв звук като на зъболекарска бормашина, отново пауза... Светят някакви светлини, като на полицейска кола. Пораснала ми беше дълга брада, некъпан, замърсен.
Присъдата беше по два члена от закона - за хулиганска демонстрация и за уронване престижа на партиен и държавен началник. Дадоха ми оптималния период от 5 години за хулиганска демонстрация.
Беше секретно дело на Държавна сигурност във Върховния съд. Лежах в Старозагорския затвор. Там един зам.-директор ми викаше: " Ще лежиш ти, няма да те пуснем, като ти изтече наказването ". Мислех, че се майтапеха, но в действителност ми лепнаха една вътрешна присъда - опит за ликвидиране на един ром. Измислена. Делото се гледа без мен, в пандиза пристигна единствено решението на съда. Не знам по какъв начин става по този начин - да се гледа дело без обвинения.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ