Кой колко работи в Европа: На Балканите седмицата излиза с ден по-дълга
Колко часа работите на седмица?
Близо и над 40, биха дали отговор множеството хора на Балканите. Доста по-малко, би бил отговорът в северните европейски страни.
Данни от Евростат демонстрират, че междинното работно време в Европа варира доста в другите страни.
Моделите на работа се трансформират през последните години, отбелязва " Евронюз " в публикация, обобщаваща изводите от събраната статистика. Процентът на работещите от у дома се усили в Европейски Съюз по време на пандемията от COVID-19, а четиридневната седмица се тества в няколко страни.
През 2022 година заетите в Европейски Съюз на възраст 20-64 години са работили приблизително по 36.2 часа на седмица. Това е с 24 минути по-малко, в сравнение с преди пандемията (2019 г.)
През 2022 година междинният брой действителни работни часове на седмица на главно работно място в Европейски Съюз се движи от 32.4 часа в Нидерландия до 39.7 в Гърция и Румъния. Това включва чиновници на цялостно и ненапълно работно време на възраст 20-64 години.
Най-дългата работна седмица - на Балканите
При съпоставяне на европейските страни, за които има информация, се вижда, че Турция е имала най-дългата работна седмица - 42.9 часа през 2020 година, от когато са последните данни.
Тя е следвана от Черна гора (42.8 часа, данни за 2020 г.) и Сърбия (42.3). Това са страните със междинна дълготрайност на работната седмица над 40 часа.
Гърция и Румъния са следвани от Полша (39.5 часа), България (39.2) и Северна Македония (39).
Най-кратката - в Нидерландия, Австрия и Норвегия
В листата на страните със приблизително най-кратки работни седмици през 2022 година Нидерландия (32.4 часа) е следвана от Австрия (33.7), Норвегия (34.1) и Дания и Германия (и двете по 34.6).
Обединеното кралство (36.4 часа през 2019 г.) има същото като количество приблизително работно време като Европейски Съюз, Франция и Италия - по 36.2 часа. Хората в Испания са работили 36.5 часа на седмица, единствено с 6 минути повече от междинното за Европейски Съюз.
Всичките пет скандинавски страни са имали по-кратка междинна работна седмица от междинното за Европейски Съюз.
Пълен и повърхностен работен ден
Разликите в междинната дълготрайност на работните седмици сред страните от Европейски Съюз варират според от типа на заетостта.
При цялостен работен ден междинните работни часове на седмица са от 37.4 часа във Финландия до 41.3 часа във всички страни от Европейски Съюз през 2022 година
Когато се включат Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, излиза, че Турция (46 часа) има най-дългата междинна работна седмица (отделно е класацията за частична претовареност, където с 27 часа румънците работят много повече в тази категория от турците - 17.4 часа), следвана от Сърбия (43.5) и Черна гора и Швейцария (и двете по 43.4).
Обединеното кралство (41 часа, данни за 2019 г.) и Германия (39.5) са имали повече работни часове приблизително от Европейски Съюз (39.3) измежду чиновниците на цялостен работен ден, до момента в който Италия (39.2 часа), Испания (39.1 часа) и Франция (38.7 часа) са имали по-малко.
За заетостта на ненапълно работно време междинната работна седмица варира от 17.8 часа в Португалия до 27 часа в Румъния в страните от Европейски Съюз през 2022 година Средната стойност за блока е 21.8 часа.
Заетите на повърхностен работен ден са работили 22.8 часа във Франция, 21.4 часа в Германия и 20.2 часа в Обединеното кралство. Турция (17.4 часа) има най-кратката междинна работна седмица в тази категория.
Типът претовареност въздейства
Различните правни разпореждания и нормалната дълготрайност на работните седмици могат да повлияят на това какъв брой часове хората работят приблизително на седмица. По-важното е, че другите дялове на работещите на ненапълно работно време в обособените страни оказват въздействие върху резултатите. Евростат открива, че страните с по-висок дял на чиновниците на ненапълно работно време оповестяват за по-кратки междинни работни седмици за общия брой заети хора.
Например през 2022 година делът на работещите на ненапълно работно време в общата претовареност е бил 38.4 на 100 в Нидерландия, което е най-високият % в Европейски Съюз, до момента в който междинната работна седмица там за всички заети е 32.4 часа, което е най-краткото време в Европейски Съюз.
Разлики сред мъжете и дамите
Съществуват обилни разлики сред половете, като тук се включват както заети на цялостно работно време, по този начин и хора на ненапълно работно време, на възраст 20-64 години.
Мъжете са имали по-дълга междинна работна седмица от дамите във всички страни през 2022 година Най-значителната разлика измежду страните от Европейски Съюз се следи в Нидерландия - 8.5 часа.
Най-голямата разлика в цяла Европа е в Швейцария - 9.7 часа, до момента в който най-малката е записана в България - 0.5 часа. Средната разлика в Европейски Съюз е 5.1 часа.
При мъжете най-кратката междинна работна седмица е била в Нидерландия и Норвегия (и двете по 36.4 часа), до момента в който най-дълга е била в Турция - 44.8. Средната дълготрайност за Европейски Съюз е 38.4 часа, а мъжете в Гърция са имали най-вече седмични работни часове в Европейски Съюз - 41.7.
При дамите най-дългата междинна работна седмица е в Черна гора (41.7 часа). Средната за Европейски Съюз е 33.6. Жените в Нидерландия (27.9) са имали най-кратката междинна работна седмица в Европейски Съюз, а в Румъния (39.3) - най-дългата.
Работа по 49 часа или повече
Делът на заетите хора, включващ както тези на цялостен, по този начин и на повърхностен работен ден, нормално работещи по 49 часа или повече на седмица, също е потребен знак. В Европейски Съюз 7.4 на 100 от заетите хора са работили дълги часове на главната си работа през 2022 година
Това варира от 0.7 на 100 в България до 12.6 на 100 в Гърция измежду страните от Европейски Съюз.
Когато се включат други европейски страни, излиза, че Турция има най-голям % (28.1 на сто), следвана от Обединеното кралство и Исландия, където 14.1% от заетите хора са работили 49 часа или повече на седмица.
Четиридневна работна седмица
Дебатите към четиридневната работна седмица се възобновиха около пандемията от COVID-19.
Идеята е елементарна - чиновниците ще работят четири дни в седмицата, като в същото време ще получават същото възнаграждение и ще печелят същите облаги, само че при същото натоварване.
Според бранителите на четиридневната работна седмица, когато тя се приложи, удовлетворението на чиновниците се усилва, наред с продуктивността.
Профсъюзите в цяла Европа приканват държавните управления да вкарат четиридневната работна седмица, само че кои страни са приели концепцията и по какъв начин върви тя до момента?
В Белгия - за чиновниците, които желаят
Белгия стана първата страна в Европа, която вкара закон за четиридневна седмица.
През февруари 2022 година белгийските чиновници завоюваха правото да извършват цялостна работна седмица за четири дни вместо за нормалните пет дни без да губят от заплатата си.
Новият закон влезе в действие на 21 ноември предходната година, позволявайки им да вземат решение дали да работят четири или пет дни в седмицата.
Но това не значи, че ще работят по-малко - те просто ще съкратят работното си време на по-малко дни.
Белгийският министър председател Александер де Кро сподели, че се надява, че смяната ще помогне пазарът на труда в Белгия да стане по-гъвкав и ще улесни хората да съчетават фамилния си живот с кариерата си.
Той също по този начин добави, че новият модел би трябвало да сътвори по-динамична стопанска система.
" Целта е да се даде повече независимост на хората и фирмите да провеждат работното си време ", съобщи той. " Ако сравнявате нашата страна с други, постоянно ще видите, че сме надалеч по-малко динамични ".
Перспективата за 4-дневна работна седмица обаче не е привлекателна за всички.
Някои чиновници на цялостен работен ден в действителност ще работят доста дълго денем, в случай че изберат да съкратят часовете си, а други, като работещите на смени, просто няма да имат опция за тази еластичност.
И Португалия опитва
След триумфа на други пробни стратегии на континента, Португалия направи крачка и се причисли към възходящ лист от страни, които тестват концепцията за 4-дневна седмица.
Като част от пилотен план, финансиран от държавното управление, разгласен при започване на юни, 39 частни компании се записаха да вземат участие в самодейността в партньорство с групата за покровителство с нестопанска цел 4 Day Week Global.
От фирмите, които вземат участие, се чака да следват " модела 100:80:100 " - 100% от заплащането за 80% от времето, в подмяна на ангажимент за поддържане на най-малко 100% продуктивност.
" Изключителен триумф " в Обединеното кралство
Компании в Обединеното кралство, които са провели на 4-дневната работна седмица, в този момент възнамеряват да създадат по-кратката работна седмица непрекъсната, откакто дефинираха опита като " извънредно сполучлив ".
Десетки компании бяха включени в шестмесечната пилотна стратегия - най-голямата по рода си - която стартира през юни предходната година, с цел да изследва въздействието на по-краткото работно време върху продуктивността на бизнеса и благосъстоянието на чиновниците, както и въздействието върху околната среда и равенството сред половете.
Около 61 компании от Обединеното кралство и повече от 3300 чиновници се записаха в програмата, ръководена от откриватели от Кеймбриджкия и Оксфордския университети и Бостънския лицей, както и от 4 Day Week Global и други групи за покровителство.
Голямо болшинство - към 92% - от тях са решили да запазят политиката след изпитателния интервал, приветствайки пилотния план като " огромен пробив " по-рано тази година.
Както и в Португалия, от чиновниците се чака да следват " модела 100:80:100 ".
Испания стартира изпитателна фаза
След като предходната година дребната лява партия " Мас Паис " разгласи, че държавното управление се е съгласило с настояването ѝ за започване на скромна пилотна стратегия за 4-дневна работна седмица, Испания сложи началото на пилотен план през декември.
Той ще помогне на дребните и междинни предприятия да съкратят работната си седмица най-малко с половин ден, без да понижават заплатите.
Пилотната стратегия е тест и да се види дали продуктивността може да се усили. Компаниите, които се включат, могат да получат помощ от държавен фонд от 10 млн. евро, само че би трябвало да разработят способи за увеличение на продуктивността, които да компенсират превишаването на разноските за заплати, сподели испанското министерство на индустрията.
Тези усъвършенствания би трябвало да бъдат внедрени в границите на една година, а компанията би трябвало да остане в програмата най-малко две години.
За първата година от пилотния план държавното управление ще финансира отчасти разноските за заплати и ще помогне да се финансира образование за възстановяване на успеваемостта.
Могат да вземат участие единствено служащи с непрекъснат трудов контракт на цялостен работен ден.
Исландия - един от водачите
Между 2015 година и 2019 година Исландия организира най-големия пилотен план в света с 35 до 36-часова работна седмица (намалена от обичайните 40 часа) без никакви апели за съизмеримо понижаване на заплащането.
Около 2500 души взеха присъединяване в тестовата фаза.
За да се обезпечи надзор на качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн Autonomy и Исландската асоциация за резистентност и народна власт.
Проектът беше избран като сполучлив от откриватели и исландски профсъюзи, които преговаряха за понижаване на работното време.
Проучването също по този начин докара до забележителна смяна в Исландия, като близо 90% от работещото население към този момент има понижено работно време или други условия.
Изследователите откриха, че стресът и така наречен бърнаут понижават и има усъвършенстване в салдото персонален живот - работа.
В Швеция - смесени реакции
В Швеция 4-дневна работна седмица с цялостно възнаграждение беше тествана през 2015 година със смесени резултати.
Предложението беше да се опита с 6-часов работен ден вместо 8-часов без загуба на възнаграждение, само че не всички бяха удовлетворени от концепцията да се харчат пари за пробния интервал.
Дори левите партии смятаха, че би било прекомерно скъпо да се приложи това в огромен мащаб.
Положителни резултати въпреки всичко имаше в отделението по ортопедия на университетска болница, което трансферира 80 медицински сестри и лекари на 6-часов работен ден и нае нов личен състав, с цел да компенсира пропуснатото време.
Отговорът на медицинския личен състав беше позитивен, само че опитът срещна и доста рецензии и не беше възобновен.
Въпреки това някои компании, като производителя на коли " Тойота ", избраха да запазят понижено работно време за своите служащи.
Автомобилната компания към този момент беше решила да направи това за механиците преди 10 години и не промени решението си.
Фалшива вест във Финландия
По-рано тази година страната за малко попадна в заглавията на интернационалните вести, откакто се появи информация за фрапантно понижаване на работното време.
Според изказванията финландското държавно управление е желало да вкара 4-дневна работна седмица, както и 6-часов работен ден.
Оказа се обаче, че това е подправена вест.
Тогавашният министър председател Сана Марин туитна за концепцията през август 2019 година, само че тя не беше включена в дневния ред на държавното управление.
Германски стартъпи опитват
Германия е дом на една от най-кратките работни седмици в Европа. Въпреки това синдикатите приканват за в допълнение понижаване на работното време.
IG Metall, най-големият синдикат в страната насочи подобен апел с аргумента, че това ще помогне за опазване на работни места и ще се избегнат съкращения.
Според изследване на Forsa 71% от хората, работещи в Германия, биха желали да имат опция да работят единствено четири дни в седмицата. Малко над три четвърти от интервюираните поддържат държавното управление да изследва евентуалното въвеждане на 4-дневна работна седмица. Сред работодателите повече от двама от трима утвърждават това.
Значително болшинство (75%) считат, че 4-дневната седмица би била желателна за чиновниците, като болшинството (59%) са на мнение, че това би трябвало да бъде постижимо и за работодателите.
Почти половината от работодателите (46%) виждат пробната 4-дневна работна седмица на личното си работно място като " осъществима ".
Дали обаче такава мярка ще бъде приложена или разисквана, следва да се види. Засега най-вече по-малки започващи компании опитват с по-кратка работна седмица.
Близо и над 40, биха дали отговор множеството хора на Балканите. Доста по-малко, би бил отговорът в северните европейски страни.
Данни от Евростат демонстрират, че междинното работно време в Европа варира доста в другите страни.
Моделите на работа се трансформират през последните години, отбелязва " Евронюз " в публикация, обобщаваща изводите от събраната статистика. Процентът на работещите от у дома се усили в Европейски Съюз по време на пандемията от COVID-19, а четиридневната седмица се тества в няколко страни.
През 2022 година заетите в Европейски Съюз на възраст 20-64 години са работили приблизително по 36.2 часа на седмица. Това е с 24 минути по-малко, в сравнение с преди пандемията (2019 г.)
През 2022 година междинният брой действителни работни часове на седмица на главно работно място в Европейски Съюз се движи от 32.4 часа в Нидерландия до 39.7 в Гърция и Румъния. Това включва чиновници на цялостно и ненапълно работно време на възраст 20-64 години.
Най-дългата работна седмица - на Балканите
При съпоставяне на европейските страни, за които има информация, се вижда, че Турция е имала най-дългата работна седмица - 42.9 часа през 2020 година, от когато са последните данни.
Тя е следвана от Черна гора (42.8 часа, данни за 2020 г.) и Сърбия (42.3). Това са страните със междинна дълготрайност на работната седмица над 40 часа.
Гърция и Румъния са следвани от Полша (39.5 часа), България (39.2) и Северна Македония (39).
Най-кратката - в Нидерландия, Австрия и Норвегия
В листата на страните със приблизително най-кратки работни седмици през 2022 година Нидерландия (32.4 часа) е следвана от Австрия (33.7), Норвегия (34.1) и Дания и Германия (и двете по 34.6).
Обединеното кралство (36.4 часа през 2019 г.) има същото като количество приблизително работно време като Европейски Съюз, Франция и Италия - по 36.2 часа. Хората в Испания са работили 36.5 часа на седмица, единствено с 6 минути повече от междинното за Европейски Съюз.
Всичките пет скандинавски страни са имали по-кратка междинна работна седмица от междинното за Европейски Съюз.
Пълен и повърхностен работен ден
Разликите в междинната дълготрайност на работните седмици сред страните от Европейски Съюз варират според от типа на заетостта.
При цялостен работен ден междинните работни часове на седмица са от 37.4 часа във Финландия до 41.3 часа във всички страни от Европейски Съюз през 2022 година
Когато се включат Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, излиза, че Турция (46 часа) има най-дългата междинна работна седмица (отделно е класацията за частична претовареност, където с 27 часа румънците работят много повече в тази категория от турците - 17.4 часа), следвана от Сърбия (43.5) и Черна гора и Швейцария (и двете по 43.4).
Обединеното кралство (41 часа, данни за 2019 г.) и Германия (39.5) са имали повече работни часове приблизително от Европейски Съюз (39.3) измежду чиновниците на цялостен работен ден, до момента в който Италия (39.2 часа), Испания (39.1 часа) и Франция (38.7 часа) са имали по-малко.
За заетостта на ненапълно работно време междинната работна седмица варира от 17.8 часа в Португалия до 27 часа в Румъния в страните от Европейски Съюз през 2022 година Средната стойност за блока е 21.8 часа.
Заетите на повърхностен работен ден са работили 22.8 часа във Франция, 21.4 часа в Германия и 20.2 часа в Обединеното кралство. Турция (17.4 часа) има най-кратката междинна работна седмица в тази категория.
Типът претовареност въздейства
Различните правни разпореждания и нормалната дълготрайност на работните седмици могат да повлияят на това какъв брой часове хората работят приблизително на седмица. По-важното е, че другите дялове на работещите на ненапълно работно време в обособените страни оказват въздействие върху резултатите. Евростат открива, че страните с по-висок дял на чиновниците на ненапълно работно време оповестяват за по-кратки междинни работни седмици за общия брой заети хора.
Например през 2022 година делът на работещите на ненапълно работно време в общата претовареност е бил 38.4 на 100 в Нидерландия, което е най-високият % в Европейски Съюз, до момента в който междинната работна седмица там за всички заети е 32.4 часа, което е най-краткото време в Европейски Съюз.
Разлики сред мъжете и дамите
Съществуват обилни разлики сред половете, като тук се включват както заети на цялостно работно време, по този начин и хора на ненапълно работно време, на възраст 20-64 години.
Мъжете са имали по-дълга междинна работна седмица от дамите във всички страни през 2022 година Най-значителната разлика измежду страните от Европейски Съюз се следи в Нидерландия - 8.5 часа.
Най-голямата разлика в цяла Европа е в Швейцария - 9.7 часа, до момента в който най-малката е записана в България - 0.5 часа. Средната разлика в Европейски Съюз е 5.1 часа.
При мъжете най-кратката междинна работна седмица е била в Нидерландия и Норвегия (и двете по 36.4 часа), до момента в който най-дълга е била в Турция - 44.8. Средната дълготрайност за Европейски Съюз е 38.4 часа, а мъжете в Гърция са имали най-вече седмични работни часове в Европейски Съюз - 41.7.
При дамите най-дългата междинна работна седмица е в Черна гора (41.7 часа). Средната за Европейски Съюз е 33.6. Жените в Нидерландия (27.9) са имали най-кратката междинна работна седмица в Европейски Съюз, а в Румъния (39.3) - най-дългата.
Работа по 49 часа или повече
Делът на заетите хора, включващ както тези на цялостен, по този начин и на повърхностен работен ден, нормално работещи по 49 часа или повече на седмица, също е потребен знак. В Европейски Съюз 7.4 на 100 от заетите хора са работили дълги часове на главната си работа през 2022 година
Това варира от 0.7 на 100 в България до 12.6 на 100 в Гърция измежду страните от Европейски Съюз.
Когато се включат други европейски страни, излиза, че Турция има най-голям % (28.1 на сто), следвана от Обединеното кралство и Исландия, където 14.1% от заетите хора са работили 49 часа или повече на седмица.
Четиридневна работна седмица
Дебатите към четиридневната работна седмица се възобновиха около пандемията от COVID-19.
Идеята е елементарна - чиновниците ще работят четири дни в седмицата, като в същото време ще получават същото възнаграждение и ще печелят същите облаги, само че при същото натоварване.
Според бранителите на четиридневната работна седмица, когато тя се приложи, удовлетворението на чиновниците се усилва, наред с продуктивността.
Профсъюзите в цяла Европа приканват държавните управления да вкарат четиридневната работна седмица, само че кои страни са приели концепцията и по какъв начин върви тя до момента?
В Белгия - за чиновниците, които желаят
Белгия стана първата страна в Европа, която вкара закон за четиридневна седмица.
През февруари 2022 година белгийските чиновници завоюваха правото да извършват цялостна работна седмица за четири дни вместо за нормалните пет дни без да губят от заплатата си.
Новият закон влезе в действие на 21 ноември предходната година, позволявайки им да вземат решение дали да работят четири или пет дни в седмицата.
Но това не значи, че ще работят по-малко - те просто ще съкратят работното си време на по-малко дни.
Белгийският министър председател Александер де Кро сподели, че се надява, че смяната ще помогне пазарът на труда в Белгия да стане по-гъвкав и ще улесни хората да съчетават фамилния си живот с кариерата си.
Той също по този начин добави, че новият модел би трябвало да сътвори по-динамична стопанска система.
" Целта е да се даде повече независимост на хората и фирмите да провеждат работното си време ", съобщи той. " Ако сравнявате нашата страна с други, постоянно ще видите, че сме надалеч по-малко динамични ".
Перспективата за 4-дневна работна седмица обаче не е привлекателна за всички.
Някои чиновници на цялостен работен ден в действителност ще работят доста дълго денем, в случай че изберат да съкратят часовете си, а други, като работещите на смени, просто няма да имат опция за тази еластичност.
И Португалия опитва
След триумфа на други пробни стратегии на континента, Португалия направи крачка и се причисли към възходящ лист от страни, които тестват концепцията за 4-дневна седмица.
Като част от пилотен план, финансиран от държавното управление, разгласен при започване на юни, 39 частни компании се записаха да вземат участие в самодейността в партньорство с групата за покровителство с нестопанска цел 4 Day Week Global.
От фирмите, които вземат участие, се чака да следват " модела 100:80:100 " - 100% от заплащането за 80% от времето, в подмяна на ангажимент за поддържане на най-малко 100% продуктивност.
" Изключителен триумф " в Обединеното кралство
Компании в Обединеното кралство, които са провели на 4-дневната работна седмица, в този момент възнамеряват да създадат по-кратката работна седмица непрекъсната, откакто дефинираха опита като " извънредно сполучлив ".
Десетки компании бяха включени в шестмесечната пилотна стратегия - най-голямата по рода си - която стартира през юни предходната година, с цел да изследва въздействието на по-краткото работно време върху продуктивността на бизнеса и благосъстоянието на чиновниците, както и въздействието върху околната среда и равенството сред половете.
Около 61 компании от Обединеното кралство и повече от 3300 чиновници се записаха в програмата, ръководена от откриватели от Кеймбриджкия и Оксфордския университети и Бостънския лицей, както и от 4 Day Week Global и други групи за покровителство.
Голямо болшинство - към 92% - от тях са решили да запазят политиката след изпитателния интервал, приветствайки пилотния план като " огромен пробив " по-рано тази година.
Както и в Португалия, от чиновниците се чака да следват " модела 100:80:100 ".
Испания стартира изпитателна фаза
След като предходната година дребната лява партия " Мас Паис " разгласи, че държавното управление се е съгласило с настояването ѝ за започване на скромна пилотна стратегия за 4-дневна работна седмица, Испания сложи началото на пилотен план през декември.
Той ще помогне на дребните и междинни предприятия да съкратят работната си седмица най-малко с половин ден, без да понижават заплатите.
Пилотната стратегия е тест и да се види дали продуктивността може да се усили. Компаниите, които се включат, могат да получат помощ от държавен фонд от 10 млн. евро, само че би трябвало да разработят способи за увеличение на продуктивността, които да компенсират превишаването на разноските за заплати, сподели испанското министерство на индустрията.
Тези усъвършенствания би трябвало да бъдат внедрени в границите на една година, а компанията би трябвало да остане в програмата най-малко две години.
За първата година от пилотния план държавното управление ще финансира отчасти разноските за заплати и ще помогне да се финансира образование за възстановяване на успеваемостта.
Могат да вземат участие единствено служащи с непрекъснат трудов контракт на цялостен работен ден.
Исландия - един от водачите
Между 2015 година и 2019 година Исландия организира най-големия пилотен план в света с 35 до 36-часова работна седмица (намалена от обичайните 40 часа) без никакви апели за съизмеримо понижаване на заплащането.
Около 2500 души взеха присъединяване в тестовата фаза.
За да се обезпечи надзор на качеството, резултатите бяха оценени от английския мозъчен концерн Autonomy и Исландската асоциация за резистентност и народна власт.
Проектът беше избран като сполучлив от откриватели и исландски профсъюзи, които преговаряха за понижаване на работното време.
Проучването също по този начин докара до забележителна смяна в Исландия, като близо 90% от работещото население към този момент има понижено работно време или други условия.
Изследователите откриха, че стресът и така наречен бърнаут понижават и има усъвършенстване в салдото персонален живот - работа.
В Швеция - смесени реакции
В Швеция 4-дневна работна седмица с цялостно възнаграждение беше тествана през 2015 година със смесени резултати.
Предложението беше да се опита с 6-часов работен ден вместо 8-часов без загуба на възнаграждение, само че не всички бяха удовлетворени от концепцията да се харчат пари за пробния интервал.
Дори левите партии смятаха, че би било прекомерно скъпо да се приложи това в огромен мащаб.
Положителни резултати въпреки всичко имаше в отделението по ортопедия на университетска болница, което трансферира 80 медицински сестри и лекари на 6-часов работен ден и нае нов личен състав, с цел да компенсира пропуснатото време.
Отговорът на медицинския личен състав беше позитивен, само че опитът срещна и доста рецензии и не беше възобновен.
Въпреки това някои компании, като производителя на коли " Тойота ", избраха да запазят понижено работно време за своите служащи.
Автомобилната компания към този момент беше решила да направи това за механиците преди 10 години и не промени решението си.
Фалшива вест във Финландия
По-рано тази година страната за малко попадна в заглавията на интернационалните вести, откакто се появи информация за фрапантно понижаване на работното време.
Според изказванията финландското държавно управление е желало да вкара 4-дневна работна седмица, както и 6-часов работен ден.
Оказа се обаче, че това е подправена вест.
Тогавашният министър председател Сана Марин туитна за концепцията през август 2019 година, само че тя не беше включена в дневния ред на държавното управление.
Германски стартъпи опитват
Германия е дом на една от най-кратките работни седмици в Европа. Въпреки това синдикатите приканват за в допълнение понижаване на работното време.
IG Metall, най-големият синдикат в страната насочи подобен апел с аргумента, че това ще помогне за опазване на работни места и ще се избегнат съкращения.
Според изследване на Forsa 71% от хората, работещи в Германия, биха желали да имат опция да работят единствено четири дни в седмицата. Малко над три четвърти от интервюираните поддържат държавното управление да изследва евентуалното въвеждане на 4-дневна работна седмица. Сред работодателите повече от двама от трима утвърждават това.
Значително болшинство (75%) считат, че 4-дневната седмица би била желателна за чиновниците, като болшинството (59%) са на мнение, че това би трябвало да бъде постижимо и за работодателите.
Почти половината от работодателите (46%) виждат пробната 4-дневна работна седмица на личното си работно място като " осъществима ".
Дали обаче такава мярка ще бъде приложена или разисквана, следва да се види. Засега най-вече по-малки започващи компании опитват с по-кратка работна седмица.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ