Коледният подарък за БНР ще стане ясен едва на 22

...
Коледният подарък за БНР ще стане ясен едва на 22
Коментари Харесай

Коледният подарък за БНР идва с месец закъснение

Коледният подарък за БНР ще стане явен едвам на 22 януари. Защото с Новата година идва и следващата епопея, наречена конкурс на националното радио. 

След като в края на октомври бе преустановен мандатът на Светослав Костов, в ход е нов конкурс за поста общоприет шеф на Голямата къща. Правомощията на Костов бяха прекъснати след невижданото прекъсване на ефирното лъчение на стратегия " Хоризонт " за близо 5 часа на 13 септември и след свалянето от ефир на журналистката Силвия Великова от ефира. Напрежението в радиото роди доста страсти измежду сътрудниците, политиците и протестърите.

Каква е истината по този случай обаче и до момента не е ясно. Светослав Костов разумно разгласи, че ще заведе дело против Съвет за електронни медии за нелегално събаряне от поста. Но дали ще има такова дело и по кое време ще бъде даден неговият ход, е мистерия. Неофициално се шуми, че това може да стане на 21 януари, ден преди избора на новия общоприет шеф на БНР.

До 8 януари пък Съвет за електронни медии би трябвало да разгласи кои от сегашните претенденти са позволени до присъединяване в състезанието. Изслушванията им ще са на 20 и 21 януари. 

 

Конкурентите – съвсем без изненада

 

Участие в оповестения конкурс ще вземат: Антон Митов, който сега е и.д. общоприет шеф, някогашните заемали поста Александър Велев и Валери Тодоров, Митко Димитров - някогашен шеф на радио " София ", Жени Гаджалова - някогашен основен счетоводител на БНР, Даниела Манолова - виновен редактор в стратегия " Христо Ботев ", и Андон Балтаков.

В момента  изпълняващ длъжността общоприет шеф е Антон Митов, който беше шеф на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема краткотрайно поста не повече от три месеца.

Това, което сплотява всички претенденти, е, че медийната им биография е обвързвана с БНР. Част от тях не се явяват за първи път на състезанието. Александър Велев и Валерий Тодоров са били генерални шефове на радиото в два поредни мандата. Велев - от 1998 до 2001 и от 2016 до 2019 година Мандатите на Тодоров са 2007 – 2010 и 2010 – 2013 година

 

Андон Балтаков е новият състезател в борбата

 

Интересна измежду кандидатурите е тази на Андон Балтаков, който е един от дребното българи с сполучлива медийна биография, построена на един от най-конкурентните пазари в света - американския. Той има магистърска степен по бизнес администрация от университета " Йейл " и висше икономическо обучение от УНСС в София. 

Първо като публицист, а след това и като управител Балтаков работи в този отрасъл повече от 20 години. В момента Андон Балтаков има консултантска компания в Съединени американски щати и поучава медиите по какъв начин да си ръководят бизнеса.

 Работи по два плана взаимно с " Ройтерс ". Преди това няколко години е бил старши шеф бизнес интервенции в CNN Digital и е отговарял за монетизирането на новинарския уеб страница и съпътстващите стратегии на CNN за мобилни платформи, като е управлявал и бизнеса за синдикирани видеопродукти. Преди да се причисли към CNN, е работил 7 години в организация Associated Press в Ню Йорк, където е заемал управителни позиции в отдела за цифрови артикули и стратегическо обмисляне.

Стартира новинарската си кариера като водещ в софийското радио " Витоша " през 1994 година, а по-късно става част от новинарския екип на БНР, където работи до 2000 година Специализирал е новинарско продуциране в BBC в Лондон. Бил е стратегически съветник на Metroradio във Финландия.

 

Ще има ли нещо ново в концепциите

 

От състезанието Съвет за електронни медии чака ясни и използвани решения в концепциите за справяне с управническата рецесия в БНР. Медийният регулатор има утвърдена процедура за избор на генерални шефове на БНР и Българска национална телевизия, призната още през 2016 година след публично разискване.

Митко Димитров бе шеф на Радио София, преди постът да бъде ангажиран от Светослав Костов. При ръководството на Димитров имаше кавги с публицисти от медията, както и уволнения на водещите Емил Янев и Кин Стоянов. Според мнозина, генералният шеф на БНР преди Костов - Александър Велев, добре с прилична идея, само че по този начин и не съумя да я разгърне по време на мандата си.  Този интервал бе белязан и със абсурда сред националната радио и " Мюзикаутор ".

Валери Тодоров ръководи два мандата Голямата къща. През този интервал бе основана модерната цифрова платформа радио Бинар. Концепцията му бе заимствана от западни интернет платформи. Радио Бинар потегли с огромен оптимизъм, но  последователно бе маргинализирано. 

Сегашният и.д. на радиото Антон Митов пък бе за известно време началник точно на Бинар и радио България. Резултатите от това, за жалост са, че сега Бинар е един съвсем непосещаван уебсайт със затихващи функционалности.

Причината през лятото Съвет за електронни медии да избере Светослав Костов на поста общоприет шеф е точно неговата добра идея за цифровите платформи на БНР, които да трансформират статута на консервативната медия, в която работят професионални публицисти. Неочакваните кавги обаче му попречиха да развие своите хрумвания за смяна и в този момент ще е забавно дали новият жител на горещия кабинет в радиото ще смени курса на бъдещето.

 

   

Идея на Рашидов: Парламентът да избира шефовете на Българска национална телевизия и БНР

 

Докато мераклиите за началник на БНР пишат концепциите си, нова концепция на Вежди Радишов може да обърка за следващ път мединия пасианс. Народното събрание да избира шефовете на публичното радио и телевизия, а Съвет за електронни медии да е контролният орган, предложи ръководителят на медийната комисия към Народното събрание. 

Според него директният избор на генералните шефове от Народното събрание няма да ги направи подвластни.Мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР би трябвало да се удължат от 3 на 5 години, колкото е и мандатът на шефа на Българска телеграфна агенция, счита още Рашидов. Според него у нас безсмислено доста се приказва за независимост на словото, а в действителност има свободия. " Свободата на словото не е запазена марка на медиите, а на индивида, всеки би трябвало да се възползва от нея. Медията не е свещена крава и не се употребява със специфична независимост ", сподели Рашидов. 

Неговите думи за следващ бръкнаха с пръст в кървящата рана на публичния организъм, провокирана от т.нар борба за свободата на словото. Която при започване на годината бе показана като новата хибридна война, а в най-после се оказа просто сцена за почистване на сметки на ранени олигарси.        

 

 
Източник: standartnews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР