Европа пита България: защо има ограничения на фирми около Пеевски и Божков
Колаж: Булфото
Европейската комисия желае пояснение за рестриктивните мерки на компании към Делян Пеевски и Васил Божков въз основата на американския Закон " Магнитски ". Изпратени са въпроси до Постоянното посланичество на България към Европейски Съюз в Брюксел. Оттам търсят пояснения за това по какъв начин рестриктивните мерки на Министерството на финансите кореспондират с правилото на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „ Магнитски “.
Това оповестява проверяващият уебсайт " Биволъ ", представен от Актуално.
На уеб страницата е оповестена част от служебната дипломатическа преписка. От Европейска комисия са изпратени въпроси до Постоянното посланичество на България към Европейски Съюз в Брюксел, с което желаят пояснения и за това по какъв начин рестриктивните мерки на Министерството на финансите кореспондират с правилото на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „ Магнитски “.
Пред медията служебният министър на финансите Асен Василев е уверил, че в запитването от Европейска комисия нямало „ нищо притеснително “. Според финансовото ведомство Брюксел нямало по какъв начин нито да смъкна рестриктивните мерки върху Пеевски и Божков, нито да ни глоби за реакция върху законодателен от акт от трета страна. На 29 юли 2021 година в непрекъснатото Представителство на Република България към Европейския съюз (ППРБЕС) постъпва имейл от Михаил Келлер, политически помощник в Главна дирекция „ Финансова непоклатимост, финансови служби и финансови пазари “ (DG FISMA) към Европейската комисия. Келлер пита за „ черния лист “ с 21 физически и 33 юридически лица от България според решението на Министерски съвет Nr. 441 от 4 юни 2021 година: „ Както и други страни, в това число Кипър, Франция, Люксембург и територията на Нидерландия “. „ Разбрахме, че обществените институции в България са се разпоредили да се преустановят връзките със съответните лица и компании, а българските банки са помолени пресечен транзакциите им “, написа представителят на Европейска комисия. „ Такова едностранно деяние в резултат на наказания от трета страна е сериозен мотив за безпокойствие от страна на Европейската комисия “. В тази връзка Европейски Съюз моли за „ елементи “ по отношение на: - Целта на подхванатите ограничения според Решението 441; - Правното съображение на ограниченията и тяхното сходство с Общата Външна Политика през призмата на Становището на Европейска комисия от 8 ноември 2019 г.;
- Съответствието на ограниченията с политиката на Европейски Съюз за отменяне на екстериториалното приложение на наказания от трети страни. На 30 юли 2021 година зам.-постоянният представител на България към Европейски Съюз Иванка Ташева препраща тези въпроси към управлението в София посредством дипломатическа грама. Получили са я ѝ началникът на кабинета на президента и основният секретар. А също е изпратено до кабинета на външния министър Светлан Стоев и зам.-министъра на външните работи Румен Александров, както и до зам.-министрите на финансите – Моника Димитрова-Бийчър и Ваня Стойнева. „ В очакване на отговор от българската страна, Европейска комисия показва безпокойствие от едностранното деяние на страна членка в отговор на наказания, наложени от трета страна “, написа зам.-представителката ни в Брюксел. „ Във връзка с горното, апелирам за инструкции “, гласи още писмото на Ташева към София. На 10 август 2021 година непрекъснатият секретар на Министерство на външните работи Иван Кондов изпраща публично писмо до и.д.главния секретар на Външно – Красимир Божанов. В него той разяснява кореспонденцията с Брюксел и позицията на Европейска комисия по случая, провокирала формалното питане до ППРБЕС:
“Използвам опцията да посоча, че измежду работните органи на Съвета на Европейски Съюз и европейските институции съществува единогласие, отхвърлящо извънтериториалното използване на законодателство, признато от трета страна, и дейностите подхванати на съображение това законодателство или произлизащи от него ”. Според уеб страницата кореспонденцията е знак, че въпросът може да има и правни последствия за България, в случай че служебният кабинет не отбрани пред Европейска комисия решението на Министерския съвет от 4 юни 2021 година Това косвено се удостоверява от дипломатическата преписка в Министерство на външните работи. “Във връзка с гореизложеното и с цитираното в грамата мнение на Европейска комисия въз основа на каузи С-402/05 пред Съда на Европейския съюз и поради нуждата от противоположна връзка по поставените от Европейска комисия въпроси, апелирам за Вашето подпомагане за даване, при първа опция, на предложение за съгласуван отговор, който да изпратим по реда на постъпване запитването от Европейска комисия ”, гласи още писмото на Кондов до Божанов.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Европейската комисия желае пояснение за рестриктивните мерки на компании към Делян Пеевски и Васил Божков въз основата на американския Закон " Магнитски ". Изпратени са въпроси до Постоянното посланичество на България към Европейски Съюз в Брюксел. Оттам търсят пояснения за това по какъв начин рестриктивните мерки на Министерството на финансите кореспондират с правилото на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „ Магнитски “.
Това оповестява проверяващият уебсайт " Биволъ ", представен от Актуално.
На уеб страницата е оповестена част от служебната дипломатическа преписка. От Европейска комисия са изпратени въпроси до Постоянното посланичество на България към Европейски Съюз в Брюксел, с което желаят пояснения и за това по какъв начин рестриктивните мерки на Министерството на финансите кореспондират с правилото на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „ Магнитски “.
Пред медията служебният министър на финансите Асен Василев е уверил, че в запитването от Европейска комисия нямало „ нищо притеснително “. Според финансовото ведомство Брюксел нямало по какъв начин нито да смъкна рестриктивните мерки върху Пеевски и Божков, нито да ни глоби за реакция върху законодателен от акт от трета страна. На 29 юли 2021 година в непрекъснатото Представителство на Република България към Европейския съюз (ППРБЕС) постъпва имейл от Михаил Келлер, политически помощник в Главна дирекция „ Финансова непоклатимост, финансови служби и финансови пазари “ (DG FISMA) към Европейската комисия. Келлер пита за „ черния лист “ с 21 физически и 33 юридически лица от България според решението на Министерски съвет Nr. 441 от 4 юни 2021 година: „ Както и други страни, в това число Кипър, Франция, Люксембург и територията на Нидерландия “. „ Разбрахме, че обществените институции в България са се разпоредили да се преустановят връзките със съответните лица и компании, а българските банки са помолени пресечен транзакциите им “, написа представителят на Европейска комисия. „ Такова едностранно деяние в резултат на наказания от трета страна е сериозен мотив за безпокойствие от страна на Европейската комисия “. В тази връзка Европейски Съюз моли за „ елементи “ по отношение на: - Целта на подхванатите ограничения според Решението 441; - Правното съображение на ограниченията и тяхното сходство с Общата Външна Политика през призмата на Становището на Европейска комисия от 8 ноември 2019 г.;
- Съответствието на ограниченията с политиката на Европейски Съюз за отменяне на екстериториалното приложение на наказания от трети страни. На 30 юли 2021 година зам.-постоянният представител на България към Европейски Съюз Иванка Ташева препраща тези въпроси към управлението в София посредством дипломатическа грама. Получили са я ѝ началникът на кабинета на президента и основният секретар. А също е изпратено до кабинета на външния министър Светлан Стоев и зам.-министъра на външните работи Румен Александров, както и до зам.-министрите на финансите – Моника Димитрова-Бийчър и Ваня Стойнева. „ В очакване на отговор от българската страна, Европейска комисия показва безпокойствие от едностранното деяние на страна членка в отговор на наказания, наложени от трета страна “, написа зам.-представителката ни в Брюксел. „ Във връзка с горното, апелирам за инструкции “, гласи още писмото на Ташева към София. На 10 август 2021 година непрекъснатият секретар на Министерство на външните работи Иван Кондов изпраща публично писмо до и.д.главния секретар на Външно – Красимир Божанов. В него той разяснява кореспонденцията с Брюксел и позицията на Европейска комисия по случая, провокирала формалното питане до ППРБЕС:
“Използвам опцията да посоча, че измежду работните органи на Съвета на Европейски Съюз и европейските институции съществува единогласие, отхвърлящо извънтериториалното използване на законодателство, признато от трета страна, и дейностите подхванати на съображение това законодателство или произлизащи от него ”. Според уеб страницата кореспонденцията е знак, че въпросът може да има и правни последствия за България, в случай че служебният кабинет не отбрани пред Европейска комисия решението на Министерския съвет от 4 юни 2021 година Това косвено се удостоверява от дипломатическата преписка в Министерство на външните работи. “Във връзка с гореизложеното и с цитираното в грамата мнение на Европейска комисия въз основа на каузи С-402/05 пред Съда на Европейския съюз и поради нуждата от противоположна връзка по поставените от Европейска комисия въпроси, апелирам за Вашето подпомагане за даване, при първа опция, на предложение за съгласуван отговор, който да изпратим по реда на постъпване запитването от Европейска комисия ”, гласи още писмото на Кондов до Божанов.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ