15 интересни факта за Коко Шанел
Коко Шанел постоянно е считала, че като една велика жена има цялостното право сама да измисли историята си. Не знаем до каква степен са измислени обстоятелствата за нея, само че тази дама и до ден сегашен ни се коства в действителност неповторима.
На 10 януари си отива богинята на модата - Коко Шанел, само че остава след себе си паметния мирис №5, костюмите от туид, дребната черна рокля и безкрайните перлени нанизи. В тази публикация ще споделим с вас няколко обстоятелството за мадмоазел Коко, които ще ви я показват в нова светлина.
Защо Коко и за какво Шанел?
Сигурно всеки знае, че същинското име на фамозната французойка е Габриел. Самата Коко също в никакъв случай не е крила това (за разлика, прочее, от възрастта си, която постоянно „ намалявала “ с 10 години). Бъдещата моделиерка от Сомюр получила псевдонима си във времената, когато работила в локално кабаре – там тя всяка вечер пеела известните измежду публиката песни «Ko Ko Ri Ko» и» Qui qu’a vu Coco».
Що се отнася до семейството, в случай че би трябвало да сме исторически точни, известната дизайнерка е трябвало да се споделя не „ Шанел “, а „ Шансел “ – точно по този начин е записана семейството на новородената Габриел в регистрите.
Професионални желания
Макар да била обвързвана от дете със света на модата (момичето работило като шивачка и продавачка в магазин за облекла в родния си град Сомюр), Коко не постоянно е желала да се занимава съществено с моделиерство. На млади години Шанел мечтаела да се осъществя като конферансие и в търсене на самопризнание даже отишла да работи в елитните курорти на Виши. Скоро обаче Габриел се отказала от илюзиите си и схванала, че оскъдният ѝ певчески гений няма да я направи известна. А да бъде просто „ една от многото “ не я привличало
.
От шапките към тоалетите
Пътят на Коко към висините на френския haute couture почнал от произвеждане на дамски шапки. Шанел разкрила първия си магазин, незабавно откакто се заселила в Париж – през 1919 година. Магазинът скоро се преместил на Rue Cambon против хотел Ritz, където се намира и до ден сегашен. Шапките на Шанел отбелязали толкоз огромен триумф, че тя скоро разкрила нови ателиета в Биариц и Довил.
Туидовият костюм
Коко показала първия си туидов костюм с втален жакет и пола още през 1925 година. Тоалетът бил въплъщение на комфорта и простотата, както и един от първите образци за това по какъв начин мъжките дрехи могат да намерят място и в женския дрешник. По това време туидът не бил нещо ново, само че се употребявал извънредно за костюмите на господата. За Шанел обаче стилните забрани постоянно са били полигон за опити. Впоследствие доста от облеклата от дрешниците на любовниците ѝ – войнишки блузи, жакети, панталони и шапки – станали съществени атрибути на фирмения ѝ жанр. Това било същинска гражданска война в модата.
Chanel №5 е основан от московски парфюмер
Габриел Шанел като множеството си сътрудници не композирала сама парфюма си, а поверила тази сложна задача на професионален парфюмер. Автор на паметния мирис станал съветският бежанец Ернест Едуардович Бо – второ потомство парфюмер. Баща му бил французин и работил за царския дом на Романови, по тази причина младежът от дребен се учил от най-хубавите познавачи. През 1921 година той предложил на Коко да избере един от няколкото основани от него парфюма. Шенел, както знаем, избрала пример №5, а на готовата комбинация дала за име личната си фамилия. Така се появил Chanel №5 – и това е първият случай в историята, когато парфюм е бил наименуван на фешън марка.
От манастира до подиума – чантата „ 2.55 “
В края на 1920-те години асортиментът от дамски чанти бил формиран от дребни кесийки „ ридикюл “, които дамите трябвало да държат в ръка. За Шанел, която обичала комфорта и простотата, тези модели били извънредно неприемливи. През 1929 година Коко показала революционния си дизайн на кожена чанта с ремък от позлатена верижка, допускащ продуктът да се носи на рамо. При основаването на модела Шанел се въодушевила от ватираните войнишки чанти от времето на Втората международна война, както и от годините, прекарани в женски манастир в Обазин. Тъмночервената подплата наполня за монашеските обежди от това време, а златната верижка - за верижките, с които монахините си носели ключовете на кръста.
Дизайнът на чантата бил освежен и показан на необятната общност през февруари 1955 година (оттам идва и името „ 2.55 “). Оттогава външният ѝ тип е претърпял незначителни промени според стилните течения.
Най-добрите другари на девойките
Прието е да се счита, че създавайки модата за бижута от изкуствени перли, гланц и полускъпоценни камъни, Шанел е била срещу скъпите декорации и ги е считала за прекомерно префърцунени. Това не е напълно правилно, тъй като мадмоазел Коко е имала и сбирки от в действителност скъпоценни бижута. Първата такава е диамантената и е била показана през 1932 година. Колкото и да е необичайно това, основаването ѝ е въодушевено от един от най-бедните интервали на ХХ век – Голямата меланхолия. В сбирката имало декорации във тип на съзвездия, към които хората нормално гледат с вяра за едно по-добро бъдеще.
Колекцията била същинска сензация, а и никой не очаквал диамантени бижута от Коко, която сякаш мразела скъпоценностите. Шанел обаче побързала да обясни въпроса. „ Доводът, който поначало ме подбуди да изобретявам изкуствени декорации, беше, че ги смятах за лишени от снобизъм, и то в една ера, в която разкошът беше елементарно наличен. Това основание изчезна през интервала на финансовата рецесия, когато всичко спомагаше за възобновление на инстинктивния блян към естественост, който да върне на хубавата джунджурия същинската ѝ стойност “, е писала дизайнерката в каталога на диамантените си бижута.
Малката черна рокля
Малката черна рокля преди време е била съпоставена по повсеместност с автомобила „ Форд “. Шанел в действителност замисляла този тоалет като базово облекло, налично за всяка жена и уместно за всяка обстановка – през деня роклята се съчетава чудесно с елементарни дамски обувки, а вечер – с перлени аксесоари.
Тази рокля станала легенда в света на модата, заявявайки гръмко, че черното няма нищо общо с траура. Междувременно мнозина и до ден сегашен считат, че първичното предопределение на тоалета било точно „ обичайно “ – Шанел сякаш била измислила роклята, с цел да уважи паметта на обичания си Артър Кайпел, умрял в автомобилна злополука.
Единственият дизайнер в „ Топ 100 на най-хубавите “ на Time
През ХХ век имало доста дизайнерски дебюти, само че единствено Коко Шанел съумяла да промени историята със стила си. Така най-малко считало авторитетното американско издание Time, съставяйки следващия си лист на „ най-хубавите “, обобщавайки последното столетие. Шанел единствена от международните дизайнери влезнала в „ Топ 100 “ наред с величия на ХХ век като Луис Армстронг, Пабло Пикасо, Игор Стравински и доста други.
Холивудски фантазии
През 1921 година братовчедът на съветския цар Николай II Велики княз Дмитрий Павлович срещнал Коко със Самюъл Голдуин, който таман отварял киностудио Metro-Goldwyn-Mayer. Патриархът на Холивуд бил толкоз впечатлен от личността и творбите на Шанел, че незабавно ѝ предложил милион $ (в сегашен еквивалент сумата се равнява на 75 млн. долара), с цел да облича кинозвездите. Дизайнерката с наслада се съгласила, само че скоро студиото се отказало от услугите ѝ, защото сметнало, че нейните прекомерно елементарни по холивудски ограничения тоалети не наподобяват добре на екрана. Оттогава Коко считала меката на американското кино за „ столица на неприятния усет “.
Коко Шанел е подкрепяла съветското изкуство
През 1913 година Коко напълно инцидентно съпроводила своя другарка на мероприятие на парижкия спектакъл Champs d'Elisee, където се състояла премиерата на следващия съветски балет. По това време „ съветските сезони “ на Дягилев таман идвали на мода, доста неща от съветското театрално изкуство изглеждали на рафинираната европейска аудитория диви и непривични. Коко обаче се влюбила в внезапните придвижвания, в странните костюми и в омайващата музика на Игор Стравински.
Запознала се персонално с композитора чак седем години по-късно, станали толкоз положителни другари, че Шанел след време приютила в дома си него и обеднялото му семейство, а след това направила малко подаяние за спектаклите му и ушила няколко тоалета за съветските балерини.
Тя е можела да стане кралица на Англия
Колкото повече Шанел се прославяла като дизайнерка, толкоз по-широк ставал кръгът от познатите ѝ. В даден миг тя се срещнала и с представители на английската аристокрация. През 1923 година Коко била показана на авторитетни фигури като Уинстън Чърчил, уестминстърския херцог Хю Гросвенър (пра-пра-прадядо на сегашния херцог – най-младия паралия в кралството) и даже с английския престолонаследник принц Едуард. Някои историци и до ден сегашен подозират, че чичото на кралица Елизабет е бил съкрушен от фрацузойката и даже ѝ е предложил брак. Коко несъмнено не била аристократка, само че и нито един път не е била омъжена. Така че кой знае, може пък да е имала по-добър шанс от Уолис Симпсън?
Със сигурност обаче се знае, че Шанел е била ухажвана от уестминстърския херцог. Връзката им траяла към 10 години, само че не стигнала до нищо съществено. По-късно самата Габриел споделила следното: „ Имало е доста уестминстърски херцогини, само че Шанел е единствено една “.
Обвинения в шпионаж
Втората международна война засегнала всички, в това число и Коко Шанел. През 1940-те години племенникът ѝ Андре Паласе бил покорен от нацистите. Шанел несъмнено се пробвала да го освободи, употребявайки отдавнашните си връзки в немското посолство. Андре бил освободен, само че самата Коко попаднала в клопката на немското аташе Ханс Гюнтер декор Динклаге и станала негова държанка през 1942 година. Предполага се, че от този момент Шанел е събирала данни за Третия райх и даже се е опитвала да убеди Чърчил да договаря с немците.
След войната тя неотложно била упрекната в колаборационизъм и задържана. През 1944 година обаче, с помощта на покровителството на Чърчил била освободена – само че и лишена от право да посещава Франция. Пуснали я отново в родината ѝ чак през 1953 година, година по-късно тя възобновила дизайнерската си кариера.
Модно заравяне
Коко Шанел умряла на 87-годишна възраст от сърдечен удар в първокласния хотел „ Риц “, в който живяла през последните 30 години от живота си. Погребението се състояло в не по-малко помпозната черква „ Мадлен “ в центъра на Париж. Ковчегът на Шанел бил декориран с хиляди бели цветя, а измежду присъстващите опечалени били известни дизайнери като Ив Сен Лоран, Пиер Балмен и Кристобал Баленсиага.
На Коко Шанел е отдаден мюзикъл
Има редица филми и монографии, отдадени на известни дизайнери, само че кой може да се похвали с мюзикъл в своя чест? Шанел може. Само две години преди гибелта ѝ режисьорът Андре Превин показал в един от броудейските театри мюзикъл за Коко – за нейния живот и културното ѝ завещание. Либретото за постановката било написано от Алан Лернер (работил е над филми като „ Моята прелестна лейди “ и „ Американка в Париж “), а ролята на Коко била изиграна от неподражаемата Катрин Хепбърн.
На 10 януари си отива богинята на модата - Коко Шанел, само че остава след себе си паметния мирис №5, костюмите от туид, дребната черна рокля и безкрайните перлени нанизи. В тази публикация ще споделим с вас няколко обстоятелството за мадмоазел Коко, които ще ви я показват в нова светлина.
Защо Коко и за какво Шанел?
Сигурно всеки знае, че същинското име на фамозната французойка е Габриел. Самата Коко също в никакъв случай не е крила това (за разлика, прочее, от възрастта си, която постоянно „ намалявала “ с 10 години). Бъдещата моделиерка от Сомюр получила псевдонима си във времената, когато работила в локално кабаре – там тя всяка вечер пеела известните измежду публиката песни «Ko Ko Ri Ko» и» Qui qu’a vu Coco».
Що се отнася до семейството, в случай че би трябвало да сме исторически точни, известната дизайнерка е трябвало да се споделя не „ Шанел “, а „ Шансел “ – точно по този начин е записана семейството на новородената Габриел в регистрите.
Професионални желания
Макар да била обвързвана от дете със света на модата (момичето работило като шивачка и продавачка в магазин за облекла в родния си град Сомюр), Коко не постоянно е желала да се занимава съществено с моделиерство. На млади години Шанел мечтаела да се осъществя като конферансие и в търсене на самопризнание даже отишла да работи в елитните курорти на Виши. Скоро обаче Габриел се отказала от илюзиите си и схванала, че оскъдният ѝ певчески гений няма да я направи известна. А да бъде просто „ една от многото “ не я привличало
.
От шапките към тоалетите
Пътят на Коко към висините на френския haute couture почнал от произвеждане на дамски шапки. Шанел разкрила първия си магазин, незабавно откакто се заселила в Париж – през 1919 година. Магазинът скоро се преместил на Rue Cambon против хотел Ritz, където се намира и до ден сегашен. Шапките на Шанел отбелязали толкоз огромен триумф, че тя скоро разкрила нови ателиета в Биариц и Довил.
Туидовият костюм
Коко показала първия си туидов костюм с втален жакет и пола още през 1925 година. Тоалетът бил въплъщение на комфорта и простотата, както и един от първите образци за това по какъв начин мъжките дрехи могат да намерят място и в женския дрешник. По това време туидът не бил нещо ново, само че се употребявал извънредно за костюмите на господата. За Шанел обаче стилните забрани постоянно са били полигон за опити. Впоследствие доста от облеклата от дрешниците на любовниците ѝ – войнишки блузи, жакети, панталони и шапки – станали съществени атрибути на фирмения ѝ жанр. Това било същинска гражданска война в модата.
Chanel №5 е основан от московски парфюмер
Габриел Шанел като множеството си сътрудници не композирала сама парфюма си, а поверила тази сложна задача на професионален парфюмер. Автор на паметния мирис станал съветският бежанец Ернест Едуардович Бо – второ потомство парфюмер. Баща му бил французин и работил за царския дом на Романови, по тази причина младежът от дребен се учил от най-хубавите познавачи. През 1921 година той предложил на Коко да избере един от няколкото основани от него парфюма. Шенел, както знаем, избрала пример №5, а на готовата комбинация дала за име личната си фамилия. Така се появил Chanel №5 – и това е първият случай в историята, когато парфюм е бил наименуван на фешън марка.
От манастира до подиума – чантата „ 2.55 “
В края на 1920-те години асортиментът от дамски чанти бил формиран от дребни кесийки „ ридикюл “, които дамите трябвало да държат в ръка. За Шанел, която обичала комфорта и простотата, тези модели били извънредно неприемливи. През 1929 година Коко показала революционния си дизайн на кожена чанта с ремък от позлатена верижка, допускащ продуктът да се носи на рамо. При основаването на модела Шанел се въодушевила от ватираните войнишки чанти от времето на Втората международна война, както и от годините, прекарани в женски манастир в Обазин. Тъмночервената подплата наполня за монашеските обежди от това време, а златната верижка - за верижките, с които монахините си носели ключовете на кръста.
Дизайнът на чантата бил освежен и показан на необятната общност през февруари 1955 година (оттам идва и името „ 2.55 “). Оттогава външният ѝ тип е претърпял незначителни промени според стилните течения.
Най-добрите другари на девойките
Прието е да се счита, че създавайки модата за бижута от изкуствени перли, гланц и полускъпоценни камъни, Шанел е била срещу скъпите декорации и ги е считала за прекомерно префърцунени. Това не е напълно правилно, тъй като мадмоазел Коко е имала и сбирки от в действителност скъпоценни бижута. Първата такава е диамантената и е била показана през 1932 година. Колкото и да е необичайно това, основаването ѝ е въодушевено от един от най-бедните интервали на ХХ век – Голямата меланхолия. В сбирката имало декорации във тип на съзвездия, към които хората нормално гледат с вяра за едно по-добро бъдеще.
Колекцията била същинска сензация, а и никой не очаквал диамантени бижута от Коко, която сякаш мразела скъпоценностите. Шанел обаче побързала да обясни въпроса. „ Доводът, който поначало ме подбуди да изобретявам изкуствени декорации, беше, че ги смятах за лишени от снобизъм, и то в една ера, в която разкошът беше елементарно наличен. Това основание изчезна през интервала на финансовата рецесия, когато всичко спомагаше за възобновление на инстинктивния блян към естественост, който да върне на хубавата джунджурия същинската ѝ стойност “, е писала дизайнерката в каталога на диамантените си бижута.
Малката черна рокля
Малката черна рокля преди време е била съпоставена по повсеместност с автомобила „ Форд “. Шанел в действителност замисляла този тоалет като базово облекло, налично за всяка жена и уместно за всяка обстановка – през деня роклята се съчетава чудесно с елементарни дамски обувки, а вечер – с перлени аксесоари.
Тази рокля станала легенда в света на модата, заявявайки гръмко, че черното няма нищо общо с траура. Междувременно мнозина и до ден сегашен считат, че първичното предопределение на тоалета било точно „ обичайно “ – Шанел сякаш била измислила роклята, с цел да уважи паметта на обичания си Артър Кайпел, умрял в автомобилна злополука.
Единственият дизайнер в „ Топ 100 на най-хубавите “ на Time
През ХХ век имало доста дизайнерски дебюти, само че единствено Коко Шанел съумяла да промени историята със стила си. Така най-малко считало авторитетното американско издание Time, съставяйки следващия си лист на „ най-хубавите “, обобщавайки последното столетие. Шанел единствена от международните дизайнери влезнала в „ Топ 100 “ наред с величия на ХХ век като Луис Армстронг, Пабло Пикасо, Игор Стравински и доста други.
Холивудски фантазии
През 1921 година братовчедът на съветския цар Николай II Велики княз Дмитрий Павлович срещнал Коко със Самюъл Голдуин, който таман отварял киностудио Metro-Goldwyn-Mayer. Патриархът на Холивуд бил толкоз впечатлен от личността и творбите на Шанел, че незабавно ѝ предложил милион $ (в сегашен еквивалент сумата се равнява на 75 млн. долара), с цел да облича кинозвездите. Дизайнерката с наслада се съгласила, само че скоро студиото се отказало от услугите ѝ, защото сметнало, че нейните прекомерно елементарни по холивудски ограничения тоалети не наподобяват добре на екрана. Оттогава Коко считала меката на американското кино за „ столица на неприятния усет “.
Коко Шанел е подкрепяла съветското изкуство
През 1913 година Коко напълно инцидентно съпроводила своя другарка на мероприятие на парижкия спектакъл Champs d'Elisee, където се състояла премиерата на следващия съветски балет. По това време „ съветските сезони “ на Дягилев таман идвали на мода, доста неща от съветското театрално изкуство изглеждали на рафинираната европейска аудитория диви и непривични. Коко обаче се влюбила в внезапните придвижвания, в странните костюми и в омайващата музика на Игор Стравински.
Запознала се персонално с композитора чак седем години по-късно, станали толкоз положителни другари, че Шанел след време приютила в дома си него и обеднялото му семейство, а след това направила малко подаяние за спектаклите му и ушила няколко тоалета за съветските балерини.
Тя е можела да стане кралица на Англия
Колкото повече Шанел се прославяла като дизайнерка, толкоз по-широк ставал кръгът от познатите ѝ. В даден миг тя се срещнала и с представители на английската аристокрация. През 1923 година Коко била показана на авторитетни фигури като Уинстън Чърчил, уестминстърския херцог Хю Гросвенър (пра-пра-прадядо на сегашния херцог – най-младия паралия в кралството) и даже с английския престолонаследник принц Едуард. Някои историци и до ден сегашен подозират, че чичото на кралица Елизабет е бил съкрушен от фрацузойката и даже ѝ е предложил брак. Коко несъмнено не била аристократка, само че и нито един път не е била омъжена. Така че кой знае, може пък да е имала по-добър шанс от Уолис Симпсън?
Със сигурност обаче се знае, че Шанел е била ухажвана от уестминстърския херцог. Връзката им траяла към 10 години, само че не стигнала до нищо съществено. По-късно самата Габриел споделила следното: „ Имало е доста уестминстърски херцогини, само че Шанел е единствено една “.
Обвинения в шпионаж
Втората международна война засегнала всички, в това число и Коко Шанел. През 1940-те години племенникът ѝ Андре Паласе бил покорен от нацистите. Шанел несъмнено се пробвала да го освободи, употребявайки отдавнашните си връзки в немското посолство. Андре бил освободен, само че самата Коко попаднала в клопката на немското аташе Ханс Гюнтер декор Динклаге и станала негова държанка през 1942 година. Предполага се, че от този момент Шанел е събирала данни за Третия райх и даже се е опитвала да убеди Чърчил да договаря с немците.
След войната тя неотложно била упрекната в колаборационизъм и задържана. През 1944 година обаче, с помощта на покровителството на Чърчил била освободена – само че и лишена от право да посещава Франция. Пуснали я отново в родината ѝ чак през 1953 година, година по-късно тя възобновила дизайнерската си кариера.
Модно заравяне
Коко Шанел умряла на 87-годишна възраст от сърдечен удар в първокласния хотел „ Риц “, в който живяла през последните 30 години от живота си. Погребението се състояло в не по-малко помпозната черква „ Мадлен “ в центъра на Париж. Ковчегът на Шанел бил декориран с хиляди бели цветя, а измежду присъстващите опечалени били известни дизайнери като Ив Сен Лоран, Пиер Балмен и Кристобал Баленсиага.
На Коко Шанел е отдаден мюзикъл
Има редица филми и монографии, отдадени на известни дизайнери, само че кой може да се похвали с мюзикъл в своя чест? Шанел може. Само две години преди гибелта ѝ режисьорът Андре Превин показал в един от броудейските театри мюзикъл за Коко – за нейния живот и културното ѝ завещание. Либретото за постановката било написано от Алан Лернер (работил е над филми като „ Моята прелестна лейди “ и „ Американка в Париж “), а ролята на Коко била изиграна от неподражаемата Катрин Хепбърн.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ