Призракът на Ан Болейн признат от съда
Кокетката се меси в политиката, трансформира църквата и бележи всичко с буквата си В
Една от най-големите загадки в историята продължава да търси своя отговор от 1536 година. Виновна или почтена е Ан Болейн - една от най-одумваните кралици-консорт на Англия, екзекутирана на 19 май, откакто е упрекната в блудничество, измяна и прелюбодейство.
--> Прислужницата с огромната упоритост
Ан Болейн е родена в Бикинг, Англия, през 1501 година в фамилията на сър Томас Болейн и Елизабет Хауърд. Баща й е граф на Уилтшър и Ормънд. Прекарва години във Франция, учи в Нидерландия.
Завръща се в Англия през 1522 година и влиза незабавно в двора на крал Хенри VIII като прислужница на кралица Катерина Арагонска.
Твърди се, че кралят незабавно бил заслепен от младата и амбициозна Болейн и изрично се противопоставил на брака й с шестия граф на Нортъмбърланд - Хенри Пърси. Тя обаче се държала дистанцирано като му дала да разбере, че желае само брак.
Отказът й обаче сипал мощен огън в така и така голямото предпочитание на Хенри да има Ан. Нещо повече, кралят към този момент виждал в нея дамата, която ще го подари с лелеяния наследник.
След близо 26 години брак Катерина съумяла да му роди единствено принцеса Мери (по-късно кралица Мери I, останала в историята като Кървавата Мери), а по-късно претърпяла поредност от спонтанни аборти.
Голямото дело на краля
За да изясни пред папата настояването за отменяне на брака, Хенри цитирал библията. Обявил, че с нея нарушава Божиите заповеди, тъй като е греховно да живееш с дамата на брат си. Катерина в началото е била сгодена за по-големия брат на Хенри - принц Артур.
Шест години папата протака решението, а Хенри и Ан Болейн живеят скрито. Нещо повече - когато тя забременява, двамата скрито се венчават благодарение на кентърбърийския архиепископ Томас Кранмър. Година по-късно разводът е реалност и двамата младоженци подвигат обилна женитба.
Церемонията по коронясването на Ан като кралица-консорт се организира на 1 юни 1533 година в Уестминстърското абатство. А единствено месеци по-късно Катерина Арагонска умира самотна в къщата си в провинцията.
Радостта от брака им обаче е краткотрайна, тъй като на бял свят се появява не принц Хенри, а принцеса Елизабет - бъдещата кралица Елизабет I. Но огромните проблемите на Ан занапред предстоят. Интелигентна и остроумна, тя изначало е забавна за краля, само че след това смелостта й стартира да го плаши.
Битката с Кромуел
Стремяла се да застане отпред на религиозните промени, които се провеждали по това време в Англия. Тя е частично виновна за решението на Хенри да се откъсне от Римокатолическата черква. След като е отстранен от църквата, Хенри VIII се самопровъзгласява за глава на новата Англиканска черква.
Честите спорове на Ан с най-близкия кралски човек Томас Кромуел довеждат до съдбовни последици. А след няколко мъртвородени деца, Ан се трансформира във зложелател номер едно за двора.
Кралят стартира все по-често да липсва в спалнята на Ан, с цел да навестява прислужничките й - Мадж Шелтън и Джейн Сиймор. За разлика от Катерина обаче новата кралица не страда тихичко, а подвига шумни кавги.
Кромуел това и чака. Веднага популяризира слуховете, че тя има буйна връзка с брат си Джордж Болейн. Не след дълго всички в двора стартират да одобряват слуховете съществено и да имат вяра, че тя има черна магия, с която предиздвикала краля се влюби до уши в нея.
Без капка боязън
Следва дълъг правосъден развой, в който са въвлечени куп мъже, признали след дълги изтезания, че са спали с Ан. Въпреки че по-късно те отхвърлят, Ан е приета за отговорна и наказана на гибел. До последно е гледала ехидно съдиите и се е надсмивала над обвиняванията.
Бракът й с Хенри е анулиран от Кромуел, новата любимка става Джейн Сиймор, а хипотетичните любовници и съзаклятници са обезглавени на 17 май 1536 година Твърди се, че Хенри се е смилил над някогашната си обич и разрешил да я убият, вместо да я хвърлят на кладата. Това се случва два дни по-късно.
Легенди се описват за този съдбовен ден.
Ан отишла до ешафода в ефектна алена рокля. В последните мигове от живота си тя описа пред множеството какъв брой изтощена е била и по какъв начин повече нямала сили. Не изрекла нито дума за Хенри, дори помолила Бог да го закриля.
След това свалила мантията и покривалото на главата си, с цел да коленичи със завързани очи. На палача бил необходим единствено един удар, с цел да отсече главата й. После я погребали в незнаен гроб в параклиса " Свети Петър пъкъл Винкула ".
Великата щерка
Не страшната екзекуция обаче праща Ан в историята. Смелостта на Болейн е това, което я прави неповторима кралица-консорт. Тя в никакъв случай не трепва, макар всички обвинявания. Била е остроумна, умна. Имала е огромен принос за тогавашната политика на Реформацията. Историците настояват, че тя е гласът в ухото на Хенри VIII, който го предизвиква да скъса връзките си с Ватикана.
Едва ли някой си е мислил тогава, че щерка й - Елизабет I, ще стане най-великият Тюдорски монарх в британската история. Както и че призракът на Болейн ще броди из страната епохи след гибелта й.
Но както учи историята - за кралските призраци всичко би трябвало да бъде по кралски.
Призрачната история почнала на 19 май 1861 година в лондонския Тауър. Една вечер офицер от защитата забелязал светлина в параклиса " Свети Петър ". Отишъл да ревизира кой е влезнал - и насмалко не примрял.
Видял по какъв начин в параклиса постепенно прекосявало шествие - към петдесет човешки фигури в богато украсени старинни костюми. Както вървели, те постепенно се разтваряли във въздуха. Една жена в края на процесията се обърнала. Надзирателят съумял да види, че на медальона върху шията й е гравирана латинската писмен знак " В " - знакът, с който Болейн бродирала всички покривки, балдахини и салфетки както и мотото: " Най-щастливата! ".
Знакът В
Имало и още една връзка с екзекутираната кралица - призракът бил видян тъкмо 325 години след злокобния й ден.
Оттогава защитата почнала да среща призрака из целия палат. Настъпила суматоха. Неколцина бойци и чиновници влезнали в болница с диагноза " илюзия ". Други подали молби за овакантяване. Един от часовите изпаднал в безсъзнание, откакто я пробол с щика си - само че острието минало като през въздуха.
Всичко щяло да бъде забравено, само че тъкмо тогава в Тауър очаквали посещаване на кралското семейство. Обвинили часовия в измяна към короната и го изправили пред боен съд.
Ала очевидците удостоверили странния случай. Тогава почнало съществено следствие. Поканили професионални историци, които разказали историята на Ан Болейн.
Те били безапелационни: призраците нормално се появявали покрай своите гробове. Решили да проведат следствен опит. Подът на параклиса бил отворен. И се оказало, че там в действителност почиват останките на Ан Болейн и още десетки другари и родственици, екзекутирани дружно с нея.
Така военният съд произнесъл присъдата: привидението е действително, а часовият - почтен
Така и до ден-днешен призракът на Ан Болейн е единственият в света, който има публично правосъдно решение за своето битие. Дали е легенда това, никой не знае сигурно. Но митовете за най-щастливата не престават.
Една от най-големите загадки в историята продължава да търси своя отговор от 1536 година. Виновна или почтена е Ан Болейн - една от най-одумваните кралици-консорт на Англия, екзекутирана на 19 май, откакто е упрекната в блудничество, измяна и прелюбодейство.
--> Прислужницата с огромната упоритост
Ан Болейн е родена в Бикинг, Англия, през 1501 година в фамилията на сър Томас Болейн и Елизабет Хауърд. Баща й е граф на Уилтшър и Ормънд. Прекарва години във Франция, учи в Нидерландия.
Завръща се в Англия през 1522 година и влиза незабавно в двора на крал Хенри VIII като прислужница на кралица Катерина Арагонска.
Твърди се, че кралят незабавно бил заслепен от младата и амбициозна Болейн и изрично се противопоставил на брака й с шестия граф на Нортъмбърланд - Хенри Пърси. Тя обаче се държала дистанцирано като му дала да разбере, че желае само брак.
Отказът й обаче сипал мощен огън в така и така голямото предпочитание на Хенри да има Ан. Нещо повече, кралят към този момент виждал в нея дамата, която ще го подари с лелеяния наследник.
След близо 26 години брак Катерина съумяла да му роди единствено принцеса Мери (по-късно кралица Мери I, останала в историята като Кървавата Мери), а по-късно претърпяла поредност от спонтанни аборти.
Голямото дело на краля
За да изясни пред папата настояването за отменяне на брака, Хенри цитирал библията. Обявил, че с нея нарушава Божиите заповеди, тъй като е греховно да живееш с дамата на брат си. Катерина в началото е била сгодена за по-големия брат на Хенри - принц Артур.
Шест години папата протака решението, а Хенри и Ан Болейн живеят скрито. Нещо повече - когато тя забременява, двамата скрито се венчават благодарение на кентърбърийския архиепископ Томас Кранмър. Година по-късно разводът е реалност и двамата младоженци подвигат обилна женитба.
Церемонията по коронясването на Ан като кралица-консорт се организира на 1 юни 1533 година в Уестминстърското абатство. А единствено месеци по-късно Катерина Арагонска умира самотна в къщата си в провинцията.
Радостта от брака им обаче е краткотрайна, тъй като на бял свят се появява не принц Хенри, а принцеса Елизабет - бъдещата кралица Елизабет I. Но огромните проблемите на Ан занапред предстоят. Интелигентна и остроумна, тя изначало е забавна за краля, само че след това смелостта й стартира да го плаши.
Битката с Кромуел
Стремяла се да застане отпред на религиозните промени, които се провеждали по това време в Англия. Тя е частично виновна за решението на Хенри да се откъсне от Римокатолическата черква. След като е отстранен от църквата, Хенри VIII се самопровъзгласява за глава на новата Англиканска черква.
Честите спорове на Ан с най-близкия кралски човек Томас Кромуел довеждат до съдбовни последици. А след няколко мъртвородени деца, Ан се трансформира във зложелател номер едно за двора.
Кралят стартира все по-често да липсва в спалнята на Ан, с цел да навестява прислужничките й - Мадж Шелтън и Джейн Сиймор. За разлика от Катерина обаче новата кралица не страда тихичко, а подвига шумни кавги.
Кромуел това и чака. Веднага популяризира слуховете, че тя има буйна връзка с брат си Джордж Болейн. Не след дълго всички в двора стартират да одобряват слуховете съществено и да имат вяра, че тя има черна магия, с която предиздвикала краля се влюби до уши в нея.
Без капка боязън
Следва дълъг правосъден развой, в който са въвлечени куп мъже, признали след дълги изтезания, че са спали с Ан. Въпреки че по-късно те отхвърлят, Ан е приета за отговорна и наказана на гибел. До последно е гледала ехидно съдиите и се е надсмивала над обвиняванията.
Бракът й с Хенри е анулиран от Кромуел, новата любимка става Джейн Сиймор, а хипотетичните любовници и съзаклятници са обезглавени на 17 май 1536 година Твърди се, че Хенри се е смилил над някогашната си обич и разрешил да я убият, вместо да я хвърлят на кладата. Това се случва два дни по-късно.
Легенди се описват за този съдбовен ден.
Ан отишла до ешафода в ефектна алена рокля. В последните мигове от живота си тя описа пред множеството какъв брой изтощена е била и по какъв начин повече нямала сили. Не изрекла нито дума за Хенри, дори помолила Бог да го закриля.
След това свалила мантията и покривалото на главата си, с цел да коленичи със завързани очи. На палача бил необходим единствено един удар, с цел да отсече главата й. После я погребали в незнаен гроб в параклиса " Свети Петър пъкъл Винкула ".
Великата щерка
Не страшната екзекуция обаче праща Ан в историята. Смелостта на Болейн е това, което я прави неповторима кралица-консорт. Тя в никакъв случай не трепва, макар всички обвинявания. Била е остроумна, умна. Имала е огромен принос за тогавашната политика на Реформацията. Историците настояват, че тя е гласът в ухото на Хенри VIII, който го предизвиква да скъса връзките си с Ватикана.
Едва ли някой си е мислил тогава, че щерка й - Елизабет I, ще стане най-великият Тюдорски монарх в британската история. Както и че призракът на Болейн ще броди из страната епохи след гибелта й.
Но както учи историята - за кралските призраци всичко би трябвало да бъде по кралски.
Призрачната история почнала на 19 май 1861 година в лондонския Тауър. Една вечер офицер от защитата забелязал светлина в параклиса " Свети Петър ". Отишъл да ревизира кой е влезнал - и насмалко не примрял.
Видял по какъв начин в параклиса постепенно прекосявало шествие - към петдесет човешки фигури в богато украсени старинни костюми. Както вървели, те постепенно се разтваряли във въздуха. Една жена в края на процесията се обърнала. Надзирателят съумял да види, че на медальона върху шията й е гравирана латинската писмен знак " В " - знакът, с който Болейн бродирала всички покривки, балдахини и салфетки както и мотото: " Най-щастливата! ".
Знакът В
Имало и още една връзка с екзекутираната кралица - призракът бил видян тъкмо 325 години след злокобния й ден.
Оттогава защитата почнала да среща призрака из целия палат. Настъпила суматоха. Неколцина бойци и чиновници влезнали в болница с диагноза " илюзия ". Други подали молби за овакантяване. Един от часовите изпаднал в безсъзнание, откакто я пробол с щика си - само че острието минало като през въздуха.
Всичко щяло да бъде забравено, само че тъкмо тогава в Тауър очаквали посещаване на кралското семейство. Обвинили часовия в измяна към короната и го изправили пред боен съд.
Ала очевидците удостоверили странния случай. Тогава почнало съществено следствие. Поканили професионални историци, които разказали историята на Ан Болейн.
Те били безапелационни: призраците нормално се появявали покрай своите гробове. Решили да проведат следствен опит. Подът на параклиса бил отворен. И се оказало, че там в действителност почиват останките на Ан Болейн и още десетки другари и родственици, екзекутирани дружно с нея.
Така военният съд произнесъл присъдата: привидението е действително, а часовият - почтен
Така и до ден-днешен призракът на Ан Болейн е единственият в света, който има публично правосъдно решение за своето битие. Дали е легенда това, никой не знае сигурно. Но митовете за най-щастливата не престават.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ