Когато за първи път забелязах жена ми да рисува странни

Когато за първи път забелязах жена ми да рисува странни белези на ръката си, отхвърлих това като безобидна чудноватост.

Но откакто белезите се умножиха и нейните пояснения останаха загадъчни, осъзнах, че има нещо доста тъмно под повърхността на нашия видимо благополучен брак.

Жена и аз бяхме женени единствено от няколко месеца, а аз към момента привиквах ролята на брачен партньор. Тя е толкоз проведена, толкоз деликатна и с нея животът е прелестен.

Но след това нещо се промени.

Един следобяд Сара извади писалка и направи дребна отметка на опакото на ръката си. В началото не отдадох значение.

„ Отбеляза ли нещо на ръката си? “ – попитах, повдигайки вежда.

Тя се усмихна и сви плещи.

— Само едно увещание — сподели тя повърхностно.

„ Напомняне защо? “ Засмях се, мислейки, че е смешка. Тя единствено се усмихна и смени тематиката.

През идващите седмици отметките се показваха по-често. В някои дни ще бъдат един или два, други дни пет или повече. След това пък ги нямаше въобще. Изглеждаше инцидентно, само че не можех да се отърся от възприятието, че не е по този начин.

С увеличението на отметките набъбна и терзанието ми. Какво следеше тя?

Една вечер най-сетне я попитах непосредствено. „ Сара, какви са тези отметки? Вече го правиш всеки ден. “

Тя погледна към тях, след това към мен със същата мистериозна усмивка.

„ Просто ми оказва помощ да си припомням някои неща. “

„ Да помниш какво? “, притиснах я аз, само че тя отвърна: „ Няма причина за терзание. “

Търпението й като че ли се изчерпа. „ Казах ти, това е просто нещо, което върша. Забрави го “

Но не можах. Чувствах, че белезите построяват стена сред нас и колкото и да се пробвах да избегна да й дам причина да добави още един, те продължаваха да се появяват.

Една вечер, след следващия въпрос без отговор, преброих седем белега на ръката й. Гледах по какъв начин тя ги трансферира в дребен бележник до леглото си, без да осъзнава, че обръщам внимание. На идната заран, до момента в който тя се къпеше, любознанието надви над мен. Отворих тетрадката и открих страници, цялостни с отметки — общо 68.

Взирах се в страниците невярващо. Какво означаваха тези цифри?

На другата вечер, след следващ под напрежение диалог, я видях да прави още четири отметки. Не устоях повече. Трябваше да схвана какво се случва, преди да ме подлуди.

Отчаян да схвана истината, одобрих предлагането на Сара да отидем на посетители на майка й през уикенда. Мислех, че може би известно време надалеч от нашата рутина ще даде някаква изясненост.

В дома на майка й се извиних да употребявам тоалетната и забелязах нещо необичайно — бележник на нощното шкафче за посетители, доста сходен на този на Сара. Неспособен да устоя, го видях и видях същите отметки.

Но за разлика от бележника на Сара, този имаше етикети до всеки знак: „ преустановявам “, „ не помня проекти “, „ не чувам “. Всеки знак беше привързан с съответно деяние.

По гърба ми пробягаха тръпки. Семеен табиет ли беше това? Дали Сара и майка й следяха грешките, описвайки всеки минус?

Докато се прибирах, не можех да се въздържам повече. „ Сара “, започнах внимателно, „ Видях бележника на майка ти. Броите си  грешките ли? Не е нужно да си съвършена. “

Тя се засмя горчиво. „ Мислиш ли, че броя грешките си? “

Погледнах я комплицирано.

„ Ами, да. Мислех, че си прекомерно строга към себе си. “

Тя поклати глава.

„ Не броя своите неточности. Броя твоите. “

Тежестта на думите й ме удари като товарен трен. „ Какво? “

„ Всеки път, когато нарушиш заричане, аз оставям знак “, сподели тя безшумно. „ Когато ме прекъсваш, когато не ме слушаш, когато казваш, че ще направиш нещо и не го правиш. Отбелязвам ги от сватбения ни ден. ”

Усетих по какъв начин кръвта се оттича от лицето ми. „ Броиш грешките ми? Защо? “

„ Защото би трябвало да знам по кое време чашата е преляла. Когато достигнеш 1000 отметки, аз си потеглям. “

Шокът от нейното самопризнание ме сковава. Спрях колата, мъчейки се да схвана какво беше споделила преди малко. „ Ще ме напуснеш? За това? “

— Това не са просто неточности, Джак. Тва са неспазени обещания. Ти си ми дал тези обещания и си нарушил всяко едно от тях.

Не знаех какво да кажа. Бях я приел за даденост. Бях отхвърлил опасенията й и бях оставил дребните неща да минават около мен, мислейки, че нямат значение. Но те имаха значение за нея — задоволително, с цел да ги преброи.

Тази нощ не можах да заспя. Отчаяно търсейки съвет, на идната заран се обадих на майката на Сара, Даян.

— Тя ми сподели какво прави – споделих аз. — Защо не я спря?

Даян въздъхна надълбоко.

— Преди правех същото, Джак. Мислех, че следенето на грешките ще ми помогне да реша по кое време да си потегли. Но това единствено ни раздели. Сега броя положителните дни — благите неща, които брачният партньор ми прави. Това избави брака ни.

Думите на Даян ми даде вяра, само че и ме уплашиха. Можех ли да поправя нещата преди жена ми да ме напусне?

Същата вечер Сара се прибра със сълзи на очи.

„ Много скърбя “, прошепна тя, обвивайки ръце към мен. „ Не осъзнавах какъв брой доста ни наранява това. “

Прегърнах я, омекотен, само че разтресен.

„ Нека забравим отметките “, споделих безшумно. „ Да стартираме на чисто. “

На идващия ден купих нов бележник.

Вместо да отчитаме грешките, започнахме да го изпълваме с щастливи мемоари, моменти на наслада и дребните неща, които ни сближаваха.

Направихме първата си отметка довечера, пишейки за хубавата вечеря, която споделихме, смеейки се дружно, както не сме се смели от месеци.

Докато го правехме, бележникът се трансформира в удостоверение за напъните ни да се фокусираме върху положителното, а не върху неприятното. Отметките изчезнаха, сменени от истории за обич, смях и признателност. Най-накрая бяхме на една и съща страница и се почувствахме като при започване на нещо красиво.