Когато човек прави нещата не по задължение, а от любов, нито една грижа не тежи
Когато повеждам дребното дете на градина, преднамерено минавам през двора на едно професионално учебно заведение. Не поради разрушените плочки и момчетата, които подсвиркват, нищо, че съм с малко дете за ръка. Заради градината!
От ранна пролет и окопаването чак до късна есен, след последните димитровчета - там постоянно има една жена, навела кръст в градинката към оградата. Може би е чистачка в учебното заведение, не знам. Със сигурност няма служба градинар обаче. Значи тази жена прави нещо, което не й е работа. И освен, че го прави 7 месеца в годината, тъй като и през лятната почивка е там, само че го прави и с огромна обич.
Великолепни са розите, нали? А по какъв начин ухае всичко...
Ако се засечем с нея заран, постоянно й вършим похвали за цветята, а тя по какъв начин блества като малко дете! И постоянно си тръгваме с цвете в ръка, откъснато от нея. Тези хора са незабележими съвсем, само че скъпи. Хората, които вършат със сърце нещо, което е оттатък отговорностите им. Само от обич и грижа.
От ранна пролет и окопаването чак до късна есен, след последните димитровчета - там постоянно има една жена, навела кръст в градинката към оградата. Може би е чистачка в учебното заведение, не знам. Със сигурност няма служба градинар обаче. Значи тази жена прави нещо, което не й е работа. И освен, че го прави 7 месеца в годината, тъй като и през лятната почивка е там, само че го прави и с огромна обич.
Великолепни са розите, нали? А по какъв начин ухае всичко...
Ако се засечем с нея заран, постоянно й вършим похвали за цветята, а тя по какъв начин блества като малко дете! И постоянно си тръгваме с цвете в ръка, откъснато от нея. Тези хора са незабележими съвсем, само че скъпи. Хората, които вършат със сърце нещо, което е оттатък отговорностите им. Само от обич и грижа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ