Когато властта е глуха за шамарите и жертвите, ДПС поема

Когато властта е глуха за шамарите и жертвите, Движение за права и свободи поема самодейността Всяка трета българка е унизена вкъщи, властта обаче не се вълнува
Чували сте ги вечер – шамарите отвъд панелната стена, с които съседът „ превъзпитава “ жена си, която се бави със салатата. Или виковете и рева – на невръстни деца, които вият като животинчета, до момента в който тате „ дава урок “ на мама с колана през гърба поради някоя изпусната имитация. Някои от четящите тези редове са от другата страна и са усетили върху цялото си създание товара на перманентния тормоз...

Според статистиката всяка трета българка яде плесници вкъщи. Всички знаем това. Някои са го виждали, а други – претърпели. Но не и властта. От години тя е глуха за кошмара, в който живее една огромна част от българското население. Промени в законите се вършат единствено на парче, когато следващата жертва на дълготраен тормоз издъхне от ръцете на насилника си. А за предварителна защита съвсем не може да става и дума.

Но за какво се стига до тук?

Отговорът е елементарен и доста мъчителен – властта нехае. Тя просто не се вълнува от тази тематика, тъй като не е пиарски „ вкусна “ като раздаването на по-високи пенсии да вземем за пример. Няма по какъв начин някой от ръководещите да отиде и да се снима с жертвите на домашния побой и да каже: „ Аз работя за вас “. Няма по какъв начин министър председателят да си го пусне във Фейсбука, паралелно до тортите на жена си. Грозничко е, някак. И по тази причина си трае.

А в случай че някой повдигне тематиката, всекидневно го прави, с цел да пробута Истанбулската спогодба. Нея даже Конституционният съд у нас разгласи, че опонира на главния закон на страната. Това обаче не плаши Кирил Петков и подопечните му. Все отново какво тук значи някаква си Конституция, изключително за човек, който с самоувереност погазва главния закон и отново се урежда с премиерския пост?

По същия метод се работи и с домашното принуждение. Аргументът „ в случай че бяхме приели Истанбулската спогодба, нямаше да има плесници вкъщи “ е обичан на новите ръководещи и с него се запушва всяка уста, дръзнала да пита за правата на жертвите. До идващия противен случай на пребита до гибел от половинката си, който няколко дни ще се развява по медиите, преди още веднъж гръмовно да се замълчи по тематиката.

На този декор позицията на Движение за права и свободи по този проблем, която представители на придвижването оповестиха в сряда в Народното събрание, е напълно резонна и доста съставлява доста прецизен политически ход, от дълго време предстоящ от обществото. Парламентарната група на ДПС внесе Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и се ангажира с по-тежки санкции за случаите на домашно принуждение.

На къс брифинг пред медиите заместник-председателят на ПГ ДПС Хамид Хамид изясни, че внасят измененията в отговор на острата реакция на комисаря по правата на индивида към Съвета на Европа Дуня Миятович за забавянето на законодателните промени в България.

С други думи – властта у нас нехае и прати реакцията й в девета глуха, само че Движение за права и свободи взема решаването на казуса в свои ръце. Защото все някой би трябвало да се погрижи за жертвите на принуждение и щом ръководещите не знаят по какъв начин, очевидно Движение за права и свободи ще би трябвало да им покаже. Защото действителността звучи повече от злокобно.

Хамид изясни, че смяната е в общата част в Наказателния кодекс и касае изискванията за използване на закона с най-голямата му тежест за осъществените закононарушения при условия на домашно принуждение. Той напомни, че преди две години омбудсманът е предложил на Министерство на правораздаването да внесе оферти, с които да се отстранен условията за методичност при използването на по-тежките сформира.

Хамид уточни, че текстовете за домашното принуждение в Наказателен кодекс не работят точно поради това изискване – насилието да е било редовно. По думите му преди използване на по-тежките сформира се изискват три регистрации в полицията.

В болшинството от случаите още първият акт на насилие оставя трайни душевен и физически последствия – тежки телесни повреди, а в редица случаи се стига до загуби на човешки живот, добави депутатът и настоя законопроектът да бъде признат навреме. 

Добре че от Движение за права и свободи взеха решение да поправят законодателното безумство. Но до момента в който властта чака опозицията да й свърши работата, у нас все по-зловещо ще чуваме констатацията: " В България бият дамите, само че обичат фамилните полезности ". До идващия пестник за лека нощ и последният фамилен побой...