Тайно „осинових“ отказано момиче в родилното. Записах я като близначка на моя син
Когато вечерта ме одобриха в родилния дом с контракции, с мъжа ми чакахме появяването на четвъртото ни дете. Тоест по това време фамилията ни към този момент беше „ безнадеждно огромно “
Второто и третото ми момче са близнаци, макар че нито брачният партньор ми, нито аз сме имали близнаци в нашето семейство. Затова след следващата ми бременност главният фамилен въпрос (с малко комизъм, схваща се) беше: „ Ами в случай че отново имам близнаци? “
Благодарение на ултразвука на втория скрининг беше допустимо да се разбере дали са близнаци или не. Но не, четвъртата „ нинджа “ идваше сама.
Най-накрая се почна…
Настаниха ме в платено единично поделение, което с мъжа ми платихме авансово.
И след няколко часа ми донесоха дребното ми момченце за кърмене.
Няколко минути по-късно основният доктор влезе в стаята ми и заприказва, гледайки надолу.
– Имаме необикновена ситуация… Тази заран 18-годишна жена роди момиче, написа формуляр за отвод, извика такси и напусна родилния дом.
– Едва можеше да върви след раждането, само че не искаше да остава в родилното нито минута повече. Изпадна в нервност, трябваше да я пусна.
– А момичето е толкоз хубаво и крепко. А ти, както знам, доста искаше близнаци. Мислех си… Може би ще вземеш бебето?
– И ще пишем, че си го родила…
– Не ми се желае да адресирам това бебе в сиропиталище. Какъв е животът на едно бебе там? Само сълзи…
– Разбира се, това е нелегално, можете да преминете през формалната процедура за осиновяване, само че това лишава МЕСЕЦИ и не е несъмнено, че ще ви го дадат…
— И през цялото това време детето ще бъде в сиропиталището. Жалко…
Честно казано бях изумена…
Познавах добре шефката на родилното. Хубава жена, доста блага. Общувахме и отвън стените на родилния дом.
Ето за какво, явно, тя се обърна към мен с такова „ хлъзгаво “ предложение.
Но животът и ориста на отказаното бебе бяха заложени на карта… Взех решението съвсем мигновено!
„ Казах: „ Да го създадем. Имам опит в развъждането на близнаци. А и с пет деца закръгляме нещата. “
Казах го на смешка, несъмнено, само че във всяка смешка, нали знаете…
Между другото, всичките ми деца са момчета, а брачният партньор ми толкоз доста мечтаеше за дъщеря…
Моята Елена просто беше записана като моя, втората измежду близнаците. Обясних на фамилията си, че от време на време се случва на ехограф второто дете да не се вижда след първото.
Затова фамилията не задаваше доста въпроси, те бяха единствено сюрпризирани – уау, два пъти имахме близнаци!
Само брачният партньор ми беше наясно и одобри решението ми с гръм и тропот. Най-смешното е, че Елена доста наподобява на него, същата синеока и светлокоса.
Сега децата са пораснали и никой даже не подозира, че Елена не е наша. А и аз самата не помня за това… Тя си е моя!
