За предразсъдъците без гордост - II
Когато би трябвало бързо да вземем решение да поддържаме връзка или не с някого, се опираме на опита си и със същата лека ръка отсъждаме – „ Този/ тази не ми би трябвало, не е за мен ”. Какво като може да се окаже Мъжът или най- положителната ни другарка? Заради някакъв комфортен фатализъм, няма по какъв начин да разберем.
Едно би трябвало да му се признае на живота – той е умен преподавател, който постоянно ни благославя с прелестни уроци. Не/ Случайни срещи с не/ инцидентни хора. Никой не идва в живота ти без причина, не остава там без причина и не го напуща без причина. Кой може в днешно време да си разреши сходна преднамереност, да раздава квалификации и да отсъжда с лека ръка – става/ не става? Кой има задоволително другари, любовници, прекарвания, че да се лиши от следващото предизвикателство към самия него? Кой се е поучил от всичките си неточности, натрупал е граничен опит, че да не направи още ед на неточност, която да преобърне целия му светоглед? Кой е задоволително почтен към себе си, че да се взре в себе си, по какъв начин той самият може да се побере в същия комфортен шаблон, в който самичък напъхва останалите и може да бъде отритнат по същия метод?
Мързеливият простак, ето кой! И то измъчен от оня интелектуален и прочувствен мързел, който се движи по пътя на удобството и на най- дребното изпитание. Този мързел не обича да мисли, не обича да опитва, не обича да бъде провокиран. Той работи съгласно непознати мисли и мирогледи, автоматизирано, без да прави труд да подлага на лична преценка. Той даже усеща по не- собствен метод, разрешава си безмълвно да се влива в общ поток, лишавайки се от страсти, хора, прекарвания. В това е и неговата безгранична нелепост. В механичното му безволево безучастие. Със свое разрешение той отхвърля може би най- скъпото в живота – провокациите, новите другари, новата обич. Глупав е този, който непринудено отбягва това. И тъй като подобен е животът, постоянно се случва жертвата на фатализъм челно да се среща със самия фатализъм. И в случай че този конфликт е родил не едно и две литературни и кино шедьоври, в живия живот е изкуство единствено по себе си да преосмислиш полезностите си и да ги промениш.
От другата страна е откритото другарство с всеки, с който те среща животът. Е, може да не остане за дълго в него, само че сигурно всеки има какво да научи от другия. Често даже този различен въобще да не го осъзнава. Нима към този момент не можем да погледнем на хората и събитията към нас такива, каквито са, без отсъждаме и да лепваме етикети, белким е непостижим труда да опознаеш някого или да опиташ още веднъж. А в случай че той те разочарова, това да си остане нещо, в което вземат участие двама, без да има отговорен, без да има арбитър, без да има присъда. Нима е мъчно да захвърлим непознатите мисли, да разчупим личните си и да погледнем живота в цялата му разноцветност. Аз имам вяра, че не е.
Продължава:
За предразсъдъците без горделивост - I
Едно би трябвало да му се признае на живота – той е умен преподавател, който постоянно ни благославя с прелестни уроци. Не/ Случайни срещи с не/ инцидентни хора. Никой не идва в живота ти без причина, не остава там без причина и не го напуща без причина. Кой може в днешно време да си разреши сходна преднамереност, да раздава квалификации и да отсъжда с лека ръка – става/ не става? Кой има задоволително другари, любовници, прекарвания, че да се лиши от следващото предизвикателство към самия него? Кой се е поучил от всичките си неточности, натрупал е граничен опит, че да не направи още ед на неточност, която да преобърне целия му светоглед? Кой е задоволително почтен към себе си, че да се взре в себе си, по какъв начин той самият може да се побере в същия комфортен шаблон, в който самичък напъхва останалите и може да бъде отритнат по същия метод?
Мързеливият простак, ето кой! И то измъчен от оня интелектуален и прочувствен мързел, който се движи по пътя на удобството и на най- дребното изпитание. Този мързел не обича да мисли, не обича да опитва, не обича да бъде провокиран. Той работи съгласно непознати мисли и мирогледи, автоматизирано, без да прави труд да подлага на лична преценка. Той даже усеща по не- собствен метод, разрешава си безмълвно да се влива в общ поток, лишавайки се от страсти, хора, прекарвания. В това е и неговата безгранична нелепост. В механичното му безволево безучастие. Със свое разрешение той отхвърля може би най- скъпото в живота – провокациите, новите другари, новата обич. Глупав е този, който непринудено отбягва това. И тъй като подобен е животът, постоянно се случва жертвата на фатализъм челно да се среща със самия фатализъм. И в случай че този конфликт е родил не едно и две литературни и кино шедьоври, в живия живот е изкуство единствено по себе си да преосмислиш полезностите си и да ги промениш.
От другата страна е откритото другарство с всеки, с който те среща животът. Е, може да не остане за дълго в него, само че сигурно всеки има какво да научи от другия. Често даже този различен въобще да не го осъзнава. Нима към този момент не можем да погледнем на хората и събитията към нас такива, каквито са, без отсъждаме и да лепваме етикети, белким е непостижим труда да опознаеш някого или да опиташ още веднъж. А в случай че той те разочарова, това да си остане нещо, в което вземат участие двама, без да има отговорен, без да има арбитър, без да има присъда. Нима е мъчно да захвърлим непознатите мисли, да разчупим личните си и да погледнем живота в цялата му разноцветност. Аз имам вяра, че не е.
Продължава:
За предразсъдъците без горделивост - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ