Една от най-богатите държави в света едва свързва двата края
Когато тогавашният министър на финансите на Кувейт Анас Ал-Салех предизвести през 2016 година, че е време за понижаване на разноските и подготовка за "живот след петрола ", той получи насмешки от популацията, израснало посред безконечен поток от петродолари. Четири години по-късно една от най-богатите страни в света едвам свързва двата края поради внезапния спад на цените на енергийните артикули, написа Bloomberg.
Ал-Салех към този момент не е министър на финансите. Той бе заместен от Мариям Ал-Акил, която напусна две седмици откакто предложи реструктуриране на разноските за заплати в държавния бранш - най-голямото перо в държавните финанси. Наследникът ѝ Барак Ал-Шитан предизвести предишния месец, че страната няма задоволително средства, с цел да заплати заплатите на дъжавните чиновници след октомври.
Държавите от Персийския залив, които мъчно съумяват да трансформират навиците си за големи разноски посред срутва на петрола, се изправят пред икономическата действителност, което подклажда нов спор за бъдещето на нациите, които от десетилетия си купуват известност и преданост с големи държавни разходи.
OPEC, организацията на страните-износителки на нефт, съумяха да съживят черното злато от историческия спад тази година, само че при цени от $40 за барел те към момента не са задоволителни. Пандемията и трансформацията към чиста сила заплашват да ги задържат такива още дълго време.
Саудитска Арабия понижава обществените придобивки и вкарва налози. Бахрейн и Оман, които нямат чак такива запаси, теглят заеми и търсят поддръжка от по-богатите съседи. ОАЕ диверсифицира с надигането на Дубай като логистичен и финансов хъб.
В Кувейт обаче царува политическа рецесия поради противоречие сред определения парламент и държавното управление, чийто министър председател е посочен от емира. Законодателният орган блокира проектите за изтегляне на нов заем и за пренасочване на държавни помощи. Правителството съвсем изхарчи ликвидните си активи, като по този начин бюджетният недостиг, който ще доближи съвсем $46 милиарда за 2020 година, няма да може да бъде затрупан.
През 70-те години Кувейт бе една от най-динамичните страни в района със мощен парламент, предприемаческо завещание и образовано население. Тогава, през 1982 година, срив на нефомалната фондова борса раздруса стопанската система и съответства с неустойчивостта около траялата съвсем десетилетие война сред Иран и Ирак. Кувейт се впусна да харчи средства, с цел да се възвърне след войната през 1991 година Чак след години петролът още веднъж потече свободно.
Страната към момента разчита на въглеводородите за 90% от приходите си. Държавата дава работа на 80% от работещите кувейтци, които печелят повече от съгражданите си в частния бранш. Помощите за жилища, горива и храна доближават $2 000 за средностатистическо семейство. Заплатите и дотациите съставляват три четвърти от държавните разноски.
Кувейт не е останала без пари - дори има доста, скрити в четвъртия максимален фонд в света, оценен на $550 милиарда Тегленето на средства от фонда, който би трябвало да обезпечи просперитета на бъдещите генерации откакто петролът свърши, е меко казано противоречиво предложение. Според някои кувейтци моментът е пристигнал. Опонентите предизвестяват, че без диверсифициране на стопанската система и основаване на работни места, фондът ще остане празен след 15-20 години.
Фондът към този момент бе употребен, като закупи активи за $7 милиарда от финансовото ведомство през последните седмици, а Народното събрание утвърди проектите за прекъсване на годишния трансфер от 10% от петролните доходи към него, което освобождава още $12 милиарда Но това не е задоволително, с цел да покрие недостига.
Ал-Салех към този момент не е министър на финансите. Той бе заместен от Мариям Ал-Акил, която напусна две седмици откакто предложи реструктуриране на разноските за заплати в държавния бранш - най-голямото перо в държавните финанси. Наследникът ѝ Барак Ал-Шитан предизвести предишния месец, че страната няма задоволително средства, с цел да заплати заплатите на дъжавните чиновници след октомври.
Държавите от Персийския залив, които мъчно съумяват да трансформират навиците си за големи разноски посред срутва на петрола, се изправят пред икономическата действителност, което подклажда нов спор за бъдещето на нациите, които от десетилетия си купуват известност и преданост с големи държавни разходи.
OPEC, организацията на страните-износителки на нефт, съумяха да съживят черното злато от историческия спад тази година, само че при цени от $40 за барел те към момента не са задоволителни. Пандемията и трансформацията към чиста сила заплашват да ги задържат такива още дълго време.
Саудитска Арабия понижава обществените придобивки и вкарва налози. Бахрейн и Оман, които нямат чак такива запаси, теглят заеми и търсят поддръжка от по-богатите съседи. ОАЕ диверсифицира с надигането на Дубай като логистичен и финансов хъб.
В Кувейт обаче царува политическа рецесия поради противоречие сред определения парламент и държавното управление, чийто министър председател е посочен от емира. Законодателният орган блокира проектите за изтегляне на нов заем и за пренасочване на държавни помощи. Правителството съвсем изхарчи ликвидните си активи, като по този начин бюджетният недостиг, който ще доближи съвсем $46 милиарда за 2020 година, няма да може да бъде затрупан.
През 70-те години Кувейт бе една от най-динамичните страни в района със мощен парламент, предприемаческо завещание и образовано население. Тогава, през 1982 година, срив на нефомалната фондова борса раздруса стопанската система и съответства с неустойчивостта около траялата съвсем десетилетие война сред Иран и Ирак. Кувейт се впусна да харчи средства, с цел да се възвърне след войната през 1991 година Чак след години петролът още веднъж потече свободно.
Страната към момента разчита на въглеводородите за 90% от приходите си. Държавата дава работа на 80% от работещите кувейтци, които печелят повече от съгражданите си в частния бранш. Помощите за жилища, горива и храна доближават $2 000 за средностатистическо семейство. Заплатите и дотациите съставляват три четвърти от държавните разноски.
Кувейт не е останала без пари - дори има доста, скрити в четвъртия максимален фонд в света, оценен на $550 милиарда Тегленето на средства от фонда, който би трябвало да обезпечи просперитета на бъдещите генерации откакто петролът свърши, е меко казано противоречиво предложение. Според някои кувейтци моментът е пристигнал. Опонентите предизвестяват, че без диверсифициране на стопанската система и основаване на работни места, фондът ще остане празен след 15-20 години.
Фондът към този момент бе употребен, като закупи активи за $7 милиарда от финансовото ведомство през последните седмици, а Народното събрание утвърди проектите за прекъсване на годишния трансфер от 10% от петролните доходи към него, което освобождава още $12 милиарда Но това не е задоволително, с цел да покрие недостига.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ