Когато няма кого да чакаш – това не е самота
Когато телефонът ти мълчи – това не е самотност.
Това са неприятни приятели…
Когато слушаш по какъв начин тиктака часовникът – това не е самотност.
Това е прекалено много свободно време…
Когато няма кого да чакаш – това не е самотност.
Това е песимизъм…
Когато крадеш парченца непознат живот, с цел да запълниш своя – това не е самотност.
Това е нерешителност в себе си…
Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самотност.
Това е заболяване…
Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самотност.
Това е депресия…
Когато си мислиш, че никой не те схваща – това не е самотност.
Това е егоизъм…
Когато ти се желае да закрещиш от невъзможност – това не е самотност.
Това е болка…
Когато си мислиш, че не си необходим на никого – това не е самотност.
Това е самозаблуда…
Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни споделя тези две къси думички: ОБИЧАМ ТЕ!
