Когато страхът стане норма, разумът губи по точки! Грешно е

Когато страхът стане норма, разсъдъкът губи по точки! Грешно е обществената политика да трансферира проблемите от болната на хубавичко глава. Тази позиция разгласява в формалната си страница във „ “ икономическият анализатор и претендент от гражданската квота на Вътрешна македонска революционна организация в 24-ти и 25-и МИР София Кузман Илиев по отношение на информацията, че здравните управляващи желаят още веднъж да се затворят МОЛ-овете, заведенията, фитнесите, детските градини и да се забрани публичната активност.

Фалират цели браншове и бизнеси. Налагат се нови и нови държавни заеми, с които да се „ оказва помощ “ на смазаните промишлености. И с които се заплашва финансовата непоклатимост на хазната, респективно се залага повдигане на налози и пропъждане на вложенията във времето. Адски кръг. Без излаз, безапелационен е икономическият специалист.

Ето и цялостния текст на обявата във „ Facebook “:

Поредният локдаун е абдикация от отговорността за живота и приходите на хората. Нещо повече, „ затварянето “ на цели браншове, които таман отвориха с вяра и религия в бъдещето - в действителност ще има пагубни стопански, здравни и психически резултати за нацията ни.

Грешно е обществената политика да трансферира проблемите от болната на хубавичко глава. Вместо да се ваксинират рисковите групи - възрастни хора, публични лица на първа линия в борба с заболяването и жители с трайни здравословни проблеми - се прибягва до примитивното „ затваряне “ на стопанската система.

Истерията, засилена от масмедии и обществени мрежи, става всеобща. Това цялостни лечебните заведения с хора, които умерено може да се лекуват по телефона, да речем. И лишава достъпа на други в фактически тежко състояние.

Масовата нервност води и до рискова всеобща меланхолия, недолекуване на смъртоносни болести, изискващи навременна предварителна защита като рак, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Избуяват алкохолизмът и фамилното принуждение. Настанява се нетърпим стрес от финансовата неспособност да издържаш фамилията си. Фалират цели браншове и бизнеси. Налагат се нови и нови държавни заеми, с които да се „ оказва помощ “ на смазаните промишлености. И с които се заплашва финансовата непоклатимост на хазната, респективно се залага повдигане на налози и пропъждане на вложенията във времето. Адски кръг. Без излаз.

Паниката е неприятен консултант. Грубите драконовски ограничения до момента на никое място не отстраниха вируса. Само подсигуряваха трайния спад на публичното здраве, обедняването на хората, понижените доходи в здравна и пенсионна система, дефицитите на артикули и услуги, спада на продължителността на живота - средносрочно и дълготрайно. Това просто не работи.

Психологическите упования са в основата на капиталовата интензивност. Без прогнозируема среда към този момент мъчно някой затворен в този момент бизнес ще отвори след това. Парен - каша духа. Трудно някой ще тегли заем с вярата, че ще го изплати с приходите от активността си. Служители ще останат трайно без работа. Когато страхът стане норма, разсъдъкът губи по точки.

Ако и този път се пуснем по лесния надолнище на паническата реакция - икономическата и здравната мъка се циментират.