Когато следващия път детето ви се спречка с друго на

Когато идващия път детето ви се спречка с друго на детската площадка , първо си вземете надълбоко въздух, в случай че би трябвало пребройте до 10 и след това се пробвайте да погледнете обстановката от различен ъгъл. Разбира се, ще ви е мъчно да се наложите на всеобщия поведенчески модел на родители, наложил се през последните едно-две десетилетия, само че си коства да употребявате своята зрялост при създаване характера на детето. Защо?

При осемгодишно изследване, показано в сп. Developmental Psychology, психолозите откриват, че „ хеликоптерното родителство “, известно у нас с метафората „ родител орлица “ вреди на развиването на бъдещата персона . Прекалената интервенция на родителите в игрите и интеракциите на детето с другите попречва построяването на скъпи умения, като информационните и обществените са единствено една част от тях.

Детето по природа е любопитно и отворено към света. В него е заложено качеството да е намерено към незнайното. Същевременно детската душeвност е една от най-устойчивите поради че от раждането си всекидневно детето търпи неудачен опит и все пак то се разсънва отворено към света. Помислите - по какъв начин дребните посрещат грешките? Несполуките от паданията, пострадванията, спречкванията им са забравени бързо. Спорили за една играчка преди час, към този момент се прегръщат... Днес по-честа процедура е родителят да се намеси още в зародиша на разногласието, с цел да предотврати евентуалния спор или да поправя реакциите на детето си. Не бъркаме ли обаче с тази си хуманна на пръв взор идея?

Ето и другата страна на медала. С сходна интервенция, надзор на дейностите на децата, ръководство на дейностите им, родителите безусловно изземваме естествено заложените им функционалности да се учат, налагайки им нашия опит и усещания. Предпазвайки ги от дребните конфликти на площадката обаче децата губят опцията за струпване на личен опит за удобен и неподходящ процес на постъпките си, лишаваме им опцията да се срещнат с необятен набор от страсти, сами да построяват умения за намиране на решения при общуването с другите. В последна сметка, резултатът от родителските подкрепи вършат децата неспособни да позволяват спорове, да се оправят с проблеми, да се социализират и така нататък

Квалифицираните експерти акцентират, че децата се нуждаят от родители, които имат качествата да разпознават по кое време те са в положение сами да се оправят с зародилите усложнения в играта и да им гласоподават доверие.

Във въпросното изследване са проследени 422 деца, които са следени от изследователския екип на 2-, 5- и 10-годишна възраст. Специалистите концентрират вниманието си върху родителските интеракции по повод дейностите на децата. Работата им включва и анкета на самите деца на 10-годишна възраст. От игровите обстановки сред родители и деца, откривателите набелязват тези, които ползват така наречен „ хеликоптерно държание “.

Какво се следи при сходен модел – родителят непрестанно направлява детето си с кои играчки и по какъв начин да си играе с тях, държи то безусловно да подреди и разчисти след заниманията си. Обикновено родителят е непоколебим и прекомерно придирчив.

Какво означават откривателите в изследването си като резултат? Вследствие на „ хеликоптерния “ наставнически модел при децата се моделира един от следните вида държание: те стават непокорни, апатични и равнодушни (безразлични, нечувствителни) или неудовлетворени и даже фрустрирани.

Свързани публикации.. Д-р Веселин Христов: Кризите оставят отпечатък в битието на детето 0 Стресовите фактори при децата - кои са? 0 Десетте „ не ”, които би трябвало да станат табу за родителя (І част) 14

При тези деца на 5-годишна възраст се следят по-слаби качества за самоконтрол на страстите. Децата обаче, които могат да управляват импулсивното си държание и страсти на 5, демонстрират по-добри качества да бъдат обучавани - те са по-продуктивни при предучилищната подготовка. Те също по този начин имат надалеч повече другари на 10-годишна възраст. Съответно и техните родители надалеч не са толкоз изморени, допълват откривателите.

По думите на Никол Пери от Университета на Минесота в Съединени американски щати, водещ създател на изследването, децата с "родители-орлици " демонстрират по-слаби качества да се оправят с провокациите на порастването и учебната среда като цяло. Препоръките на екипа са родителите да се стремят да построява автономия у детето, като му оказват нужната морална поддръжка когато то изпитва прочувствени усложнения при срещата с компликации и разочарования.

Как се случва това? С образец . Независимо по какъв метод е даден той: дали като прекарвате повече време с децата си и им позволявате да ви следят при разрешаване на разнообразни проблематични ситуации; посредством диалози и образци от живота – вашия или от наблюдения на други хора; хубаво е да сте наясно какви усеща изпитва детето в дадена обстановка и да го поощрите да ги сподели; научете го по какъв начин да борави с изразните средства в една или друга ситуация; по какъв начин да реализира задачите при общуването и взаимоотношенията с другите. Важното е при тези „ уроци на живота “ да маркирате ефикасните и положителни тактики. Не без значение е да научите децата си по какъв начин да се оправят в обстановки на напрежение. Техники за справяне със напрежението като „ надълбоко дишане “, визуализиране, слушане на музика, фокусиране върху сетивата, слушане на музика, изобразяване и други единствено ще са му от изгода в бъдеще.

Оставете ги да бъдат,

приканват психолозите. Детските площадки са за децата, а

за родителите - пейките. Вашата задача там е да следите нещата да не излязат от надзор.