Как да не се чувства едното дете ощетено?
Когато се роди второто дете, задачата на родителите става двойно по-трудна. Ако до в този момент фокусът е бил концентриран върху едното дете, в този момент би трябвало и двете да получават еднообразно внимание, с цел да се усещат добре.
В ранната си възраст децата елементарно могат да стават ревностни, а тогава е времето, когато най-вече се нуждаят от вниманието на родителите си. Когато в къщата тича повече от един хлапак, обаче, времето за едното дете нормално понижа.
Най-често това се усеща повече от по-големия брат или сестра. До този миг това дете е било центърът на вниманието и е получавало грижите и от двамата родители непрекъснато, само че в този момент би трябвало да дели тяхното време с дребното дете у дома.
Другият вероятен сюжет пък е първото дете да е поставяно преди всичко, като първородно, и второто да остава подценено. А когато броят на дребните в фамилията нарасне още повече, нещата стават даже по-трудни както за родителите, по този начин и за децата.
В такива обстановки, в случай че родителите не свършат задачата си добре, може да се развие възприятие за непълноценност или ревнивост у някое от децата и това освен да скапе връзките сред тях, само че и да остави трайна диря в съзнанието им, която постоянно се прожектира в останалата част от живота.
Какво можем да създадем следователно, с цел да накараме и двете деца да се усещат щастливи и неощетени?
Важно е още от най-ранен стадий да включваме и двете деца в едни и същи действия. Подходящ метод да го създадем е да четем и на двете деца преди лягане . Дори новороденото към момента да не схваща какво му се приказва, то усеща обстановката, в която се намира и в него се зарежда любяща атмосфера с родителя и брата или сестрата. За по-голямото дете пък тази активност е значима част от развиването. В негова изгода може да се стремим да откриваме повече очен контакт по време на четенето, с цел да се усеща обвързано със обстановката, в която се намира.
Когато излизате на открито с двете деца, картинката още веднъж е същата. Вероятно по-голямото дете ще желае да разучава заобикалящата го среда и ще бяга в близост. В това няма нищо неприятно, не се опитвайте да се разделяте на две да се грижите за дребното и да бягате след другото дете. Вместо това пробвайте да държите на ръце бебето, до момента в който наглеждате каката или баткото. Дайте свободата на по-голямото дете, с цел да не се усеща, че е приковано до вас. Ако запазите хладнокръвие и деянията самообладание, и двете ви деца ще бъдат спокойни.
Не се чувствайте отговорни, в случай че давате на едното дете занятие, до момента в който обръщате персонално внимание на другото. Оставете ги да се редуват, само че се постарайте да го извършите по метод, по който да не наподобява, че просто се пробвате да си спечелите време, а и за двете деца да бъде приятна активността в този миг.
И все пак това, значимо е да запомните, че даже да спазите всички правила от книгите и всички рекомендации на експертите, постоянно я има и опцията едното дете да изревнува. И това е напълно обикновено, не търсете виновността в някого. Седнете с детето си и поговорете за възприятията му, дано то знае, че за вас това е значимо и че той е значим. Децата имат потребност да чуят това, макар че от време на време ние го забравяме.
