Когато се провалите в нещо, мотивирате ли се още повече

Когато се неуспехите в нещо, мотивирате ли се още повече за реализиране на по-добри резултати, или разочарованието ви кара да се съмнявате в качествата си и изоставяте заниманията си? Защото неуспехът е орден с две лица. Може да е от същинско злато, да работи повдигащо на духа, може и да е поръждясал и да води до тотална меланхолия.

Дори да звучи парадоксално, неуспехът може да даде доста по-силен старт от триумфа. Това не значи съзнателно и целенасочено да се проваляме, единствено с цел да си вземем нужната доза поощрение. Нито че някой има потребност първо да се провали и чак тогава да свърши работата качествено. Неуспехът може да е оня мощен ритник, от който имаме потребност от време на време, с цел да се активизираме още веднъж. Той може да работи по-скоро като съзидателна, в сравнение с като разрушителна мощ.

Ако нещо не се получи, евентуално повода е била в това, че не сме решили добре размера на направената крачка. Понякога тя е прекомерно дребна, с цел да бъде прогрес. Друг път е прекомерно огромна за нас самите и правейки я, падаме. Важно е да можем обективно и вярно да преценяме опциите си по отношение на дадена обстановка. С тази предварителна мярка изтриваме една от вероятните аргументи за предстоящ крах. Провалът постоянно е резултат от стопиране на развиването и разчитане на остарели знания и популярност. Това в действителност е най-коварната смешка, която той може да ни изиграе. За да бъде непрекъснато осведомен и в крайник с новите технологии и публични ползи, човек има потребност от непрекъснато рационализиране и приемане на нови познания.

От друга страна, триумфът работи опияняващо. И аналогично с алкохолното замайване, разфокусира, разконцентрира и може да се трансформира в причина за последвал крах. С действителен взор върху обстановката и премерени дейности можем да се задържим крепко на земята и да избегнем рисковото хвърчене из облаците.

Сам по себе си един крах не е заплашителен. Дори да е съпроводен с огромно отчаяние, дни на горест и доста проляти сълзи. Но в случай че се повтаря, значи би трябвало да създадем по-подробен разбор на обстановката и да открием повода. Някъде нещо не работи дейно. Трябва да разберем къде е то, дали в нас самите, дали в сътрудниците, дали в лекуващия ни доктор или в незнайни за нас фактори по трасето.

Най-важното е след първичното отчаяние и самообвинения да не се отхвърляме, а да се стремим да дадем всичко от себе си не просто за триумф, а за оптимален резултат.