Когато се появи нарушение във функцията на щитовидната жлеза, ефектът

Когато се появи нарушаване във функционалността на щитовидната жлеза, резултатът върху тялото може да бъде пагубен.

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система, тя е ситуирана в средата на шията, тъкмо под мускула и кожата. Тя е неразделна част от вярното действието на човешкия организъм.

Заболяването и възникването на проблеми с щитовидната жлеза е здравно положение, което пречи на щитовидната жлеза да създава вярното количество хормони.

Когато щитовидната жлеза създава прекалено много или прекомерно малко от тези значими хормони, това се назовава заболяване на щитовидната жлеза. Има няколко разнообразни типа болести на щитовидната жлеза, в това число хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, тиреоидит и тиреоидит на Хашимото.

Ето един по-близък взор към нея и нейната функционалност, както и всичко, което би трябвало да знаете за болесттите.

Какво съставлява щитовидната жлеза?

Преди да разгледаме нещата, които могат да се объркат с действието на щитовидната жлеза, дано забележим и каква роля играе тя за нашето тялото.

Вече знаем, че е ситуирана в централната част на шията. Тя има два дяла (лобове), които са почти с размер на половин слива, лежащи от двете страни на трахеята.

Тези елементи са с форма на пеперуда с централна лента от тъкан ( провлак ), свързваща двете елементи. Понякога не е налице провлак, а единствено двата лоба.

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система и освобождава хормоните Т3 и Т4 в тялото, с цел да може то да действа дейно.

Тя е способна да създава тези хормони посредством добиване на йод от кръвта.

Хормоните на щитовидната жлеза

Т4 е тироксин и съдържа четири йодни атома. Т3 се назовава още трийодтиронин и съдържа три йодни атома, той е биологично интензивният хормон.

Тези два хормона са взаимно свързани, по тази причина е извънредно значимо жлезата да освобождава и двата.

Тиреоидните хормони дефинират какъв брой бързо работят клетките в тялото,по-известно като – метаболизъм.

Ако има остатък на тиреоидните хормони, тялото работи прекомерно бързо и се назовава хипертиреоидизъм. Ако нямате задоволително хормони на щитовидната жлеза в тялото си, функционалностите се забавят, това е хипотиреоидизъм.

Дори и да нямате хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм, щитовидната Ви жлеза може да работи с друга скорост от тази на различен човек. Това постоянно се назовава бърз или муден метаболизъм.

Чрез следене на хормоните на щитовидната жлеза може да контролирате тиреоидните нарушавания

Балансът в равнищата на хормоните в организма изисква доста следене. Производството на прекалено много или прекомерно малко може да провокира нарушавания на щитовидната жлеза.

Т4 и Т3 се създават посредством добиване на йод от кръвта. Клетките в жлезата са единствените, които могат да употребяват йод по този метод. Количеството йод в тялото дефинира какъв брой Т3 и Т4 могат да бъдат създадени.

Жлезата освен доставя тялото с хормони, само че и управлява производството им благодарение на хипофизната жлеза.

Хипоталамусът се намира в мозъка и изпраща TSH, той пък се управлява от освобождаващ хормон (TRH), който задейства хипофизната жлеза. Хипоталамусът контролира хипофизната жлеза.

Хипофизната жлеза е с размерите на фъстък и е ситуирана сред хипоталамуса и щитовидната жлеза, сгушена в основата на мозъка.

В отговор на освобождението на TRH, хипофизната жлеза създава подтикващ тиреоиден хормон (TSH), който се усеща от щитовидната жлеза и от своя страна освобождава повече Т3 и Т4.

Ако някоя стъпка в процеса се наруши или се извърши извънредно, това може да докара до проблеми с щитовидната жлеза.

Защо е значима?

Зад производството на тиреоидни хормони има комплициран механизъм, а щитовидната жлеза играе огромна роля в този цикъл.

От решаващо значение е всяка стъпка да работи тъкмо както би трябвало, защото резултатите на дисфункционалната жлеза могат да бъдат широкообхватни и да доведат до болести.

За да се сложи това в вероятност, е потребно да се разбере, че тя оказва помощ да се контролират всички тези телесни функционалности:

• Сърдечен темп
• Дишане
• Периферна и централна нервна система
• Мускулна маса
• Телесно тегло
• Менструален цикъл
• Холестерол
• Телесна температура
• Храносмилане

Ако тя не работи вярно, може да имате проблем с някой от изброените към този момент функционалности, а в най-лошият случай с всички от тях.

Например прекалено много Т3 / Т4 може да докара до прекомерно бързо пердашене на сърцето и диария, до момента в който прекомерно дребното може да аргументи занимателен сърдечен темп и запек.

Рутинни проби за попречване на тиреоидни нарушавания

Няма нито един тест за всички тиреоидни разстройства заради комплицираната верига, която би трябвало да се наблюдава.

Разбирането на физиологията на ендокринната система и по какъв начин хипоталамусът, хипофизата и щитовидната жлеза работят дружно е от значително значение за установяване на евентуалното нарушаване на щитовидната жлеза.

Ако лекарите подозират нарушаване във функционалността на щитовидната жлеза, въпросът е да се откри къде във веригата е казусът.

Например ниските равнища на Т4 в кръвта биха могли да значат, че жлезата не реагира на TSH или това може да е неточност при започване на процеса с хипоталамуса.

Въпреки това, в случай че тествате кръвта и има високи равнища на TSH, само че ниски равнища на Т4, знаете, че хипоталамусът и хипофизата правят работата си, само че щитовидната жлеза не дава отговор.

На процедура, казусът нормално е при хипофизата или щитовидната жлеза.

Тестовете на жлезата са извънредно точни, тъй че когато комбинирате няколко разнообразни типа проби дружно, е допустимо да разберете от кое място идва аномалията, водеща до тиреоидно заболяване.

Серумни (кръвни) проби за функционалността на щитовидната жлеза

Кръвните проби са най-честата форма на функционални проби за щитовидната жлеза и са бързи и лесни за осъществяване.

Серумните проби за функционалността и са потребни както за диагностициране, по този начин и за лекуване, което разрешава на лекарите да наблюдават равнището на тиреоидни хормони в кръвта.

В множеството случаи кръвният тест ревизира за TSH, Free T3 и Free T4. „ Свободните “ хормони се отнасят до дейните детайли на Т3 и Т4.

Ако към момента нямате диагноза, Вашият доктор може също по този начин да ревизира за антитела на щитовидната жлеза TAT и MAT, защото това оказва помощ да се изключат съответни аргументи.

За тези с рак на щитовидната жлеза, кръвните проучвания могат да включват инспекции за тиреоглобулин и калцитонин за задачите на мониторинга.

Всяка лаборатория има друг референтен диапазон, само че има някои насоки за приблизителните стойности на здрав човек. Специфичната композиция от резултати може да помогне за диагностициране:

• Повишен TSH с невисок свободен Т4 – хипотиреоидизъм
• Ниска TSH с нараснал свободен Т4 и свободен Т3 – хипертиреоидизъм
• Нисък TSH с невисок свободен Т4 – евентуално нарушаване на хипофизата

Сканиране на йодното вдишване

Щитовидната жлеза употребява йод, с цел да създава хормони на щитовидната жлеза, тъй че измерването на количеството, което всмуква, е мярка за това по какъв начин действа.

Сканирането за приемане на йод включва пациент, който получава доза радиоактивен йод на празен корем по-късно се сканира щитовидната жлеза, с цел да се види какъв брой  абсорбира за приложимост.

Различни фактори могат да повлияят на резултата, тъй че нормално се употребяват дружно с кръвни проби, с цел да се получи цялостна картина.

Сканиране на щитовидната жлеза

При този тип проучване се инжектира радиоактивен йод в кръвта, за струпване. Сканирането обезпечава цветна картина на щитовидната жлеза, в това число всевъзможни възли, които участват.

Той също по този начин може да помогне да се разграничат студените и горещите възли. Горещите възли създават хормони на щитовидната жлеза и рядко са ракови.

Студените възли могат да бъдат злокачествени тумори (рак) или доброкачествени тумори. След сканирането може да се извърши профилиран тест – биопсия, с цел да се откри естеството на възела, в случай че е належащо.

Тиреоидни нарушавания и болести

Проблеми с щитовидната жлеза признаци:

 

Ето по-отблизо някои от най-често срещаните болести на щитовидната жлеза:

Хипертиреоидизъм

Хипертиреоидизмът е постоянно срещано тирeоидно разстройство и се предизвиква, когато жлезата работи прекомерно бързо и създава прекалено много хормони.

Симптомите, които може да забележите при хипертиреоидизъм, включват:

• Промени в настроението
• Безпокойство
• Обилно изпотяване
• Горещи талази
• Мускулна отмалялост или уязвимост
• Сърцебиене
• Проблеми със съня (промяна в естествения ви модел)
• Отслабване
• Чести придвижвания на червата
• Изпъкнали очи
• Гуша

Щитовидната жлеза може също по този начин да се усили и да стане очевидно подута в предната част на врата. Това е гуша.

Може да има доста аргументи за хипертиреоидизъм, тъй че е значимо да се откри дали има някакво доста заболяване.

Най-честите аргументи са инфектиране – тиреоидит и възли на щитовидната жлеза. И двете положения карат жлезата да създава прекалено много Т3 и Т4.

Консумирането на прекомерно доста йод заради диета или банкет на медикаменти е друга причина за хипертиреоидизъм.

Лечение

С помощта на избрани медикаменти може да се понижи производството на хормоните на щитовидната жлеза. Може да се предложи и терапия с радиоактивен йод; това поврежда клетките, които създават хормоните.

Ако нито една от тези благоприятни условия не докара до стремежи резултат, може да се извърши интервенция за премахване на част от жлезаta.

Точното лекуване зависи от редица фактори, в това число възрастта, признаците и всяка евентуална причина за нарушеният темп на работа на жлезата.

Вашият доктор може също да предпише спомагателни медикаменти като бета-блокери за облекчение на признаци като бързо сърцетуптене.

Неконтролираният хипертиреоидизъм не е просто стеснение, само че може да бъде и рисково, заради което диагностиката и лекуването са значими.

Ако не се обърне внимание на признаците, хипертиреоидизмът може да докара до аномалии на сърцето, които могат да бъдат съдбовни, като ненадейно прекъсване на сърцето и застойна сърдечна непълнота.

Добрата вест е, че няма причина лекуването да не е сполучливо. Може да отнеме известно време, до момента в който се реализира вярното равновесие, само че в последна сметка е постижимо.

Хипотиреоидизъм

В тъкмо противоположното на хипертиреоидизма, хипотиреоидизъм е, когато няма задоволително тироидни хормони, циркулиращи в тялото.

Хипотиреоидизмът е постоянно срещан, изключително при дамите. Смята се, че към 10% от всички дами имат известно равнище на хипотиреоидизъм.

Някои от признаците на хипотиреоидизма са много неразбираеми, което ги прави сложни за установяване. Това са признаците, на които би трябвало да се обърне внимание:

• Отпадналост
• Умора
• Наддаване на тегло
• Затруднено намаляване по време на диета
• Суха коса
• Бледа, груба кожа
• Непоносимост към ниски температури
• Косопад
• Мускулни болки и конвулсии
• Депресия
• Раздразнителност
• Запек
• Загуба на паметта
• Намалено либидо
• Променя в менструалният цикъл

Може да изпитате някои или всички от горните признаци, според от равнището на недостиг.

Най-честите аргументи за подтискане на щитовидната жлеза са:

• Основното заболяване като Hashimoto’s
• Вродено увреждане
• Прекомерна доза медикаменти за хипертиреоидизъм
• Хирургия или радиоактивно лекуване за хипертиреоидизъм, рак или други положения

Проблеми с хипофизната жлеза също е допустима причина, само че е доста по-рядко срещана. В тези случаи, хипофизната жлеза не освобождава задоволително количество тироиден подтикващ хормон, тъй че щитовидната жлеза не усилва производството.

Хипотиреоидизъм може да бъде дейно лекуван с спомагателни хормони, като Л-тироксин. Вашите кръвни равнища би трябвало да бъдат следени и от време на време може да се наложи дозата да се промени.

Няма еднократна доза за хипотиреоидизъм, тъй че постоянното наблюдаване е значимо за попречване на рецидив на това тиреоидно заболяване.

Гуша

Щитовидната жлеза нормално не се вижда, само че когато се уголемява, тя е известна като гуша и се вижда в предната част на гърлото.

Една гуша може или не може да провокира признаци, според от повода, заради която се е развила.

Някои от честите аргументи за гуша са:

• Основно положение като заболяването на Хашимото или Грейв
• Възпалението на щитовидната жлеза може да повлияе на производството на хормони
• Рак на щитовидната жлеза. Злокачествените кафези могат да порастват като възли.
• Щитовидни възли. Не всички възли на щитовидната жлеза са ракови. Групите на щитовидната тъкан могат да прераснат и да произведат несъразмерни хормони.
• Дефицит на йод в диетата. Това е рядка причина в развитите страни.

Основната причина ще дефинира признаците. Например, заболяването на Грейвс предизвиква хипертиреоидизъм, до момента в който заболяванията на Хашимото предизвикват хипотиреоидизъм. Следователно, признаците на всеки от тях са доста разнообразни.

Основната причина дефинира лекуването на гуша. Хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, възли и рак ще бъдат лекувани, само че в случай че гушата е без признаци, Вашият доктор може да реши единствено да я следи.

Ако гушата предизвиква физически дискомфорт при дишане или преглъщане, може да се наложи интервенция или радиоактивно лекуване.

Рак на щитовидната жлеза

Ракът на щитовидната жлеза е различен вид нарушаване на тиреоидната функционалност, статистически визира 1,2% от хората, по-често срещано при дамите в сравнение с при  мъжете в съответствие 3: 1.

Обикновено се появява след 30-годишна възраст и става по-агресивен с придвижване на възрастта. Ракът на щитовидната жлеза нормално е без признаци, преди да провокира хрипливост, гласови промени и забележима бучка в гърлото.

За някои хора буца в гърлото е единственият откриваем знак. Болката рядко е ранна характерност на рак на щитовидната жлеза.

Според лекарите възлите на щитовидната се дефинират като ракови формирания, само че доста малко от тези възли са ракови.

Всъщност по-малко от 1% от тиреоидните възли са ракови. Тези възли постоянно са инцидентно изобретение, до момента в който се организират проучвания за несвързани признаци, като болежка във врата.

Видове рак на щитовидната жлеза

Има четири разнообразни типа рак на щитовидната жлеза: анапластичен, медуларен, фоликуларен и папиларен. 95% от рака на щитовидната жлеза попадат в последните две категории, фоликуларни и папиларни.

Тези два типа рак могат да бъдат излекувани до 98% с вярното лекуване. Медуларният и анапластичният рак са относително редки и прогнозата не е толкоз позитивна.

Лечението на рак на щитовидната жлеза е неповторимо, защото щитовидните кафези всмукват йод както нито една от останалите кафези в тялото.

Това разрешава на лекарите да употребяват радиоактивен йод за характерно ориентиране на клетките на щитовидната жлеза, като оставят останалата част от тялото релативно незасегната. Ползите от това са големи: липса на косопад, гадене и повръщане.

Лечението постоянно комбинира терапия с радиоактивен йод с отчасти или цялостно хирургично премахване на щитовидната жлеза.

Не всички пациенти се нуждаят от радиоактивна йодна терапия.

В някои случаи хирургичната интервенция може да предложи цялостно изцеление на това тиреоидно разстройство.

За по-агресивни типове рак, като медуларна, също е належащо премахване на лимфните жлези в допълнение към цялата щитовидна жлеза.

Щитовидни възли

Много по-прост метод за разказване на възли е свръхрастежът на тъканите. Нодулите са група тъкан, която пораства дружно, създавайки бучка.

До 60-годишна възраст минимум половината от мъжете и дамите имат възли на щитовидната жлеза, макар че може да не са наясно с това.

Нодулите могат да се появяват в доста форми; някои са твърди, а други са цялостни с телесни течности или кръв. Повечето възли са доброкачествени, единствено дребен % са ракови.

Някои хора развиват доста възли по време на живота си, само че по този начин и не схващат за това, заради неналичието на признаци.

Диагноза

Диагнозата „ тиреоидни възли “ може да възникне заради признаци на хипертиреоидизъм, защото тези бучки от тъкани могат да произведат Т3 и Т4. Особено огромните нодули имат капацитета да попречат на дишането или да създадат преглъщането мъчно.

Освен рака, постоянно няма идентифицируема причина за нодулите. Може да е генетично. Дефицитът на йод е друга опция, само че това е необичайност в развитите страни.

След като ракът се отстрани като опция, бдителният мониторинг е нормалният проект с годишни сканирания за инспекция на размера и растежа.

Хирургия може да бъде нужна на по-късен стадий, в случай че нодулът пречи на действието. Ако нодулът предизвиква хипертиреоидизъм, ще се ползват нормалните лекувания за това положение.

Тиреоидит на Хашимото (болест на Хашимото)

Този вид заболяване на щитовидната жлеза е един от най-често срещаните тиреоидни положения и получава името си от японския хирург, който го разпознава за първи път през 1912 година

Хашимото е автоимунно положение, при което имунната система нападна щитовидната жлеза.

Това предизвиква инфектиране и затруднява производството на главните Т3 и Т4 хормони.

Ако щитовидната жлеза не може да се оправи с условията на организма за Т3 и Т4, това води до хипотиреоидизъм. Има доста аргументи за хипотиреоидизъм, само че Хашимото е най-често срещаната.

Началото на Хашимото е доста подло и може да отнеме доста време, с цел да стане хипотиреоид.

Възможно е заболяването да участва в продължение на доста години и да остане невидима. Ако Хашимото не се лекува, заболяването може да унищожи цялата щитовидна жлеза.

При лекуването, с изключение на медикаментозно, се предлага и спазването на сециална хранителна диета.

Автоимунни болести

Много автоимунни болести нямат елементарно разпознаваема съществена причина. Въпреки това, в случай че към този момент имате автоимунно заболяване, е по-вероятно да развиете Хашимото.

Други автоимунни болести могат да бъда диабет вид 1, ревматоиден артрит и адисонова болест. Жените имат седем пъти по-голяма възможност да развият заболяването на Хашимото, в сравнение с мъжете.

По същия метод, по който други автоимунни положения могат да доведат до хашимото, болестта на щитовидната жлеза също усилва риска от развиване на други автоимунни положения.

Вашият доктор може да изиска да Ви следи и да прави периодически скринингови проби. Тиреоидният лимфом е доста рядко затруднение на Хашимото, само че е лечимо когато е заловен по-рано.

Редовното наблюдаване на кръвните равнища на хормоните на щитовидната жлеза е от значително значение за осъществяване на вярно лекуване.

Болест на Грейвс (Базедова болест)

Базедова болест (болестта на Грейвс) е сходна на заболяването на Хашимото, само че провокира противоположен резултат. Също по този начин автоимунното заболяване, заболяването на Грейвс прекалено подтиква щитовидната жлеза, причинявайки хипертиреоидизъм.

Подобно на доста автоимунни положения, заболяването на Грейвс има детайл на генетично заместничество. Жените нормално са по-засегнати от мъжете.

При базедова болест, щитовидната жлеза се усилва и създава прекалено много хормони, заради имунната система, която основава антитела, които имитират TSH, който нормално се създава от хипофизата.

Тази подправена TSH стимулация кара щитовидната жлеза да работи по-усилено, и да създава повече хормони.

От всички типични признаци на хипертиреоидизъм, заболяването на Грейв е единствената която предизвиква изпъкнали очи, както и инфектиране на очите. Възпалението може да варира от леко до тежко.

Възпаление

В редки случаи могат да се виждат и удебеляване на кожата на пищяла, дружно с бучки и червени петна. Това е претибиален микседема, затруднение от заболяването на Грейвс (базедова болест) и въпреки да е дразнещо, не е съществено.

Болестта на Грейв може да се лекува сполучливо като други форми на хипертиреоидизъм.

Горната информация обезпечава повсеместен обзор на щитовидната жлеза, нейната функционалност, какво може да се обърка и по какъв начин се лекува.

Симптомите на всевъзможен тип заболяване на щитовидната жлеза могат да бъдат доста неразбираеми, тъй че постоянно е значимо да се консултирате с доктор, вместо да се пробвате да се диагностицирате сами.

Добрата вест е, че по-голямата част от тиреоидните болести могат да бъдат сполучливо лекувани без обилни, дълготрайни затруднения, само че вярната диагноза е от значително значение.

Заключение

Вашата щитовидна жлеза основава и създава хормони, които играят роля в доста разнообразни системи в тялото ви.

Проблемите с щитовидната жлеза нормално се предизвикват от свръхпроизводството или незадоволителното произвеждане на хормона на щитовидната жлеза.

Тези положения могат да бъдат диагностицирани посредством физически обзор, изображения и проби за функционалността на щитовидната жлеза. Ако има възли, може да е нужна биопсия, с цел да се изключи рак на щитовидната жлеза.

При хипертиреоидизъм лекуването нормално включва увреждане на щитовидната жлеза, с цел да се ограничи нейната функционалност. При хипотиреоидизъм лекуването постоянно включва приемане на спомагателен тиреоиден хормон като лекарство.

---