Когато се намираме в обсега на доброто, чието постигане е

Малодушният човек живее в постоянен страх пред трудностите на живота

Когато се намираме в обсега на положителното, чието реализиране е обвързвано с превъзмогване на известни компликации, ние реагираме по два метода.

Недостигът на сили за реализиране на положително, на мъчно постижимо положително от време на време довежда до обезсърчение, само че може да породи и вяра, която да ни въодушевява.

Можем да кажем, че вярата е мощно предпочитание за реализиране на далечното, мъчно, само че въпреки всичко допустимо за придобиване положително.

Така сложното положително се оказва основният предмет на нашата вяра, която се разграничава от другите прояви на душата ни.

С определението „ мъчно ” се посочва особено положително, друго от ежедневно постигнатото, което е неоригинално.

Доброто, което е предмет на вярата, се преглежда от доста богослови като възвишено и превишаващо по полезност останалото положително. То изисква особени старания.

Съществуват и други типове положително, които са възвишени и които също не са леки за постигане. На върха на всички типове положително обаче се издига безспорното положително.

Другите типове положително се съдържат в моралното положително, както и положителното, което произлизат от нашия разум. От тези три категории положително произлизат трите пътя за постигането му, или три типа вяра.

За достигането на безспорното положително ни подтиква свръхестествената вяра, християнската.

За постигането на моралното е задоволително великодушието, което е сходно с вярата. На естествено равнище /трето/ се демонстрира вярата като прочувствено прекарване или като разнообразни нюанси на характера, кото се отнасят към земното материално положително.

С тези нюанси на човешката вяра е изпълнен нашият ежедневен живот. Всеки от нас се надява на нещо. В този ход протича и човешкият живот в очакване на по-добри дни.

Вниквайки по-задълбочено в вярата, откриваме, че тя е наситена с обич и израства от нея.

Любовта е първото душевно прежвяване и извор на останалите прекарвания.

По друг метод се демонстрира свръхестествената вяра в този свят.

Нейният предмет са духовните богатства – мъдрост, успокоение и обич, които обаче могат да се придобият посредством Божията помощ.

Ние разбираме какъв брой крепко са свързани вярата и претекстовете за нея с Бога.

Само Той може да ни даде това, което надвишава нашите благоприятни условия, да ни дарува духовните богатства и блаженството.

Затова най-висше съображение на свръхестествената вяра е Божието всемогъщество и доброжелателство.

Надеждата въздейства върху душевното положение на индивида и неговото държание. В групата на главните хриситянски добродетели тя заема средищно място сред вярата и любовта.

Надеждата може да бъде помрачена от някои грехове. Малодушието е един от тях. То е положение, което демонстрира, че човек е изгубил вярата си в положителното.

Малодушният човек живее в непрекъснат боязън пред компликациите на живота. От християнско становище това е освен обезверение на индивида в личните му сили, само че и липса на вяра за помощ от Бога.

Отчаянието води до изгубване на християнската вяра. Отчаяният не вижда излаз от компликациите, които го съпътстват. Но такова усложнение в действителност в никакъв случай не съществува.

Винаги има път. Според Ромен Ролан няма мъгла, от която да не съществува излаз.

Самонадеяността е друго отричане на вярата. Самонадеяният се стреми към благоденствие и съвършенство единствено със лични сили.

Поради това той не се надява на Бога. Според цар Соломон глупавият е пикантен и самоуверен.

Християнството оказва помощ на индивида да бъде корав във вярата си. Никакви тествания не трябва да разколебават нашата вяра, тъй като Бог дава обещание: няма да те оставя, нито ще те напусна.

Свещеното Писание е изпълнено с образци за оправдана вяра. Достатъчно е да си напомним единствено вярата на Авраам.

Толкова надълбоко се е надявал, че вярата му граничела с безумство. Но безумната вяра се оказва същинската, тъй като в сходна обстановка Бог работи вместо индивида, а това деяние е най-хубавото.