Когато мъжът ми поиска развод, въздъхнах облекчено. А на развода му спретнах изненада
Когато брачният партньор ми сподели, че желае да се разведе с мен, въздъхнах с облекчение. Отдавна не бях щастлива и смятах, че това е вярното, даже закъсняло, решение. Но в районния съд взех решение да го изненадам.
Прочетох писмо, което написах предния ден! Трябваше да му видите лицето – съдийката едвам сдържа смеха си. Ето какво написах там:
„ Любими мой, постоянно съм бил почтена с теб, била съм с теб в наслада и горест. Преминахме дружно през тези 15 години, изпълнени с страсти. Сега съм свободна и желая да ти благодаря за всичко, което ми даде в този живот.
1. Ти ме научи по какъв начин да се боря и да се оправям с компликациите без непотребен стрес, които ми се изпречиха. Винаги се пробвах да се оправя сама с всичко, с цел да ти спестя нервите.
2. Благодарение на теб към този момент знам по какъв начин да слагам инжекции. Спомням си, че когато виждаше спринцовка, напряко припадаше. И аз, откакто събирах сили и храброст, го правех самичък.
3. Ти ми оказа помощ да стана приключен занаятчия. Сега мога да върша всевъзможни поправки. Да оправя вратата на шкафа не е проблем! Почистването на запушени тръби лишава 10 минути работа. Налагаше се да го върша сама, тъй като ти се прибираше „ доста изтощен “ и забравяше за всички тези неща. Но се сприятелих с принадлежности като отвертка и чук. След това прекарване към този момент не ме е боязън да бъда сама.
4. Оказах се многостранна жена. Научих се по какъв начин да приглаждам споровете в нашата кооперация, да се занимавам с общината, да заплащам санкции и да пиша обяснителни писма. Между другото, помниш ли по какъв начин се научих да карам? Книжката ти беше отнета и трябваше бързо да се науча по какъв начин да върша това, с цел да те вземам от кръчмата пийнал.
5. Доволна съм от фигурата си, която дължа на теб. Благодарение на теб постоянно бях в придвижване: или носех торба с хранителни артикули у дома, или копаех цялата градина на село сама, тъй като пръстите на краката те боляха и изрично отхвърляше да станеш от дивана.
6. Благодарение на теб станах експерт не в една област, тъй като трябваше да спечелвам пари за цялото семейство.
7. И най-после – благодарнa съм ти, че ме напусна, изтощен от обстоятелството, че сякаш не съм те разбиралa. Ти си потегли, затръшна вратата и евентуално не видя въздишката ми на облекчение.
Благодаря ти за всичко! “
