Щом съобщих на децата решението си за наследството, те побесняха…
Когато с децата се събрахме на масата, взех решение незабавно да им кажа за решението си, тъй като те нямаха самообладание да схванат кой ще получи наследството.
Щом чуха решението ми, стана страшно…
Синът ми скочи от стола си с зов:
– Повече няма да стъпя тук!
Дъщерята дружно със брачна половинка си, който постоянно е бил сребролюбец, взеха тв приемника, който в миналото им беше брачен подарък, само че остана у нас, тъй като имаха по-модерен.
Така останах сама, въпреки че имам две деца. Някога живях за тях, давах всичко от себе си, само че в този момент виждам, че ги е грижа единствено за парцелите, а не за майка им.
Живял съм дълъг живот и постоянно съм се стремял да дам на децата си най-хубавото. Те израснаха без никакви неналичия: нови играчки, красиви облекла, почивки на море всяка година, даже пътувания в чужбина. Съпругът ми заемаше висок пост и ни осигуряваше удобно битие.
Но времето трансформира всичко. Когато брачният партньор ми се разболя, първоначално не помолихме децата за помощ – разчитахме на спестявания. Но заболяването прогресира и разноските нарастваха.
Обърнахме се към децата. Синът оказа помощ един път, като даде нужната сума, само че предизвести, че повече не може.
„ Отиди при сестра ми, нямам повече пари “, сподели той.
Заболя ме да го чуя, само че му благодарих и си потеглих. Дори не се пробвах да помоля щерка си за помощ: брачният партньор й беше толкоз свидлив, че не даваше непотребни пари даже за децата.
Служителите на мъжа ми, откакто научиха за казуса ни, започнаха да ни оказват помощ, като превеждаха пари. Тяхната поддръжка ни даде вяра, само че два месеца по-късно брачният партньор ми умря от инфаркт.
Преди гибелта си той трансферира цялото имущество на мен, като сподели:
„ Децата имат задоволително, а останалото е твое. “
Когато брачният партньор ми умря, децата започнаха да недоволстват, че той остави всичко на мен. Но те съвсем не идваха, даже когато беше в болничното заведение.
Оттогава привикнах да пребивавам сама. Децата рядко ме посещаваха, а след това напълно стопираха. Моята съседка Ана постоянно беше до мен, грижеше се за мен, когато бях болна, и помагаше в домакинската работа. Нейната поддръжка се трансформира в мое избавление.
След дълго боледуване направих наследство, в което оставих цялото си имущество на Ана. Мислех, че е заслужено, тъй като тя беше единствената, която се интересуваше от мен.
Когато споделих на децата за наследството, те незабавно взеха решение да дойдат. Синът ми, щерка ми и брачният партньор ми се появиха през уикенда. Ана ми оказа помощ да подредя масата, а по-късно си потегли.
Разказах всичко на децата на обяд. Синът скочи от гняв:
– Край, повече няма да ме видите тук!
Дъщерята и брачният партньор й взеха тв приемника и си потеглиха.
Така останах сама. На остарели години. Децата ми се интересуваха единствено от парите, а не от мен. Тъжно осъзнах, че цялото им внимание е лимитирано до наследството.
Майка им не значи нищо за тях.
