Защо имаме различни кръвни групи?
Когато родителите ме осведомиха, че кръвната ми група е A+, усетих необичайно възприятие на горделивост. Мислех си, че откакто А+ е най-хубавата оценка в учебно заведение, значи A+ е най-хубавата кръвна група – биологична марка за отличие, написа Карл Цимер в Mosaic.
Не ми лиши доста време да разпозная какъв брой неуместно е това възприятие. Но не научих доста повече за това какво в действителност значи да имаш кръвна група А+. Когато пораснах, всичко, което знаех, беше, че в случай че вляза в болница и нуждая се от кръв, лекарите ще би трябвало да се уверят, че ме преливат подобаващата.
И въпреки всичко оставаха доста въпроси. Откъде идват другите кръвни групи и каква е функционалността им? За да получа някои отговори, се обърнах към специалистите – хематолози, генетици, еволюционни биолози, вирусолози и диетолози.
През 1900 година австрийският доктор Карл Ландщайнер открива за първи път кръвните групи, за което печели Нобеловата премия през 1930 година Оттогава учените създават все по-мощни принадлежности за проучване на биологията на кръвните групи. Те са разкрили редица завладяващи неща за тях - да вземем за пример дълбокото им потекло и метода, по който въздействат върху здравето ни. И все пак открих, че в доста връзки кръвните групи си остават мистериозни. Учените към момента търсят пояснение за самото им битие.
„ Не е ли изумително? “ – споделя Ажит Варки, биолог от Калифорнийския университет в Сан Диего. „ Почти 100 години след присъждането на Нобелова премия за това изобретение, ние към момента не знаем защо служат. “
Знам, че съм група А с помощта на едно от най-големите открития в историята на медицината. Днес лекарите избавят животи посредством кръвопреливане. Но през по-голямата част от историята концепцията за вливане на кръв от един човек на различен е звучала налудничаво.
Ренесансовите лекари размишлявали какво може да се случи, в случай че влеят кръв във вените на пациентите си. Някои считали, че това ще лекува всички заболявания, даже и психологичните. И най-после, през 1600 година, няколко лекари изпитват тази концепция – върху хора – с пагубни резултати.
Един френски доктор инжектира на психологично болен пациент телешка кръв. Човекът стартира да се поти, да повръща и да уринира с цвят на сажди. При идващото преливане той умира.
Такива трагични случаи дават на кръвопреливането неприятна известност за идващите 150 години. Дори през 19-и век единствено няколко лекари се осмелявали да пробват процедурата. Един от тях бил английски доктор на име Джеймс Блъндел. Подобно на други лекари от неговата ера, той виждал по какъв начин доста негови пациентки умират от загуба на кръв по време на раждане. След гибелта на един пациентка през 1817 година той не може да отхвърли:
„ Не можех да отхвърля догатката, че пациентката щеше прекомерно евентуално да бъде избавена посредством трансфузия “ – написа той по-късно.
Човешките пациенти би трябвало да получават единствено човешка кръв, взема решение той. Но никой до тогава не е опитвал да извърши такова преливане. Блъндел създал система от фунии, спринцовки и епруветки, които могат да пренасочат кръвта от донора към болния пациент.
След като тествал апарата върху кучета, Блъндел бил извикан при човек, който кървял до гибел. „ Самото преливането можеше да му даде късмет за живот “, написа той.
Няколко донори обезпечават на Блъндел 400 грама кръв, която той инжектира в ръката на мъжа. След процедурата пациентът оповестява, че се усеща по-добре, „ по-малко слаб “, само че два дни по-късно той умира.
И въпреки всичко опитът убеждава Блъндел, че кръвопреливането би било от голяма употребява за човечеството и той продължава да прелива кръв на обезверени пациенти през идващите години. Извършил е общо 10 кръвопреливания. Само четирима оживели.
Блъндел вярно е бил уверен, че хората би трябвало да получават единствено човешка кръв. Но нямало по какъв начин да знае различен решителен факт: че хората могат да получават кръв единствено от избрани хора. Вероятно незнанието на този елементарен факт е довело до гибелта на множеството му пациенти.
Това, което прави гибелта им още по-трагична, е, че единствено няколко десетилетия по-късно кръвните групи са открити в следствие от една много елементарна процедура.
Първите свидетелства за това за какво трансфузиите от началото на 19-и век били несполучливи, били кръвните съсиреци. Когато учените в края на 19-ти век смесват кръв от разнообразни хора в епруветки, те виждат, че от време на време алените кръвни кафези се слепват дружно. Но защото кръвта нормално идвала от заболели пациенти, учените отхвърлят съсирването като някаква патология, която не си коства да се проверява.
Преди Карл Ландщайнер никой не се сещал да ревизира какво се случва, когато се смеси кръвта на здрави хора. Веднага можело да се види, че при смесването и хубавичко кръв от време на време се съсирва в епруветката.
Ландщайнер решил да проучва какво се случва, събирайки кръв от всички членове на лабораторията, в това число и от себе си. Той разделил всяка проба на червени кръвни кафези и плазма, след което комбинирал плазмата от един човек с кръвните кафези от различен.
Ландщайнер разкрил, че съсирването се случва при смесването на кръвта единствено на някои хора. Пресмятайки всички комбинации, той разделил участниците в проучването на три групи, като им дал случайните имена на А, B и С. (По-късно С е преименувана на O (нула), а няколко години по-късно други откриватели откриват групата AB).
Към средата на 20-ти век американският откривател Филип Левайн е разкрил различен метод да категоризира кръвта въз основа на така наречен „ резус фактор “ (Rh). Знакът плюс или минус след групата демонстрира съществуването или неналичието на резус фактор.)
Когато Ландщайнер смесва кръвта от разнообразни хора, той открива, че това се случва по избрани правила. Ако смеси плазмата от група А с алените кръвни телца на различен от група А, плазмата и клетките остават течност. Същото предписание важало и за плазмата и алените кръвни кафези от група B. Но когато смесва плазма от група А с червени кръвни кафези от В, клетките се скупчват дружно (и обратното).
С група О нещата стоели малко по-различно. Когато Ландщайнер смесва алените кръвни кафези A или B с плазма О, клетките се съсирват. Но можел да добави плазма от А или В към О без никакъв проблем.
Това прави кръвопреливането толкоз евентуално рисково, написа Цимер. Ако инцидентно инжектират кръв от група В в ръката ми, тялото ми ще се извърши с дребни съсиреци. Те ще объркат кръвообращението ми, ще стартира да кървя щедро, да се боря за въздух и евентуално ще умра. Но в случай че получа кръв от група А или група О, всичко ще е наред.
Ландщайнер не знаел какво тъкмо отличава кръвните групи една от друга. Следващите генерации учени разкрили, че алените кръвни кафези от всеки тип имат разнообразни молекули на повърхността си.
При група А клетките построяват тези молекули на два стадия, като два етажа на къща. Първият етаж се назовава антиген Н. Върху първия етаж клетките построяват втори, наименуван антиген А. Група В построява втория етаж на къщата с друга форма. Група О строи едноетажна къща, която има единствено антигена Н.
Имунната система на всеки човек познава личната си кръвна група. При преливане на неверен вид кръв тя реагира с гневна офанзива, като че ли кръвта е завоевател. Изключението от това предписание е кръвта от група О. Тя има единствено H антигени, които участват и в другите кръвни групи. За човек с група А или В тази кръв е позната. Това прави хората с кръвна група O универсални донори, а кръвта им – изключително скъпа за кръвните банки.
Ландщайнер рапортува опита си в къс труд през 1900 година „ Може да се спомене, че докладваните наблюдения биха могли да оказват помощ в обяснението на другите последствия от лечебните преливания на кръв “, приключва със забележителна невзискателност той.
Откритието на Ландщайнер отваря пътя за безвредни широкомащабни кръвопреливания, и през днешния ден кръвните центрове употребяват неговия способ със скупчването на кръвни кафези като бърз и благонадежден тест за кръвните групи.
Ландщайнер дава отговор на един остарял въпрос, само че повдига голям брой нови. Каква е функционалността на кръвните групи, в случай че въобще имат такава? Защо алените кръвни кафези би трябвало да се занимават с построяването на молекулярни къщи? И за какво хората имат разнообразни „ къщи “?
Трудно е да се дадат солидни научни отговори на сходни въпроси. Но в това време някои псевдонаучни пояснения получават голяма известност. „ Пълно е с неуместни теории “, въздъхва Кони Уестхоф, завеждаща отделенията по имунохематология и геномика в Нюйоркския кръвен център.
През 1996 година един натуропат на име Питър Д'Адамо разгласява книга, наречена „ Правилният метод на хранене за вашата кръвна група “. Според Д'Адамо кръвните групи отразяват нашето еволюционно завещание, с което би трябвало да бъдем в естетика.
Кръвните групи, уверен е той, „ наподобява са зародили в основни моменти от човешката еволюция “.
Според Д'Адамо, О се е появила първа в Африка, при нашите прародители, които се занимавали с лов и събирателство, група А – при първите земеделци, а група B – преди към 10 000 – 15 000 години в Хималаите. Тип АB съгласно него е най-нова, резултат от разбъркване на А и В.
От тези догатки Д'Адамо заключава, че нашата кръвна група дефинира какви храни е най-добре да ядем. За „ земеделците от група А, да вземем за пример, е най-подходящо да бъдат вегетарианци, „ ловците “ от група О би трябвало да ядат повече месо и по-малко зърнени и млечни храни. Според него подобен вид хранене предотвратява инфекции, затлъстяване, рак, диабет и прибързано стареене.
