Когато родих две деца, си мислех, че те със сигурност

Когато родих две деца, си мислех, че те сигурно ще се грижат за мен на остарели години. Все отново посветих целия си живот на развъждането им. Но грешах. Само по какъв начин грешах…

Сега, когато съм болна и нуждая се от грижи, тъй като не мога да се грижа за себе си, децата ми не желаеха да ме одобряват и да ми оказват помощ. Много е мъчно да осъзнаеш, че децата ти нямат потребност от теб.

Отгледах ги сама. Съпругът ми умря, когато се роди синът ни, а по това време към този момент имахме щерка. Работих на две места, с цел да съм сигурна, че децата ми имат всичко належащо.

И на двамата дадох висше обучение. Дъщерята стана дизайнер, а синът стана инженер.

Намериха си добра работа. Докато бях здрав, постоянно им помагах с внуците. Имам двама внуци: Михаил, синът на щерка ми, и Андрех, момчето на сина ми. Водех момчетата на тренирвки и ги вземах от учебно заведение. Те постоянно оставаха при мен.

Но един ден ми прилоша навръх улицата и ме откараха в болничното заведение.

Тогава децата демонстрираха същинското си отношение. Дъщеря ми ме посети единствено един път за цялото време, а синът ми единствено се обади. Изписаха ме седмица по-късно, лекарите предложиха да не се пренатоварвам.

Скоро обаче децата доведоха внуците си при мен. Знаете по какъв начин е с тях: от време на време играете с тях, от време на време готвите, от време на време ги водите на детската площадка. След два месеца отново се почувствах зле.

Помолих сина ми да ме заведе на обзор, само че той постоянно беше ангажиран. Наложи се да крещя такси, което беше сериозен разход за пенсионерка като мен. След време въобще не можех да стана от леглото. Обадих се на щерка ми, само че тя беше на работа и ме посъветва да извикам кола за спешна помощ.

Пак ме закараха в болничното заведение. Оттогава не мога да вървя сама. Преди изписването лекарят изясни на децата ми, че не мога да остана сама, нуждая се от грижи.

Вкъщи щерка ми и синът ми дълго спореха кой от тях да ме прибере. Дъщеря ми твърдеше, че апартаментът й е дребен и няма обособена стая за мен. Синът сподели, че жена му чака дете и надали ще се съгласи тъщата му да се нанесе.

Чувствах се толкоз засрамена, че съм живяла цялостен живот за децата ми, а те не ми оказват никакво състрадание. Прекъснах ги:

– Махайте се и двамата! Не желая да виждам никой от вас! Мога да се оправя сама и нямам желание да ви бъда в тежест.

Те си потеглиха. А аз останах да лежа в леглото и да рева. Как стана това? Как моите обичани деца израснаха такива егоисти? Наистина ли аз съм ги възпитал по този метод?

Цяла нощ не можах да заспя. А на сутринта, в депресивно положение, чух входната врата да се отваря и се уплаших. Оказа се, че децата са си тръгнали, а апартаментът е останал отключенцяла нощ.

Но не можах да стана да видя кой е. Беше съседката от първия етаж – блага млада жена, която сама отглеждаше щерка си.

Бе пристигнала да ме види по какъв начин съм. Почувствах се толкоз засегната, че й описах всичко.

Тя ми предложи помощта си. Но в случай че личните ми деца не се нуждаят от мен, по какъв начин мога да приема помощ от чужд? Съседката обаче настоя. Тя ми донесе храна и направи чай.

Оттогава тази жена ме гледа и аз й давам половината от пенсията си. Тя ми купува храна и готви с тези пари. Останалата част от пенсията отива за комунални услуги и битови потребности.

Сега животът ми зависи от непозната, а личните ми деца въобще не ги е грижа. Обаждат се от време на време и с облекчение схващат, че има кой да ме гледа.

Никога не съм мислила, че в края на живота си ще бъда предадена от личните си деца.