България не е малка. Велика е!
" Когато описвам в Украйна, хората се изненадват: " Леле, в дребна България събрахте толкоз пари за три седмици ". И аз им давам отговор: България не е дребна, велика е ", споделя бесарабска българка Татяна Станева на откриването на интернационалния кино фестивал " ОКО ". Неговото четвърто издание се организира в България.
Един пост във Facebook прави фестивала вероятен
Само до преди няколко седмици фестивалът наподобява жертван. Достатъчно финансиране няма, а самата Станева признава, че макар вродения си оптимизъм е обезверена. Приятели ѝ споделят да стартира дарителска акция. " Не имах вяра, че мога да събера пари за просвета. Питах се какъв брой са тези хора, при всички русофили в България, които са демократи, които поддържат и които желаят да чуят истината ", признава кинорежисьорката. Но се оказва, че е нужен единствено един пост във Facebook. " За три седмици ние събрахме повече, в сравнение с бяхме декларирали. Имаше дарения по 5 лв., които за мен са още по-ценни. Защото разбирам, че това го е дал човек, който няма, само че желае да взе участие. "
И по този начин " ОКО " се осъществя - с 46 кино лентата от 22 страни. Началото даде филмът " Живот на лимита " на Павло Пелешок, който напомня историята на войната - от Евромайдана, през анексията на Крим и последвалите конфликти по източната граница на Украйна, до пълномащабната съветска инвазия. " До 24 февруари 2022 година ние в мирните елементи мъчно си представяхме какво става там ", споделя Станева. На въпроса за какво избира тъкмо този филм за началото на фестивала, тя дава отговор: " Няколко пъти спирах кино лентата, с цел да рева. За първи в живота ми се доповръща от болежка. Веднага разбрах, че този филм би трябвало да е акцент. "
Фестивалът беше открит с минута безмълвие в памет на жертвите на съветската експанзия в Украйна.Снимка: Alexandar Detev/DW" Човек може да има две родини "
Подкрепата, която българите указват на Украйна от началото на войната, е изключително значима за бесарабските българи. Защото в сърцата на доста от тях съжителстват две страни. Както споделя Олена Коцева от сдружението на украинските организации в България " Мати Украйна ": " Човек може да има две родини, може да ги обича толкоз мощно, че да прави всичко по силите си, с цел да бъде по-добро бъдещето им. "
" Чувствам се у дома през днешния ден ", споделя Станева по време на откриването на фестивала в София. " Имам толкоз доста другари, това ми цялостни сърцето и ни дава крила - на целия екип. " Тя е уверена, че дезинформацията и лъжите постепенно, само че несъмнено губят борбата против истината. " Имала съм обстановки, в които даже ме псуват. Това ми е разбивало сърцето. Но капка по капка създадохме един океан от истина ", акцентира бесарабската българка. " Говорейки истината, ние пречупихме обстановката. Успяхме да победим лъжите на тези, които твърдяха, че ние - украинските българи - сме нямали опция да учим български, че чакаме Путин и така нататък "
" Омръзна ни от едни и същи съветски опорки "
В тази борба се причислява и Александър Барон, основател на плана " Бесарабски фронт " и част от екипа на " ОКО ". " Често се срещам с мнения за наркомани, фашисти. На хората, които мислят по този начин, желая да кажа, че Украйна за нас е татковина. Тази страна ни дава доста благоприятни условия. Ако Украйна беше фашистка, щях ли да имам късмет да пиша и то на български? ", пита той.
Александър Барон е фотограф и основател на плана " Бесарабски фронт ", който се бори с дезинформацията.Снимка: Alexandar Detev/DW" На толкоз събития и фестивали се приказва на два езика - единият от тях е български. Пътувал съм от Болград до Измаил до Мелитопол, на всички места с красиви български носии, непокътнати обичаи. Това допустимо ли е, в случай че нямаше стимулиране от страната? Омръзна ни да отговаряме на едни и същи съветски опорки. "
Откриването на фестивала бе придружено и от галерия на няколко украински фотографа. Един от тях е Барон: " Това е снимано през януари тази година, когато бях в Ирпен и Буча. Блоковете бяха задачите в дупки, а нито една къща нямаше цялостен покрив. Каква злоба би трябвало да изпитваш, с цел да идваш в такива места, където няма нито един боен обект, да стреляш и рушиш всичко? "
Александър Барон пътува до Буча, с цел да снима разрушенията там.Снимка: Alexandar Detev/DWЗа да разберем по-добре Украйна и българите там
Татяна Станева е уверена, че в случай че има повече фестивали като " ОКО ", няма да има войни. " Познавайки непознатата просвета, започваме да познаваме повече и себе си. И изчезват всички ксенофобии и други уплахи. Защото те се раждат тогава, когато не си осведомен. Нашите филми демонстрират такива отдалечени кътчета на нашата планета, само че и с хората в тях желаеме едно и също - да бъдем щастливи, а децата ни да порастват и да знаят кои са. "
Целта на Станева е хората да опознаят по-добре Украйна, да намерят сходствата и да схванат по-добре както страната, която през днешния ден се бори за съществуването си, по този начин и българите там. Затова и прожекциите в последната година и половина следват избрани стъпки. " Първата прожекция я направихме единствено с културни филми, с цел да могат да хората да опознаят Украйна. През ноември дойдохме да разкажем за болките и очакванията на Украйна с филми за Чернобил, Гладомор, за войната. А в този момент - задачата на етнографския кинофестивал е да изградим междукултурен разговор ", изяснява основателката на " ОКО ".
А какво още не знаем за Украйна, близо 600 дни след началото на войната? " Хората не схващат, че с руснаците сме разнообразни нации. Ние сме Европа. Имаме друга просвета, друг език и друга менталност. И религията не ни е една и съща. Защото ние сме вярващи, а те са безбожници. Само атеист може да работи по този начин. Това тяхното не е вяра, а конструкция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). "
се организира в София от 1 до 7 октомври 2023 година.
