Когато президентът Румен Радев казва, че Трети март е червената

Когато президентът Румен Радев споделя, че " Трети март е алената линия на нашето самообладание ", то следва въпросът какво ще направи оповестеното от него " национално придвижване ", когато алената линия бъде премината и няма да е народен празник. Опит за бунт? Ще въстане против закон, признат от болшинство в страна, която по Конституция е парламентарна република? Ще отхвърли решение на регионален шеф и СОС за Паметника на Съветската войска? А може би ще направи жива верига към Паметника с съветски и български флагове, пълководци от " Възраждане ", Българска социалистическа партия и Левицата и ще излезе начело с вдигнат пестник, (вместо шмайзер като гранитния солдат)...

Спасителят от Шипка

По-скоро Народно придвижване " 3 март "  може да се окаже предсказваният отдавна политически план на президента. И въпреки да го разгласи от връх Шипка, обичана руменрадева естрада, няма по какъв начин да носи същото име - към този момент има (проруско) паравоенно формирование - Българско национално опълчение " Шипка ", което трябваше да бъде тествано от ДАНС от предписание на прокуратурата. Няма да е първият политически план в отбрана на " изконни "  ценности - " Възраждане "  брани лв., Българска социалистическа партия - обичайното българско семейство, а националната секта - 3 март.

Няма подозрение, че откакто обединението сред двете най-големи политически сили постави завършек на служебната му власт, президентът откри ново леговище.  Абстрактно-идеално, каквото подхожда на такава фигура - да избавя държавността от " безродници "  и " аварирали в безчестието си ", а значи и да дефинира кой може да се назова българин. В този целофан Радев напъхва селекцията си от политическия и геополитическия дневен ред - желаната оставка на назначения при служебния кабинет основен секретар на Министерство на вътрешните работи, убийството на Алексей Петров, войната, която " Украйна упорства да води "  - и българските " войнолюбци ", концесията на порт Росенец на частната съветска компания " Лукойл "  и прочие.

Изгодно ли е за България подписаното от служебното държавно управление на Радев съглашение с " Боташ ", даващо безграничен достъп на Турция до българската газопреносна система?Снимка: BGNES

Къде се подрежда договорът с " Боташ "

Могат ли да бъдат наречени " безродници "  обаче висши държавни чиновници, споразумели се турска компания да има право на неустойки в контракт, само че не и българска? Подписаното от служебното държавно управление съглашение с турската " Боташ "  дава безграничен достъп на Турция до българската газопреносна система. Освен това задължава българската страна, без значение дали получава контрактуваните количества природен газ, да заплаща - общо 2,5 милиарда евро за 13 години. " Турската компания " Боташ "  получава достъп до българския и европейския пазар, без противоположното да е правилно ", сподели неотдавна министър председателят Николай Денков, нарекъл документа неблагоприятен. Българска социалистическа партия го дефинира като нездравословен, а някогашният енергиен министър на социалистите Румен Овчаров - като " извънредно малоумен "  в ефира на Bulgaria ON AIR. " България има тръбопроводи отвред, имаме терминал в Александруполис, на който сме притежатели на 20%. И ние подписваме контракт за 13 години за 300 млн. лв. годишно, с цел да резервираме потенциал в Турция. Като искаш турски газ, подпиши си - " Турски поток "  е на пътя ", разяснява енергийният специалист.

Засега предоговарянето на съглашението, задължаващо " Булгаргаз "  да подписа контракт с " Боташ ", върви мъчно - макар напъните на кабинета Денков-Габриел. Ако го скапе, българската страна ще понесе съществени наказания.

Така че по отношение на сделките с " Боташ ", българското общество е в правото да каже (като президента от Шипка)  " не на опитите за разграждане на държавността с завладяването на институциите за користни политически и стопански цели ".

В страната на разума…

В една рационална страна е здравословно за обществото и партиите президентът да не се съгласява с всички дейности на ръководещите, да ги подлага на критика, само че и предизвиква, а държавно управление и държавен глава да са в разговор. Войната, която Русия стартира в Украйна, начерта кървавочервена линия - и се видя, че президентът Радев не е в полосата, където са европейските страни и членове на НАТО, към които принадлежи и България.

Емилия МилчеваСнимка: privat

Президент и ръководещи не просто са в спор, те са от двете страни на най-голямата разграничителна линия от Втората международна война насам. Българският държавен глава, някогашен натовски военачалник, не споделя базисни полезности на съюзите и техните обединени послания за поддръжка на украинския суверенитет и териториална целокупност, в това число военна помощ за Киев и наказания за Русия. Радев отива по-далеч - без значение от алените линии, които Европейски Съюз постанова по отношение на съветските газ и нефт, с приходите от които Кремъл финансира войната, посредством служебния си кабинет той опитва български коридори за съветските въглеводороди.

Нефтопроводът от Александруполис до Бургас към този момент е на равнище работни групи, само че съглашението с " Боташ "  има всички шансове да се утвърди в контракт.

Историците обаче се възмутиха, че от Шипка президентът издигна идея за отбрана на 3 март - датата, на която е подписан Санстефанският кротичък контракт. Същият, който изключва от България градове в Родопите и Тракия, компенсира Сърбия с български земи в Нишко, дава Северна Добруджа на Румъния. Всички дипломати са били наясно, че ще бъде ревизиран, както и става в Берлин, където Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя. Не за такава България са се били опълченците, пред чиято костница век и половина по-късно български президент подстрекава жителите и пропагандира сляпа лоялност към кухи дати.

На подписването на предварителния Санстефански мирен не е участвал българин - макар починалите близо 3500 опълченци. На подписването на предварителното съглашение сред " Булгаргаз "  и турската " Боташ "  са участвали - и какво от това. Трети март ще остане формален празник, предлагането на ръководещото болшинство е да не бъде народен. Но какво ще се прави с контракта с " Боташ "  - пази ли го и него националното придвижване?