Новата битка за морския бряг
Когато през 1948 година Георги Димитров се срещнал със своя чехословашки приятел от Коминтерна Клемент Готвалд, надали си е мислел, че това ще постави началото на една нова промишленост за България. Готвалд обяснил на българския началник, че страната му има да изплаща репарации на Чехословакия според Парижкия контракт. Димитров обаче декларирал, че страната е в извънредно тежко финансово положение и няма пари за репарации, само че Готвалд му отвърнал, че за сметка на това България има море, на което чехословашкият пролетариат може да почива, тъй като, в случай че замине за тогава югославското адриатическо море, може и да не се върне.
Така е взето решението за градежа на първите четири хотела на туристическия комплекс "Дружба ", а варненци дълго време ги назовават чешките хотели, тъй като първите туристи са били точно чехите. Така тъкмо преди 70 години стартира застрояването на българското Черноморие. Следват строителството на Златни пясъци, а в наричана от локалните дребна несебърска пустиня - построяването на Слънчев бряг. До 1989 година в курорта има 27 000 кревати. След приватизацията на хотелите и реституцията на терени в средата и края на 90-те години Слънчев бряг се разрасна, а през днешния ден в него почиват по едно и също време над 500 000 туристи.
Истинският взрив на строителството се случи през първите 10 години на XXI век. На процедура по българското Черноморие има два конгломерата - Варна и Бургас. На север от Варна до Албена и Каварна е една непрекъсната бетонна стена. На юг от Свети влас до Крайморие и от Черноморец до Царево - също. По средата дребното останали диви плажове са към Кара дере и Иракли, които дружно с Корал бяха оповестени за екоплажове, само че репортажи от седмицата описват, че на север от Бяла също стартира "култивиране " на брега.
Слънчев бряг и Златни пясъци се трансфораха в курортни джунгли, известни с евтините нощувки и алкохол. Свети влас от малко рибарско селце в този момент към този момент се катери по подножието на Стара планина. Между Несебър, Равда, Ахелой, Поморие и Сарафово няма незастроени хотели, а от морето брегът наподобява като голям град. На юг от Бургас сред Черноморец и Каваците и от Приморско до Царево въпреки и не толкоз на гъсто и на високо - също.
На процедура от дългото 354 км българско Черноморие незастроени остават към 60 - 70 км. Бумът на пазара на недвижими парцели от последните години върна инвеститорския интерес и в този момент борбата е за тях - на юг от Царево до устието на река Резово и на север от Калиакра до нос Картал на границата с Румъния.
Причините тези километри брегова линия още да не са застроени не е неналичието на интерес, а поради предпазените територии - парк "Странджа " и 8 предпазени зони към Шабла. Сега се вършат опити тези спънки да отпаднат. От една страна, кметовете се пробват да защитят ползите на локалните хора, които към момента не са си продали земите, а по този начин ще им вдигнат цената, тъй като "идват избори " и "няма софиянци да вземат решение вместо нас ". От друга, те желаят да развият общините си и да задоволят желанието на вложителите, които към този момент са комасирали имоти. И няма никакво значение дали кметовете са от Българска социалистическа партия, ГЕРБ или друга политическа партия, тъй като те са "местните ".
Миналата седмица стана ясно, че се приготвя нов общ организационен проект на община Царево и той е следващ опит да се застрои първата линия пред морето, която влиза в парк "Странджа ". От едната страна са ползите на тези, които считат, че тъкмо поради парка регионът е към момента достоверен и притегля туристи, които обичат природата. От другата са хората от региона, които желаят той да се развива, тъй че хората там да имат повече благоприятни условия за облага.
На север също има придвижване. В началото на годината кметът на Каварна Нина Ставрева изиска да бъде изваден от резерват "Калиакра " плажът Болата, съмненията са, че още веднъж става въпрос за строителство. Вероятността северното море да не се промени толкоз доста е по-голяма поради късия туристически сезон, по-студеното време, слабата рубла и неналичието на инфраструктура.
Сегашните опити на общините да извадят елементи от крайбрежието от предпазените територии са единствено началото на борбата за първата линия. Тези хрумвания към този момент срещат опозиция и в случай че напреднат, евентуално ще доведат до митинги. Дали обаче ще се случи следващата вълна на застрояване зависи освен от това опълчване. Засиленият интерес в този момент е провокиран главно от възхода в пазара на недвижими парцели. Ако той скоро се охлади, въпросът ще се реши от единствено себе си. Ако обаче растежът продължи, салдото сред инвеститорските ползи и тези на хората, които не желаят повече бетон, ще би трябвало да се търси от локалните и централните управляващи. Тогава прогнозата ще бъде за бурно море - новата борба за морския бряг ще бъде шумна и дълга.
Източник: "Капитал "
Така е взето решението за градежа на първите четири хотела на туристическия комплекс "Дружба ", а варненци дълго време ги назовават чешките хотели, тъй като първите туристи са били точно чехите. Така тъкмо преди 70 години стартира застрояването на българското Черноморие. Следват строителството на Златни пясъци, а в наричана от локалните дребна несебърска пустиня - построяването на Слънчев бряг. До 1989 година в курорта има 27 000 кревати. След приватизацията на хотелите и реституцията на терени в средата и края на 90-те години Слънчев бряг се разрасна, а през днешния ден в него почиват по едно и също време над 500 000 туристи.
Истинският взрив на строителството се случи през първите 10 години на XXI век. На процедура по българското Черноморие има два конгломерата - Варна и Бургас. На север от Варна до Албена и Каварна е една непрекъсната бетонна стена. На юг от Свети влас до Крайморие и от Черноморец до Царево - също. По средата дребното останали диви плажове са към Кара дере и Иракли, които дружно с Корал бяха оповестени за екоплажове, само че репортажи от седмицата описват, че на север от Бяла също стартира "култивиране " на брега.
Слънчев бряг и Златни пясъци се трансфораха в курортни джунгли, известни с евтините нощувки и алкохол. Свети влас от малко рибарско селце в този момент към този момент се катери по подножието на Стара планина. Между Несебър, Равда, Ахелой, Поморие и Сарафово няма незастроени хотели, а от морето брегът наподобява като голям град. На юг от Бургас сред Черноморец и Каваците и от Приморско до Царево въпреки и не толкоз на гъсто и на високо - също.
На процедура от дългото 354 км българско Черноморие незастроени остават към 60 - 70 км. Бумът на пазара на недвижими парцели от последните години върна инвеститорския интерес и в този момент борбата е за тях - на юг от Царево до устието на река Резово и на север от Калиакра до нос Картал на границата с Румъния.
Причините тези километри брегова линия още да не са застроени не е неналичието на интерес, а поради предпазените територии - парк "Странджа " и 8 предпазени зони към Шабла. Сега се вършат опити тези спънки да отпаднат. От една страна, кметовете се пробват да защитят ползите на локалните хора, които към момента не са си продали земите, а по този начин ще им вдигнат цената, тъй като "идват избори " и "няма софиянци да вземат решение вместо нас ". От друга, те желаят да развият общините си и да задоволят желанието на вложителите, които към този момент са комасирали имоти. И няма никакво значение дали кметовете са от Българска социалистическа партия, ГЕРБ или друга политическа партия, тъй като те са "местните ".
Миналата седмица стана ясно, че се приготвя нов общ организационен проект на община Царево и той е следващ опит да се застрои първата линия пред морето, която влиза в парк "Странджа ". От едната страна са ползите на тези, които считат, че тъкмо поради парка регионът е към момента достоверен и притегля туристи, които обичат природата. От другата са хората от региона, които желаят той да се развива, тъй че хората там да имат повече благоприятни условия за облага.
На север също има придвижване. В началото на годината кметът на Каварна Нина Ставрева изиска да бъде изваден от резерват "Калиакра " плажът Болата, съмненията са, че още веднъж става въпрос за строителство. Вероятността северното море да не се промени толкоз доста е по-голяма поради късия туристически сезон, по-студеното време, слабата рубла и неналичието на инфраструктура.
Сегашните опити на общините да извадят елементи от крайбрежието от предпазените територии са единствено началото на борбата за първата линия. Тези хрумвания към този момент срещат опозиция и в случай че напреднат, евентуално ще доведат до митинги. Дали обаче ще се случи следващата вълна на застрояване зависи освен от това опълчване. Засиленият интерес в този момент е провокиран главно от възхода в пазара на недвижими парцели. Ако той скоро се охлади, въпросът ще се реши от единствено себе си. Ако обаче растежът продължи, салдото сред инвеститорските ползи и тези на хората, които не желаят повече бетон, ще би трябвало да се търси от локалните и централните управляващи. Тогава прогнозата ще бъде за бурно море - новата борба за морския бряг ще бъде шумна и дълга.
Източник: "Капитал "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ