Мисия „Специален отбор СНИМКИ
Когато преди 4 години известната треньорка по баскетбол Тина Димитрова признава това пред другарка, преди малко се е върнала от Ботуша след 10 година живот там. Нямаш проблем, отсича приятелката й и я среща с основателката на съдружие „ Паралелен свят “.
Освен организационната си работа в професионалния " Академик Бултекс 99 ", през днешния ден Тина тренира Специалния тим от младежи със здравословни проблеми, който е основала. Води ги на лагери и мечтае да смъкне възрастовата граница, при която те стартират да се занимават със спорт. За безвъзмездната си работа с тях получи наградата в раздел „ Образователни действия “ в акцията „ Пловдив -град на положителното “.
Всичко стартира с първата стъпка
Всичко почнало точно в Италия, където българката отпътувала със сина си, подбран да играе там баскет още на 15 години. Веднъж в седмицата Тина ходела да оказва помощ на хора с увреждания в Римини. А когато синът й заиграл за „ Сан Лазеро “, спонсорката на отбора й подарила една книга. Между страниците й, а след това и онлайн срещнала Уилям Босели. Мъжът, който е разпален почитател, дълги години работил в кафене и магазинче, през което минавали всичките играчи на баскет отбора на Болоня. Тумор в гръбнака наложил интервенция, след която мъжът останал неподвижен, движейки единствено главата си. През цялото тестване до него останали спортистите от „ Фортитудо Болоня “. Бивши играчи и част от щаба основали организацията " Willy The King Group ". Тя оказва помощ и на някогашни спортисти, претърпели тежка контузия. Сред тях е плувкинята Джулия Гирети. Скок от трамплин я приковал към инвалидна количка по време на подготовката й за международно състезание. Опитите й да преодолее рестриктивните мерки почнали с танци, а
плуването извадило от инвалидния стол бъдещата олимпийска медалистка.
Тина Димитрова също е била на шампионат за хора, които не се предават на оковите на физическите недъзи - европейското състезание в Мадейра, където нямало състезатели единствено от България и Босна. Това беше един от уроците в живота ми, споделя треньорката.
По време на престоя й в Италия всяка година в първия уикенд на юни взела участие и в мини кампуси в Болоня. Различни хора живееха 3 дни дружно, без никой да се взира в минусите на другия, спомня си тя. Тогава се пробудила фантазията й да направи това и в родината, с цел да даде късмет на младежи със специфични потребности.
Още на първата среща с Кремена Стоянова от „ Паралелен свят “ Тина Димитрова предложила да заведе наши деца на тридневния конгрес на Ботуша. Сигурно са си помислили: „ Тази е луда “, смее се тя. В последна сметка през 2017 година отишли с Кремена и нейния наследник. Виждайки с очите си по какъв начин работи концепцията, тя се трансформирала в първия съидейник на Тина у нас.
И още през септември се събрал първият състав на Специалния тим - младежи от 16 до 22 година, измежду които аутисти, страдащи от Синдром на Даун, ДЦП, затруднения след епилепсия. „ Всичко стартира с първата стъпка “, споделила треньорката на Лъчезар, Иван, Митко, Лили, Христо, Ради, Денис и Мартин. Много по-късно те разбрали какво е дрибъл и баскетболен стоеж. Днес в тренировките Тина към този момент вкарва детайли на интелектуална игра, а отборът е повишен на 28 играчи.
Година по-късно се случил и първият тукашен празник като в Италия -„ Щастливи за ръка “. Вече има 3 издания, идват и участници от Италия. Една година Тина поканила приятелки баскетболистки от Перник и те го организирали и там. Но не й стига - желае да види това в цяла България. Водила договаряния с два града, зам.-кметовете се въодушевили и си останали с това.
Защо тук не става?
„ Преди тези младежи са били „ невидими “. Обществото последователно се отваря за тях. Но към момента хора, които не са се докосвали персонално до такава орис, мъчно осъзнават, че не са страшни, нито заразни, а цялостни с сила и добрина “, споделя Тина. Мечтата й не е да направи от Специалния тим баскетболисти, а да научи своите момчета и девойки да бъдат независими. И дребните победи са налице - Илия, който преди не пускал ръката на майка си, пазари и държи той да дава отговор за кафето на треньорката. Ицо пък току звъни да чуе по какъв начин е. Стожер на фамилните полезности, щом каже, че пие кафе, незабавно пита: „ С кого, мъжът ти знае ли? “. Как да не знае брачният партньор, като и той е въвлечен… На него се падна достойнството да получи премията на Тина, до момента в който тя е на лагер със своя отбор в Албена.
Дясна ръка й е и бащата на Лъчо,
прочут като Гери, въпреки че същинското му име е Асен. Никога не го е питала дали въобще знае разпоредбите на баскетбола, само че е сигурна, че е подготвен за треньор. Един италианец - Маурицио Рива, който пристигнал на тукашно събитие, също е правилен другар на тима - персонално и посредством бизнеса си оказва помощ непрекъснато. Тина е признателна и на още сътрудници и компании, поради които няма грижи с обезпечаването на топки и наема на зала един път седмично. С тяхна помощ провежда и пътувания със Специалния тим. Досега 4 пъти са били в Италия и на посетители на клуба по гребане на „ Галата сарай “ в Истанбул. Паднали в другарската среща, само че пък Лъчезар отбелязал 4-5 тройки. А след това посетили и учебно заведение за деца със специфични потребности.
Баскетболистите на Тина са взели участие в шампионата „ Трима на трима “ в Швейцария. А в този момент имат и покана за „ Пет на пет “ в Италия, където в тима ще се включат и двама баскетболисти от НСА. Благодарение на пловдивския специфичен отбор към този момент и в Националната спортна академия има подобен тим.
Това постоянно е било моята фантазия - да живеят пълноценно за себе си, споделя Тина Димитрова. И счита, че не тя, а родителите на тези деца са героите. Когато се събират дружно на ски в Боровец, от време на време пита себе си дали е по-щастлива за младежите, или поради усмивките на техните фамилии. Всички са другари и с нейното. Лесно и абсолютно се сработили и между тях, и с внучките й - 3-годишната Ева и 5-годишната Атина.
Когато сме дружно, тези деца имат обществен живот,
споделя треньорката им. Иначе са били приобщени, до момента в който са учели. След това обаче се оказват в празен дом, до момента в който родителите им работят. Някои се трудят в общественото дружество на „ Паралелен свят “. Затова най-неприятното е, когато треньорката каже, че би трябвало към този момент да починат. Това значи, че е пристигнало време да се разделят.
Най-голямата болежка за фамилиите им пък е какво ще се случи с децата, когато тях към този момент ги няма. В Италия са измислили и това. Семейства със специфични деца дарили жилищата си на организацията „ След нас “. Там живеят младежи с разнообразни здравословни проблеми, групирани по подобаващ метод.
У нас за едно от момчетата в Специалния тим - Петко, най-голямата фантазия била да работи. В момента е зает да почиства Гребната база и няма по-старателен от него, когато Тина я прекосява със утринния крос. Ако се даде опция на тези хора, могат да са пълноценни, има вяра тя. И постоянно си спомня за пицария в Италия, където 70% от личния състав е от аутисти, а на стената има табела: „ Благодарим за търпението, което ще деянията “.
„ Италия е мястото, което промени живота ми - споделя Тина. - Помогна ми да сбъдна фантазиите си и да бъда по-добра. Разбрах, че би трябвало да ценим това, което имаме, а не да гоним каквото нямаме. Че светът не се върти към мен. Че в случай че всеки даде напълно мъничко от добротата си, ще е по-добро място за всички. “
Освен организационната си работа в професионалния " Академик Бултекс 99 ", през днешния ден Тина тренира Специалния тим от младежи със здравословни проблеми, който е основала. Води ги на лагери и мечтае да смъкне възрастовата граница, при която те стартират да се занимават със спорт. За безвъзмездната си работа с тях получи наградата в раздел „ Образователни действия “ в акцията „ Пловдив -град на положителното “.
Всичко стартира с първата стъпка
Всичко почнало точно в Италия, където българката отпътувала със сина си, подбран да играе там баскет още на 15 години. Веднъж в седмицата Тина ходела да оказва помощ на хора с увреждания в Римини. А когато синът й заиграл за „ Сан Лазеро “, спонсорката на отбора й подарила една книга. Между страниците й, а след това и онлайн срещнала Уилям Босели. Мъжът, който е разпален почитател, дълги години работил в кафене и магазинче, през което минавали всичките играчи на баскет отбора на Болоня. Тумор в гръбнака наложил интервенция, след която мъжът останал неподвижен, движейки единствено главата си. През цялото тестване до него останали спортистите от „ Фортитудо Болоня “. Бивши играчи и част от щаба основали организацията " Willy The King Group ". Тя оказва помощ и на някогашни спортисти, претърпели тежка контузия. Сред тях е плувкинята Джулия Гирети. Скок от трамплин я приковал към инвалидна количка по време на подготовката й за международно състезание. Опитите й да преодолее рестриктивните мерки почнали с танци, а
плуването извадило от инвалидния стол бъдещата олимпийска медалистка.
Тина Димитрова също е била на шампионат за хора, които не се предават на оковите на физическите недъзи - европейското състезание в Мадейра, където нямало състезатели единствено от България и Босна. Това беше един от уроците в живота ми, споделя треньорката.
По време на престоя й в Италия всяка година в първия уикенд на юни взела участие и в мини кампуси в Болоня. Различни хора живееха 3 дни дружно, без никой да се взира в минусите на другия, спомня си тя. Тогава се пробудила фантазията й да направи това и в родината, с цел да даде късмет на младежи със специфични потребности.
Още на първата среща с Кремена Стоянова от „ Паралелен свят “ Тина Димитрова предложила да заведе наши деца на тридневния конгрес на Ботуша. Сигурно са си помислили: „ Тази е луда “, смее се тя. В последна сметка през 2017 година отишли с Кремена и нейния наследник. Виждайки с очите си по какъв начин работи концепцията, тя се трансформирала в първия съидейник на Тина у нас.
И още през септември се събрал първият състав на Специалния тим - младежи от 16 до 22 година, измежду които аутисти, страдащи от Синдром на Даун, ДЦП, затруднения след епилепсия. „ Всичко стартира с първата стъпка “, споделила треньорката на Лъчезар, Иван, Митко, Лили, Христо, Ради, Денис и Мартин. Много по-късно те разбрали какво е дрибъл и баскетболен стоеж. Днес в тренировките Тина към този момент вкарва детайли на интелектуална игра, а отборът е повишен на 28 играчи.
Година по-късно се случил и първият тукашен празник като в Италия -„ Щастливи за ръка “. Вече има 3 издания, идват и участници от Италия. Една година Тина поканила приятелки баскетболистки от Перник и те го организирали и там. Но не й стига - желае да види това в цяла България. Водила договаряния с два града, зам.-кметовете се въодушевили и си останали с това.
Защо тук не става?
„ Преди тези младежи са били „ невидими “. Обществото последователно се отваря за тях. Но към момента хора, които не са се докосвали персонално до такава орис, мъчно осъзнават, че не са страшни, нито заразни, а цялостни с сила и добрина “, споделя Тина. Мечтата й не е да направи от Специалния тим баскетболисти, а да научи своите момчета и девойки да бъдат независими. И дребните победи са налице - Илия, който преди не пускал ръката на майка си, пазари и държи той да дава отговор за кафето на треньорката. Ицо пък току звъни да чуе по какъв начин е. Стожер на фамилните полезности, щом каже, че пие кафе, незабавно пита: „ С кого, мъжът ти знае ли? “. Как да не знае брачният партньор, като и той е въвлечен… На него се падна достойнството да получи премията на Тина, до момента в който тя е на лагер със своя отбор в Албена.
Дясна ръка й е и бащата на Лъчо,
прочут като Гери, въпреки че същинското му име е Асен. Никога не го е питала дали въобще знае разпоредбите на баскетбола, само че е сигурна, че е подготвен за треньор. Един италианец - Маурицио Рива, който пристигнал на тукашно събитие, също е правилен другар на тима - персонално и посредством бизнеса си оказва помощ непрекъснато. Тина е признателна и на още сътрудници и компании, поради които няма грижи с обезпечаването на топки и наема на зала един път седмично. С тяхна помощ провежда и пътувания със Специалния тим. Досега 4 пъти са били в Италия и на посетители на клуба по гребане на „ Галата сарай “ в Истанбул. Паднали в другарската среща, само че пък Лъчезар отбелязал 4-5 тройки. А след това посетили и учебно заведение за деца със специфични потребности.
Баскетболистите на Тина са взели участие в шампионата „ Трима на трима “ в Швейцария. А в този момент имат и покана за „ Пет на пет “ в Италия, където в тима ще се включат и двама баскетболисти от НСА. Благодарение на пловдивския специфичен отбор към този момент и в Националната спортна академия има подобен тим.
Това постоянно е било моята фантазия - да живеят пълноценно за себе си, споделя Тина Димитрова. И счита, че не тя, а родителите на тези деца са героите. Когато се събират дружно на ски в Боровец, от време на време пита себе си дали е по-щастлива за младежите, или поради усмивките на техните фамилии. Всички са другари и с нейното. Лесно и абсолютно се сработили и между тях, и с внучките й - 3-годишната Ева и 5-годишната Атина.
Когато сме дружно, тези деца имат обществен живот,
споделя треньорката им. Иначе са били приобщени, до момента в който са учели. След това обаче се оказват в празен дом, до момента в който родителите им работят. Някои се трудят в общественото дружество на „ Паралелен свят “. Затова най-неприятното е, когато треньорката каже, че би трябвало към този момент да починат. Това значи, че е пристигнало време да се разделят.
Най-голямата болежка за фамилиите им пък е какво ще се случи с децата, когато тях към този момент ги няма. В Италия са измислили и това. Семейства със специфични деца дарили жилищата си на организацията „ След нас “. Там живеят младежи с разнообразни здравословни проблеми, групирани по подобаващ метод.
У нас за едно от момчетата в Специалния тим - Петко, най-голямата фантазия била да работи. В момента е зает да почиства Гребната база и няма по-старателен от него, когато Тина я прекосява със утринния крос. Ако се даде опция на тези хора, могат да са пълноценни, има вяра тя. И постоянно си спомня за пицария в Италия, където 70% от личния състав е от аутисти, а на стената има табела: „ Благодарим за търпението, което ще деянията “.
„ Италия е мястото, което промени живота ми - споделя Тина. - Помогна ми да сбъдна фантазиите си и да бъда по-добра. Разбрах, че би трябвало да ценим това, което имаме, а не да гоним каквото нямаме. Че светът не се върти към мен. Че в случай че всеки даде напълно мъничко от добротата си, ще е по-добро място за всички. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ