Когато погледна назад към детството си и го сравня с

Когато погледна обратно към детството си и го сравня с модерните времена, не е нужно доста ровене, с цел да осъзная, че всичко се е трансформирало. И до момента в който някои неща се трансформираха към по-добро, наподобява, че обществото като цяло се движи по низходяща траектория. Защо се случва по този начин, макар че от ден на ден хора се самообразоват в материята на духовното и в логиката на психиката? Защо, макар че са наясно с негативните прояви на човешките дефекти, обществото като цяло върви обратно? 

1. „ Влиятелните “ персони в обществените медии, определящи публичното мнение

С възхода на обществени медийни платформи като Фейсбук, Twitter и Instagram, от ден на ден стават по този начин наречените авторитетни персони, които дефинират посоките на публичното мнение в обществените мрежи. В Instagram или Фейсбук ние сме бомбардирани от хора, които са се „ фотошопували “ до неразбираемост, с цел да изобразят илюзията за съвършенство. Тъй като мозъкът постоянно има вяра на това, което вижда на подсъзнателно равнище, когато гледаме тези облици, започваме да се съпоставяме с нещо, което не съществува. Това оказва голямо въздействие върху нашето самочувствие и психологично здраве.
Не забравяйте, че на доста от тези инфлуенсъри се заплаща, с цел да популяризират артикули, вариращи от бързи решения за намаляване до грим и печелене на лесни пари. За страдание, не всички „ интензивности “ на популярните инфлуенсъри са ориентирани да ви ориентират кое е най-хубавото във ваш интерес и постоянно ви се продават артикули, които или не работят или са въздух под налягане и нямат нищо общо с рекламата за тях.

2. Избягване на действителни контакти

Преди обществените медии хората трябваше да употребяват телефоните си, с цел да поддържат връзка и да се срещат в действителния свят. С годините все по-малко хора споделят лице в лице, избират обществените медии. Имаме цяло потомство деца и младежи, които са израснали на своите компютри и рядко поддържат връзка персонално. На собствен ред психологичните болести, вариращи от тревожни разстройства до разстройства на личността, непрестанно нарастват. Парадоксът е, че назоваваме тези платформи обществени медии, а в действителност те вършат хората асоциални.

3. Политика на идентичността

Хората към този момент не гледат на своите настройки и вярвания (включително политически) просто като на мисловни или морални модели. Те се разпознават с тях, трансформират се в самите хрумвания, в техни гневни бранители. Няма повече място за сериозно мислене или рационално (умерено) мислене. Рационалното мислене е сменено с краен фундаментализъм. Хората към този момент не могат да водят открити беседи и да дискутират умерено, тъй като техните политически или религиозни възгледи са тяхната еднаквост. Когато някой не е склонен с тях, те одобряват това персонално, като удар по личността им. Така те се разединяват и насъскват един против различен. Трупат яд, ненавист, нетърпимост към непознатото мнение.

4. Токсичен „ стаден “ нрав

Великият Джордж Карлин декларира, че се възхищава на хората на самостоятелна основа. Те са страхотни, когато са в по-малки групи или сами. В това положение те са по-разбиращи, толерантни и по-рационални. Но съберете ли група даже от трима, стартира токсична борба за превъзходство. Болшинството смазва малцинството, даже да е единствено вербално. Помислете и ще се сетите най-малко за няколко души, които подбуждат тълпата към протест.

5. Разпадането на фамилната единица

Уви, това е е една от най-тъжните статистики, разделите и опустошените фамилии се ежедневен факт в доста страни. По-лошото е, че съгласно проучване, представено от Guardian, разпадът на фамилията е виновен за 90% от бедността в света. Освен това, с увеличението на разпадането на фамилната единица, детските психологични болести, пристрастяването и самоубийствата също се усилват.

6. Постоянното ползване на безсмислено наличие

Ние сме това, което консумираме. Това може да се отнася безусловно за храната, а също и за възхода на безсмислено наличие, популяризирано в интернет. Все повече филми и телевизионни излъчвания демонстрират безсмислено принуждение, а някои даже стигат толкоз надалеч, с цел да популяризират манталитета на антигероите. Като просто си цъкаме във Фейсбук, се сблъскваме с жестоки смешки, войнствено и враждебно държание и почтено казано, наличие, което е цялостен буламач.

7. Поляризация на обществените медии

В документалния филм „ Социалната алтернатива “ разнообразни някогашни създатели на платформи за обществени медии изясняват по какъв начин логаритмите на тези платформи се употребяват, с цел да слагат всеки от нас в ехтене камера. Казано по-просто, непрекъснато се сблъскваме със наличие, което подхожда на наличието, което по принцип гледаме, без да ни дава друга странична позиция за съпоставяне или за сериозно мислене. Ако отидем още по-далеч, огромна част от наличието, което ни се дава, е рисковият мироглед за личните ни вярвания, което ни разделя още повече от противоположните възгледи. 

8. Култура на жертвата

Може и да не се съгласите незабавно с това изказване, само че културата на жертвите също наподобява е във напредък. Тъй като от ден на ден и повече хора не съумяват да поемат отговорност за своите дейности и личния си живот, те все по-често оправдават бруталното си държание и окаяния метод на живот с всеки различен, с изключение на със себе си. Когато те гледат на себе си като на жертви, е доста по-малко евентуално да се опитат да се намесят и да трансформират нещата. А защото различен е виновен за бедите им, както те считат, е безсмислено да се вършат каквито и да било придвижвания по посока смяна.

9. Технологична взаимозависимост

През последните няколко десетилетия и най-много след пандемията пристрастяването към технологиите продължава да нараства. И с основателна причина обществените медии и технологиите са проектирани по метод, който ви кара да се връщате за още. Подобно на инжектирането на доза хероин, ровенето в смарт телефона и безкрайното сърфиране в обществените медии обезпечава неотложен банкет на допамин. И колкото повече време отделяте за това занятие, толкоз по-пристрастяващо става.

10. Възходът на нарцисизма

В публикация от Psychology Today се цитират проучване, което демонстрира, че 70% от актуалните студенти имат по-високи индикатори при проби за егоизъм и по-ниски за емпатия, в съпоставяне със средностатистическия студент единствено преди 30 години. Ако знаете какво е егоизъм, тогава към този момент осъзнавате за какво това е злополучие за обществото. Представете си общество от захласнати от себе си, самовлюбени, манипулативни и егоистични човеци, които се интересуват само от своите стремежи и се стремят единствено към пари, придобивки и власт.
Източник