Когато питате какво е това любов, твърде е възможно да

Когато питате какво е това обич, прекомерно е допустимо да се страхувате да получите отговор. Отговорът може да ви преобърне, да унищожи фамилията ви, можете да откриете, че не обичате жена си, мъжа си или децата. Обичате ли ги? Може би ще ви се наложи да разрушите дома си, който сте построили, до последната тухла. И може да се случи по този начин, че вие в никакъв случай повече да не влезете в храма.
Но в случай че въпреки всичко желаете да си изясните този въпрос, вие ще видите, че: страхът - това не е обич, зависимостта - това не е обич, ревността - не е обич, властването и подчиняването - не са обич, отговорността и дългът - не са обич, самосъжалението - не е обич, отчаянието от това, че не ви обичат - не е обич.
Любовта не е противополжността на омразата, така както скромността не е противоположното на тщеславието. И по този начин, в случай че вие можете да премахнете всичко това, без да прибягвате до изпитание, без да го отмивате както дъждът отмива от листата праха, насъбран през доста дни, тогава може би, инцидентно, вие ще срещнете това неизмеримо цвете, което човек е търсил постоянно.
Ако вие не сте се сдобили с обич, освен това не с дребни капки от нея, а в цялото й обилие, в случай че не сте преизпълнени с нея, то светът е заплашен от крах. 
С мозъка си знаете, че единението на човечеството е витално значимо и че любовта е единственият път към това, само че кой ще ви научи да обичате? Ще може ли който и да е престиж, или някой способ, или система да ви каже по какъв начин да обичате? Ако някой ви каже, това няма да е обич. Можете ли вие да кажете:

" Аз ще упражнявам обич. Ще седнал съм ден след ден и ще мисля за любовта. Ще упражнявам добрина и примирение, ще се накарам да съм деликатен към другите ". Какво имате поради когато казвате, че ще повишавате самодисциплината си, ще упражнявате волята си, с цел да обичате? 
Когато употребявате дисциплинираност и воля, с цел да обичате, любовта се изпарява през прозореца. Практикувайки някакъв способ или система, с цел да обичате, може да станете доста умни, по-добри, да стигнете до положение на ненасилие, само че всичко това няма нищо общо с любовта. 
В този трансфорат в пустиня свят няма обич, тъй като първостепенна роля в него играят удоволствието и желанието. Но без обич вашето ежедневие няма значение и не може да има обич, в случай че няма хубост.
Красотата не е нещо, което можете да наблюдавате. Не е прелестно дърво, прелестна картина, прелестна постройка или прелестна жена. Красотата съществува единствено тогава, когато сърцето и мозъкът ви схванат какво е обич. Без обич и възприятие на хубост не съществуват добродетели и вие чудесно го знаете - каквото и да предприемете, подобрявайки обществото, осигурявайки храна на бедните, вие единствено създавате повече зло, защото без обич вашите сърца и мозъци са уродливи и немощни. Но когато има обич и хубост - всичко, което вършиме е вярно и редно. 
Ако знаете по какъв начин да обичате, можете да вършиме всичко, което желаете, тъй като любовта взема решение всички проблеми. 
Любовта — това е нещо ново, свежо, живо. За нея няма нито през вчерашния ден нито на следващия ден, тя е по-високо от суетата на мислите.  Само чистият разум знае какво е обич. И този чист разум може да живее в свят, който не е чист. 
Да намериш това изумително нещо, което човек, в своите безчислени старания се стреми да придобие посредством жертва, посредством поклонение, посредством връзки, посредством секс, посредством всички форми на наслаждение и страдалчество, е допустимо единствено тогава, когато мисълта е достигнала до разбирането за самата нея и естествено е достигнала до финала. Тогава любовта няма диаметралност, тогава в нея няма спор.
Из " Freedom from the Known " на Джиду Кришнамурти. Превод: Списание 8