Когато истината е табу, не вярвайте на утрешния ден
Когато писателят премълчава, нерядко след време съжалява. Нали все си фантазираме, че със словото си можем нещо да спасим, да предотвратим. Или пък да подтикнем, най-малко малко да подкрепим. И по този начин: не си написал и нещо се е случило. Или не се е случило – а трябвало. И ето ти скрупули, горчиви равносметки. Но става и противоположното. Написал си го чест по чест. Откликнал си, както споделяха в миналото. Предупредил си, блъснал си паника. А каквото е имало да става – отново си е станало, керванът минал и се извървял. Има елементарно опрощение – камбаната ти е била слаба или обществото не дочува. Но и това не работи: цялостно е с образци, когато колоси на словото са опитвали да се намесят в международната среда, творбите им, с които са си послужили, са останали за безконечни времена, само че в своето време не са попречили на неправдите, кланетата и всевъзможни гибелни мерзости да се разиграят необезпокоявани. И все пак по-светло е на душата, когато я оставиш да „ откликва ”. Макар това да не я прави щастлива, когато след време открие, че е била права, само че всуе. „ Аз ви предизвестих ” не е мотив за писателя, това може да е единствено презрян израз на литературно блаженство. С това схващане ще напомня нещо от общото ни минало в „ Нерви и утехи ”. Когато сме предупреждавали и сме се бунтували и нашият глас е минал „ безшумно като през пустиня ”
Ето какво може да се прочете във в. " Сега ” на 11 ноември 2016 година
... „ Усетихте ли по какъв начин страната се препълни с гневни мъже и дами, когато тази есен
властта тихомълком стартира да връща бегълци на Съседа?
Видяхте ли тези хора - ядосани, възмутени, разярени от измяната, което тя извърши от името на страната ни, от наше име? И от това, което тя стори с достойнството ни? Защото това ни опозорява, омърсява, дискредитира. Иди обяснявай, че то се случва по причина на негодни, морално необразовани хора, изпълзели нависоко във властта... Най-страшното е, дето съумяха да ни убедят, че не осъзнават какво са създали. Те не знаят цената на достойнството, нито (колкото другояче да са горделиви и докачливи) цената на достолепието.
Те няма от кое място да знаят, че преди да посегнат на земите ни, съседи и други искащи първо са посягали на достойнството ни. Ловки и подли пратеници са настройвали европейски държавни управления, а посредством лобита, вестници и политическа корупция – и цели нации. Мрачният имидж на нацията ни и в този момент, след 100 години, още не се е измил от нейното лице. Днес, в случай че някой още го прави, това му излиза доста по-евтино. Народ, който... подло предава на близките сатрапи бегълци, подирили избавление в неговата земя, не се нуждае от в допълнение оскверняване. ”
Така написано, това не е имало илюзията, че безусловно ще промени нещо. Режима, управниците, техните чорбаджии. Думите са единствено позив към съзнанието, че репутацията на един народ също има отношение към неговата орис. Честта и съвестта му са сред главните гаранции за неговото бъдеще, за неговата самостоятелност, даже за неговата целокупност. Били сме тежко ощетявани поради нашия оскърбен авторитет, губили сме население и земи, както и историческо време. Не трябваше да погазваме интернационалните правила и закони и да предаваме дисиденти на Ердоган. Не трябваше да тъпчем и популярния текст от Търновската конституция.
„ Роб, който стъпи на българска земя, свободен става! ” -
изтъквам го по изречението на черната дъска, калиграфирано от моя преподавател Доньо Дянков в стаята на четвърто поделение в плевенското учебно заведение „ Васил Левски ”. Запаметил съм го, след това съм го и припомнял нееднократно, само че престъпното предаване на бегълци продължава. След разкритията в немската преса се разбра, че са върнати десетки неволници, потърсили избавление в България. Каква работа ще свърши в този момент едно „ Аз нали ви споделях! ”, то с нищо не оказва помощ на правдата и милосърдието в тази страна. Важното е да не се издаваме пред чужденците, нали? Нищо, че те се ин-фор-ми-рат, до момента в който вие ги прегръщате и козирувате...
Прочее, за чужденците. Тези дни заместител на премиера, на въпрос за разискванията в Брюксел по настоящата обстановка в България изтърси, че това е провокирано от сънародници, които се оплакват в Европа и по този начин клеветят страната. И още веднъж даде за образец доблестната постъпка на Петко Каравелов, който, на излизане от Черната джамия, след епичния многодневен лобут, претърпян в нея, гордо отрекъл някой да е вдигал ръка над него. Тази негова опашата патриотическа неистина, превърната в идиотска мантра от всевъзможни управници, не проповядва нищо положително за отечеството и това се вижда от ориста на самия Каравелов и неговата нещастна фамилия. (В. „ Сега ”, 14 Април 2006, „ Сам паднал, блъснал се ”.) Ето какво се е случило с тях в страна, където истината е без значение.
Опровержението е кърваво и ужасно...
Точно в тази негова безоблачна и хуманна България, поради която той по този начин героично излъгва, гнет, клюки и зверски нрави погубват идващото потомство от фамилията му. Едната му щерка умира от патрон, другата обезумява от загубата на брачна половинка си и се скита из София, забола портрета му на гърдите си. Единият му шурей издъхва след изстрел и отрова, другият е похитен и премахнат без диря, най-вероятно в Илиенския форт. Лора и Виола, Пейо Яворов и Йосиф Хербст. И всичко това точно в България, където не бият, не мъчат, не терзаят, не погубват. И поради която оня самоотвержен мъж е предпочел да прикрие злото, вместо да го назове.
Пресилено ще е да твърдим, че всичко това му се е случило като наказване за неистината. Но без подозрение и поради нея. ”
И днешните български политици се оказаха неспособни да приказват почтено и тъкмо. И по тази причина така увлечено, безпорядъчно и съвсем сладострастно все ни сочат Петко Каравелов. Той има богат живот, има дело на политик и общественик. Но те го загатват основно с лъжата. Сам паднал, блъснал се - какво му плащаш...
И обществото ги слуша прехласнато, без да осъзнава какво му кроят те с тези свои басни.
Във времето
тези „ басни ” съм чувал да ги плещят
всевъзможни сполучливи и аварирали в политиката лица, депутати и телевизионни водещи, анализатори и мастити партийци, действителни управници и претенденти за такива. Трябвало е да си повеждам лист, та нека открия какво ги свързва, какво с изключение на интелектуална отпадналост и разбираемо удивление към хитруването ги подтиква да плещят сходни приказки. Изпуснах тази опция, а при един деликатен разбор несъмнено ще лъсне значим ключ към политическата кариера в България. Но защото използването на тази нездравословна, неморална и унизителна мантра няма да престане, подмятам концепцията на някой млад сътрудник. Има самун в нея, в случай че не за бестселър, най-малко за дисертация.
Връщам се обратно по-често, в сравнение с сърцето разрешава. Но в страна, където обществената истина е табу, би трябвало да поддържаме будно съзнанието си за българската политическа измама и да не разчитаме сантиментално на утрешния ден. Помните ли, че един път ви писах: през днешния ден е вчерашното на следващия ден. И помните ли защо мечтаехме и страдахме през вчерашния ден? Тогава...
Ето какво може да се прочете във в. " Сега ” на 11 ноември 2016 година
... „ Усетихте ли по какъв начин страната се препълни с гневни мъже и дами, когато тази есен
властта тихомълком стартира да връща бегълци на Съседа?
Видяхте ли тези хора - ядосани, възмутени, разярени от измяната, което тя извърши от името на страната ни, от наше име? И от това, което тя стори с достойнството ни? Защото това ни опозорява, омърсява, дискредитира. Иди обяснявай, че то се случва по причина на негодни, морално необразовани хора, изпълзели нависоко във властта... Най-страшното е, дето съумяха да ни убедят, че не осъзнават какво са създали. Те не знаят цената на достойнството, нито (колкото другояче да са горделиви и докачливи) цената на достолепието.
Те няма от кое място да знаят, че преди да посегнат на земите ни, съседи и други искащи първо са посягали на достойнството ни. Ловки и подли пратеници са настройвали европейски държавни управления, а посредством лобита, вестници и политическа корупция – и цели нации. Мрачният имидж на нацията ни и в този момент, след 100 години, още не се е измил от нейното лице. Днес, в случай че някой още го прави, това му излиза доста по-евтино. Народ, който... подло предава на близките сатрапи бегълци, подирили избавление в неговата земя, не се нуждае от в допълнение оскверняване. ”
Така написано, това не е имало илюзията, че безусловно ще промени нещо. Режима, управниците, техните чорбаджии. Думите са единствено позив към съзнанието, че репутацията на един народ също има отношение към неговата орис. Честта и съвестта му са сред главните гаранции за неговото бъдеще, за неговата самостоятелност, даже за неговата целокупност. Били сме тежко ощетявани поради нашия оскърбен авторитет, губили сме население и земи, както и историческо време. Не трябваше да погазваме интернационалните правила и закони и да предаваме дисиденти на Ердоган. Не трябваше да тъпчем и популярния текст от Търновската конституция.
„ Роб, който стъпи на българска земя, свободен става! ” -
изтъквам го по изречението на черната дъска, калиграфирано от моя преподавател Доньо Дянков в стаята на четвърто поделение в плевенското учебно заведение „ Васил Левски ”. Запаметил съм го, след това съм го и припомнял нееднократно, само че престъпното предаване на бегълци продължава. След разкритията в немската преса се разбра, че са върнати десетки неволници, потърсили избавление в България. Каква работа ще свърши в този момент едно „ Аз нали ви споделях! ”, то с нищо не оказва помощ на правдата и милосърдието в тази страна. Важното е да не се издаваме пред чужденците, нали? Нищо, че те се ин-фор-ми-рат, до момента в който вие ги прегръщате и козирувате...
Прочее, за чужденците. Тези дни заместител на премиера, на въпрос за разискванията в Брюксел по настоящата обстановка в България изтърси, че това е провокирано от сънародници, които се оплакват в Европа и по този начин клеветят страната. И още веднъж даде за образец доблестната постъпка на Петко Каравелов, който, на излизане от Черната джамия, след епичния многодневен лобут, претърпян в нея, гордо отрекъл някой да е вдигал ръка над него. Тази негова опашата патриотическа неистина, превърната в идиотска мантра от всевъзможни управници, не проповядва нищо положително за отечеството и това се вижда от ориста на самия Каравелов и неговата нещастна фамилия. (В. „ Сега ”, 14 Април 2006, „ Сам паднал, блъснал се ”.) Ето какво се е случило с тях в страна, където истината е без значение.
Опровержението е кърваво и ужасно...
Точно в тази негова безоблачна и хуманна България, поради която той по този начин героично излъгва, гнет, клюки и зверски нрави погубват идващото потомство от фамилията му. Едната му щерка умира от патрон, другата обезумява от загубата на брачна половинка си и се скита из София, забола портрета му на гърдите си. Единият му шурей издъхва след изстрел и отрова, другият е похитен и премахнат без диря, най-вероятно в Илиенския форт. Лора и Виола, Пейо Яворов и Йосиф Хербст. И всичко това точно в България, където не бият, не мъчат, не терзаят, не погубват. И поради която оня самоотвержен мъж е предпочел да прикрие злото, вместо да го назове.
Пресилено ще е да твърдим, че всичко това му се е случило като наказване за неистината. Но без подозрение и поради нея. ”
И днешните български политици се оказаха неспособни да приказват почтено и тъкмо. И по тази причина така увлечено, безпорядъчно и съвсем сладострастно все ни сочат Петко Каравелов. Той има богат живот, има дело на политик и общественик. Но те го загатват основно с лъжата. Сам паднал, блъснал се - какво му плащаш...
И обществото ги слуша прехласнато, без да осъзнава какво му кроят те с тези свои басни.
Във времето
тези „ басни ” съм чувал да ги плещят
всевъзможни сполучливи и аварирали в политиката лица, депутати и телевизионни водещи, анализатори и мастити партийци, действителни управници и претенденти за такива. Трябвало е да си повеждам лист, та нека открия какво ги свързва, какво с изключение на интелектуална отпадналост и разбираемо удивление към хитруването ги подтиква да плещят сходни приказки. Изпуснах тази опция, а при един деликатен разбор несъмнено ще лъсне значим ключ към политическата кариера в България. Но защото използването на тази нездравословна, неморална и унизителна мантра няма да престане, подмятам концепцията на някой млад сътрудник. Има самун в нея, в случай че не за бестселър, най-малко за дисертация.
Връщам се обратно по-често, в сравнение с сърцето разрешава. Но в страна, където обществената истина е табу, би трябвало да поддържаме будно съзнанието си за българската политическа измама и да не разчитаме сантиментално на утрешния ден. Помните ли, че един път ви писах: през днешния ден е вчерашното на следващия ден. И помните ли защо мечтаехме и страдахме през вчерашния ден? Тогава...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ