Преди години жена ми напусна мен и сина ми, а наскоро се появи с желание да плати сватбата му
Когато печеленето на пари в чужбина стана всекидневно у нас, някогашната ми брачна половинка реши също да замине на гурбет. Не бях във екстаз от решението й, само че се съгласих, тъй като парите в действителност не ни стигаха.
Наталия отпътува за Германия. Отначало ни звънеше всеки ден, всяка седмица пращаше пратки, главно облекла, обувки и лакомства за шестгодишното ни момче Димо.
Той, несъмнено, се радваше на подаръците, само че си личеше какъв брой доста му липсва майка му. Неведнъж споделих това на жена ми, само че тя единствено махаше с ръка:
— Че аз поради него върша всичко!
А година по-късно Наталия реши в действителност да направи всичко… Тя си взе отпуск и се върна в България, само че не с цел да види фамилията си, а с цел да се разведе.
Това беше ненадейно за мен, макар че няма нищо изключително изненадващо; много фамилии се разпаднаха след такива заминавания в чужбина, а сякаш задачата бе да заздравят финансовото си състояние.
Спомням си по какъв начин Наталия си тръгваше. Синът ни стоеше в ступор, едвам сдържайки сълзите:
— Мамо, по какъв начин ще се оправим без теб?
Но майка му, суетейки се, отговори:
— Е, синко, какво да правиш, новият ми мъж Владимир не желае да те повеждам в Германия, само че ще ти се обаждам и ще ти изпращам дарове.
Наталия последователно изчезна от живота ни – обаждаше се все по-рядко и единствено на огромни празници. Понякога изпращаше облекла на Димо, само че той ги обличаше с омерзение.
На рождения му ден пристигаха общоприетите 100 евро. Това бе цялата връзка сред майка и наследник.
Опитах се, доколкото можах, да заместя майка му, само че беше мъчно. Бабата също обръщаше доста внимание на внука си; Димо постоянно бе в доста топли връзки с нея.
Мина време, синът ми порасна и когато към този момент беше на петнадесет, срещнах Александра. Тя имаше несполучлив брак зад тила си; развела се с мъжа си тъй като не можела да има деца.
Попитах сина ми дали има нещо срещу Александра да живее с нас, а той ми отговори доста съществено и като възрастен:
— Само да не ни изостави, както в миналото мама…
Така тримата започнахме да живеем дружно. Александра даде цялата си неизразходвана майчина обич на Димо. Те доста бързо откриха общ език и макар че синът я назова „ вуйна Алекс “, той го произнасяше с такава деликатност, че незабавно разбрха, че се е привързал към Александра.
С нейното идване още веднъж се върна оня необикновен уют, който единствено една жена може да внесе в дома, за което и аз, и синът ми бяхме доста признателни на пазителката на огнището.
Димо звърши сполучливо учебно заведение, а по-късно и университета. Година откакто получи дипломата си, се срещна с бъдещата си жена и започнахме да се приготвяме за сватбата.
И тогава най-неочаквано Наталия се появи на хоризонта.
Неин другар, който живее в прилежащата постройка, й съобщил за идната женитба на Димо и Елена и майката ненадейно се сетила за сина.
— Чух, че ще се жениш! Браво! Ще дойда на сватбата с двете ти сестри, ще ви срещна и ще платя сватбата, с цел да е всичко красиво!
Щом чу това, Димо отговори внезапно:
— Няма потребност, ние с татко ми работим и можем да си платим всичко сами. И не желая да виждам дъщерите ти, отгледайте ги с твоя Владимир! Не ми звъни повече!
Разговорът с майка му раздвижи в спомените на Димо за всички неприятни неща, свързани с Наталия. Той не беше на себе и няколко дни, само че по-късно сватбените грижи го отклониха от мрачните мисли и животът ни продължи както нормално.
Всички се радвахме на женитбата му с Елена, доста благо и положително момиче. И аз, и Александра плакахме на сватбата. Тя плака повече. Точно като същинска майка…
