По следите на изгубената скална църква в Русенско
Когато някой спомене за " скалните църкви ", в мозъка ни изниква споменът за Ивановските скални църкви или скалният манастир " Св. Димитър Басарбовски " край село Басарбово (Русенско). Обект на актуалната публикация обаче е една от множеството скални църкви, ситуирани по поречието на р. Лом, заличена доста преди локалните поданици да съумеят да оценят нейната културно-историческа стойност. Неин настойник е била смирената св. Петка Българска.
Може би тези от Вас, поданици на града или тогавашни негови гости, незабавно биха създали отпратка към внушителния откъм размери и архитектура едноимен Божий храм. Съвременния еквивалент на нашата " изчезнала " черква е християнска обител, строена през XX в. заради бързите темпове, с които популацията на града пораства, и дефицита на православни храмове, в които миряните да търсят единство с Бог, оповестиха от Българска история.
Изборът за патрон на Божия храм обаче е много забавен. Духовниците са затруднени в своя избор, когато научават, че в исторически извори е упоменато съществуването на скална черква с патрон Св. Петка наоколо до новопостроената християнска обител. Ето за какво внушителната черква, строена по модела на Златната Симеонова черква в Преслав, приема настойника на своята предшественица.
Време е да се замислим какво се е случило със скалната черква, която би могла да бъде част от международното културно завещание. Истината е, че информацията за нея е в действителност доста нищожна. В справочници за историята на Русе много постоянно откриваме сведения, че Карел Шкорпил в детайли е описал църквата в своята книга " Опис на старините по течението на река Русенски Лом ". Разказът ни не може да продължи без да разкажем малко по-обстойно историята на братя Шкорпил – тялом чужденци, но по душа българи.
Родени единствено с година разлика, Карел и Херман Шкорпил са чехи по генезис. През разнообразни интервали от своя живот те идват в България и посвещават останалата част от живота си на нейното богатство. Дълго време предават знанията си на българските деца, учителствайки в разнообразни краища на страната. Наред със своето просветително дело, Карел и Херман изследват огромна част от археологическите обекти, познати ни през днешния ден. През 1904г. откриват музейна колекция при мъжката гимназия " Княз Борис I " (дн. СУ " Христо Ботев “), която прераства в Регионален исторически музей Русе. И двамата посрещат гибелта си в България, неспособни да изкоренят от душите си любовта към България, като че ли свила гнездо в сърцата им.
Благодарение на тях и усърдните им описи през днешния ден можем да черпим сведения за разрушената скална черква. В своята книга Карел Шкорпил разказва " Св. Петка “ по следния метод:
На левия бряг на р.Лом, югозападно от града, до пивоварната фабрика " Св. Петка “, се намира най-северната от ломските изкуствени пещери, наречена " Св.Петка “.
Пещерата е сечена в долния слой на скалата в продълговата форма от 9м. по направление 15◦ североизток – при южния край 5,7 м дълбока – и се стеснява дъгообразно на север, където образува един тип абсида с диаметър 3,3 (0,9 м дълбока); таванът на пещерата е сводообразен. Отдолу пещерата е много засипана. Отпред пещерата е отворена и до северния ѝ край отвътре е построен вярно пиластър, декориран с осмообразен орнамент в кръг от просто линии, а от горната страна четиричленен корнис (6 см широк) и с една плоча от горната страна му (8 см дебела)
Предната стена е била дървена и личат дупки за закрепяване на дереците.
В южната час на пещерата покрай тавана личат останки от мазилка с живопис, до абсидата проличава една ниша с диаметър 1 м. В задната стена на църквата има стеснен вход в една естествена коридорообразна пещера, 22 кр. Дълга, единствено на места в коридора се вижда изкуствена обработка по стените му.
Скица на църквата от братя Шкорпил
По описанието, което чешкият академик ни дава, можем много цялостно да си представим самобитния монумент на националното културно-историческо завещание. Точна датировка на Божия дом липсва, но съгласно огромна част от летописците, загатват, че " Св. Петка " съществува още от времето на Средните епохи.
Със сигурност към момента из дунавската столица се намират хора, които в ранните си детски години са били запленени от мистерията, с която е било забулено скално образувание. Много от тях описват по какъв начин са правили лудешки " експедиции “ из тъмните тунели без да осъзнават историческото значение на камъните, върху които са стъпвали, на изписаните стени, върху които са полагали ръцете си по време на заслужена отмора след стремглавата криеница.
Археологът Рафаил Попов също изследва пещерата и я разказва в няколко от своите произведения. Не са малко и задграничните учени, привлечени от скалната русенска черква.
За страдание историческият монумент става жертва на индустриализацията. Когато през XXв. стартира усъвършенстване на градската инфраструктура, Божият храм бива покрит под тонове пръст, с цел да може през днешния ден на негово място да се извисява пътният възел, наименуван " Охлюва ". Единствено увещание за съществуването на скалната черква е нейната наследница – " Св. Петка " …а може би там някъде надълбоко в земята, църквата към момента чака своето преоткриване.
Може би тези от Вас, поданици на града или тогавашни негови гости, незабавно биха създали отпратка към внушителния откъм размери и архитектура едноимен Божий храм. Съвременния еквивалент на нашата " изчезнала " черква е християнска обител, строена през XX в. заради бързите темпове, с които популацията на града пораства, и дефицита на православни храмове, в които миряните да търсят единство с Бог, оповестиха от Българска история.
Изборът за патрон на Божия храм обаче е много забавен. Духовниците са затруднени в своя избор, когато научават, че в исторически извори е упоменато съществуването на скална черква с патрон Св. Петка наоколо до новопостроената християнска обител. Ето за какво внушителната черква, строена по модела на Златната Симеонова черква в Преслав, приема настойника на своята предшественица.
Време е да се замислим какво се е случило със скалната черква, която би могла да бъде част от международното културно завещание. Истината е, че информацията за нея е в действителност доста нищожна. В справочници за историята на Русе много постоянно откриваме сведения, че Карел Шкорпил в детайли е описал църквата в своята книга " Опис на старините по течението на река Русенски Лом ". Разказът ни не може да продължи без да разкажем малко по-обстойно историята на братя Шкорпил – тялом чужденци, но по душа българи.
Родени единствено с година разлика, Карел и Херман Шкорпил са чехи по генезис. През разнообразни интервали от своя живот те идват в България и посвещават останалата част от живота си на нейното богатство. Дълго време предават знанията си на българските деца, учителствайки в разнообразни краища на страната. Наред със своето просветително дело, Карел и Херман изследват огромна част от археологическите обекти, познати ни през днешния ден. През 1904г. откриват музейна колекция при мъжката гимназия " Княз Борис I " (дн. СУ " Христо Ботев “), която прераства в Регионален исторически музей Русе. И двамата посрещат гибелта си в България, неспособни да изкоренят от душите си любовта към България, като че ли свила гнездо в сърцата им.
Благодарение на тях и усърдните им описи през днешния ден можем да черпим сведения за разрушената скална черква. В своята книга Карел Шкорпил разказва " Св. Петка “ по следния метод:
На левия бряг на р.Лом, югозападно от града, до пивоварната фабрика " Св. Петка “, се намира най-северната от ломските изкуствени пещери, наречена " Св.Петка “.
Пещерата е сечена в долния слой на скалата в продълговата форма от 9м. по направление 15◦ североизток – при южния край 5,7 м дълбока – и се стеснява дъгообразно на север, където образува един тип абсида с диаметър 3,3 (0,9 м дълбока); таванът на пещерата е сводообразен. Отдолу пещерата е много засипана. Отпред пещерата е отворена и до северния ѝ край отвътре е построен вярно пиластър, декориран с осмообразен орнамент в кръг от просто линии, а от горната страна четиричленен корнис (6 см широк) и с една плоча от горната страна му (8 см дебела)
Предната стена е била дървена и личат дупки за закрепяване на дереците.
В южната час на пещерата покрай тавана личат останки от мазилка с живопис, до абсидата проличава една ниша с диаметър 1 м. В задната стена на църквата има стеснен вход в една естествена коридорообразна пещера, 22 кр. Дълга, единствено на места в коридора се вижда изкуствена обработка по стените му.
Скица на църквата от братя Шкорпил
По описанието, което чешкият академик ни дава, можем много цялостно да си представим самобитния монумент на националното културно-историческо завещание. Точна датировка на Божия дом липсва, но съгласно огромна част от летописците, загатват, че " Св. Петка " съществува още от времето на Средните епохи.
Със сигурност към момента из дунавската столица се намират хора, които в ранните си детски години са били запленени от мистерията, с която е било забулено скално образувание. Много от тях описват по какъв начин са правили лудешки " експедиции “ из тъмните тунели без да осъзнават историческото значение на камъните, върху които са стъпвали, на изписаните стени, върху които са полагали ръцете си по време на заслужена отмора след стремглавата криеница.
Археологът Рафаил Попов също изследва пещерата и я разказва в няколко от своите произведения. Не са малко и задграничните учени, привлечени от скалната русенска черква.
За страдание историческият монумент става жертва на индустриализацията. Когато през XXв. стартира усъвършенстване на градската инфраструктура, Божият храм бива покрит под тонове пръст, с цел да може през днешния ден на негово място да се извисява пътният възел, наименуван " Охлюва ". Единствено увещание за съществуването на скалната черква е нейната наследница – " Св. Петка " …а може би там някъде надълбоко в земята, църквата към момента чака своето преоткриване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ