Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на

Когато някой сподели да те срещна,
светът се завъртя, само че на назад.
Любов да бъда – просто неизбежно е.
Родена съм от светла необятност…

Душата ми хвърча, само че какъв брой пъти,
се сриваше с пречупени криле.
Сега и мракът би трябвало да отстъпи
пред силата на влюбено сърце,

пред две ръце, протегнати отсреща,
решили да извърнат този свят.
Когато някой сподели да те срещна –
облече ме в най-синия ми цвят,

и добродушно ме остави. Да ме има.
Душата си до болежка да разпределям.
Просторите са тъкмо светлосини,
защото нежността им побеждава,

защото нищо не е толкоз надалеч,
че просто да го няма вътре в нас.
Една красива непозната безкрайност
прошепва безшумно обичта. На глас.