Тийнейджърките, които прелъстяваха нацисти и ги убиваха
Когато нацистите влизат в Холандия през май 1940 година, Жанета Йохана „ Хани “ Шафт (на снимката), както и сестрите Трус и Фреди Оверстеген са едвам на 19, 16 и 14 години респективно.
Що се отнася до сестрите Оверстеген, майка им, Трийн, беше напуснала татко им преди години. Фреди споделя за това: „ Просто й писна един ден – живеехме на огромен транспортен съд в Харлем, само че татко ми по никакъв начин не изкарваше пари и не плащаше нищо. Но не беше противен бракоразвод или нещо такова – той изпя френска прощална ария от носа на кораба, когато тръгнахме. Той ни обичаше, само че не го виждах толкоз постоянно по-късно. “
Като се има поради това им занятие, скоро мълвата за тях стига до съпротивата. Така един ден през 1941 година се появява човек на име Франс ван дер Виел. Фреди споделя: „ Мъж с шапка пристигна на вратата ни и попита майка ми дали би могъл да ни помоли [да се присъединим към съпротивата]. И го направи … тя нямаше нищо срещу. “
Когато нацистите нахлуват, тогава 19-годишната Хани учи интернационалното право и по-специално човешките права в Амстердамския университет. За нейно страдание скоро ще ще бъде изгонена от университета заради отвод да подпише декларация за честност към Германия – наложително условие, в случай че желае да остане студентка, и нещо, което над 3/4 от останалите студенти подписват. След това тя съвсем незабавно се причислява към съпротивата, а по-късно се среща и с Трус и Фреди.
С течение на времето трите девойки си стават приятелки и постоянно работят дружно като задачите им бяха такива, които малко дами получаваха – непосредствено да отстраняват вражеските бойци.
Голямото им преимущество пред техните сътрудници мъже беше възрастта и полът, които им позволяваха да се приближат до бойците, без да будят съмнение.
Може би най-известният им способ да убедят задачата си да се причисли към някоя от тях за разходка е флиртът. Например, в един случай, тяхната цел беше боец от SS, който те проучваха известно време и откакто влезе в един ресторант, Трус, правейки се на леко пияна, влезе след него и стартира диалог. В един миг тя го попита дали би желал да отиде на разходка с нея в гората – вероятност, която той явно с подготвеност приема.
Когато стигнаха там обаче, Фреди споделя:
Освен прелъстяването на нищо неподозиращи противников бойци или холандските им сътрудници към тяхната гибел, от време на време просто напряко ги убиваха. Както един път Трус сподели, откакто гледа ужасена по какъв начин холандски боец от SS, взима бебе от фамилията му „ и го удари в стената. Бащата и сестрата трябваше да гледат. Очевидно бяха в нервност. Детето умря… Просто извадих револвера и го гръмнах. Не бях на задача, само че не скърбя. “
Що се отнася до Хани, до момента в който двете млади девойки постоянно бяха подценявани, тя нямаше толкоз шанс – яркочервената й коса и многото задачи, в които участваше, й помогнаха да изпъкне в очите на врага. Когато вниманието се насочи към нея и самият Хитлер подреди да се положат старания за залавянето й, тя стартира да боядисва косата си черна и сменя името си. За страдание същинското й име инцидентно беше разкрито от нацистки боец под прикритие, работещ като здравна сестра. В резултат на това фамилията й беше арестувано, въпреки че в последна сметка, когато излиза наяве, че не знаят къде е, те са пуснати.
В последна сметка момичето беше хванато на 21 март 1945 година на инцидентен боен контролно-пропускателен пункт, откакто беше хваната с копия на комунистическия вестник де Ваархеид. Впоследствие тя е измъчвана в продължение на няколко седмици, само че очевидно в никакъв случай не споделя нищо. Като се има поради, че войната беше в краен етап, тя може би щеше да оцелее, в случай че не беше яркочервената й коса, която я израстна, без Хани да има багра да я покрие още веднъж. След като германците схванаха коя е тя, тогава на 24 години Хани беше неотложно наказана на екзекуция – присъда, изпълнена на 17 април 1945 година, единствено 18 дни преди германците да се отдръпват от Холандия.
Явно дръзка до самия край, твърди се, че когато двамата бойци, натоварени със задачата да я екзекутират, стрелят в нея, тя е паднала, само че се оказва, че и двамата са пропуснали да я уцелят смъртоносно. Твърди се, че по тази причина последните й думи бяха насмешка към бойците, като споделя: „ Идиоти! Стрелям по-добре! “
Сестрите Фреди и Трус Оверстеген
Що се отнася до сестрите, те оцеляха войната, само че страдаха от посттравматично стресово разстройство, като Трус се заравя в изкуството, а Фреди споделя, че бързо се омъжва и основава семейство като метод да се оправи. Синът й Реми споделя: „ Тя застреля… хора… само че тя мразеше това и мразеше себе си за това. “ Фреди пък сама декларира: „ Сама ги гръмнах и видях по какъв начин падат. И какво е вътре в нас в подобен миг? Искаш да им окажеш помощ да станат. “
Трус добави: „ Беше трагично и доста мъчно и ние плакахме по-късно. Не чувствахме, че е за нас… не бяхме родени да убиваме. Знаеш ли какво прави това за душата ти? … Човек губи всичко. Отравя красивите неща в живота. “
В последна сметка и двете сестри доживяват до 92 години, като Трус умира през юни 2016 година, а Фреди я последва през септември 2018 година, ден преди 93-ия си рожден ден.
