Защо Бойко Борисов не се радва на победата си
ГЕРБ и Бойко Борисов отново победиха на избори. Но няма фанфари. Преднината пред вторите е съвсем 8 пункта, пред третите е над 10. Този триумф обаче не носи повече въздействие във властта. Възможностите пред Борисов наподобяват все по-малко и от ден на ден от тях водят към един човек - Делян Пеевски.
Той победи на изборите. Изпревари останалите с забележима преднина, само че няма да бъде претендент за министър-председател, „ с цел да успокоим опциите за договаряния “.
Той е трикратният министър-председател Бойко Борисов, чиято партия с съвсем 25% поддръжка . Не знаем дали в действителност има потребност от усмиряване, въпреки всичко това е персонално чувство. Факт обаче е позицията на съвсем всички партии, че няма да поддържат държавно управление с министър председател Бойко Борисов . Тази изолираност е неизменима за него още от първите избори през април 2021 година, след които той се раздели с премиерския пост. Въпреки няколкото победи на ГЕРБ по-късно, в биографията на Борисов продължава да написа единствено „ някогашен министър председател “.
Това няма да се промени и в този момент. Но има и още аргументи, които вгорчават успеха на Борисов. На процедура след 9 юни той има:
По-малка тежест във властта; По-голяма взаимозависимост от Делян Пеевски и ДПС; По-малко благоприятни условия да се оправдава с ПП-ДБ.
ГЕРБ продължава да губи гласове и да не може да завоюва даже една трета от депутатите в Народното събрание. В това време Движение за права и свободи стана втора политическа мощ с рекорден брой народни представители и несравнимо повишена тежест. А общият зложелател на ГЕРБ и Движение за права и свободи беше толкоз отпаднал, че към този момент броят на депутатите му не е толкоз значим за сформиране на държавно управление и няма по какъв начин да е още веднъж опрощение. Става дума за обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ).
Само тези три обстоятелството вършат ситуацията на Бойко Борисов по-трудно от преди.
Защо Борисов към този момент има по-малка тежест във властта
ГЕРБ за следващ път завоюва изборите за Народно заседание, само че на процедура поддръжката за партията спада. Борисов получи единствено 530 хиляди гласа , което е най-слабото му показване в историята. Дори през ноември 2021 година, когато „ Продължаваме промяната “ завоюва изборите и Кирил Петков стана министър-председател, ГЕРБ имаше съвсем 600 хиляди гласа.
Днес депутатите на ГЕРБ са 68 , с един по-малко от предишния парламент. От години партията се движи в тези граници и освен че не може да надвиши или приближи 100-те депутатски места от най-силните си години, само че не може даже да се надява на една трета от мандатите. Това е значимо, тъй като най-малко една трета от депутатите имат властта да блокират всяко основно предопределение в регулатори или Висшия правосъден съвет, както и промени в конституцията. Разбира се, че вероятността всички останали да се обединят против ГЕРБ е съвсем никаква, само че това не анулира математическия факт – Борисов няма блокираща квота .
На ГЕРБ се поставя първият мандат за сформиране на държавно управление и като спечелили те имат отговорността да предложат по какъв начин да се сформира кабинет. Вече го направиха – с основни министри и министър председател от ГЕРБ, който обаче не е Борисов. Разпределението на мандатите демонстрира, че партията би трябвало да убеди най-малко още две обединения да поддържат държавното управление.
Как зависимостта от Делян Пеевски и Движение за права и свободи става по-голяма
Докато ГЕРБ има исторически най-ниската поддръжка като брой гласоподаватели, то Движението за права и свободи (ДПС) отбелязва исторически връх като брой места в Народното събрание. Партията на за корупция Делян Пеевски има 47 депутати. През 2001 година те бяха 21, през 2017 година бяха 27, с цел да стартират по-късно да порастват от избори на избори. Това се получава, когато почти непрекъсната група от малко над 300 хиляди гласоподаватели постоянно гласоподават, а в същото време общата изборна интензивност в страната са сгромолясва. Така относителната тежест на Движение за права и свободи набъбна и през днешния ден партията е втора политическа мощ.
ГЕРБ не може да направи държавно управление без тези 47 депутати на Пеевски. Без всяка друга партия може, само че без Движение за права и свободи не може – въпрос на аритметика. Прозападната реформистка коалиция ПП-ДБ (39 депутати) към този момент сподели, че ще остане в съпротива. Проруската „ Възраждане “ (38) също остава в съпротива. Останалите партии са толкоз дребни, че даже и всичките да поддържат под някаква форма държавно управление на ГЕРБ, това няма да е задоволително. Общо Българска социалистическа партия , „ ИТН “ и „ Величие “ имат 48 депутати, а ГЕРБ имат 68 – сборът е 116, а за болшинство трябват 121. Тези цифри вършат Движение за права и свободи наложителна част от държавното управление.
От една страна, това е естествено, тъй като ГЕРБ и Движение за права и свободи нямат съществени идейни разлики и действаха в синхрон в последните години, когато дружно нападнаха ПП-ДБ, дружно поемаха задължения пред гласоподавателите. неспокойствие:
„ Г-н Борисов , чакам покана от вас и към всички евроатлантически водачи, за започването на диалог за бъдещето на Родината ни “, сподели водачът на Движение за права и свободи още преди окончателните резултати да са оповестени.
Борисов обаче показва отвращение да се обвърже с Движение за права и свободи и Пеевски, макар че водачите на ПП-ДБ приказват за това обвързване като за факт. " Имаш среща с Бойко Борисов, а те посреща Делян Пеевски ", сподели някогашният. „ Там става дума за заложническа рецесия “, сподели подалият оставка водач на „ Да, България “.
Единствената добра вест за Борисов в тази история е, че ГЕРБ и Движение за права и свободи дружно не съумяха да доближат болшинство от 121 депутати. Тогава щеше да е напълно мъчно да изясни за какво не желае да направи държавно управление с Пеевски.
Няма към този момент кой различен да е отговорен
Третото място на ПП-ДБ също не е мотив за наслада за Борисов. Поне по три аргументи - първо, конституцията не задължава президента да им даде мандат за държавно управление. Това ги освобождава от отговорността на първите двама – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Второ, ПП-ДБ изгубиха повече от половината си гласоподаватели и това прави оставането им в съпротива напълно естествено. Трето, някои от водачите на ПП-ДБ обясниха срутва точно с това, че работиха дружно с Борисов и Пеевски, които техните гласоподаватели виждат като знаци на корупцията. Затова в този момент ПП-ДБ споделя, че няма под никаква форма да договаря с ГЕРБ и Движение за права и свободи, до момента в който отпред са Борисов и Пеевски.
Отговорността за това дали ще има държавно управление е върху плещите на огромните партии, с чиито гласове може да бъде определено такова. Миналия път Борисов трансферира върху ПП-ДБ отговорността за предварителните избори и ги упрекна, че са желали още власт. ПП-ДБ пък упрекнаха Борисов за следващите избори, тъй като е желал да понижи въздействието им и да не се преценява повече с настояванията им за промени.
Днес Борисов е тъкмо там, накъдето поредно вървеше в последните години. Не знаем дали тъкмо по този начин си е представял крайната дестинация, само че тя очевидно не му харесва. Той има по-малка тежест във властта, зависимостта му от Пеевски и Движение за права и свободи става по-голяма и към този момент няма с кого да се оправдава – или ще направи държавно управление, или ще изпрати България на седмите избори в последните 3 години.
Той победи на изборите. Изпревари останалите с забележима преднина, само че няма да бъде претендент за министър-председател, „ с цел да успокоим опциите за договаряния “.
Той е трикратният министър-председател Бойко Борисов, чиято партия с съвсем 25% поддръжка . Не знаем дали в действителност има потребност от усмиряване, въпреки всичко това е персонално чувство. Факт обаче е позицията на съвсем всички партии, че няма да поддържат държавно управление с министър председател Бойко Борисов . Тази изолираност е неизменима за него още от първите избори през април 2021 година, след които той се раздели с премиерския пост. Въпреки няколкото победи на ГЕРБ по-късно, в биографията на Борисов продължава да написа единствено „ някогашен министър председател “.
Това няма да се промени и в този момент. Но има и още аргументи, които вгорчават успеха на Борисов. На процедура след 9 юни той има:
По-малка тежест във властта; По-голяма взаимозависимост от Делян Пеевски и ДПС; По-малко благоприятни условия да се оправдава с ПП-ДБ.
ГЕРБ продължава да губи гласове и да не може да завоюва даже една трета от депутатите в Народното събрание. В това време Движение за права и свободи стана втора политическа мощ с рекорден брой народни представители и несравнимо повишена тежест. А общият зложелател на ГЕРБ и Движение за права и свободи беше толкоз отпаднал, че към този момент броят на депутатите му не е толкоз значим за сформиране на държавно управление и няма по какъв начин да е още веднъж опрощение. Става дума за обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ).
Само тези три обстоятелството вършат ситуацията на Бойко Борисов по-трудно от преди.
Защо Борисов към този момент има по-малка тежест във властта
ГЕРБ за следващ път завоюва изборите за Народно заседание, само че на процедура поддръжката за партията спада. Борисов получи единствено 530 хиляди гласа , което е най-слабото му показване в историята. Дори през ноември 2021 година, когато „ Продължаваме промяната “ завоюва изборите и Кирил Петков стана министър-председател, ГЕРБ имаше съвсем 600 хиляди гласа.
Днес депутатите на ГЕРБ са 68 , с един по-малко от предишния парламент. От години партията се движи в тези граници и освен че не може да надвиши или приближи 100-те депутатски места от най-силните си години, само че не може даже да се надява на една трета от мандатите. Това е значимо, тъй като най-малко една трета от депутатите имат властта да блокират всяко основно предопределение в регулатори или Висшия правосъден съвет, както и промени в конституцията. Разбира се, че вероятността всички останали да се обединят против ГЕРБ е съвсем никаква, само че това не анулира математическия факт – Борисов няма блокираща квота .
На ГЕРБ се поставя първият мандат за сформиране на държавно управление и като спечелили те имат отговорността да предложат по какъв начин да се сформира кабинет. Вече го направиха – с основни министри и министър председател от ГЕРБ, който обаче не е Борисов. Разпределението на мандатите демонстрира, че партията би трябвало да убеди най-малко още две обединения да поддържат държавното управление.
Как зависимостта от Делян Пеевски и Движение за права и свободи става по-голяма
Докато ГЕРБ има исторически най-ниската поддръжка като брой гласоподаватели, то Движението за права и свободи (ДПС) отбелязва исторически връх като брой места в Народното събрание. Партията на за корупция Делян Пеевски има 47 депутати. През 2001 година те бяха 21, през 2017 година бяха 27, с цел да стартират по-късно да порастват от избори на избори. Това се получава, когато почти непрекъсната група от малко над 300 хиляди гласоподаватели постоянно гласоподават, а в същото време общата изборна интензивност в страната са сгромолясва. Така относителната тежест на Движение за права и свободи набъбна и през днешния ден партията е втора политическа мощ.
ГЕРБ не може да направи държавно управление без тези 47 депутати на Пеевски. Без всяка друга партия може, само че без Движение за права и свободи не може – въпрос на аритметика. Прозападната реформистка коалиция ПП-ДБ (39 депутати) към този момент сподели, че ще остане в съпротива. Проруската „ Възраждане “ (38) също остава в съпротива. Останалите партии са толкоз дребни, че даже и всичките да поддържат под някаква форма държавно управление на ГЕРБ, това няма да е задоволително. Общо Българска социалистическа партия , „ ИТН “ и „ Величие “ имат 48 депутати, а ГЕРБ имат 68 – сборът е 116, а за болшинство трябват 121. Тези цифри вършат Движение за права и свободи наложителна част от държавното управление.
От една страна, това е естествено, тъй като ГЕРБ и Движение за права и свободи нямат съществени идейни разлики и действаха в синхрон в последните години, когато дружно нападнаха ПП-ДБ, дружно поемаха задължения пред гласоподавателите. неспокойствие:
„ Г-н Борисов , чакам покана от вас и към всички евроатлантически водачи, за започването на диалог за бъдещето на Родината ни “, сподели водачът на Движение за права и свободи още преди окончателните резултати да са оповестени.
Борисов обаче показва отвращение да се обвърже с Движение за права и свободи и Пеевски, макар че водачите на ПП-ДБ приказват за това обвързване като за факт. " Имаш среща с Бойко Борисов, а те посреща Делян Пеевски ", сподели някогашният. „ Там става дума за заложническа рецесия “, сподели подалият оставка водач на „ Да, България “.
Единствената добра вест за Борисов в тази история е, че ГЕРБ и Движение за права и свободи дружно не съумяха да доближат болшинство от 121 депутати. Тогава щеше да е напълно мъчно да изясни за какво не желае да направи държавно управление с Пеевски.
Няма към този момент кой различен да е отговорен
Третото място на ПП-ДБ също не е мотив за наслада за Борисов. Поне по три аргументи - първо, конституцията не задължава президента да им даде мандат за държавно управление. Това ги освобождава от отговорността на първите двама – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Второ, ПП-ДБ изгубиха повече от половината си гласоподаватели и това прави оставането им в съпротива напълно естествено. Трето, някои от водачите на ПП-ДБ обясниха срутва точно с това, че работиха дружно с Борисов и Пеевски, които техните гласоподаватели виждат като знаци на корупцията. Затова в този момент ПП-ДБ споделя, че няма под никаква форма да договаря с ГЕРБ и Движение за права и свободи, до момента в който отпред са Борисов и Пеевски.
Отговорността за това дали ще има държавно управление е върху плещите на огромните партии, с чиито гласове може да бъде определено такова. Миналия път Борисов трансферира върху ПП-ДБ отговорността за предварителните избори и ги упрекна, че са желали още власт. ПП-ДБ пък упрекнаха Борисов за следващите избори, тъй като е желал да понижи въздействието им и да не се преценява повече с настояванията им за промени.
Днес Борисов е тъкмо там, накъдето поредно вървеше в последните години. Не знаем дали тъкмо по този начин си е представял крайната дестинация, само че тя очевидно не му харесва. Той има по-малка тежест във властта, зависимостта му от Пеевски и Движение за права и свободи става по-голяма и към този момент няма с кого да се оправдава – или ще направи държавно управление, или ще изпрати България на седмите избори в последните 3 години.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ