Ще имаме ли български пържоли за Коледа?
Когато на 5 февруари 2019 година посрещнахме китайската нова година, отдадена на Земния глиган, надали някой е предполагал, че България ще даде голям свински курбан през идващите месеци.
Вирусът на африканската чума по свинете /АЧС/ към този момент бе влезнал от Румъния на наша територия - първият случай бе засечен при домашни прасета в село Тутраканци, община Провадия, на 31 август 2018 година, а до края на годината бяха регистрирани още 19 позитивни проби. Но сякаш никой не си даваше сметка за мащабът на бедствието, което ни сполетява.
Специалистите евентуално са били на ясно какво следва, още повече като са следили от близко протичащото се в Румъния - над 400 огнища и над 370 000 евтаназирани свине.
Има обаче една дребна разлика - при комшиите АЧС е поразила единствено три индустриални ферми, и то на един притежател, където очевидно болестта се е предавала по вътрешен път.
Докато тъжната статистика у нас е, че за по-малко от две седмици пламнаха цели шест индустриални свинекомплекса!
Първа изгоря фермата в русенското село Николово, където се отглеждат 17 000 животни. За броени дни болестта се придвижи в Бръшлен /40 000 прасета/ и Голямо Враново /30 000/. След това вирусът се трансферира в силистренско – в ситовското село Попина /17 000/ и Ветрен /8253/. Удари и великотърновското Българско Сливово /17 500 животни/.
Отрицателни към този момент са само пробите от четвъртия свинекомплекс в русенското село Юделник.
Фермите в Русенско са доста близо една до друга и очевидно болестта се е пренасяла поради неприятна хигиена и неспазване на санитарните условия, разясняват специалисти.
Така за евтаназия са нарочени 126 000 свине. Това е към 1/4 от отглежданите в 65-те индустриални ферми 580 000 животни.
От началото на 2019 година до май са регистрирани и 40 317 свине " заден двор ", огромна част от които към този момент се колят превантивно и се поставят във фризера, с цел да се спре болестта към огромните свинеферми. Със сигурност два пъти повече са нерегистрираните прасета, които хората си отглеждат - било за себе си, било за търговия.
Както на всички е известно, надълбоко в гена на всеки българин се крие по един Андрешко, който няма никакво предпочитание да споделя с страната какво тъкмо има в хамбара, в мазето или в двора. Защото не е сигурен, че няма да му го вземат . Много от тези животни също стават курбан в този момент.
Българското свинско е най-вече за прясна консумация, до момента в който производителите на салами разчитат на суровина от европейските пазари, споделят от сектора. Отскоро обаче търговски вериги, които продаваха бг месо под лична марка, също минават на мръвки от Европейски Съюз. Например в Билла предходната седмица се появиха котлети от Франция на промоционална цена от 7,50 лева за кг.
С какъв брой ще нарастне месото за крайния консуматор?
Сметките са разнообразни. Според Пейо Майорски от Асоциацията за отбрана на потребителите, скокът в кратковременен проект ще бъде в границите на 10%, а дълготрайно до края на годината може да доближи 50%, в случай че не бъде овладяна болестта. От Асоциацията показват, че за една седмица кг свинско е поскъпнал с 19 ст. в комерсиалната мрежа. Средната цена сега е 7.60 лева за кг, което е растеж от 7% по отношение на предходния месец.
Цените в Европейски Съюз обаче са скочили до 30% поради разпространяването на АЧС в Азия и изключително в Китай - най-големият производител на свинско, където от август 2018 година до момента са избити съвсем половината от стадата - над 1,2 млн. животни. Заради това Поднебесната империя се доставя с обичаното си месо най-вече от пазарите на Евросъюза. Експортът на Изток се е нараснал с 62% по отношение на същия интервал на предходната година. Освен за Китай, по-голям експорт има и за Япония /18%/, Австралия /40 на сто/ и Южна Корея /15%/.
Според Асоциацията на потребителите, в Германия това е довело до повишаване с 25% - от 1.36 до 1.70 евро, на кг кланично тегло. В Испания - с 28% - от 1.04 до 1.33 евро на кг. В Холандия цената се е вдигнала с 27% - до 1.77 евро, а в Дания с 21% - до 1.38 евро. Прогнозите са през втората половина на годината да има ново покачване, показват от асоциацията.
Ще имаме ли обаче български пържоли на коледната софра и какъв брой ще ни костват - занапред следва да забележим. Филмът не е приключил, борбата с чумата продължава. Ще останат ли прасета у нас и какъв брой ще са загубите - освен за дядо и баба на село, които ще би трябвало да се разделят със своите прасенца, освен за хранително-вкусовата промишленост, която ще заплати доста висока цена, само че и за цялата ни стопанска система - ще разберем чак откакто болестта бъде спряна. А дотогава може и да минат години.
Вирусът на африканската чума по свинете /АЧС/ към този момент бе влезнал от Румъния на наша територия - първият случай бе засечен при домашни прасета в село Тутраканци, община Провадия, на 31 август 2018 година, а до края на годината бяха регистрирани още 19 позитивни проби. Но сякаш никой не си даваше сметка за мащабът на бедствието, което ни сполетява.
Специалистите евентуално са били на ясно какво следва, още повече като са следили от близко протичащото се в Румъния - над 400 огнища и над 370 000 евтаназирани свине.
Има обаче една дребна разлика - при комшиите АЧС е поразила единствено три индустриални ферми, и то на един притежател, където очевидно болестта се е предавала по вътрешен път.
Докато тъжната статистика у нас е, че за по-малко от две седмици пламнаха цели шест индустриални свинекомплекса!
Първа изгоря фермата в русенското село Николово, където се отглеждат 17 000 животни. За броени дни болестта се придвижи в Бръшлен /40 000 прасета/ и Голямо Враново /30 000/. След това вирусът се трансферира в силистренско – в ситовското село Попина /17 000/ и Ветрен /8253/. Удари и великотърновското Българско Сливово /17 500 животни/.
Отрицателни към този момент са само пробите от четвъртия свинекомплекс в русенското село Юделник.
Фермите в Русенско са доста близо една до друга и очевидно болестта се е пренасяла поради неприятна хигиена и неспазване на санитарните условия, разясняват специалисти.
Така за евтаназия са нарочени 126 000 свине. Това е към 1/4 от отглежданите в 65-те индустриални ферми 580 000 животни.
От началото на 2019 година до май са регистрирани и 40 317 свине " заден двор ", огромна част от които към този момент се колят превантивно и се поставят във фризера, с цел да се спре болестта към огромните свинеферми. Със сигурност два пъти повече са нерегистрираните прасета, които хората си отглеждат - било за себе си, било за търговия.
Както на всички е известно, надълбоко в гена на всеки българин се крие по един Андрешко, който няма никакво предпочитание да споделя с страната какво тъкмо има в хамбара, в мазето или в двора. Защото не е сигурен, че няма да му го вземат . Много от тези животни също стават курбан в този момент.
Българското свинско е най-вече за прясна консумация, до момента в който производителите на салами разчитат на суровина от европейските пазари, споделят от сектора. Отскоро обаче търговски вериги, които продаваха бг месо под лична марка, също минават на мръвки от Европейски Съюз. Например в Билла предходната седмица се появиха котлети от Франция на промоционална цена от 7,50 лева за кг.
С какъв брой ще нарастне месото за крайния консуматор?
Сметките са разнообразни. Според Пейо Майорски от Асоциацията за отбрана на потребителите, скокът в кратковременен проект ще бъде в границите на 10%, а дълготрайно до края на годината може да доближи 50%, в случай че не бъде овладяна болестта. От Асоциацията показват, че за една седмица кг свинско е поскъпнал с 19 ст. в комерсиалната мрежа. Средната цена сега е 7.60 лева за кг, което е растеж от 7% по отношение на предходния месец.
Цените в Европейски Съюз обаче са скочили до 30% поради разпространяването на АЧС в Азия и изключително в Китай - най-големият производител на свинско, където от август 2018 година до момента са избити съвсем половината от стадата - над 1,2 млн. животни. Заради това Поднебесната империя се доставя с обичаното си месо най-вече от пазарите на Евросъюза. Експортът на Изток се е нараснал с 62% по отношение на същия интервал на предходната година. Освен за Китай, по-голям експорт има и за Япония /18%/, Австралия /40 на сто/ и Южна Корея /15%/.
Според Асоциацията на потребителите, в Германия това е довело до повишаване с 25% - от 1.36 до 1.70 евро, на кг кланично тегло. В Испания - с 28% - от 1.04 до 1.33 евро на кг. В Холандия цената се е вдигнала с 27% - до 1.77 евро, а в Дания с 21% - до 1.38 евро. Прогнозите са през втората половина на годината да има ново покачване, показват от асоциацията.
Ще имаме ли обаче български пържоли на коледната софра и какъв брой ще ни костват - занапред следва да забележим. Филмът не е приключил, борбата с чумата продължава. Ще останат ли прасета у нас и какъв брой ще са загубите - освен за дядо и баба на село, които ще би трябвало да се разделят със своите прасенца, освен за хранително-вкусовата промишленост, която ще заплати доста висока цена, само че и за цялата ни стопанска система - ще разберем чак откакто болестта бъде спряна. А дотогава може и да минат години.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ