Радев на 60 г. Битката за властта зависи от тоста му днес
Когато на 18 юни 2018 година президентът Румен Радев навърши 55 години, към момента не беше сухо мастилото на Алексис Ципрас и Зоран Заев, положено под подписите им в Преспанския контракт, даващ името на Северна Македония и слагащ завършек на 30-годишния спор с Гърция. Докато пороят от митинги заливаше македонците, Радев бе приветстван на първото си посещаване в Словакия с дъжд от топовни салюти.
5 години по-късно за Заев се приказва в минало време, Ципрас понесе следващ пагубен удар на изборите в Гърция, а Андрей Киска гръмовно слезе от горещия стол в Братислава. Политическият проливен дъжд след Преспанското съглашение обаче не стопира да провокира големи свлачища, затрупващи всички пътеки сред София и Скопие.
-->
Пороят от пандемията и войната отми славата на доста политици, само че Радев съумя да задържи на задоволителна височина президентския си аероплан и да не го разбие в турбулентното време. И макар, че рейтингът му остава на върха, през днешния ден в страната няма празненства за 60-тата му годишнина. Мълчанието е толкоз оглушително, колкото и преди 5 години.
Възможно е насладата от юбилея да потъна в изключителното състояние от естествената буря в Северозападна България. Вярно е, че у нас политическото двуличие е достигнало неземни върхове и когато има наводнения, политиците се усещат длъжни да се изричат единствено с ботуши, нагазили в калта. Но освен това е повода за неналичието на поздравления.
Радев се трансформира в непредсказуем политически проливен дъжд, следствията от който не се разясняват еднопосочно. За почитателите си той е дълго чаканият дъжд, който ще напои политическата суша на ГЕРБ и Политическа партия, с цел да поникнат новите политически планове. Представят го като дигата на умерения консерватизъм, вдигната против неолиберализма и джендърството.
За съперниците си президентът е политическата градушка, която ще покоси нежния съдружен кабинет и ще отнесе България още веднъж към блатото на хаоса и безвремието, с цел да си върне ръководството на служебния кабинет. Смятат го за рисковия вихър, който е на път да опустоши парламентарната република и да наложи президентска тирания с ледения вятър от Москва. Твърдят, че може да бъде спрян единствено с импийчмънт.
Преди 5 години патриотичните слова на Радев носеха приятна музика на хората и лека усмивка на политиците. Днес никой не приема лековерно думите му. Вдигнатият му пестник отприщи политическия проливен дъжд на омразата и шарлатанията. И докара до смяна на върха в прокуратурата.
Безапелационните му команди за влизане и излизане от властта вещаят рискови разломи освен в администрацията, само че и нова желязна стена сред институциите.
Но истината е, че в доста от спешните моменти на страната Радев съумя да направи по този начин, че президентството да е единствената постоянна институция. А служебните му кабинети преведоха страната през големите провокации в последните години и то с не по-лоши резултати от постоянните държавни управления, само че с надалеч по-малко интриги и кавги.
Отровните думи към премиера Денков и демонстративното овакантяване на Народното събрание по време на клетвата на новия кабинет бяха много изненадващи. Но са следващото доказателство, че той съзнателно стартира да разрушава изваяния облик през последните 2 години - на умерения критик и балансьор в политиката. Както и на ловкия общественик, който пипаше с кадифени ръкавици в трите служебни кабинета.
На прага на юбилея си Радев излиза от ролята на политик, с цел да влезе в тази - на военачалник. Опознахме я преди 6 години, когато шашна депутатите със знаковата фраза – Остава ви една седмица.
Кога ще я повтори, занапред ще забележим. Но занапред е ясно – в ход е смяна на смяната на Радев, с която той се впуска в грижливо готова борба с властта за властта. Първоначално на прицел е локалната.
Чакат се черните облаци, надвиснали над съдружния хоризонт, да се сгъстят. И да тръгне пороят. Той може небрежно да измие полепналия отдавна прахуляк в градовете. Но може и да срути основите на солидни партийни къщи. Кого ще отнесе стихията и кого ще се избави, значително зависи от реакцията на армията. И от заповедта на генерала. Така е било преди, по този начин ще е и отсега нататък.
Дали откакто пороят отмине, главнокомандващият още веднъж ще влезе в рисковата ролята на политик? Зависи от това какъв тост подвига през днешния ден Радев.
5 години по-късно за Заев се приказва в минало време, Ципрас понесе следващ пагубен удар на изборите в Гърция, а Андрей Киска гръмовно слезе от горещия стол в Братислава. Политическият проливен дъжд след Преспанското съглашение обаче не стопира да провокира големи свлачища, затрупващи всички пътеки сред София и Скопие.
-->
Пороят от пандемията и войната отми славата на доста политици, само че Радев съумя да задържи на задоволителна височина президентския си аероплан и да не го разбие в турбулентното време. И макар, че рейтингът му остава на върха, през днешния ден в страната няма празненства за 60-тата му годишнина. Мълчанието е толкоз оглушително, колкото и преди 5 години.
Възможно е насладата от юбилея да потъна в изключителното състояние от естествената буря в Северозападна България. Вярно е, че у нас политическото двуличие е достигнало неземни върхове и когато има наводнения, политиците се усещат длъжни да се изричат единствено с ботуши, нагазили в калта. Но освен това е повода за неналичието на поздравления.
Радев се трансформира в непредсказуем политически проливен дъжд, следствията от който не се разясняват еднопосочно. За почитателите си той е дълго чаканият дъжд, който ще напои политическата суша на ГЕРБ и Политическа партия, с цел да поникнат новите политически планове. Представят го като дигата на умерения консерватизъм, вдигната против неолиберализма и джендърството.
За съперниците си президентът е политическата градушка, която ще покоси нежния съдружен кабинет и ще отнесе България още веднъж към блатото на хаоса и безвремието, с цел да си върне ръководството на служебния кабинет. Смятат го за рисковия вихър, който е на път да опустоши парламентарната република и да наложи президентска тирания с ледения вятър от Москва. Твърдят, че може да бъде спрян единствено с импийчмънт.
Преди 5 години патриотичните слова на Радев носеха приятна музика на хората и лека усмивка на политиците. Днес никой не приема лековерно думите му. Вдигнатият му пестник отприщи политическия проливен дъжд на омразата и шарлатанията. И докара до смяна на върха в прокуратурата.
Безапелационните му команди за влизане и излизане от властта вещаят рискови разломи освен в администрацията, само че и нова желязна стена сред институциите.
Но истината е, че в доста от спешните моменти на страната Радев съумя да направи по този начин, че президентството да е единствената постоянна институция. А служебните му кабинети преведоха страната през големите провокации в последните години и то с не по-лоши резултати от постоянните държавни управления, само че с надалеч по-малко интриги и кавги.
Отровните думи към премиера Денков и демонстративното овакантяване на Народното събрание по време на клетвата на новия кабинет бяха много изненадващи. Но са следващото доказателство, че той съзнателно стартира да разрушава изваяния облик през последните 2 години - на умерения критик и балансьор в политиката. Както и на ловкия общественик, който пипаше с кадифени ръкавици в трите служебни кабинета.
На прага на юбилея си Радев излиза от ролята на политик, с цел да влезе в тази - на военачалник. Опознахме я преди 6 години, когато шашна депутатите със знаковата фраза – Остава ви една седмица.
Кога ще я повтори, занапред ще забележим. Но занапред е ясно – в ход е смяна на смяната на Радев, с която той се впуска в грижливо готова борба с властта за властта. Първоначално на прицел е локалната.
Чакат се черните облаци, надвиснали над съдружния хоризонт, да се сгъстят. И да тръгне пороят. Той може небрежно да измие полепналия отдавна прахуляк в градовете. Но може и да срути основите на солидни партийни къщи. Кого ще отнесе стихията и кого ще се избави, значително зависи от реакцията на армията. И от заповедта на генерала. Така е било преди, по този начин ще е и отсега нататък.
Дали откакто пороят отмине, главнокомандващият още веднъж ще влезе в рисковата ролята на политик? Зависи от това какъв тост подвига през днешния ден Радев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ