Не познавам „плитки“ жени - ФРИДРИХ НИЦШЕ
Когато ненавиждат, дамите са по-опасни от мъжете; на първо място тъй като заради възбуденото им един път неприязнено възприятие те не се стопират пред каквито и да било съображения за правдивост, а, в противен случай, оставят омразата им да нарасне гладко до крайните последици; и след това, тъй като владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разсъдък прави превъзходни услуги (докато мъжете при типа на рани се настройват резервирано и постоянно демонстрират милосърдие и примирителност).
И въпреки всичко — има ли на света нещо по-нужно от положителното въодушевление? Не съумява оня, на който липсват смелост и палавщина. Едва остатъкът от мощ е доказателство за нейното битие.
И най-силният сред нас постоянно няма сили да стори това, което в действителност знае…
За да живееш в самотност, би трябвало да си животно или господ — споделя Аристотел. Липсва третият случай — би трябвало да бъдеш и двете — мъдрец.
В същинската си природа човек най-добре си почива от своята тенденциозност — от душевността си…
Може ли едно магаре да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.
Имаш ли своето „ за какво? “ към живота, ще можеш да понесеш съвсем всяко „ по какъв начин? “. Човек не се стреми към благополучие, това прави единствено англичанинът.
Мъжът основал дамата — и от какво? От едно ребро на своя господ, на своя „ блян “…
Задоволеността защищава от настинка. Случвало ли се е жена, която се усеща добре облечена, да настине? — Имам поради случай, когато е гола.
Смятат дамата за задълбочена — за какво? Защото в никакъв случай не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „ плитки “ дами.
Ако дамата има мъжки добродетели, би трябвало да избягаш от нея; в случай че ги няма, тя сама ще избяга…
Настъпеният червей се извива. Това е мъдро. По този метод той понижава вероятността да бъде настъпен още веднъж. Или, казано на честен език — примирение.
Ти вървиш начело! Пастир ли си? Или изключение? Третият случай е, че си просто беглец… Първи въпрос на съвестта.
Против лъжата и притворството съществува ненавист, подбудена от засягането на честта; има и ненавист, подбудена от страха, доколкото лъжата е неразрешена с божия заповед. Прекалено нерешителен, с цел да лъже…
Истински ли си, или си единствено актьор? Представител ли си на нещо? Или си самото то? Накрая си просто един артист, който копира… Втори въпрос на съвестта.
Говори разочарованият. Търсих велики хора, а постоянно намирах единствено маймуните на техния блян.
Гледаш в профил? Или протягаш ръка? Или отбягваш, отиваш си… Трети въпрос на съвестта.
Искаш да вървиш с нас? Или да избързаш напред? Или да вървиш самичък?… Трябва да знаеш какво искаш и че го искаш. Четвърти въпрос на съвестта.
Стъпалата бяха за мен трудности — изкачвах се нагоре и ги преодолявах. А те мислеха, че желая да седна върху тях и да почина…
Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел…
Одухотворяването на чувствеността се назовава обич: тя е най-великият успех над християнството. Друг сходен успех е одухотворяването на враждебността. Тя се състои в дълбокото схващане на смисъла и цената да имаш врагове — в резюме, да действаш и да заключаваш назад на метода, по който си го правил, преди да ги имаш.
Всички знаят условието ми към философите — да се слагат оттатък положителното и злото, да преодолеят илюзията на моралната присъда. Това мое условие е разследване на едно просветление, което аз формулирах пръв — това, че не съществуват никакви морални дадености. Общото сред моралната и религиозната присъда се състои в това, че и двете имат вяра в несъществуващи действителности. Моралът е единствено едно пояснение на избрани явления, или по-точно казано — _погрешно_ пояснение. Както моралната, по този начин и религиозната присъда принадлежат към незнанието, което е лишено от понятието за действителност, от разграничаването на действителното и имагинерното — — в този смисъл истината на сходно равнище окачествява неща, които ние през днешния ден назоваваме подстрекателство, фикция, _илюзия_… Иначе казано, моралната присъда не би могла да се изрази словесно — тъй като като такава тя съдържа в себе си единствено несъгласия.
Погледнато физиологически — в битката със звяра единственото средство е да го разболееш, да го отслабиш…
Анти-Дарвин. Ако приказваме за известната „ Борба за живот “, на мен тя ми наподобява повече изказване, в сравнение с доказателство. Цялостният аспект на живота не е в потребността, нито в глада, а по-скоро в благосъстоянието, в задоволеността, в даже неуместното разсипничество — където има битка, тя е за власт… Ако приемем въпреки всичко, че такава битка съществува, то тя се развива в посока, противоположна на тази, която желае Дарвиновата школа, което би трябвало да желаят в тази школа тази битка е враждебна за мощните, за привилегированите, за щастливите изключения. Видовете не се развиват към съвършенство — слабите непрестанно стават господари на мощните, тъй като са повече и са по-хитри… Дарвин е не запомнил (съвсем по британски!), че слабият обладава повече дух… Трябва да ти е нужен дух, с цел да го придобиеш; когато към този момент не се нуждаеш от нещо, ти го загубваш. „ Който има силата, не се нуждае от дух. “ Както се вижда, в понятието дух влагам нерешителност, самообладание, ловкост, неестественост, висше хладнокръвие и всичко, което се назовава мимикрия (към последното се отнасят и огромна част от добродетелите).
Из „ Залезът на боговете Или по какъв начин се философства с чук в ръка “
