Новото издание на Записките“ на Константин Павлов иде, тиражът е

Новото издание на „ Записките “ на Константин Павлов иде, тиражът е лимитират, поръчки на персонални и на електронната поща на Фондация „ Константин Павлов “.Думи от Елин РахневКОНСТАНТИН ПАВЛОВ ДА ВЛЕЗЕ ВЪВ ВСЯКА ТРЕТА КЪЩАСърце не ми дава да не кажа думи за новото допълнено издание на „ Записки 1970-1993 ” от Константин Павлов, което се появи тези дни в книжарниците. То включва мемоари, елементи от изявленията, 60 нови фрагмента. Смятам тази книга за скъпа, в която всеки може да прелисти себе си.Смятам я за извънредно значима, единствена и паметна.Приемам я като нещо, което може да те накара да изхвърлиш ирисите си на тротоара.И да продължиш без тях.Много би ми се желало тези, които даже не са чували за Константин Павлов, в този момент, в Записки 1970-1993 ” да го открият.А след това и стиховете му.Жалко е и не е почтено, в случай че мъдрец, мъдрец и несъмнено, стихотворец като него е затворен в една бутикова публика. Неговото име се знае най-вече от изкушените от писането.Или най-малко аз по този начин мисля, само че нека бъркам.Тук, в тези страници, е събрана толкоз подигравка, несбъднати мечтания, заглушени пориви и стенания, мъртви очаквания, прилепова самотност. Между тези страници човек схваща и усеща парадокса, в който живее, отворените очи на съня, хубост на жабата.И покорно става светулка в слънцето.Така чувствам тези изповеди на Константин Павлови по този начин ги изхабявам в себе си. Няма да бъде пресилено, в случай че кажа че през днешния ден, много време след както са писани тези, бих ги нарекъл празнично-тъжни проклятия, някак грубо персонални, само че и грубо огромни, че и през днешния ден звучат като за на следващия ден.В тази книга има доста на следващия ден, има доста пътешестване напредне единствено във времето, само че и в неговите процепи и придвижвания отвън него.Точно това прави тази книга вик и тотална съпротива на живота въобще. В нея животът е най-прекрасната абревиатура на гибелта, само че и противоположното. И повече от несъмнено е, че всеки, който заглъхне измежду тези страници, ще почувства какъв брой е дребен и неправилен на този свят, какъв брой е краткотраен –като някакво листо, гонещо вятъра и нищо повече. Да, четейки Константин Павлов изпадаш тъкмо в такова положение, в което всяка твоя фибра размества мястото си, всеки твой жест се стопява някъде измежду въздуха, всяка твоя крачка е единствена и сама на кръстопътя.И още, че животът на всеки от нас е едно продуктово позициониране на сълзата.Да, тези Записки са и доста, доста тъжни и могат в действителност да провокират перманентна меланхолия. Но и непрестанен оптимизъм. Както споделих нагоре, доста бих желал, и имам вяра в това, Вселени като Константин Павловда не са забравени. И изобщо да не подлежат на давност.Напълно съм уверен, че неговите думи са за доста по-голяма аудитория, а не светещи само и единствено измежду поети, философи и академични служащи.Неговото творчество, несъмнено преди всичко поставям поезията му, е толкоз вцепеняващо-директно-философска, че всеки, без значение от обществения му статус, би намерил няколко притчи за себе си. И през тях да огледа живота си като от окото на птица, кацнала на някой небостъргач.Мисля си и още нещо. Че колкото повече приказваме, и пишем и разсъждаме за създатели като Константин Павлов, колкото повече ги разпространяваме, толкоз повече сърцата ни ще отиват настрана, повече ще се самокоригираме, ще бъдем най-малко пет хрумвания по-критични както към себе си, по този начин и към деня и времето.Ще бъдем малко по-специални и красиви и в митингите си и в смирението си.Ще остаряваме с няколко истини за вселената допълнително.Още доста мога да приказвам за думите на Константин Павлов, за техните смисли и смисли, за тяхната памет и придвижване, за техните изстрели и мълчания. Разбира се, само и единствено както аз ги чувствам и усещам. Но персонално за мен по-важно е тази книга, и въобще неговите книги, просто да се продават и четат.Ако не във всяка, най-малко във всяка трета българска къща да има нещо от него. Дали тази книга, дали том със стихове – не споделям, че е наложително, а само и единствено, че би било пречистващо. Единствено и единствено, че в случай че можем в действителност да забележим хубостта на жабата, значи ще забележим толкоз други неща, които са се скрили от нас.А това просто е музика, от която през днешния ден мъчително имаме потребност. Пишете на [email protected]